Колко време ѝ остава на Земята? В далечното бъдеще всички

Колко време ѝ остава на Земята? В далечното бъдеще всички биогеохимични защитни механизми, които поддържат Земята обитаема, ще бъдат изчерпани. Всички организми са построени от живи кафези.
Макар че е мъчно да се дефинира
тъкмо по кое време са се появили първите кафези, геолозите допускат, че това е станало преди най-малко 3,8 милиарда години. Но какъв брой живот е населявал тази планета след появяването на първата клетка на Земята? И какъв брой живот
ще съществува в миналото на Земята?

— Mgzcom QC (@MgzcomQ) 

Днес първичното произвеждане се реализира основно от растения на сушата и морски микроорганизми като водорасли и цианобактерии. В предишното съотношението на тези съществени участници е било доста друго. В случая с най-ранната история на Земята първичното произвеждане се е осъществявало основно от напълно друга група организми, които не разчитат на кислородната фотосинтеза, с цел да останат живи.

Комбинацията от разнообразни техники е в положение да даде визия за това по кое време другите първоначални производители са били най-активни в предишното на Земята. Примери за такива техники са идентифицирането на най-старите гори или потреблението на молекулярни вкаменелости, наречени биомаркери.

В проучването учените са употребявали тази информация, с цел да проучат кои организми са съдействали най-вече за историческото първично произвеждане на Земята. Експертите са открили, че макар късното си появяване на сцената сухоземните растения евентуално са съдействали най-вече. Въпреки това е доста евентуално цианобактериите също да са съдействали доста.

Когато учените са определили, какъв брой първично произвеждане е имало в миналото и кои организми са били виновни за него, те са съумели да преценяват, какви организми са живеели на Земята.

Днес може да се направи приблизителна оценка на броя на съществуващите хора въз основа на количеството употребявана храна. По сходен метод специалистите са калибрирали съотношението на първичното произвеждане към това, какъв брой кафези съществуват в актуалната среда.

Въпреки огромната колебливост в броя на клетките в един организъм и размерите на другите кафези, сходни затруднения стават второстепенни, защото едноклетъчните микроби преобладават в световните клетъчни популации. В последна сметка учените са пресметнали, че през днешния ден съществуват към 1030 (десет нонилиона) кафези.

С изключение на опцията за пренасяне на Земята в орбитата на по-млада звезда, животът на земната биосфера е стеснен. Този мъчителен факт е разследване от виталния цикъл на нашите звезди. От раждането си Слънцето постепенно става все по-ярко през последните четири и половина милиарда години, защото в ядрото му водородът се трансформира в хелий.

В далечното бъдеще, след към два милиарда години, всички биогеохимични защитни механизми, които поддържат Земята обитаема, ще бъдат изчерпани. Първо ще измрат сухоземните растения, а по-късно вероятно океаните ще “кипнат ” и Земята ще се върне към една значително безжизнена скалиста планета, каквато е била в своето начало.

Прогнозирайки актуалните равнища на първична работливост за бъдещето, учените са пресметнали, че към 1040 кафези ще населяват Земята.

Само допреди няколко десетилетия екзопланетите (планети, които обикалят към други звезди) бяха единствено догадка. Сега сме в положение освен да ги открием, само че и да опишем доста аспекти на хиляди далечни светове към далечни звезди, споделя Питър Крокфорд.

В новото проучване учените са разгледали живота на Земята от птичи взор и са  показали Земята като пример за съпоставяне с други планети.

Това, което те намират за в действителност забавно, обаче, е какво би могло да се случи в предишното на Земята, с цел да се получи радикално друга траектория и затова радикално друго количество живот, което е било в положение да назова Земята собствен дом. Например, какво би станало, в случай че фотосинтезата в никакъв случай не се е наложила или в случай че ендосимбиозата в никакъв случай не се е случила?

Отговорите на тези въпроси ще бъдат в основата на работата на лаборатория в университета Карлтън през идващите години.