Дума срещу дума. Защо въпросът какво е изнасилване раздели Европа
Колко мъчно е да се изясни какво е обезчестяване? Достатъчно, с цел да може европейските институции да се скарат по този въпрос. Сега изнасилването няма да попада в първия по рода си европейски закон за отбрана на дамите от принуждение. Ето по какъв начин се стигна дотук.
Актриса от Франция упреква режисьор, че я е изнасилил. По думите на Жудит Годреш това се е случило, когато е била на 14 години. Беноа Жако , в чиито филми се е снимала и който сочи за причинител, тогава е на 39 .
Твърденията на Годреш обаче излизат в този момент, съвсем 40 години по-късно. Те не идват в инцидентен миг, а съответстват с договарянето на първото европейско законодателство за битка с насилието над дами.
На 6 февруари институциите на Европейския съюз (ЕС) се съгласиха какво да написа в инструкция, която ще пази дамите в страните членки от разнообразни похищения. Очаква се тя да бъде дефинитивно призната през април тази година.
В нея обаче не участва изнасилването, на каквото Годреш споделя, че е станала жертва.
Европейският парламент и Съветът на Европейски Съюз дълго спориха по този въпрос. Обсъждаше се директивата да криминализира изнасилването и да му даде формулировка, основана на съществуването или неналичието на единодушие за половия акт. Няколко страни, в това число България, бяха срещу. По-късно ще стане дума за какво.
Важното е, че концепцията не се одобри и законът няма да обгръща изнасилването. Това може да не звучи като проблем, тъй като то към този момент е закононарушение съгласно законите в самите страни членки. Всяка обаче си има своя формулировка какво въобще е обезчестяване.
Много избрания не включват единодушието като фактор или изискват причинителят да е употребявал мощ, с цел да е налице обезчестяване. А това към този момент е проблем, тъй като лимитира отбраната на всички потърпевши.
От какво ще пази новият документ
Директивата ще криминализира:
гениталното осакатяване - „ обрязването “ на женски полови органи без здравна причина;принудителните бракове;преследването на дами онлайн;кибертормоза;споделянето на интимни фотоси без единодушието на индивида, който е на тях;подбуждането към ненавист и принуждение онлайн.
Всяка страна ще би трябвало да дефинира тези дейности като закононарушения, в случай че още не го е направила. Какво значат те и по какъв начин ще се санкционират, също зависи от написаното в директивата. Тя дефинира и какви ограничения би трябвало да вкара всяка страна за предварителна защита и отбрана на дами от сходни закононарушения.
Този документ е исторически съгласно президентката на Европейско женско лоби (ЕЖБ) Илиана Балабанова . Досега отбраната от полово основаното принуждение зависеше единствено от националните законодателства. ЕЖБ от години упорства за приемането на обща европейска инструкция.
Как можеше да се дефинира изнасилването
Първоначалната версия на документа, препоръчана през 2022 година , слагаше и изнасилването в горния лист. Според нея то е полов акт с вагинално, анално или орално навлизане в тялото, който се случва без единодушие. Това включва случаите, в които:
потърпевшата жена не се е съгласила доброволно;жената не е в положение да образува свободна воля - да вземем за пример е в безсъзнание, под въздействието на алкохол или опиати, спи и така нататък
„ Идеята беше неналичието на единодушие да бъде централен и формиран детайл от определението на обезчестяване предвид на това, че постоянно неговото осъществяване не е обвързвано с физическо принуждение “, споделя за Свободна Европа юристката и активистка против насилието над дами доктор Благородна Макева , която има опит в подготовката на служители на реда за следствие на полови похищения.
Ако по време на акта дамата не оказва опозиция, това не значи, че е дала единодушието си. Често жертвите изпадат в потрес и ступор, подчиняват се пасивно на насилника и се дистанцират от протичащото се. Това, че не се съпротивляват, не значи, че не са изнасилени.
Първият вид на директивата приемаше, че обезчестяване може да има и в случаите, в които причинителят не употребява мощ. Това значи, че не е нужно жертвите да показват доказателства, че им е била оказана мощ и насила или че са били заплашвани.
„ Става дума за това да не доказваш в съда, че си се дърпала, че не си желала, че си била бита и заплашвана “, добавя Балабанова.
Как се дефинира изнасилването в този момент
„ В някои страни потреблението на мощ, закани или насила е детайл на състава на закононарушението обезчестяване. В други се изисква само жертвата да не е дала единодушието си за половия акт “, споделя Макева.
Според българския обезчестяване има при 3 хипотези:
дамата е лишена от опция за самозащита и актът се случва без нейно съгласие;извършителят принуждава дамата със мощ или заплашване;извършителят привежда дамата в безпомощно положение.
Съгласието категорично участва единствено в първата догадка, само че и останалите допускат неналичието му. Въпреки това българската формулировка не е напълно учредена на единодушието. Тя не преглежда и всички типове навлизане като обезчестяване - да вземем за пример, аналното и оралното навлизане се одобряват за различен тип закононарушение - блудничество, което се санкционира по-леко.
Подобен е казусът и с други страни от Европейски Съюз. Анализ на ЕЖБ демонстрира, че единствено 14 от 27-те са приели дефиницията „ единствено „ да “ значи „ да “, при която се изисква ясно обещано единодушие, с цел да няма обезчестяване.
Защо стана спор
Два детайла от дефиницията в първия вид на. директивата бяха противоречиви:
единодушието да бъде в центъра ѝ;всички типове полово навлизане да се считат за обезчестяване.
Негативна позиция показаха Унгария, Чехия, България и други, само че най-голяма тежест имаше несъгласието на Франция и Германия.
Според Благородна Макева главната причина за това са „ разликите в настоящите разпореждания по отношение на изнасилването във всяка страна членка “. Ако те са разнообразни от написаното в директивата, след приемането ѝ би се наложило да се трансформират. Това важи и за наредбите по други закононарушения като блудството, които новата формулировка може да засегне.
Такава смяна би била доста сложна и би провокирала отпор, изключително в по-консервативните страни. Могат да се появят обвинявания към Европейски Съюз, че надвишава компетенциите си. Това е значимо предвид на идните тази година европейски избори, на които се чака крайнодесните партии да получат огромна поддръжка.
Макева вижда и друга причина за противоречие по дефиницията - тя би затруднила доказването на закононарушението. „ Ще е дума против дума “, споделя тя. Жената ще твърди, че не е дала единодушие за полов акт. Извършителят - че се е съгласила.
Същевременно дефиницията в директивата беше близка до определението за обезчестяване в Истанбулската спогодба за битка с насилието над дами, а тя е. Изключение вършат 5 страни, измежду които и България.
През 2018 година конвенцията се озова в България и беше показана като документ за въвеждане на еднополови бракове и „ трети пол “. В последна сметка Конституционният съд реши, че тя опонира на Конституцията.
Според Балабанова отводът изнасилването да получи обща формулировка ще навреди най-вече на страните, които не са утвърдили конвенцията.
Може ли да се откри решение
Това не значи, че за жертвите на обезчестяване не може да се направи повече. На европейско равнище ЕЖБ ще продължава да упорства изнасилването да се включи в директивата, споделя Балабанова.
„ Няма по какъв начин да приказваме за инструкция за битка с насилието над дами, без в нея да има разпореждания и във връзка с едно такова тежко незаконно посягане като изнасилването “, съгласява се Макева и прибавя, че това не значи да се одобри просто едно определение, а „ още куп други ограничения за предварителна защита и отбрана на жертвата “.
В българската формулировка [в Наказателния кодекс] също има пространство за смяна, тъй като:
тя не включва всички форми на навлизане с телесна част или с предмет;жертва на обезчестяване могат да бъдат единствено жени;изнасилването в изискванията на брак не е категорично криминализирано като по-тежко наказуемо;разделът, в който са разказани тези закононарушения, се назовава „ Разврат “, което е обидно за потърпевшите.
Според Макева България би трябвало да премислят и тези елементи от дефиницията, с цел да може тя да дава отговор на интернационалните стандарти.
Пространство за смяна има и във връзка с публичните настройки към казуса.
„ Жертвите се срамят да приказват за това, тъй като обществото им споделя, че те самите са отговорни. Защо си отишла с къса пола на бар късно вечер? Най-вероятно си си го търсила “, споделя Балабанова и прибавя:
„ С приемането на обща формулировка щяха да се раздерат тези легенди и стигми. “
Актриса от Франция упреква режисьор, че я е изнасилил. По думите на Жудит Годреш това се е случило, когато е била на 14 години. Беноа Жако , в чиито филми се е снимала и който сочи за причинител, тогава е на 39 .
Твърденията на Годреш обаче излизат в този момент, съвсем 40 години по-късно. Те не идват в инцидентен миг, а съответстват с договарянето на първото европейско законодателство за битка с насилието над дами.
На 6 февруари институциите на Европейския съюз (ЕС) се съгласиха какво да написа в инструкция, която ще пази дамите в страните членки от разнообразни похищения. Очаква се тя да бъде дефинитивно призната през април тази година.
В нея обаче не участва изнасилването, на каквото Годреш споделя, че е станала жертва.
Европейският парламент и Съветът на Европейски Съюз дълго спориха по този въпрос. Обсъждаше се директивата да криминализира изнасилването и да му даде формулировка, основана на съществуването или неналичието на единодушие за половия акт. Няколко страни, в това число България, бяха срещу. По-късно ще стане дума за какво.
Важното е, че концепцията не се одобри и законът няма да обгръща изнасилването. Това може да не звучи като проблем, тъй като то към този момент е закононарушение съгласно законите в самите страни членки. Всяка обаче си има своя формулировка какво въобще е обезчестяване.
Много избрания не включват единодушието като фактор или изискват причинителят да е употребявал мощ, с цел да е налице обезчестяване. А това към този момент е проблем, тъй като лимитира отбраната на всички потърпевши.
От какво ще пази новият документ
Директивата ще криминализира:
гениталното осакатяване - „ обрязването “ на женски полови органи без здравна причина;принудителните бракове;преследването на дами онлайн;кибертормоза;споделянето на интимни фотоси без единодушието на индивида, който е на тях;подбуждането към ненавист и принуждение онлайн.
Всяка страна ще би трябвало да дефинира тези дейности като закононарушения, в случай че още не го е направила. Какво значат те и по какъв начин ще се санкционират, също зависи от написаното в директивата. Тя дефинира и какви ограничения би трябвало да вкара всяка страна за предварителна защита и отбрана на дами от сходни закононарушения.
Този документ е исторически съгласно президентката на Европейско женско лоби (ЕЖБ) Илиана Балабанова . Досега отбраната от полово основаното принуждение зависеше единствено от националните законодателства. ЕЖБ от години упорства за приемането на обща европейска инструкция.
Как можеше да се дефинира изнасилването
Първоначалната версия на документа, препоръчана през 2022 година , слагаше и изнасилването в горния лист. Според нея то е полов акт с вагинално, анално или орално навлизане в тялото, който се случва без единодушие. Това включва случаите, в които:
потърпевшата жена не се е съгласила доброволно;жената не е в положение да образува свободна воля - да вземем за пример е в безсъзнание, под въздействието на алкохол или опиати, спи и така нататък
„ Идеята беше неналичието на единодушие да бъде централен и формиран детайл от определението на обезчестяване предвид на това, че постоянно неговото осъществяване не е обвързвано с физическо принуждение “, споделя за Свободна Европа юристката и активистка против насилието над дами доктор Благородна Макева , която има опит в подготовката на служители на реда за следствие на полови похищения.
Ако по време на акта дамата не оказва опозиция, това не значи, че е дала единодушието си. Често жертвите изпадат в потрес и ступор, подчиняват се пасивно на насилника и се дистанцират от протичащото се. Това, че не се съпротивляват, не значи, че не са изнасилени.
Първият вид на директивата приемаше, че обезчестяване може да има и в случаите, в които причинителят не употребява мощ. Това значи, че не е нужно жертвите да показват доказателства, че им е била оказана мощ и насила или че са били заплашвани.
„ Става дума за това да не доказваш в съда, че си се дърпала, че не си желала, че си била бита и заплашвана “, добавя Балабанова.
Как се дефинира изнасилването в този момент
„ В някои страни потреблението на мощ, закани или насила е детайл на състава на закононарушението обезчестяване. В други се изисква само жертвата да не е дала единодушието си за половия акт “, споделя Макева.
Според българския обезчестяване има при 3 хипотези:
дамата е лишена от опция за самозащита и актът се случва без нейно съгласие;извършителят принуждава дамата със мощ или заплашване;извършителят привежда дамата в безпомощно положение.
Съгласието категорично участва единствено в първата догадка, само че и останалите допускат неналичието му. Въпреки това българската формулировка не е напълно учредена на единодушието. Тя не преглежда и всички типове навлизане като обезчестяване - да вземем за пример, аналното и оралното навлизане се одобряват за различен тип закононарушение - блудничество, което се санкционира по-леко.
Подобен е казусът и с други страни от Европейски Съюз. Анализ на ЕЖБ демонстрира, че единствено 14 от 27-те са приели дефиницията „ единствено „ да “ значи „ да “, при която се изисква ясно обещано единодушие, с цел да няма обезчестяване.
Защо стана спор
Два детайла от дефиницията в първия вид на. директивата бяха противоречиви:
единодушието да бъде в центъра ѝ;всички типове полово навлизане да се считат за обезчестяване.
Негативна позиция показаха Унгария, Чехия, България и други, само че най-голяма тежест имаше несъгласието на Франция и Германия.
Според Благородна Макева главната причина за това са „ разликите в настоящите разпореждания по отношение на изнасилването във всяка страна членка “. Ако те са разнообразни от написаното в директивата, след приемането ѝ би се наложило да се трансформират. Това важи и за наредбите по други закононарушения като блудството, които новата формулировка може да засегне.
Такава смяна би била доста сложна и би провокирала отпор, изключително в по-консервативните страни. Могат да се появят обвинявания към Европейски Съюз, че надвишава компетенциите си. Това е значимо предвид на идните тази година европейски избори, на които се чака крайнодесните партии да получат огромна поддръжка.
Макева вижда и друга причина за противоречие по дефиницията - тя би затруднила доказването на закононарушението. „ Ще е дума против дума “, споделя тя. Жената ще твърди, че не е дала единодушие за полов акт. Извършителят - че се е съгласила.
Същевременно дефиницията в директивата беше близка до определението за обезчестяване в Истанбулската спогодба за битка с насилието над дами, а тя е. Изключение вършат 5 страни, измежду които и България.
През 2018 година конвенцията се озова в България и беше показана като документ за въвеждане на еднополови бракове и „ трети пол “. В последна сметка Конституционният съд реши, че тя опонира на Конституцията.
Според Балабанова отводът изнасилването да получи обща формулировка ще навреди най-вече на страните, които не са утвърдили конвенцията.
Може ли да се откри решение
Това не значи, че за жертвите на обезчестяване не може да се направи повече. На европейско равнище ЕЖБ ще продължава да упорства изнасилването да се включи в директивата, споделя Балабанова.
„ Няма по какъв начин да приказваме за инструкция за битка с насилието над дами, без в нея да има разпореждания и във връзка с едно такова тежко незаконно посягане като изнасилването “, съгласява се Макева и прибавя, че това не значи да се одобри просто едно определение, а „ още куп други ограничения за предварителна защита и отбрана на жертвата “.
В българската формулировка [в Наказателния кодекс] също има пространство за смяна, тъй като:
тя не включва всички форми на навлизане с телесна част или с предмет;жертва на обезчестяване могат да бъдат единствено жени;изнасилването в изискванията на брак не е категорично криминализирано като по-тежко наказуемо;разделът, в който са разказани тези закононарушения, се назовава „ Разврат “, което е обидно за потърпевшите.
Според Макева България би трябвало да премислят и тези елементи от дефиницията, с цел да може тя да дава отговор на интернационалните стандарти.
Пространство за смяна има и във връзка с публичните настройки към казуса.
„ Жертвите се срамят да приказват за това, тъй като обществото им споделя, че те самите са отговорни. Защо си отишла с къса пола на бар късно вечер? Най-вероятно си си го търсила “, споделя Балабанова и прибавя:
„ С приемането на обща формулировка щяха да се раздерат тези легенди и стигми. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ