50% от хората с психични разстройства не се лекуват
Колко важен обществен и медицински проблем е депресията сигнализираха участниците в дискусионното студио „ Картина на психологичното здраве с фокус върху депресивните положения “. Хибридното събитие се състоя като продължение на стартиралата през миналата година осведомителна акция „ Победи депресията “ и бе проведено от новосформираната Коалицията за психологично здраве в България, в която участници са СЗО – България, Фондация „ Глобална самодейност в психиатрията “, УНИЦЕФ – България, Портал на пациента, Националният център по публично здраве и разбори (НЦОЗА), Асоциация „ Грижа за пациента “, Фондация „ В помощ на здравето “.
Представителят на СЗО за България доцент Михаил Околийски акцентира за следващ път голямата потребност от промяна в психиатричната помощ в страната ни и да се влага в психологичното здраве. „ Ковид пандемията в допълнение обърна внимание на психологичното здраве, тъй като доста хора развиха тревога и депресивни разстройства, а хората с психологични болести ги обостриха. Отделно статистиката демонстрира, че един на пет индивида развива в миналото в живота си най-малко един епизод на психотично разстройство, а депресията измежду хората над 65 години се удвоява. За страдание трима от четирима, страдащи от меланхолия, нямат достъп до съответна помощ – до три визити на месец при психиатър, психолог или психотерапевт “, изясни казуса доцент Околийски. Той обърна също внимание, че е нужно овластяване на пациентите с психологична болест, с цел да могат да въздействат на качеството на психиатричните услуги. Най-големият проблем в българската психиатрия е преобладаващата властова позиция на психиатъра към пациента плюс отдалечеността на психиатричните лечебни заведения от огромните градове и неналичието на психиатрична помощ в общността.
Доц. Околийски акцентира, че в Националния проект за стабилно развиване, финансиран от Европейски Съюз, са планувани 30 млн. лв. за модернизиране и развиване на психиатричната помощ в България и за въвеждане на здравно образование в българските учебни заведения, с цел да се научат децата да се оправят с психоемоционалните си рецесии и се понижи експанзията. „ Ако това не се трансформира в държавна политика и този път, в случай че психиатричната помощ остане същата, това ще бъде скандално! “, бе безапелационен доцент Околийски.
Проблемът за какво към момента малко хора търсят професионална помощ при меланхолия изясни психологът Калина Иванова от Фондация „ Глобална самодейност в психиатрията “. За по-голямата част от българите депресията не се разпознава като страдалчество, изискващо профилирана помощ. „ При страдащите от меланхолия се нарушава прочувствения живот на индивида, спада силата, снижава се интензивността на индивида и той няма сили да прави ежедневните си отговорности. Но вместо да бъде обнадежден да търси помощ, страдащите от меланхолия чуват: стига нелепости, стегни се, мързи те и по тази причина не можеш да станеш от леглото. Малка част от хората считат, че когато изпитваш какъвто и да е дискомфорт, би трябвало да потърсиш профилирана помощ. “ Калина Иванова акцентира също, че профилираната помощ при депресивни разстройства не се заплаща от Здравната каса. Затова не е налична за 75% от страдащите от меланхолия, и то за най-нуждаещите се – безработни, небогати, обществено изолирани хора.
Статистика за страдащите от огромно депресивно разстройство в България и за връзката сред депресията и самоубийствата изнесе психиатърът доктор Владимир Наков, дм – шеф отдел „ Психично здраве “ в Националния център по публично здраве и разбори. От данните стана ясно, че 50% от хората с психологични разстройства не се лекуват, 6,2% са с пожизнена психологична болест, 15% от пациентите на стационарно лекуване в психиатриите са с меланхолия, от нея страдат 10 на 100 000 население в България. Самоубийствата са 1,5% от общата смъртност и най-често на живота си протягат ръка възрастни хора над 70 години. При тях има седемкратно увеличение случаите на самоубийства.
Във втория панел на полемиката „ Гласът на пациента “ ръководителят на Организацията на пациентите с ревматологични болести в България Боряна Ботева разкри връзката сред депресията с диагнозата на тежки хронични болести.
„ Депресията нормално съпътства хората с тежки хронични болести, каквито са ревматологичните, тъй като при тях пациентите страдат, а диагнозата се забавя приблизително с 10 години. Обикновено болните са в млада дейна възраст, само че те живеят непрестанно със мощна болежка, от която не могат да спят нощем, инвалидизират се млади. За тях е невероятно да се грижат и за себе си, и за фамилиите си. Болестта ги лишава от опцията да работят обикновено, приходите им са ниски, нарушава се и интимният им живот. Ето за какво рискът от депресивни положения е голям, а всеки десети има суицидни мисли “, изясни Боряна Ботева. Към всичко това тя добави, че хората с ревматоидни болести не могат да си разрешат помощта на психолози и психотерапевти, от която имат голяма потребност. Единствените хора, на които разчитат на схващане и състрадание, са пациенти като тях в профилираните групи за самопомощ в обществените мрежи.
За депресията на хората, които се грижат за човек с увреждане описа от първо лице Веска Събева – ръководител на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ) и член на Конфедерация отбрана на здравето. Веска Събева описа, че депресията е непрекъснат сателит на родителите на деца с епилепсия. Те не могат да си разрешат да спят, тъй като децата им получават по 400 превивам в денонощие. Своята тревога те се мъчат да скрият от децата си с потреблението на алкохол и тютюнопушене. Не поддържат връзка с други хора, тъй като другите не схващат тяхната болежка. Единствените хора, с които могат да споделят са отново родители на деца с епилепсия и порочният кръг се затваря. Това са фамилии, които живеят оскъдно, тъй като единият от родителите остава у дома да се грижи за детето и не работи. Родителите изпитват позор и виновност, че имат дете с епилепсия и е съвсем невероятно да преодолеят тези усеща.
Реджина Господинова и Ива Иванова от Българската хънтингтън асоциация разясниха психологичните разстройства и меланхолия като неделима част от патологията при хора с нелечимо рядко заболяване.
Иван Евстатиев от Асоциация грижа за пациента показа Дигиталния помощник (чатбот) във Вайбър „ Победи Депресията “. Чатботът се употребява от 20 000 консуматори седмично. Всяка седмица се пуска ново потребно наличие за депресията. Предоставят се и потребни препоръки в помощ на нуждаещите се. Дадена е карта на България със всички психиатри, които работят по Здравна каса. Мисията на цифровия помощник не е хората да си вършат самодиагностика, а да осъзнаят казуса и да потърсят професионална помощ. За това по какъв начин Ковид-пандемията се отрази върху психологичното здраве на децата и младежите описа Ивайло Спасов – шеф „ Комуникация за обществено развиване “ към УНИЦЕФ България.
Представителят на СЗО за България доцент Михаил Околийски акцентира за следващ път голямата потребност от промяна в психиатричната помощ в страната ни и да се влага в психологичното здраве. „ Ковид пандемията в допълнение обърна внимание на психологичното здраве, тъй като доста хора развиха тревога и депресивни разстройства, а хората с психологични болести ги обостриха. Отделно статистиката демонстрира, че един на пет индивида развива в миналото в живота си най-малко един епизод на психотично разстройство, а депресията измежду хората над 65 години се удвоява. За страдание трима от четирима, страдащи от меланхолия, нямат достъп до съответна помощ – до три визити на месец при психиатър, психолог или психотерапевт “, изясни казуса доцент Околийски. Той обърна също внимание, че е нужно овластяване на пациентите с психологична болест, с цел да могат да въздействат на качеството на психиатричните услуги. Най-големият проблем в българската психиатрия е преобладаващата властова позиция на психиатъра към пациента плюс отдалечеността на психиатричните лечебни заведения от огромните градове и неналичието на психиатрична помощ в общността.
Доц. Околийски акцентира, че в Националния проект за стабилно развиване, финансиран от Европейски Съюз, са планувани 30 млн. лв. за модернизиране и развиване на психиатричната помощ в България и за въвеждане на здравно образование в българските учебни заведения, с цел да се научат децата да се оправят с психоемоционалните си рецесии и се понижи експанзията. „ Ако това не се трансформира в държавна политика и този път, в случай че психиатричната помощ остане същата, това ще бъде скандално! “, бе безапелационен доцент Околийски.
Проблемът за какво към момента малко хора търсят професионална помощ при меланхолия изясни психологът Калина Иванова от Фондация „ Глобална самодейност в психиатрията “. За по-голямата част от българите депресията не се разпознава като страдалчество, изискващо профилирана помощ. „ При страдащите от меланхолия се нарушава прочувствения живот на индивида, спада силата, снижава се интензивността на индивида и той няма сили да прави ежедневните си отговорности. Но вместо да бъде обнадежден да търси помощ, страдащите от меланхолия чуват: стига нелепости, стегни се, мързи те и по тази причина не можеш да станеш от леглото. Малка част от хората считат, че когато изпитваш какъвто и да е дискомфорт, би трябвало да потърсиш профилирана помощ. “ Калина Иванова акцентира също, че профилираната помощ при депресивни разстройства не се заплаща от Здравната каса. Затова не е налична за 75% от страдащите от меланхолия, и то за най-нуждаещите се – безработни, небогати, обществено изолирани хора.
Статистика за страдащите от огромно депресивно разстройство в България и за връзката сред депресията и самоубийствата изнесе психиатърът доктор Владимир Наков, дм – шеф отдел „ Психично здраве “ в Националния център по публично здраве и разбори. От данните стана ясно, че 50% от хората с психологични разстройства не се лекуват, 6,2% са с пожизнена психологична болест, 15% от пациентите на стационарно лекуване в психиатриите са с меланхолия, от нея страдат 10 на 100 000 население в България. Самоубийствата са 1,5% от общата смъртност и най-често на живота си протягат ръка възрастни хора над 70 години. При тях има седемкратно увеличение случаите на самоубийства.
Във втория панел на полемиката „ Гласът на пациента “ ръководителят на Организацията на пациентите с ревматологични болести в България Боряна Ботева разкри връзката сред депресията с диагнозата на тежки хронични болести.
„ Депресията нормално съпътства хората с тежки хронични болести, каквито са ревматологичните, тъй като при тях пациентите страдат, а диагнозата се забавя приблизително с 10 години. Обикновено болните са в млада дейна възраст, само че те живеят непрестанно със мощна болежка, от която не могат да спят нощем, инвалидизират се млади. За тях е невероятно да се грижат и за себе си, и за фамилиите си. Болестта ги лишава от опцията да работят обикновено, приходите им са ниски, нарушава се и интимният им живот. Ето за какво рискът от депресивни положения е голям, а всеки десети има суицидни мисли “, изясни Боряна Ботева. Към всичко това тя добави, че хората с ревматоидни болести не могат да си разрешат помощта на психолози и психотерапевти, от която имат голяма потребност. Единствените хора, на които разчитат на схващане и състрадание, са пациенти като тях в профилираните групи за самопомощ в обществените мрежи.
За депресията на хората, които се грижат за човек с увреждане описа от първо лице Веска Събева – ръководител на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ) и член на Конфедерация отбрана на здравето. Веска Събева описа, че депресията е непрекъснат сателит на родителите на деца с епилепсия. Те не могат да си разрешат да спят, тъй като децата им получават по 400 превивам в денонощие. Своята тревога те се мъчат да скрият от децата си с потреблението на алкохол и тютюнопушене. Не поддържат връзка с други хора, тъй като другите не схващат тяхната болежка. Единствените хора, с които могат да споделят са отново родители на деца с епилепсия и порочният кръг се затваря. Това са фамилии, които живеят оскъдно, тъй като единият от родителите остава у дома да се грижи за детето и не работи. Родителите изпитват позор и виновност, че имат дете с епилепсия и е съвсем невероятно да преодолеят тези усеща.
Реджина Господинова и Ива Иванова от Българската хънтингтън асоциация разясниха психологичните разстройства и меланхолия като неделима част от патологията при хора с нелечимо рядко заболяване.
Иван Евстатиев от Асоциация грижа за пациента показа Дигиталния помощник (чатбот) във Вайбър „ Победи Депресията “. Чатботът се употребява от 20 000 консуматори седмично. Всяка седмица се пуска ново потребно наличие за депресията. Предоставят се и потребни препоръки в помощ на нуждаещите се. Дадена е карта на България със всички психиатри, които работят по Здравна каса. Мисията на цифровия помощник не е хората да си вършат самодиагностика, а да осъзнаят казуса и да потърсят професионална помощ. За това по какъв начин Ковид-пандемията се отрази върху психологичното здраве на децата и младежите описа Ивайло Спасов – шеф „ Комуникация за обществено развиване “ към УНИЦЕФ България.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ