Колко трябва да спестя, за да съм финансово независим
Колко би трябвало да спестя, с цел да съм финансово самостоятелен? Обикновено отговорът на този въпрос най-често е в подтекста на ранното пенсиониране. Но все по-често тази тематика се трансформира и в цел на доста работещи, които желаят да реализират финансова самостоятелност по-рано от естествената възраст за пенсиониране.
И по този начин, какъв брой тъкмо ще са ми нужни? Как да счете тази сума? Каквото и да кажем, каквото и да сметнем нито ще е тъкмо, нито може да сме сигурни в сумата. Но едно е несъмнено – в случай че не се опитаме да сметнем и планираме, в случай че не се помъчим най-малко порядъка сума да разберем, то когато ни притисне отговора на този въпрос евентуално към този момент ще е късно, а и тогава ще бъдем неприятно сюрпризирани.
Правилото: х25
Едно от известните и прилагани правила е така наречен “правилото на 4% ”. Тук концепцията е, че следва да сме заделили такава сума, че откакто сме се пенсионирали, в случай че теглим от нея по 4% всяка година, то изтеглените годишни суми да са ни задоволителни да живеем старините си по този начин, както планираме. Казано по различен метод, плануваната годишна сума нужна за разноските ни я умножаваме по 25.
Т.е. тук допускането е, че с въпросната заделена сума ще сме финансово обезпечени 25 години. Другото значимо допускане е, че заделените суми и за интервала на тяхното струпване, и по време на обезпечените години – постоянно са вложени в диверсифициран портфейл, който ни носи междинна годишна възвръщаемост от към 5-7%, която се реинвестира или капитализира всяка година.
Както казахме, каквото и да сметнем – няма гаранция, че ще “уцелим ”. Но въпреки всичко, реалистично видяно – в случай че се пенсионираме на 65 год. (за задачите на образеца да вземем тази възраст) и планираме, че ще доживеем до 90 год. възраст, то интервала, който желаеме да подсигурим е 25 години.
Разбира се, и началото на пенсионирането и предстоящата дълготрайност на живота са променливи/допускания, с които може да се моделира търсения от нас порядък сума. И не на последно място, правилото “умножаваме по 25 ” (х25) може да го индивидуализираме особено за нашия случай, само че то ще е например х20, х30 или нещо сходно – според от това какъв брой дълго желаеме да сме финансово самостоятелни, подсигурени от търсената сума.
Ефекта на инфлацията
Един от значимите резултати на инфлацията идва от това какъв брой действително ще е нужната общата сума, която ще би трябвало да натрупаме, с цел да реализираме проекта си за ранно пенсиониране или финансова самостоятелност. В основата на всичко е главния принцип във финансите – стойност на парите във времето. А когато става дума за дълготрайно обмисляне (15-30 год. напред) резултатът “стойност на парите във времето ” е важен.
The Business Institute
Нека да разгледаме следната илюстрация: в случай че аз съм на 45 год. и възнамерявам да се пенсионирам на 65 год., и в случай че към днешна дата съм пресметнал, че на мен и колегата ми ще са ни нужни 36 000 лева./година (или по 3 000 лева на мес.) когато се пенсионираме, то въпросът е тези 36 000 лева в този момент на какъв брой ще са равни след 20 години? Ако допуснем средногодишна инфлация от 4% за целия 20-годишен интервал, то годишният размер на този бюджет след 20 години ще би трябвало да е 78 880 лева, или 2.19 пъти повече 1.04 20 . А в случай че продължим с илюстрацията ще разберем, че с цел да може да разполагаме с покупателната дарба на 3000 лева на месец (при приблизително годишна инфлация от 4%) след 20 год. за идващите 25 години, ще е нужно да сме акумулирали сумата от 1.972 млн. лева (25 х 78 880).
Прости правила (по-лесни за броене, в сравнение с за изпълнение)
И по този начин – доста незнайни и променливи. Но въпреки всичко можем да обобщим метода нагоре в следните елементарни две правила:
Правило 1: “Ще ядеш каквото си уловил ”. Ако желаеме да разполагаме с годишен бюджет разноски от Х лв. за Y години, то би трябвало да спестим (заделим) сумата X*Y.
Правило 2: “За да може да го изядеш на следващия ден, би трябвало да го консервираш през днешния ден ”. Ако желаеме покупателната стойност на заделената X*Y сума да се резервира във времето до постигане на финансова самостоятелност, то би трябвало тя да се влага при рентабилност равна (или по-голяма) на инфлацията за същия интервал.
Какво върша през днешния ден?
Повечето от нас се сещаме за обстановки, в които нашите родители, баба, дядо са ни разказвали по какъв начин са спестявали цялостен живот и най-после се оказало, че покупателната стойност на спестеното в този момент е смешна стойност. Да, инфлацията е отговорна ще кажете. Но това което зависи от нас в този момент е да разберем какво и по какъв начин да създадем през днешния ден, с цел да не съжаляваме на следващия ден. Серията от работилници по персонални финанси на The Business Institute адресират разнообразни практични тематики и въпроси, които да ни оказват помощ парите да проработят за нас, да разберем по какъв начин ние да работим по-малко за парите и по какъв начин парите да работят повече за нас.
Само някои от значимите тематики в работилниците по персонални финанси на The Business Institute са:
- Какво демонстрира моя личен
И по този начин, какъв брой тъкмо ще са ми нужни? Как да счете тази сума? Каквото и да кажем, каквото и да сметнем нито ще е тъкмо, нито може да сме сигурни в сумата. Но едно е несъмнено – в случай че не се опитаме да сметнем и планираме, в случай че не се помъчим най-малко порядъка сума да разберем, то когато ни притисне отговора на този въпрос евентуално към този момент ще е късно, а и тогава ще бъдем неприятно сюрпризирани.
Правилото: х25
Едно от известните и прилагани правила е така наречен “правилото на 4% ”. Тук концепцията е, че следва да сме заделили такава сума, че откакто сме се пенсионирали, в случай че теглим от нея по 4% всяка година, то изтеглените годишни суми да са ни задоволителни да живеем старините си по този начин, както планираме. Казано по различен метод, плануваната годишна сума нужна за разноските ни я умножаваме по 25.
Т.е. тук допускането е, че с въпросната заделена сума ще сме финансово обезпечени 25 години. Другото значимо допускане е, че заделените суми и за интервала на тяхното струпване, и по време на обезпечените години – постоянно са вложени в диверсифициран портфейл, който ни носи междинна годишна възвръщаемост от към 5-7%, която се реинвестира или капитализира всяка година.
Както казахме, каквото и да сметнем – няма гаранция, че ще “уцелим ”. Но въпреки всичко, реалистично видяно – в случай че се пенсионираме на 65 год. (за задачите на образеца да вземем тази възраст) и планираме, че ще доживеем до 90 год. възраст, то интервала, който желаеме да подсигурим е 25 години.
Разбира се, и началото на пенсионирането и предстоящата дълготрайност на живота са променливи/допускания, с които може да се моделира търсения от нас порядък сума. И не на последно място, правилото “умножаваме по 25 ” (х25) може да го индивидуализираме особено за нашия случай, само че то ще е например х20, х30 или нещо сходно – според от това какъв брой дълго желаеме да сме финансово самостоятелни, подсигурени от търсената сума.
Ефекта на инфлацията
Един от значимите резултати на инфлацията идва от това какъв брой действително ще е нужната общата сума, която ще би трябвало да натрупаме, с цел да реализираме проекта си за ранно пенсиониране или финансова самостоятелност. В основата на всичко е главния принцип във финансите – стойност на парите във времето. А когато става дума за дълготрайно обмисляне (15-30 год. напред) резултатът “стойност на парите във времето ” е важен.
The Business Institute Нека да разгледаме следната илюстрация: в случай че аз съм на 45 год. и възнамерявам да се пенсионирам на 65 год., и в случай че към днешна дата съм пресметнал, че на мен и колегата ми ще са ни нужни 36 000 лева./година (или по 3 000 лева на мес.) когато се пенсионираме, то въпросът е тези 36 000 лева в този момент на какъв брой ще са равни след 20 години? Ако допуснем средногодишна инфлация от 4% за целия 20-годишен интервал, то годишният размер на този бюджет след 20 години ще би трябвало да е 78 880 лева, или 2.19 пъти повече 1.04 20 . А в случай че продължим с илюстрацията ще разберем, че с цел да може да разполагаме с покупателната дарба на 3000 лева на месец (при приблизително годишна инфлация от 4%) след 20 год. за идващите 25 години, ще е нужно да сме акумулирали сумата от 1.972 млн. лева (25 х 78 880).
Прости правила (по-лесни за броене, в сравнение с за изпълнение)
И по този начин – доста незнайни и променливи. Но въпреки всичко можем да обобщим метода нагоре в следните елементарни две правила:
Правило 1: “Ще ядеш каквото си уловил ”. Ако желаеме да разполагаме с годишен бюджет разноски от Х лв. за Y години, то би трябвало да спестим (заделим) сумата X*Y.
Правило 2: “За да може да го изядеш на следващия ден, би трябвало да го консервираш през днешния ден ”. Ако желаеме покупателната стойност на заделената X*Y сума да се резервира във времето до постигане на финансова самостоятелност, то би трябвало тя да се влага при рентабилност равна (или по-голяма) на инфлацията за същия интервал.
Какво върша през днешния ден?
Повечето от нас се сещаме за обстановки, в които нашите родители, баба, дядо са ни разказвали по какъв начин са спестявали цялостен живот и най-после се оказало, че покупателната стойност на спестеното в този момент е смешна стойност. Да, инфлацията е отговорна ще кажете. Но това което зависи от нас в този момент е да разберем какво и по какъв начин да създадем през днешния ден, с цел да не съжаляваме на следващия ден. Серията от работилници по персонални финанси на The Business Institute адресират разнообразни практични тематики и въпроси, които да ни оказват помощ парите да проработят за нас, да разберем по какъв начин ние да работим по-малко за парите и по какъв начин парите да работят повече за нас.
Само някои от значимите тематики в работилниците по персонални финанси на The Business Institute са:
- Какво демонстрира моя личен
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ