Колко разрушително може да бъде мълчанието, когато се бориш да

Колко разрушително може да бъде мълчанието, когато се бориш да имаш най-ценното в живота - лично дете? От чия поддръжка имаш потребност? Отговорите на тези въпроси се пробва да даде новият епизод на NOVA LAB Баланс. Този прям диалог на Лора Инджова с инфлуенсъра Ивана Александрова е за една от най-трудните, само че и най-важните тематики – репродуктивните проблеми и пътя към майчинството.

Ивана споделя, че приказва намерено, с цел да даде мощ на дами, които минават през същото. Защото, когато тя е била в този интервал, „ доста се мълчеше “ – а мълчанието е това, което прави болката още по-тежка.

Самотата, за която никой не приказва

Един от най-силните моменти в диалога е признанието за самотата. Въпреки че към нея има хора, Ивана Александрова споделя, че се е чувствала изцяло сама в прекарването си.

Защото, колкото и парадоксално да звучи тематиката все остава табу. Жените постоянно не споделят за репродуктивните си проблеми – от позор, боязън или предпочитание да предпазят околните си. Това обаче води до струпване на страсти, които по-късно избухват с още по-голям заряд.

Кога разбираш, че има проблем?

След година и половина опити без резултат идва моментът на осъзнаване, че нещо може би не е наред. Ивана акцентира нещо извънредно значимо за всички дами, които може да се окажат в нейната обстановка: По-добре е да отидеш на експерт и да се окаже, че няма проблем, в сравнение с да загубиш време.

Най-тежкият миг: загубата

Емоционалният пик в диалога идва, когато тя споделя за спонтанния аборт. Това е моментът, който я „ срутва душевен “. Описва чувството като цялостна загуба на надзор – тялото ти прави нещо, което не можеш да спреш. Това е действителност, за която рядко се приказва намерено, само че доста дами претърпяват.

Срамът и виновността

Още по-дълбок слой на прекарването е възприятието за виновност. Това демонстрира какъв брой мощен е публичният напън и какъв брой мъчително може да бъде вътрешното обвиняване, даже когато действително виновност няма.

Силата на колегата

Един от позитивните моменти в историята е какъв брой значимо е ролята на колегата с двойка, в която дамата има репродуктивни проблеми. Подкрепата, спокойствието и разбирането се оказват решаващи.

В път, който е по едно и също време физически и душевен уморителен, съществуването на постоянна опора може да бъде разликата сред отричане и продължение с опитите да имаш бебе.

Пречупването: „ Аз ще стана майка “

След няколко несполучливи опити идва моментът на вътрешно решение. Ивана стига до ясно умозаключение: „ Аз ще стана майка – по какъвто и да е метод. “

Това е моментът, в който болката се трансформира в действие. Когато контролът върху резултата липсва, контролът върху решението остава.

Щастливият край – само че не без последици

Историята приключва с триумф – раждането на наследник. Но това не значи завършек на компликациите. След това идват тревога, страхове и насъбрани страсти, които избухват. Които демонстрират още нещо, значимо. Че психическата поддръжка би трябвало да стартира още при започване на този път, не след края му.