Колкото и да е странно, но именно ядреното оръжие е

Колкото и да е необичайно, само че точно нуклеарното оръжие е оня сдържащ фактор, с помощта на който в продължение на 70 години нито един въоръжен спор не се увеличен до такива мащаби, че да обхване целия свят. Всички осъзнават, че една Трета международна война ще бъде нещо извънредно. Както споделя Айнщайн: „ Четвъртата международна война ще се води с камъни и тояги “. Но въпреки всичко имало доста обстановки, когато планетата била безусловно на една крачка от военна злополука.

Суецката рецесия 1956 година Тогава президентът на Египет Гамал Абдел Насър обществено „ приватизирал “ Суецкия канал, заявявайки, че принадлежи на неговата страна. Номиналните притежатели на канала по това време били Франция и Англия. Действията на Египет провокирали мощното им неодобрение. Те подкрепили Израел, който също имал искания към египтяните. Еврейската страна превзела със мощ Синайския полуостров – само че тук ненадейно се намесил Съюз на съветските социалистически републики. Никита Хрушчов заплашил, че ще изтрие от лицето на земята Париж и Лондон с нуклеарни бомби.

Това бил един от редките случаи, когато Съединени американски щати застанали на страната на Египет и Съветския съюз. В резултат войските на Израел, Франция и Англия били принудени бързо да изоставен Синайския полуостров и да дадат Суецкия канал на Насър.

Конфликт ът в Германия – 1961 година Никита Хрушчов желал да съобщи целия Берлин на Германска демократична република. Затова настоял американците и англичаните да изоставен града. Компромис не бил реализиран, което довело до издигането на прословутата Берлинска стена. Противниците се подготвили за въоръжен конфликт. На 13 септември два руски изтребителя даже разкрили сигнален огън по американски транспортни самолети.

На 26 октомври 1961 година на контролно-пропускателния пункт „ Чарли “ (прословутия „ Чек-пойнт Чарли “) руските и американските танкове в продължение на 72 часа се държали взаимно на прицел. Президентът на Франция Шарл дьо Гол поканил руския дипломат в Париж и го осведомил, че е допустимо да избухне нуклеарна война. Посланикът дал отговор: „ Значи, ще умрем дружно! “

Но тъкмо тогава, на 30 октомври 1961 година, на полигона „ Сухой нос “ на остров Новая земля Съюз на съветските социалистически републики сполучливо тествал най-мощната нуклеарна бомба в света – АН602, наричана още „ Цар Бомба “. Нейната мощ била 58.6 м мегатона (тоест, равна на 58.6 милиона тона тротил). За съпоставяне – бомбата над Хирошима била 20 килотона (20 хиляди тона тротил). Това и до през днешния ден е най-мощното изпитано взривно устройство в историята на човечеството. Бомбата е записана в Книгата на върховете „ Гинес “.

Тази проява очевидно посочила какво чака планетата при нуклеарна война. Конфликтът бил организиран с мирни средства.

Кубински пристрастености – 1961 година След като Фидел Кастро победил в Куба, той решил да усили геополитическата роля на своята страна. Резултатът от договарянията сред „ Острова на свободата “ и Съюз на съветските социалистически републики била интервенция „ Анадир “. Тя представлявала секрети доставки със руски кораби на оръжие за Куба, в това число нуклеарни ракети Р-12 и Р-14.

След като били прегледани фотоси, осъществени от разследващ аероплан U2, в Съединени американски щати изпитали сериозна паника. Американски военни кораби обкръжили Куба и се приготвили за въоръжена офанзива. Руснаците също повишили равнището на бойна подготвеност на своите въоръжени сили. До излитането на бомбардировачите с нуклеарните бомби оставала единствено една крачка. Но внезапно пристрастеностите утихнали.

Американският президент Джон Кенеди се свързал с Никита Хрушчов по телефона. Двамата се споразумели, че Съюз на съветските социалистически републики ще изтегли своите ракети от Куба, а Съединени американски щати техните – от Турция. С това съглашение приключила Кубинската ракетна рецесия.

Северното „ Гигантско копие “ – 1969 година Нещо сходно се случило и през октомври 1969 година Тогава американският президент Ричард Никсън изпратил 18 самолета B-52 с нуклеарни бомби от Канада към северните руските граници, с цел да принуди Съюз на съветските социалистически републики да отдръпна своите военни инструктори от Виетнам. Операцията била наречена „ Гигантско копие “. Но руснаците с нищо не посочили, че се впечатляват от опасността. Тя не била упомената нито в руските вестници, нито в някакви дипломатически изяви или документи. Ако не било изрично открито, че руските радио-локационни станции са засекли американските бомбардировачи, можело да се намерения, че съветските военни просто не са ги забелязали. Бомбардировачите 3 дни изпитвали опциите на руските радари, след което били върнати в базите им.

Войната на Съдния ден – 1973 година По време на въоръжения спор сред Израел, Сирия и Египет през октомври 1973 година, който получил названието „ Войната на Съдния ден “, еврейската страна обществено оповестила готовността си да употребява нуклеарно оръжие.

Днес съвсем всички военни историци считат, че в реалност това бил рекет към Съединени американски щати, с цел да бъдат принудени американците да усилят доставките на оръжие за Израел. Замисълът сполучил.

Турски марш – 2015 година На 24 ноември турски изтребител F-16 смъкна съветски бомбардировач Су-24. Турците се  аргументираха, че съветският аероплан бил нарушил границата. Така страна, член на НАТО и съдружник на Съединени американски щати, намерено нападна съветски военен аероплан. Основателна причина да бъде стартирана тотална война на заличаване.

Но планетата имаше шанс. НАТО съобщи, че не взе участие в този спор и прикани двете страни към въздържаност. Русия забрани вноса на домати от Турция, а на своите туристи да посещават турските курорти. За към 7 месеца загубите на Турция доближиха 11 милиарда $.

В края на юни идната 2016 годинат Ердоган документално сервира извинения за гибелта на съветския водач, на чието семейство Турция изплати отплата. Малко по-късно, през юли против турския президент беше осъществен несполучлив опит за прелом. Една от най-разпространените версии за събитията е, че той е бил предизвестен от съветското разузнаване. Дали е по този начин или не, естествено, никой не знае – само че факт е, че от този момент връзките сред Русия и Турция станаха най-приятелски за цялата история на техните взаимоотношения.