Белене - черна дупка за българския данъкоплатец
Колко тъкмо пари са изхарчени до момента за плана за АЕЦ „ Белене “? Има разнообразни оценки за това кои разноски са пасиви и кои към момента съставляват активи, само че безспорна е общата сума – над 3 милиарда лв.. И тя продължи да пораства даже и през 2018 година
Министърът на енергетиката в третия кабинет на Бойко Борисов обича да споделя, че в случай че България не построи АЕЦ „ Белене “, трите милиарда лв., „ вложени до момента “, ще бъдат окончателно изгубени.
С този основен мотив 44-ото Народно заседание (НС) задължи Теменужка Петкова да показа до края на октомври 2018 година процедурата за избор на стратегически вложител и структурата на плана за втора атомна електроцентрала. Зададе ѝ и нормативен „ кулоар “ – на пазарен принцип, без държавна гаранция.
Ако при тези условия „ Белене “ се осъществя, ще е първата АЕЦ в света, построена без никаква държавна поддръжка – без държавна гаранция за заемите, без дълготрайни контракти за изкупуване на създадената електрическа енергия, без контракти за разлика, без преференциални цени.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е БЪЛГАРСКО ЧУДО?
Щетите от АЕЦ „ Белене “, без да е издигната, не престават да се натрупат на сметките на българските данъкоплатци. Реално те са доста по-големи от трите милиарда лв. „ вложения “, които допреди десетина години Борисов нaричаше „ мочур “.
Неосъществената втора атомна има директни и непреки вреди върху българската стопанска система – от една страна, милиардите, изтекли от държавната енергетика и от бюджета, от друга – сериозното задлъжняване на енергийните сдружения, което препятства вложенията в енергийна инфраструктура. Третата страна се назовава национална сигурност, от която енергетиката е неразделна част, а тези, които я търгуват на парче в полза на непознати страни, є нанасят непоправими и дълготрайни вреди.
(Пред)последната сметка за „ Белене “ пристигна през септември 2018 година за към 40 милиона евро. Националната електрическа компания (НЕК) ще би трябвало да заплати още 37 млн. евро поради следващо изгубено арбитражно дело поради неслучилата се АЕЦ. Като се прибавят и близо 2.4 милиона евро за адвокатски възнаграждения, задължението набъбва още.
След като съветската „ Атомстройекспорт “ осъди НЕК поради неподписването на контракт и поръчано и неплатено съоръжение, НЕК бе наказана и от архитект-инженера на плана WorleyParsons – с подизпълнител „ Риск инженеринг “, определен от НЕК напролет на 2005 година, при кабинета на НДСВ-ДПС. Но това са единствено линии от дългогодишната история на АЕЦ „ Белене “ в ущърб на българските данъкоплатци.
КАЛКУЛАЦИЯТА ЗАПОЧВА ОТДАЛЕЧ
Строежът на АЕЦ „ Белене “ стартира през 1987 година, само че е спрян през 1990 година заради липса на задоволително финансиране. Спира за повторно с решение на 42 Народно събрание през март 2012 година И отново потегля през 2018 година
Заради прекъсването на плана обаче филиалът на „ Росатом “ – „ Атомстройекспорт “, осъди НЕК в Международния арбитраж в Женева. Или както написа в арбитражното дело, „ ответникът (НЕК) е дебитор на ищеца („ Атомстройекспорт “ – АСЕ) за подхванати работи с упованието, че двете страни ще подпишат окончателния контракт за ИДС (инженеринг–доставка–строителство – б.р.), за чието неподписване отговорност носи само Ответникът “.
Искът е за 1 143 085 520 евро плюс малко над 221 милиона рубли плюс лихвите. България заплати над 660 милиона евро, близо два пъти по-малко.
За основа на желае служат 2 съглашения – за създаване на АЕЦ „ Белене “ сред АСЕ и НЕК от 29 ноември 2006 година и Рамков контракт от 28 ноември 2007 година Към тях има общо 13 анекса. Договор за АЕЦ „ Белене “ по този начин и не е подписан.
На 20 май 2007 година НЕК, по време на ръководството на тройната коалиция, стартира процедура за търсене на стратегически вложител за АЕЦ „ Белене “. На идващия ден НЕК подписва Споразумение за разпределяне на заем с BNP Paribas за 250 милиона евро – като мостово финансиране за АЕЦ „ Белене “ и други планове.
От тези 250 милиона евро единствено 77 милиона евро са изхарчени за АЕЦ „ Белене “, а остатъкът – за други планове на НЕК, включително за АЕЦ „ Козлодуй “, гласят документи по арбитражното решение. А главно за хидровъзел „ Цанков камък “, достигнал галактическите близо 500 милиона евро за конфигурирана мощ от 80 мегавата.
Оттук стартира и огромното задлъжняване. За да ги върне, по-късно БЕХ ще емитира облигации за два пъти по-голяма сума през 2013 година, чийто размер след това усилваше. Към момента общите отговорности на холдинга – „ шапка “ на държавната енергетика, по облигационни заеми надминаха 3 милиарда лв..
На 31 юли 2007 година НЕК прави предплатено заплащане от 32 198 212 евро. Според разбора, изработен от WorleyParsons за материалите на площадката на АЕЦ „ Белене “, пазарната цена на оборудването, което е налично, само че „ не може да бъде интегрирано “, е 295 981 120. 102 евро. Сключен е контракт за продажбата му на „ Атомстройекспорт “ за 205 млн. евро, само че България е получила под 100 милиона евро от тази сума, тъй като всички транспортни разноски, товарене и разтоварване, мита, обезпечаване и други са за сметка на българската страна – по данни на някогашния енергиен министър Делян Добрев (ГЕРБ).
АНЕКСИТЕ СИ ВЪРВЯТ, ПЛАЩАНИЯТА СЪЩО
Съществуващите на площадката на „ Белене “ здания са предопределени за различен вид реактор и е планувано да се разрушат. Демонтажът на сградните структури и уреди е оценен на 109 004 179 евро.
Руската компания пресмята цената на плануваните строително-монтажни работи (СМР) за цялата 2009 година на близо 320 милиона евро. Напомнят, че НЕК би трябвало да обезпечи финансиране за задачата. И оферират нови допълнения 6 и 7. Анекс 6 касае изброените СМР, анекс 7 – за създаване на програмен продукт, поръчки за кабелни тунели и други за общо 110 милиона евро.
След като немската компания RWE се причислява към плана „ Белене “, стартира нов цикъл договаряния за сключване на финален контракт. Те текат през февруари, март, април, май, юни 2009 година Идват избори, държавното управление се сменя, както и управлението на НЕК. Новият министър председател Бойко Борисов подрежда на министерствата да спрат осъществяването на всички настоящи контракти на 27 юли 2009 година
НА КРАЧКА И ОТ ЗАДЛЪЖНЯВАНЕ КЪМ РУСИЯ
Но още при тройната коалиция и кабинета „ Станишев “ български и съветски публични лица стартират да разискват опцията за съветско държавно финансиране на „ Белене “.
На 28 април 2009 година се организира среща на високо ниво сред съветския президент Дмитрий Медведев, съветския министър председател Владимир Путин, българския министър председател Станишев и Сергей Кириенко от „ Росатом “, с цел да обсъдят опцията България да получи експортен заем от Русия.
На срещата е реализирана кардинална договореност за това. От АСЕ споделят, че с цел да бъде отпуснато финансирането, е належащо да бъде подписан договорът.
RWE, НЕК и БНП Париба в детайли разискват съветското финансиране на работна среща на 7 май 2009 година В началото на юни 2009 година в София се организират срещи с представители на съветската държавна Газпромбанк. Но българската страна отхвърля всевъзможни държавни гаранции, без които банката не би могла да отпусне заема.
През юли 2009 година НЕК и RWE не престават диалозите за финансирането, като стигат до извода, че единствени- те финансови източници за АЕЦ „ Белене “ са съветският заем и заем от ЕИБ/Евратом. Според тях оптималната сума за финансиране от трета страна няма да е повече от 5 милиарда евро, а разноските по плана най-вероятно ще се усилят от 8 на 10 милиарда евро. Към днешна дата към този момент се приказва за двойно по-голяма сума.
След диалозите с RWE, по покана на България на 18 септември 2009 година се организира среща на високо ниво сред съветския министър на енергетиката Сергей Шматко и българския министър на стопанската система и енергетиката Трайчо Трайков, представители на НЕК, БЕХ, „ Росатом “, АСЕ и други, с цел да се обсъдят трите съществени енергийни плана сред двете страни, в това число газопровода „ Южен поток “ и нефтопровода „ Бургас–Александруполис “.
По време на срещата страните разискват статута на плана „ Белене “, а позицията на министър Трайков, отразена в арбитражното решение, е:
„ Проектът „ Белене “ е доста значим за България, защото цената на целия план е съвсем 1/3 от целия Брутният вътрешен продукт на България. Следователно планът би трябвало да се преглежда по стопански аргументиран метод. До момента той не е разработван съгласно разбирането за най-хубави практики. Всъщност няма контракт. Българската страна има предпочитание да извърши плана, само че не като работа на парче, какъвто е методът досега. Няма лиценз, макар че съгласно Агенцията за нуклеарно контролиране не съществуват непреодолими забележки: финансирането на контракта за инженеринг, доставка и строителство (ИДС) би трябвало да бъде осъществено съгласно общоприетата процедура. Необходима е цялостна идея. Важно е процесът по строителството на централата да бъде транспарантен. “
Но на 26 октомври 2009 година RWE приключва присъединяване, скоро и BNP Paribas – водещата банка по плана, приключва съглашението си с НЕК за консултантски услуги.
А след отдръпването на RWE НЕК подписва анекси 6 и 7, които RWE е призовала българската страна да не подписва с претекста, че ще донесат основни „ финансови опасности “ за НЕК. След това стартират да идват сметките.
ОСОБЕНОСТИ НА РУСКИЯ ЕНЕРГИЕН ЛОВ
Причината вредите от непостроената АЕЦ „ Белене “ да са изключително огромни не е (само) заради корупционни и геоикономически ползи. А и поради тактиката и тактиката на съветската страна да договаря „ в пакет “.
Какво значи този съветски способ? Означава, че общият общ брой във всеки един миг е на плюс за Кремъл. Цените на съветския газ за България обичайно са „ пакетирани “ с различен съветски енергиен план.
Обещанията за на ниска цена газ за най-зависимата от съветско синьо гориво европейска страна – България (близо 92%), постоянно вървят в пакет с още нещо: домогване до националната газова инфраструктура посредством „ Топенерджи “ при кабинета на Жан Виденов (януари 1995–февруари 1997); АЕЦ „ Белене “, планът за газопровод „ Южен поток “, преустановен през декември 2014 година поради разминаването му с условията на Третия енергиен пакет на Европейски Съюз.
Така съветските договарящи разполагат постоянно с няколко инструмента за напън. А обещанията не е наложително да се извършват. Например против основаното зад тила на Виденов по самодейност на Андрей Луканов „ Топенерджи “ на България бяха обезпечени доставки на съветски газ в дълготраен проект, част от които да се платят със артикули и услуги – което не се случи, както не се случиха и митническите отстъпки.
Сега на масата на договарянията е пакетът „ Втора атомна и съветски природен газ за хъб „ Балкан “. Това се вижда и от тематиките на междуправителствената българо-руска смесена комисия в края на октомври. Там Теменужка Петкова е уведомила съветската страна за идната процедура за избор на стратегически вложител за АЕЦ „ Белене “, която да тръгне до края на 2018 година, и е показала междинните резултати от предпроектното изследване за хъба.
Така че в композиция с газа за хъба, идното договаряне на цените на съветския газ за България, станало допустимо с помощта на антимонополното следствие на Европейска комисия, е и АЕЦ „ Белене “.
Който и да е стратегическият вложител за „ Белене “, централата ще е съветска – съветски е планът и изплатените реактори, пакетирани в кашони на площадката.
„ Все отново „ Росатом “ е конструктор на плана, те са производители на това съоръжение и без „ Росатом “ доста мъчно бихме създали каквото и да било “, съобщи Петкова през септември 2018 година А „ Росатом “ към този момент няколко пъти припомнят, че няма АЕЦ без държавна гаранция (под някаква форма).
Така приказката „ да не загубим вложените до момента 3 милиарда “ предвещава още разноски за данъкоплатците, без да има ясна вероятност за цени и периоди и без да има стопански разбор, който да оправдава сходни разноски.
ИЗТОЧНИЦИ
https://goo.gl/4MdPsP
https://goo.gl/gKUWp7
https://goo.gl/SXcE4E
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2018 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман ". Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Министърът на енергетиката в третия кабинет на Бойко Борисов обича да споделя, че в случай че България не построи АЕЦ „ Белене “, трите милиарда лв., „ вложени до момента “, ще бъдат окончателно изгубени.
С този основен мотив 44-ото Народно заседание (НС) задължи Теменужка Петкова да показа до края на октомври 2018 година процедурата за избор на стратегически вложител и структурата на плана за втора атомна електроцентрала. Зададе ѝ и нормативен „ кулоар “ – на пазарен принцип, без държавна гаранция.
Ако при тези условия „ Белене “ се осъществя, ще е първата АЕЦ в света, построена без никаква държавна поддръжка – без държавна гаранция за заемите, без дълготрайни контракти за изкупуване на създадената електрическа енергия, без контракти за разлика, без преференциални цени.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е БЪЛГАРСКО ЧУДО?
Щетите от АЕЦ „ Белене “, без да е издигната, не престават да се натрупат на сметките на българските данъкоплатци. Реално те са доста по-големи от трите милиарда лв. „ вложения “, които допреди десетина години Борисов нaричаше „ мочур “.
Неосъществената втора атомна има директни и непреки вреди върху българската стопанска система – от една страна, милиардите, изтекли от държавната енергетика и от бюджета, от друга – сериозното задлъжняване на енергийните сдружения, което препятства вложенията в енергийна инфраструктура. Третата страна се назовава национална сигурност, от която енергетиката е неразделна част, а тези, които я търгуват на парче в полза на непознати страни, є нанасят непоправими и дълготрайни вреди.
(Пред)последната сметка за „ Белене “ пристигна през септември 2018 година за към 40 милиона евро. Националната електрическа компания (НЕК) ще би трябвало да заплати още 37 млн. евро поради следващо изгубено арбитражно дело поради неслучилата се АЕЦ. Като се прибавят и близо 2.4 милиона евро за адвокатски възнаграждения, задължението набъбва още.
След като съветската „ Атомстройекспорт “ осъди НЕК поради неподписването на контракт и поръчано и неплатено съоръжение, НЕК бе наказана и от архитект-инженера на плана WorleyParsons – с подизпълнител „ Риск инженеринг “, определен от НЕК напролет на 2005 година, при кабинета на НДСВ-ДПС. Но това са единствено линии от дългогодишната история на АЕЦ „ Белене “ в ущърб на българските данъкоплатци.
КАЛКУЛАЦИЯТА ЗАПОЧВА ОТДАЛЕЧ
Строежът на АЕЦ „ Белене “ стартира през 1987 година, само че е спрян през 1990 година заради липса на задоволително финансиране. Спира за повторно с решение на 42 Народно събрание през март 2012 година И отново потегля през 2018 година
Заради прекъсването на плана обаче филиалът на „ Росатом “ – „ Атомстройекспорт “, осъди НЕК в Международния арбитраж в Женева. Или както написа в арбитражното дело, „ ответникът (НЕК) е дебитор на ищеца („ Атомстройекспорт “ – АСЕ) за подхванати работи с упованието, че двете страни ще подпишат окончателния контракт за ИДС (инженеринг–доставка–строителство – б.р.), за чието неподписване отговорност носи само Ответникът “.
Искът е за 1 143 085 520 евро плюс малко над 221 милиона рубли плюс лихвите. България заплати над 660 милиона евро, близо два пъти по-малко.
За основа на желае служат 2 съглашения – за създаване на АЕЦ „ Белене “ сред АСЕ и НЕК от 29 ноември 2006 година и Рамков контракт от 28 ноември 2007 година Към тях има общо 13 анекса. Договор за АЕЦ „ Белене “ по този начин и не е подписан.
На 20 май 2007 година НЕК, по време на ръководството на тройната коалиция, стартира процедура за търсене на стратегически вложител за АЕЦ „ Белене “. На идващия ден НЕК подписва Споразумение за разпределяне на заем с BNP Paribas за 250 милиона евро – като мостово финансиране за АЕЦ „ Белене “ и други планове.
От тези 250 милиона евро единствено 77 милиона евро са изхарчени за АЕЦ „ Белене “, а остатъкът – за други планове на НЕК, включително за АЕЦ „ Козлодуй “, гласят документи по арбитражното решение. А главно за хидровъзел „ Цанков камък “, достигнал галактическите близо 500 милиона евро за конфигурирана мощ от 80 мегавата.
Оттук стартира и огромното задлъжняване. За да ги върне, по-късно БЕХ ще емитира облигации за два пъти по-голяма сума през 2013 година, чийто размер след това усилваше. Към момента общите отговорности на холдинга – „ шапка “ на държавната енергетика, по облигационни заеми надминаха 3 милиарда лв..
На 31 юли 2007 година НЕК прави предплатено заплащане от 32 198 212 евро. Според разбора, изработен от WorleyParsons за материалите на площадката на АЕЦ „ Белене “, пазарната цена на оборудването, което е налично, само че „ не може да бъде интегрирано “, е 295 981 120. 102 евро. Сключен е контракт за продажбата му на „ Атомстройекспорт “ за 205 млн. евро, само че България е получила под 100 милиона евро от тази сума, тъй като всички транспортни разноски, товарене и разтоварване, мита, обезпечаване и други са за сметка на българската страна – по данни на някогашния енергиен министър Делян Добрев (ГЕРБ).
АНЕКСИТЕ СИ ВЪРВЯТ, ПЛАЩАНИЯТА СЪЩО
Съществуващите на площадката на „ Белене “ здания са предопределени за различен вид реактор и е планувано да се разрушат. Демонтажът на сградните структури и уреди е оценен на 109 004 179 евро.
Руската компания пресмята цената на плануваните строително-монтажни работи (СМР) за цялата 2009 година на близо 320 милиона евро. Напомнят, че НЕК би трябвало да обезпечи финансиране за задачата. И оферират нови допълнения 6 и 7. Анекс 6 касае изброените СМР, анекс 7 – за създаване на програмен продукт, поръчки за кабелни тунели и други за общо 110 милиона евро.
След като немската компания RWE се причислява към плана „ Белене “, стартира нов цикъл договаряния за сключване на финален контракт. Те текат през февруари, март, април, май, юни 2009 година Идват избори, държавното управление се сменя, както и управлението на НЕК. Новият министър председател Бойко Борисов подрежда на министерствата да спрат осъществяването на всички настоящи контракти на 27 юли 2009 година
НА КРАЧКА И ОТ ЗАДЛЪЖНЯВАНЕ КЪМ РУСИЯ
Но още при тройната коалиция и кабинета „ Станишев “ български и съветски публични лица стартират да разискват опцията за съветско държавно финансиране на „ Белене “.
На 28 април 2009 година се организира среща на високо ниво сред съветския президент Дмитрий Медведев, съветския министър председател Владимир Путин, българския министър председател Станишев и Сергей Кириенко от „ Росатом “, с цел да обсъдят опцията България да получи експортен заем от Русия.
На срещата е реализирана кардинална договореност за това. От АСЕ споделят, че с цел да бъде отпуснато финансирането, е належащо да бъде подписан договорът.
RWE, НЕК и БНП Париба в детайли разискват съветското финансиране на работна среща на 7 май 2009 година В началото на юни 2009 година в София се организират срещи с представители на съветската държавна Газпромбанк. Но българската страна отхвърля всевъзможни държавни гаранции, без които банката не би могла да отпусне заема.
През юли 2009 година НЕК и RWE не престават диалозите за финансирането, като стигат до извода, че единствени- те финансови източници за АЕЦ „ Белене “ са съветският заем и заем от ЕИБ/Евратом. Според тях оптималната сума за финансиране от трета страна няма да е повече от 5 милиарда евро, а разноските по плана най-вероятно ще се усилят от 8 на 10 милиарда евро. Към днешна дата към този момент се приказва за двойно по-голяма сума.
След диалозите с RWE, по покана на България на 18 септември 2009 година се организира среща на високо ниво сред съветския министър на енергетиката Сергей Шматко и българския министър на стопанската система и енергетиката Трайчо Трайков, представители на НЕК, БЕХ, „ Росатом “, АСЕ и други, с цел да се обсъдят трите съществени енергийни плана сред двете страни, в това число газопровода „ Южен поток “ и нефтопровода „ Бургас–Александруполис “.
По време на срещата страните разискват статута на плана „ Белене “, а позицията на министър Трайков, отразена в арбитражното решение, е:
„ Проектът „ Белене “ е доста значим за България, защото цената на целия план е съвсем 1/3 от целия Брутният вътрешен продукт на България. Следователно планът би трябвало да се преглежда по стопански аргументиран метод. До момента той не е разработван съгласно разбирането за най-хубави практики. Всъщност няма контракт. Българската страна има предпочитание да извърши плана, само че не като работа на парче, какъвто е методът досега. Няма лиценз, макар че съгласно Агенцията за нуклеарно контролиране не съществуват непреодолими забележки: финансирането на контракта за инженеринг, доставка и строителство (ИДС) би трябвало да бъде осъществено съгласно общоприетата процедура. Необходима е цялостна идея. Важно е процесът по строителството на централата да бъде транспарантен. “
Но на 26 октомври 2009 година RWE приключва присъединяване, скоро и BNP Paribas – водещата банка по плана, приключва съглашението си с НЕК за консултантски услуги.
А след отдръпването на RWE НЕК подписва анекси 6 и 7, които RWE е призовала българската страна да не подписва с претекста, че ще донесат основни „ финансови опасности “ за НЕК. След това стартират да идват сметките.
ОСОБЕНОСТИ НА РУСКИЯ ЕНЕРГИЕН ЛОВ
Причината вредите от непостроената АЕЦ „ Белене “ да са изключително огромни не е (само) заради корупционни и геоикономически ползи. А и поради тактиката и тактиката на съветската страна да договаря „ в пакет “.
Какво значи този съветски способ? Означава, че общият общ брой във всеки един миг е на плюс за Кремъл. Цените на съветския газ за България обичайно са „ пакетирани “ с различен съветски енергиен план.
Обещанията за на ниска цена газ за най-зависимата от съветско синьо гориво европейска страна – България (близо 92%), постоянно вървят в пакет с още нещо: домогване до националната газова инфраструктура посредством „ Топенерджи “ при кабинета на Жан Виденов (януари 1995–февруари 1997); АЕЦ „ Белене “, планът за газопровод „ Южен поток “, преустановен през декември 2014 година поради разминаването му с условията на Третия енергиен пакет на Европейски Съюз.
Така съветските договарящи разполагат постоянно с няколко инструмента за напън. А обещанията не е наложително да се извършват. Например против основаното зад тила на Виденов по самодейност на Андрей Луканов „ Топенерджи “ на България бяха обезпечени доставки на съветски газ в дълготраен проект, част от които да се платят със артикули и услуги – което не се случи, както не се случиха и митническите отстъпки.
Сега на масата на договарянията е пакетът „ Втора атомна и съветски природен газ за хъб „ Балкан “. Това се вижда и от тематиките на междуправителствената българо-руска смесена комисия в края на октомври. Там Теменужка Петкова е уведомила съветската страна за идната процедура за избор на стратегически вложител за АЕЦ „ Белене “, която да тръгне до края на 2018 година, и е показала междинните резултати от предпроектното изследване за хъба.
Така че в композиция с газа за хъба, идното договаряне на цените на съветския газ за България, станало допустимо с помощта на антимонополното следствие на Европейска комисия, е и АЕЦ „ Белене “.
Който и да е стратегическият вложител за „ Белене “, централата ще е съветска – съветски е планът и изплатените реактори, пакетирани в кашони на площадката.
„ Все отново „ Росатом “ е конструктор на плана, те са производители на това съоръжение и без „ Росатом “ доста мъчно бихме създали каквото и да било “, съобщи Петкова през септември 2018 година А „ Росатом “ към този момент няколко пъти припомнят, че няма АЕЦ без държавна гаранция (под някаква форма).
Така приказката „ да не загубим вложените до момента 3 милиарда “ предвещава още разноски за данъкоплатците, без да има ясна вероятност за цени и периоди и без да има стопански разбор, който да оправдава сходни разноски.
ИЗТОЧНИЦИ
https://goo.gl/4MdPsP
https://goo.gl/gKUWp7
https://goo.gl/SXcE4E
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2018 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман ". Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ