Колко точно ниска вече е летвата на морала в България?

Колко тъкмо ниска към този момент е летвата на морала в България? Кое одобряваме за редно и кое не? За кое ни пука повече от минута дали е редно и за кое не? И изобщо – какъв брой българи въобще се тревожат за морала?
Вихър от сходни въпроси се върти в главата им от през вчерашния ден (24 октомври), след чуването и избора на Иван Гешев за нов основен прокурор. Да му е честито – още една стъпка има, президентът да се произнесе, само че тя не е непреодолима. Дори Румен Радев в този момент да спре процеса, това ще е за малко – тъничък миг е, че президентът в действителност няма наложителен период, в който да реши. Ако президентът тръгне по този път обаче, това ще е нещо в действителност невиждано и изискващо доста мощно твърдоглавие, против доста висока цена.
Колко тъкмо е висока цената се усети добре през вчерашния ден. Първо – с протестиращите в поддръжка на Иван Гешев. Най-добре и на ВИДЕО се видя по какъв начин се държи уредникът им – притежателят на организация ПИК Недялко Недялков. Това дава известна визия за качеството на поддръжка за господин Гешев. По-притеснителното е, че още веднъж Министерство на вътрешните работи надали ще ревизира кой и по какъв начин провежда този митинг – в действителност нямам визия може ли да бъдеш осъден, в случай че си плащал на някой да пристигна на митинг? За сметка на това е нелегално да блокираш Орлов мост без позволение от Столична община, изрично според настоящото българско законодателство. Парадокс – в случай че си неудовлетворен от властта, би трябвало да получиш утвърждението ѝ къде и по какъв начин можеш да си изразиш недоволството. Явно най-добре – във Фейсбук, пък и там май по-добре не доста шумно.
От самото чуване на Иван Гешев някак натрапчиво ми се загнезди в съзнанието, че който го подлага на критика, безусловно нещо е олигарх или работи за олигарх. Дано не съм прав – само че тонът и реакцията му при въпроса на члена на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет Олга Керелска дали ще третира по идентичен метод политико-икономическите и олигархични кръгове в България беше много внезапен, много нервиран, много индикативен. Не е инцидентно, че арбитър Красимир Шекерджиев изясни за какво гласоподава срещу кандидатурата по този начин: " Г-н Гешев е човек, който е подготвен да води всяка борба, в която бъде замесен, да отговори реципрочно на всяко нахлуване, на което той или професионалните му сътрудници бъдат подложени. Фигурата на основния прокурор е такава, че той в идващите 7 години ще бъде под прожекторите, той ще има безчет врагове и не всички от тях ще бъдат олигархични, политически. Ако изберем основен прокурор с пълномощията които има, който дава отговор реципрочно на всяко едно нахлуване, то тогава сътрудници, ние по-скоро ще произведем доста войни, в сравнение с да доведем до обстановка, която ще бъде работеща ". След избора, Иван Гешев обърна внимание навръх позицията на арбитър Шекерджиев и категорично акцентира, че ще постави на драго сърце старания да потвърди, че тази позиция не е вярна – нека и откровено поисквам да стане както споделя определеният от Висш съдебен съвет за нов основен прокурор, само че и тук се сещам за остарелия анекдот дали булката е девствена – по този начин де, арбитър Шекерджиев сподели, че му подхожда възприятието на комизъм на Иван Гешев, по тази причина и на мен ми стана в този момент прелестно хумористично.
Доста притеснително беше и обяснението му за какво употребява думи като " десни екстремисти " в публични изявленията, в качеството му на зам.-главен прокурор и претендент за основен прокурор т.е. човек с изключителни отговорности пред обществото и изключителна значимост за страната – тъй като било изявление, не да вземем за пример академична активност. Т.е., медиите са място, където е най-нормално да ползваш подобен език? Нали медиите сякаш са призвани да са прозорецът ни към света – това ли ще виждаме от този свят тогава?
10 часа Висш съдебен съвет обсъждаше и преценяваше Иван Гешев. Въпросите бяха един куп, отговорите също бяха много пространни като количество на думи. В последна сметка обаче постоянно опираме до простичкото – да или не. И решаваме съгласно това какви хора сме. Когато някой разгласи като претекст за решението си главно статистика за професионалните триумфи на Иван Гешев, както стори ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов и когато някой разгласи като претекст за решение каква била процедурата за избор на самия Панов, като основния прокурор Сотир Цацаров, към този момент твърдо опитаме до моралните аспекти. Сами кажете кое е по-важно – квалификацията за една работа и дали човек я има или заяждането, че като беше преди по този начин, неправилно, може и в този момент да е по този начин? Кое е градивното и кое – разрушителното? Уж въпроси, които наподобяват лесни. Но твърдо считам, че в България от дълго време не са лесни. Всъщност даже не са въпроси – проличава от това какъв брой хора излязоха на улицата да им извърнат внимание.
И тъй като приказвам толкоз за морал - помня, че като категория моралът е основата на закона и правото. Може би пък не си припомням вярно...
Автор: Иван Гешев