)
Делото Дебора: Колко струва животът на една жена? Според българския съд – 10 хиляди лева Новини
Колко коства животът на една жена? Това не е просто въпрос. Това е ядосан, надълбоко човешки зов. Въпрос, който всяка жена в България си задава през днешния ден. Защото, когато съдът взема решение да освободи човек, упрекнат в нахлуване с особена жестокот, закани за ликвидиране и насила, против гаранция от 10 хиляди лв., въпросът към този момент не е юридически. Той е честен. Той е публичен. Той е персонален. И тогава към този момент... боли.
Пред ден, след близо две години и два месеца в ареста, Георги Георгиев - упрекнат за ужасяващото нахлуване над Дебора Михайлова, беше пуснат на независимост. С решение на Пловдивския областен съд паричната му гаранция беше понижена от 25 000 на 10 000 лева Причината? " Дългият период на задържане " и " понижена заплаха от осъществяване на ново закононарушение ".
Дебора - момичето, което бе нападнато в личния си дом, пребито, обръснато, нарязано с макетен нож, с над 400 шева по тялото, през днешния ден живее в боязън. " Не мога да изляза. Не мога да дремя. Не мога да вдишвам. А той е на независимост. " Това са не просто думи. Това е действителността на една жертва, която още чака правдивост. А ние ѝ споделяме: Животът ти коства по-малко от автомобил втора употреба.
Да напомним случая...
През лятото на 2023 година цяла България потръпна от случилото се в Стара Загора. Дебора Михайлова - тогава 18-годишна, беше подложена на нечовешко принуждение. Георги Георгиев, с който е имала връзка, нахлува в дома ѝ, удря я, нанася ѝ прорезни рани с макетно ножче, остригва я. Първоначално прокуратурата класифицира ужасните пострадвания като " лека телесна щета ". Това провокира - митинги в десетки градове, вълна от взаимност и яд, обединени под надслова. Едва тогава делото беше преразгледано и правната оценка на осъщественото бе повишена.
В последна сметка, против Георгиев бяха повдигнати три съществени обвинявания - за междинна телесна щета, осъществена с особена свирепост и по изключително непосилен начин; за насила - посредством принудително ограничение на свободата на Дебора; за.
Въпреки неналичието на биологичен материал като доказателство, от прокуратурата обявиха, че разполагат с задоволително мощни улики, измежду тях свидетелски показания, здравна документи и известия сред страните, които съгласно тях построяват безапелационна картина за закононарушението. Основният претекст, посочен от обвиняването, е патологична ревнивост, довела до нападението.
Две години по-късно делото към момента не е завършено, а към този момент е на независимост, пуснат против гаранция, която бе намалена. Жертвата - Дебора, остава заключена в личния си боязън.
Подобни правила важат и в страни като Германия, Франция и Нидерландия. Ако се прибавят закани, съдът може да наложи обща присъда от 8 до 15 години, изключително в случай че има трайни психически контузии. Ако насилието е било съзнателно, дълготрайно и съпроводено със закани, присъдата нараства до 20 години.В Съединени американски щати нахлуване с оръжие, каквото е и макетното ножче, причиняване на съществени пострадвания и закани, съдът постоянно постанова обща ефикасна присъда сред 9 и 20 години затвор, даже при първо нарушение. Наказанието зависи от степента на контузиите, опасността за живота, опцията за самоотбрана и държанието на обвинения след случая. От брутално принуждение до контраобвинения
Това, което стартира като акт на изключителна свирепост против млада жена, с времето се трансформира в правосъден развой, в който фокусът все по-настойчиво се изместваше от същината - бруталното принуждение, към спекулации, контраобвинения и опити за омаловажаване на контузията. Това, което всички тогава нарекоха чудовищно закононарушение, през днешния ден все по-осезаемо стартира да се трансформира в следващата трагикомедия на българското правораздаване, в която жертвата става обвинена, а насилникът - най-невинният човек на света.
През февруари 2025 година юристите на Георгиев излязоха с нова линия на отбрана: заканите и експанзията били част от " любовна игра " сред него и Дебора. За да поддържат тази теза, показаха чатове и диалози, които съгласно тях доказвали близки връзки сред двамата преди случая. Така фокусът се измести от насилието над едно момиче, към тълкования за " взаимни усеща " и " неразбрана връзка ". Един тип " тя го е предизвикала ", а той просто " не я е схванал ".На 16 април 2025 година Районният съд в Пловдив размени задържането под стража на Георги Георгиев с парична гаранция от 25 000 лв.. Това решение породи вълна от публично отвращение, защото даде сигнал, че обвиненият, без значение от тежестта на закононарушението, може да излезе на независимост против парична гаранция. По-късно гаранцията бе понижена от съда до 10 000 лева.Последваха контраобвинения против Дебора. Адвокатите на Георгиев даже подадоха тъжба против нея, потвърждавайки, че не той, а тя го заплашвала с ликвидиране. За самата жертва това беше втори удар, само че този път не с нож, а със правосъдни документи. Дебора назова това " демонстрация на цинизъм ", а обществеността остана безмълвна пред обстоятелството, че две години след нападението младата жена към този момент би трябвало да се пази от обвинявания.
И като резултат на всичко това Георги Георгиев към този момент е на независимост против понижената парична гаранция. Дебора живее в боязън, усеща се предадена от системата, и към този момент се пази и от контраобвинения. Обвиненията пък против Георгиев не са отпаднали, само че са подложени на оборване посредством ексцентрична защитна тактика. Наказателното произвеждане против него продължава... Делото, което отвори рана в доверието към правораздаването
Това е дело, което оголи пукнатините в правосъдната ни система. Вместо на бързо и ясно правораздаване станахме очевидци на медийно подстрекателство, че жертвата е нееднозначна. Чухме по какъв начин " любовната игра " става опрощение за нахлуване с нож над.
Показателно е, че до момента в който в Съединени американски щати за сходни закононарушения (нападение с нож, закани с ликвидиране, принуда), присъдите варират от 10 до 20 години, у нас човек с досие и тежки обвинявания излиза на независимост против 10 000 лв..
Нека бъдем ясни. Това не е единствено дело. Това е лакмус. За това какъв брой коства болката на една жена. За това какъв брой коства справедливостта. За това дали в България към момента можеш да повярваш в нея. И когато системата стартира да не помни кой е жертвата и кой е насилникът, не просто законите имат потребност от смяна. Нужна е цялостна смяна в моралния компас на обществото. Истината не е " любовна игра ". Истината е 400 шева, обръсната глава и две години боязън. И в случай че това не стига за неоправдателна присъда, тогава казусът е доста по-дълбок. Какво споделяме на жертвите с сходни решения?
Че би трябвало да замълчат. Че не е нужно да подават сигнали. Че усилието да приказваш, да търсиш помощ, да се изправиш против насилника си, не коства нищо, когато системата не те чува. Казваме им, че мъжете, които ги удрят, изнасилват, заплашват и обезобразяват, могат да си " купят " независимост. И че справедливостта е за тези, които могат да си я платят. А това не е правораздаване. Това е съучастничество!
Тук не става въпрос единствено за един случай. Става дума за система. За морал. За безучастие. Става дума за това, че у нас постоянно убийците се пускат под гаранция, а жертвите биват разпитвани като отговорни. Става дума за това, че до момента в който делата се точат, дамите не могат да живеят. Става дума за това, че когато една жена е нарязана, унижена, обръсната, затворена, обществото се възмущава няколко дни. Но по-късно не помни. А съдът отсъжда рационално, " съгласно закона "...
Как можем след всичко това през днешния ден да се назоваваме цивилизовано общество, щом разрешаваме насилниците да се разхождат свободно, до момента в който жертвите се заключват от боязън?! Как можем да приказваме за " промяна " в правораздаването, в случай че същото това правораздаване не разпознава болката като доказателство?! Ако не вижда ужаса в очите на жена, претърпяла домашно принуждение?!
Не мога да приема, че животът на Дебора коства 10 000 лв.. И не желая детето ми да порасне в страна, в която това е обикновено! Справедливостта не може да се мери в пари. Тя би трябвало да се усеща в сигурността. В отбраната. В дейностите.
Ако през днешния ден пуснем насилника, на следващия ден ще броим жертвите. И тогава, тогава ще е прекомерно късно...
Пред ден, след близо две години и два месеца в ареста, Георги Георгиев - упрекнат за ужасяващото нахлуване над Дебора Михайлова, беше пуснат на независимост. С решение на Пловдивския областен съд паричната му гаранция беше понижена от 25 000 на 10 000 лева Причината? " Дългият период на задържане " и " понижена заплаха от осъществяване на ново закононарушение ".
Дебора - момичето, което бе нападнато в личния си дом, пребито, обръснато, нарязано с макетен нож, с над 400 шева по тялото, през днешния ден живее в боязън. " Не мога да изляза. Не мога да дремя. Не мога да вдишвам. А той е на независимост. " Това са не просто думи. Това е действителността на една жертва, която още чака правдивост. А ние ѝ споделяме: Животът ти коства по-малко от автомобил втора употреба.
Да напомним случая...
През лятото на 2023 година цяла България потръпна от случилото се в Стара Загора. Дебора Михайлова - тогава 18-годишна, беше подложена на нечовешко принуждение. Георги Георгиев, с който е имала връзка, нахлува в дома ѝ, удря я, нанася ѝ прорезни рани с макетно ножче, остригва я. Първоначално прокуратурата класифицира ужасните пострадвания като " лека телесна щета ". Това провокира - митинги в десетки градове, вълна от взаимност и яд, обединени под надслова. Едва тогава делото беше преразгледано и правната оценка на осъщественото бе повишена.
В последна сметка, против Георгиев бяха повдигнати три съществени обвинявания - за междинна телесна щета, осъществена с особена свирепост и по изключително непосилен начин; за насила - посредством принудително ограничение на свободата на Дебора; за.
Въпреки неналичието на биологичен материал като доказателство, от прокуратурата обявиха, че разполагат с задоволително мощни улики, измежду тях свидетелски показания, здравна документи и известия сред страните, които съгласно тях построяват безапелационна картина за закононарушението. Основният претекст, посочен от обвиняването, е патологична ревнивост, довела до нападението.
Две години по-късно делото към момента не е завършено, а към този момент е на независимост, пуснат против гаранция, която бе намалена. Жертвата - Дебора, остава заключена в личния си боязън.
Какво щеше да се случи, в случай че това беше в Съединени американски щати или Европа? В Европа, както и във Англия, закононарушенията, свързани с домашно принуждение, физически тормоз, закани и ограничение на свободата, се преглеждат с все по-голяма суровост, изключително когато жертвата е жена, а закононарушението е осъществено с особена свирепост. За разлика от някои източноевропейски страни, където сходни дейности постоянно се третират като " междинна телесна щета " или " насила " с невисок предел на наказване, в Западна Европа разбирането е, че тези закононарушения съставляват тежко посягане върху човешкото достолепие и физическата цялост.В Обединеното кралство нахлуване с нож или сходен предмет, даже в случай че не е предизвикал смъртоносни пострадвания, може да бъде квалифицирано като grievous bodily harm with intent – тежко телесно увреждане с предумисъл. Това закононарушение се санкционира с пожизнен затвор, а при липса на предходни присъди и при цялостно подпомагане с управляващите, съдът нормално постанова сред 7 и 16 години отнемане от независимост.Ако жертвата е била арестувана срещу волята си, както е казусът с остриганата коса и лимитираната опция за бягство, се повдига в допълнение обвиняване за false imprisonment, в Обединеното кралство носи присъда до 10 години затвор и постоянно се изтърпява от нападателя кумулативно, т.е., в случай че един човек бъде приет за отговорен по няколко разнообразни обвинявания, съдът може да му наложи обособени присъди за всяко от тях, които се събират (натрупват), т.е. той изтърпява всяка една подред.При съществуване на закани за ликвидиране, в това число посредством известия или устни закани, се повдига обвиняване за " threats to kill ", което е закононарушение по Наказателния кодекс с оптималната присъда от 10 години затвор. Британският съд преглежда доста съществено дали жертвата е изпитала " действителен и непосреден боязън за живота си ". Ако това е по този начин, присъдата е по-висока, даже и в случай че действително не е имало физическо нахлуване.
Подобни правила важат и в страни като Германия, Франция и Нидерландия. Ако се прибавят закани, съдът може да наложи обща присъда от 8 до 15 години, изключително в случай че има трайни психически контузии. Ако насилието е било съзнателно, дълготрайно и съпроводено със закани, присъдата нараства до 20 години.В Съединени американски щати нахлуване с оръжие, каквото е и макетното ножче, причиняване на съществени пострадвания и закани, съдът постоянно постанова обща ефикасна присъда сред 9 и 20 години затвор, даже при първо нарушение. Наказанието зависи от степента на контузиите, опасността за живота, опцията за самоотбрана и държанието на обвинения след случая. От брутално принуждение до контраобвинения
Това, което стартира като акт на изключителна свирепост против млада жена, с времето се трансформира в правосъден развой, в който фокусът все по-настойчиво се изместваше от същината - бруталното принуждение, към спекулации, контраобвинения и опити за омаловажаване на контузията. Това, което всички тогава нарекоха чудовищно закононарушение, през днешния ден все по-осезаемо стартира да се трансформира в следващата трагикомедия на българското правораздаване, в която жертвата става обвинена, а насилникът - най-невинният човек на света.
През февруари 2025 година юристите на Георгиев излязоха с нова линия на отбрана: заканите и експанзията били част от " любовна игра " сред него и Дебора. За да поддържат тази теза, показаха чатове и диалози, които съгласно тях доказвали близки връзки сред двамата преди случая. Така фокусът се измести от насилието над едно момиче, към тълкования за " взаимни усеща " и " неразбрана връзка ". Един тип " тя го е предизвикала ", а той просто " не я е схванал ".На 16 април 2025 година Районният съд в Пловдив размени задържането под стража на Георги Георгиев с парична гаранция от 25 000 лв.. Това решение породи вълна от публично отвращение, защото даде сигнал, че обвиненият, без значение от тежестта на закононарушението, може да излезе на независимост против парична гаранция. По-късно гаранцията бе понижена от съда до 10 000 лева.Последваха контраобвинения против Дебора. Адвокатите на Георгиев даже подадоха тъжба против нея, потвърждавайки, че не той, а тя го заплашвала с ликвидиране. За самата жертва това беше втори удар, само че този път не с нож, а със правосъдни документи. Дебора назова това " демонстрация на цинизъм ", а обществеността остана безмълвна пред обстоятелството, че две години след нападението младата жена към този момент би трябвало да се пази от обвинявания.
И като резултат на всичко това Георги Георгиев към този момент е на независимост против понижената парична гаранция. Дебора живее в боязън, усеща се предадена от системата, и към този момент се пази и от контраобвинения. Обвиненията пък против Георгиев не са отпаднали, само че са подложени на оборване посредством ексцентрична защитна тактика. Наказателното произвеждане против него продължава... Делото, което отвори рана в доверието към правораздаването
Това е дело, което оголи пукнатините в правосъдната ни система. Вместо на бързо и ясно правораздаване станахме очевидци на медийно подстрекателство, че жертвата е нееднозначна. Чухме по какъв начин " любовната игра " става опрощение за нахлуване с нож над.
Показателно е, че до момента в който в Съединени американски щати за сходни закононарушения (нападение с нож, закани с ликвидиране, принуда), присъдите варират от 10 до 20 години, у нас човек с досие и тежки обвинявания излиза на независимост против 10 000 лв..
Нека бъдем ясни. Това не е единствено дело. Това е лакмус. За това какъв брой коства болката на една жена. За това какъв брой коства справедливостта. За това дали в България към момента можеш да повярваш в нея. И когато системата стартира да не помни кой е жертвата и кой е насилникът, не просто законите имат потребност от смяна. Нужна е цялостна смяна в моралния компас на обществото. Истината не е " любовна игра ". Истината е 400 шева, обръсната глава и две години боязън. И в случай че това не стига за неоправдателна присъда, тогава казусът е доста по-дълбок. Какво споделяме на жертвите с сходни решения?
Че би трябвало да замълчат. Че не е нужно да подават сигнали. Че усилието да приказваш, да търсиш помощ, да се изправиш против насилника си, не коства нищо, когато системата не те чува. Казваме им, че мъжете, които ги удрят, изнасилват, заплашват и обезобразяват, могат да си " купят " независимост. И че справедливостта е за тези, които могат да си я платят. А това не е правораздаване. Това е съучастничество!
Тук не става въпрос единствено за един случай. Става дума за система. За морал. За безучастие. Става дума за това, че у нас постоянно убийците се пускат под гаранция, а жертвите биват разпитвани като отговорни. Става дума за това, че до момента в който делата се точат, дамите не могат да живеят. Става дума за това, че когато една жена е нарязана, унижена, обръсната, затворена, обществото се възмущава няколко дни. Но по-късно не помни. А съдът отсъжда рационално, " съгласно закона "...
Как можем след всичко това през днешния ден да се назоваваме цивилизовано общество, щом разрешаваме насилниците да се разхождат свободно, до момента в който жертвите се заключват от боязън?! Как можем да приказваме за " промяна " в правораздаването, в случай че същото това правораздаване не разпознава болката като доказателство?! Ако не вижда ужаса в очите на жена, претърпяла домашно принуждение?!
Не мога да приема, че животът на Дебора коства 10 000 лв.. И не желая детето ми да порасне в страна, в която това е обикновено! Справедливостта не може да се мери в пари. Тя би трябвало да се усеща в сигурността. В отбраната. В дейностите.
Ако през днешния ден пуснем насилника, на следващия ден ще броим жертвите. И тогава, тогава ще е прекомерно късно...
Снимки: Instagram Снимки: Фейсбук Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ