Ще има ли България променена конституция тази година
Колкото и да искаш да бориш корупцията, нещата постоянно опират до промяна на правораздаването. Това обаче може да стане единствено с промени в конституцията. Новите ръководещи знаят това и към този момент имат проект.
С идването на власт на новото държавно управление на Кирил Петков тематиката за промяна в правораздаването стана централна. Именно промяната на правосъдната система се преглежда от съдружните сътрудници като едно от главните условия за осъществяване на “силна антикорупционна политика ”, каквато дава обещание новото ръководство.
По-голямата част от написаните в съдружното съглашение като “незабавни ” ограничения в първите 100 дни на кабинета са таман от правосъдната сфера. Затова и вицепремиерът Асен Василев ( “Продължаваме смяната ”) сподели, че в първите месеци на държавното управление ще има Министерството на правораздаването.
Наред със закриването на профилираните съд и прокуратура, промени в антикорупционната комисия КПКОНПИ и Закона за правосъдната власт, ръководещите си слагат за цел и оставката на основния прокурор Иван Гешев. Всичко това, съгласно техните проекти, в идеалния случай би трябвало да стане още до пролетта на 2022 година
Всички тези ограничения обаче не значат “реформа ” съгласно правосъдния министър Надежда Йорданова ( “Демократична България ”). По думите ѝ пред Свободна Европа, с цел да има същинско преосмисляне на тази власт, би трябвало да се промени конституцията.
Какви са желанията на ръководещите
И макар, че обединението е формирана от четири политически сили - “Продължаваме смяната ”, Българска социалистическа партия, “Има подобен народ ” и “Демократична България ”, някои от които са показали разнообразни визии за конституционни промени, явно има реализирана сделка в тази посока. В Приложенията към съдружното съглашение публично е записано, че още в първите шест месеца от ръководството стартира спор за смяна на главния закон на страната.
По думите на Надежда Йорданова това ще се случи още напролет. “Ще проведем поредност от диалози, с цел да забележим тематиките, които считаме за съответни за решение ”, сподели министърката. И добави, че преди да се пристъпи към техническо осъществяване на смяната в конституцията, са нужни експертни диалози сред съдружните сътрудници, които имат противоположни позиции по някои въпроси.
Сред тематиките, по които към момента няма единодушие, главната е за ролята и функционалностите на основния прокурор.
Очакването е в околните месеци екипите с ресори “правосъдие ” на четирите ръководещи партии да стартират експертни диалози между тях. Те евентуално ще продължат от няколко седмици до три месеца.
Сред тематиките, по които към момента няма единодушие, главната е за ролята и функционалностите на основния прокурор . В това се включват както пълномощията на шефа на обвиняването, по този начин и мястото му в или отвън правосъдната система. От “Продължаваме смяната ” даже позволяват опцията България да няма основен прокурор.
Другата значима тематика е самостоятелната конституционна тъжба . В момента Конституционният съд (КС) може да бъде сезиран единствено от избрани институции, само че не и от жители. Експерти от години упорстват жителите също да могат да сезират Конституционен съд. По тази тематика партиите в обединението също нямат единодушие.
След уточняването на позициите вътре в обединението, болшинството ще опита да притегли и опозицията в дебата за промени на главния закон. Това стана ясно от поръчките на премиера Кирил Петков , който от Народното събрание разяснява, че ръководещите ще разчитат и на ГЕРБ и Движение за права и свободи за приемането на измененията в конституцията.
Според записаното в съдружното съглашение политическите диалози по тематиката би трябвало да стартират към месец юни 2022 година
Потърсени за коментар от ГЕРБ споделиха, че биха взели участие във всевъзможни диалози, тъй като “демокрацията се базира на разговор ”.
“Ние имаме единствено една алена линия - вътрешният министър Бойко Рашков. Ако той е в държавното управление - няма поле за диалог ”, разяснява пред Свободна Европа председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. По думите ѝ партията има хрумвания в това число за промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), само че ще ги показа единствено в случай че мнението ѝ бъде потърсено.
Проектът на президента Румен Радев
Не единствено парламентарното болшинство се готви да стартира дебата за промени в главния закон. Заявка за това направи още предходната година президентът Румен Радев.
В края на ноември, по време на клетвата на новите конституционни съдии, той подсети, че персонално има намерение да поведе тази самодейност и сподели:
“Наближава времето, в което ще внеса плана за конституционни промени ”.
Кога ще се случи това не е ясно. Свободна Европа потърси прессекретариата на президентството с въпрос по кое време Румен Радев ще показа конституционния си план, само че оттова не пожелаха да се ангажират с съответен период, в който това ще се случи.
Темата с нуждата от конституционни промени е на дневен ред от 2014 година, когато Христо Иванов ( "Демократична България ") я сложи още в ролята си на длъжностен министър в кабинета на президента Росен Плевнелиев. По-късно той остана министър във второто държавно управление на Бойко Борисов и подаде оставка откакто Народното събрание не одобри плана му за промени в конституцията.
Основните рецензии към признатата през 1991 година конституция са свързани с устройството на правосъдната система, в която е включена прокуратурата, само че без механизми и гаранции за отчетност и надзор на фигурата на основния прокурор.
С идването на власт на новото държавно управление на Кирил Петков тематиката за промяна в правораздаването стана централна. Именно промяната на правосъдната система се преглежда от съдружните сътрудници като едно от главните условия за осъществяване на “силна антикорупционна политика ”, каквато дава обещание новото ръководство.
По-голямата част от написаните в съдружното съглашение като “незабавни ” ограничения в първите 100 дни на кабинета са таман от правосъдната сфера. Затова и вицепремиерът Асен Василев ( “Продължаваме смяната ”) сподели, че в първите месеци на държавното управление ще има Министерството на правораздаването.
Наред със закриването на профилираните съд и прокуратура, промени в антикорупционната комисия КПКОНПИ и Закона за правосъдната власт, ръководещите си слагат за цел и оставката на основния прокурор Иван Гешев. Всичко това, съгласно техните проекти, в идеалния случай би трябвало да стане още до пролетта на 2022 година
Всички тези ограничения обаче не значат “реформа ” съгласно правосъдния министър Надежда Йорданова ( “Демократична България ”). По думите ѝ пред Свободна Европа, с цел да има същинско преосмисляне на тази власт, би трябвало да се промени конституцията.
Какви са желанията на ръководещите
И макар, че обединението е формирана от четири политически сили - “Продължаваме смяната ”, Българска социалистическа партия, “Има подобен народ ” и “Демократична България ”, някои от които са показали разнообразни визии за конституционни промени, явно има реализирана сделка в тази посока. В Приложенията към съдружното съглашение публично е записано, че още в първите шест месеца от ръководството стартира спор за смяна на главния закон на страната.
По думите на Надежда Йорданова това ще се случи още напролет. “Ще проведем поредност от диалози, с цел да забележим тематиките, които считаме за съответни за решение ”, сподели министърката. И добави, че преди да се пристъпи към техническо осъществяване на смяната в конституцията, са нужни експертни диалози сред съдружните сътрудници, които имат противоположни позиции по някои въпроси.
Сред тематиките, по които към момента няма единодушие, главната е за ролята и функционалностите на основния прокурор.
Очакването е в околните месеци екипите с ресори “правосъдие ” на четирите ръководещи партии да стартират експертни диалози между тях. Те евентуално ще продължат от няколко седмици до три месеца.
Сред тематиките, по които към момента няма единодушие, главната е за ролята и функционалностите на основния прокурор . В това се включват както пълномощията на шефа на обвиняването, по този начин и мястото му в или отвън правосъдната система. От “Продължаваме смяната ” даже позволяват опцията България да няма основен прокурор.
Другата значима тематика е самостоятелната конституционна тъжба . В момента Конституционният съд (КС) може да бъде сезиран единствено от избрани институции, само че не и от жители. Експерти от години упорстват жителите също да могат да сезират Конституционен съд. По тази тематика партиите в обединението също нямат единодушие.
След уточняването на позициите вътре в обединението, болшинството ще опита да притегли и опозицията в дебата за промени на главния закон. Това стана ясно от поръчките на премиера Кирил Петков , който от Народното събрание разяснява, че ръководещите ще разчитат и на ГЕРБ и Движение за права и свободи за приемането на измененията в конституцията.
Според записаното в съдружното съглашение политическите диалози по тематиката би трябвало да стартират към месец юни 2022 година
Потърсени за коментар от ГЕРБ споделиха, че биха взели участие във всевъзможни диалози, тъй като “демокрацията се базира на разговор ”.
“Ние имаме единствено една алена линия - вътрешният министър Бойко Рашков. Ако той е в държавното управление - няма поле за диалог ”, разяснява пред Свободна Европа председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. По думите ѝ партията има хрумвания в това число за промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), само че ще ги показа единствено в случай че мнението ѝ бъде потърсено.
Проектът на президента Румен Радев
Не единствено парламентарното болшинство се готви да стартира дебата за промени в главния закон. Заявка за това направи още предходната година президентът Румен Радев.
В края на ноември, по време на клетвата на новите конституционни съдии, той подсети, че персонално има намерение да поведе тази самодейност и сподели:
“Наближава времето, в което ще внеса плана за конституционни промени ”.
Кога ще се случи това не е ясно. Свободна Европа потърси прессекретариата на президентството с въпрос по кое време Румен Радев ще показа конституционния си план, само че оттова не пожелаха да се ангажират с съответен период, в който това ще се случи.
Темата с нуждата от конституционни промени е на дневен ред от 2014 година, когато Христо Иванов ( "Демократична България ") я сложи още в ролята си на длъжностен министър в кабинета на президента Росен Плевнелиев. По-късно той остана министър във второто държавно управление на Бойко Борисов и подаде оставка откакто Народното събрание не одобри плана му за промени в конституцията.
Основните рецензии към признатата през 1991 година конституция са свързани с устройството на правосъдната система, в която е включена прокуратурата, само че без механизми и гаранции за отчетност и надзор на фигурата на основния прокурор.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ