Колко струва истината? Това е един от най-важните въпроси, на

Колко коства истината? Това е един от най-важните въпроси, на които нито един публицист няма да ви даде отговор. Така наречената независимост на словото може да трансформира своя образ неведнъж, само че откакто даже в народен ефир можем да забележим един необикновен апел за мир, то явно към момента можем да станем очевидци и на чудеса, само че дали това е индивидуален случай или понякога можем да открием естествения човек да се бори против безумията на най-високите. За задачата можем да открием, че преди години Ян Адамс е попаднал в същия набор на ползи.

Това е публицист и създател на най-различни шпионски романи, които обаче се костват толкоз същински, че най-сетне разузнаването е насила да изиска разкриването на неговите източници. Сигурно звучи изцяло нереално, само че това са обстоятелствата, Ян би трябвало да подскаже с кого тъкмо се среща. А книги като „ С: Портретът на разузнавач “, както и „ Агент на въздействие “, съумяха да се трансфорат във филми. Адамс продължава да е един от първите канадци, които стартират да пишат за шпионаж и най-вероятно ще остане един от най-успешните в историята на страната си.

Преди обаче да стартира да написа историите си с щипка небивалица – най-малко по този начин споделя той, неговата съществена работа е да бъде един от уважаваните проверяващи публицисти и тъкмо това добро име е съумяло да подразни мнозина, изключително тези, които са помогнали за следствието му. Адамс постоянно обръща внимание на учебните заведения в Канада и тяхната конструкция, не пропуща мръсните войни на страната в Латинска Америка.

Един от първите му материали, които демонстрират по какъв начин работи системата на Канада във връзка с индианците, наблюдава случая на избягало момче, което се пробва да се избави от своите душмани, само че за жалост се оказва, че същият юноша не съумява да оцелее в толкоз суровия климат на Северно Онтарио. Едва по-късно излиза наяве, че във въпросните образователни заведения, където индианците би трябвало да се образоват и да получат еднакъв късмет за живот, те получават нещо доста по-страшно – мъчения, блудничество и доста други насмешки.

Случилото се е оповестено през 1967 година и оставяме на вас да прецените какъв брой тъкмо време индианците са били обект на геноцид, въпреки и същият да се облича под формата на обучение и развиване. Такова и до през днешния ден не се е случило, индианците не не помнят и не са дали прошка. Впрочем Ян е първият, който проговаря за тази история и несъмнено няма да е последния. В разгара на Студената война, той ще бъде поканен, както и всички медии на Канада, да вземат участие в обществената агитация против Съюз на съветските социалистически републики. Самата страна продължава да е виновна за доста от опитите, които се организират благодарение на Централно разузнавателно управление на САЩ – МК Ултра продължава да прави опити с хора, въпреки и в Съединени американски щати този развой към този момент да е завършил. Не са малко пусканите химически оръжия върху разнообразни територии на страната.

Не са забравени и опитите със студенти в университета МакГил. Не можем да пропуснем и още един доста значим факт, не са малко съперниците на сегашния лайтмотив на медиите. Ян е тъкмо подобен. По това време Канада към този момент основава своята шпионска организация – CSIS. С помощта на канадската полиция, те би трябвало да отстраняват непознати сътрудници. Единственият проблем е, че по време на този интервал, Ян ще откри по какъв начин нито полицията, нито организацията са съумели да заловят даже един непознат сътрудник. Ето за какво, когато пуска своята първа книга и споделя по какъв начин един от някогашните шефове на канадското разузнаване е върнат от Австралия в Отава, с цел да потвърди своята преданост и да удостовери, че не работи нито с Централно разузнавателно управление на САЩ, нито с Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Едва по-късно Лесли Джеймс Бенет – въпросният шеф – ще показа, че историята в книгата е явно основана на неговия живот. Така и не схваща по какъв начин Ян е съумял да получи толкоз информация, само че обстоятелствата са си обстоятелства. През 1980 година разследващата организация ще изиска да бъдат предадени всички източници, само че Адамс отхвърля, даже откакто рискува да му бъдат повдигнати обвинявания и вероятно да бъде лишен от всевъзможни журналистически и авторски права. По това време Бенет стартира да получава финансови помощи и откакто същите доближават сумата от 30 хиляди $, той е склонен да спре делото, въпреки и същото да не се води от самия него. Според създателя, някогашният шеф е очаквал доста повече поддръжка, само че когато не я получава, явно е, че най-хубавият вид е просто да вземе парите и да приключи всевъзможни спекулации.

Мнозина назовават опитите на Централно разузнавателно управление на САЩ в Канада – небивалица. Това обаче завърши още при започване на новото хилядолетие, когато информацията се разсекрети и се оказа, че опитите с хора не са фикция, а действителна информация. Нека не забравяме, че Ян написа своята 6-та книга, което е впечатляващо за човек с гимназиално обучение. Ян не е инцидентен кадър. Роден е в Заир и неговите родители са мисионери. На 16-годишна възраст напуща фамилията, откакто не може да понася повече нелепостите им по отношение на религията. Започва да работи в Уинипег като текстописец, а по-късно има и необичайно странствуване в Европа, Северна Африка и Южна Америка. Следва някои от огромните създатели и откакто съумява да получи задоволително опит, взема решение да се завърне в Канада и да работи в издание Маклейн, като до 1968 година към този момент ще издава и първите си книги. В тях ще открием съществуването на доста забавни фантастики.

Например войната сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати ще се води с нуклеарно оръжие, което обаче ще бъде хвърлено в Канада. След това ще опише историята на канадски дипломат, който работи за Съюз на съветските социалистически републики. Понеже книгите му описват историята на една друга страна – към момента колония на Съединени американски щати, множеството създатели не са съгласни да го разгласяват. Ян идва с доста неприятности, само че и с доста положителни текстове, въпреки и те да носят опасности. За създателя, шпионите заменят каубоите и тъкмо това основава още проблеми. Ян продължава да твърди, че канадското разузнаване е цялостно със руски сътрудници, също така е некадърно да извършва главните си задания и най-вероятно ще продължи да работи по същия метод. В следствие съумява да открие и някои връзки в организацията, които ще потвърдят тези страхове, само че пък в никакъв случай няма да приказват публично, затова даже той не може да удостовери личните си опасения.

Ето за какво стартира да написа и измислици, само че въпросът е какъв брой тъкмо е фантазията при тях, изключително откакто някогашен шеф е подготвен да води каузи и даже да ангажира цялото канадско разузнаване? Не са малко делата, не са малко и неразрешените книги, изключително откакто не е ясно чии ползи ще бъдат ударени. Една от последните книги на този създател ще опише историята на дипломат Джон Уаткинс. Същият работи като канадски дипломат в Съюз на съветските социалистически републики. Според историята, той умира по време на разпити в Канада през 1964 година След това излиза наяве, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в действителност са съумели да го вербуват, откакто разкриват неговата корупционна скица. Следват изнудване и закани, че ще го разгласят за гей. До през днешния ден никой в света не знае каква е повода за неговата гибел.

Такива тематики са деликатни, само че Ян в никакъв случай не се предава, нормално нещо друго от формалните обстоятелства води до присъда, само че създателят преднамерено споделя, че всички негови книги са небивалица, само че за един осведомен четец, истината е малко по-различна и постоянно задава нови и неуместни въпроси. Според класиците през днешния ден, най-хубавата небивалица е онази, която се приближава най-близо до истината. За страдание Ян може би няма наследници в тази линия. Неговият живот завършва през ноември предходната година. По това време е съумял да се наложи като фигурата, която освен споделя истината с други думи, само че и като занаятчия на измислицата или най-малко по този начин се твърди.

Успява пъкъл завоюва вниманието на модератор сред действителността и шпионажа в страната си и постоянно ще остава като индивидът, който открива и демонстрира някои от най-тъмните истини в света. Що се отнася до неговата история – несъмнено е мъчно да се открие тънката граница, само че това пък основава цяла войска от почитатели със блян към истината.