Томаш – трубадур без китара
Колко наслада и тъга в едно! Какво „ алено “ море от обич и каква ужасяваща несръчност на терена и към него! Жалко, ЦСКА! Жалко за страхотния празник, който почитателите проведоха! Жалко, че в опита за европейско държание в клуба не видяха какъв трубадур без китара са назначили на работа! Жалко за мъжа на годината Карлос Насар, който беше подготвен изтласка на глава целия стадион в името на ЦСКА! Жалко и за великия Христо Стоичков, чиито думи ще останат нечути.
Да, думата „ оставка “ в никакъв случай не е попадала в другояче богатия речник на трубадур Томаш. Както нееднократно е казвал – той самичък в никакъв случай не си потегля. За благополучие на всички „ червени “ от „ Васил Левски “ и на тези, които не съумяха да бъдат онлайн, скоро няма да има потребност да научава какво е оставка. Договорът му изтича, ще си вземе заплатата и за май. И както всяка заран несъмнено първо прави – поглежда фотографията си и споделя: „ Аз разбирам най-вече от футбол! “
Защо, ЦСКА? Толкова ли не видяхте още през предходната година, че единственият треньор, за който клубът е платил трансферна цена в историята си, не става? Малко ли ви бяха издънките преди Нова година и траялите след нея? Не ви ли писна от високопарните слова на човек, който беше несъвършен футболист, а е още по-посредствен като треньор? Ще му дадете ли късмет да води ЦСКА и в мача на годината, оправдавам се – на позора. От гордото пето място най-славният български клуб за втори сезон подред ще се бори за Европа през задната врата. И в случай че предходната година неуспехът беше на „ Васил Левски “, то в този момент следва посещение във Варна или Кърджали. Вярвате ли, че трубадурът без китара, тактичност и треньорски умения ще то завоюва? Неведнъж някогашни славни фрагменти на ЦСКА и почитатели сигнализираха и призоваваха да постави завършек на опита. Нито изпълнителният шеф Радослав Златков, нито спортният Пауло Нога взимат отношение по треньорския въпрос. Да, той евентуално е решен от дълго време. Но следващата година ЦСКА ще отвори порти на един от най-модерните игрища на Балканския полуостров. И редно ли е това да става след три нулеви години в Европа – първата с 0:6 от румънския средняк Сепси, а идващите - две пред тв приемника?
Трубадур Томаш си направи и селекция, и подготовка. Нека изясни ясно и тъкмо за какво не играе футболист с над 60 000 евро месечна заплата в лицето на Лиъм Купър, какъв е приносът на купеният за 700 000 евро с изтичащ контракт Лепаня, на Бютючи, Исека, Локило... Да не приказваме за Илиан Илиев-младши. Кой ги докара? Няма кой да слуша повече оправдания с Томислав Стипич, който даде обещание, че ЦСКА ще се бори за петицата с... голобрадите нископлатени юноши, които изведе в Разград в първия кръг и игра повече от почтено.
Последните пет следващи победи в шампионата опияниха трубадура. Опита се да влезе в ролята на огромния Жозе Моуриньо с неговия паметен лаф за паркирането на рейса пред вратата. Само че Специалния го сподели за мач, в който трябваше да се изправи против Лионел Меси, Андрес Иниеста, Шави, Ето`о (не този от ЦСКА). Сега против „ алените “ се изправи един отпаднал и физически, и прочувствено тим. Лудогорец действително не беше имал огромен мач от февруари, а футболисти и треньори чакаха безусловно с скука финала, с цел да отидат в отмора и да мислят за идната си акция в Шампионската лига. Разградският капан „ щракна “ върху главата на ЦСКА с мъчителна за „ алените “ почитатели лекост. И грешката на Тибо Вион не е казусът. Благодарение на френския войник ЦСКА завоюва доста мачове през последните години. Проблемът е, че бандата на трубадура по този начин и не сътвори нито едно голово състояние, а единствено два удара от надалеч. Нито против Лудогорец, нито против Левски тимът на Томаш не завоюва мач. И може би е добре, че остана във втората четворка измежду закъсали финансово и игрово тимове. Защото в първата сходни резултати щяха да се трансфорат в всекидневие за „ Армията “.
Ах, тази „ Армия “! Това остана единственият еликсир за изстрадалото „ алено “ сърце! И с бързината, с която управлението строи новото украшение в Борисовата градина, би трябвало да реши спортно-техническия си проблем. Най-добре да го направи преди баража за купата с краткотраен треньор, който не е изгубил изцяло съблекалнята и който не се опасява дали някой футболист, който е останал запаса ще му се обиди.
Заради името си, поради историята си, поради почитателите си поради първото управление в демократично време, при което няма и един лев забавено заплащане, ЦСКА би трябвало да играе в Европа. Гаранция за дълъг поход там няма, само че наличието е наложително. Защото, колкото и да не им се желае на душманите, към този момент „ тире “ в името няма да има! След като ЦСКА може да печели борбите отвън терена и по трибуните, би трябвало да откри изпълнителите и за най-важното – мачовете! Едва ли някой е вярвал, че след рекордния сезон 2007/08 и невижданата 31-а купа без изгубен мач, ще изминат 17 толкоз тъжни години. А най-тъжната от тях е последната.
Спешно и самоуверено ЦСКА би трябвало да работи. Да откри диригент с външност и име, с цел да не помни вечно трубадура без китара.
Да, думата „ оставка “ в никакъв случай не е попадала в другояче богатия речник на трубадур Томаш. Както нееднократно е казвал – той самичък в никакъв случай не си потегля. За благополучие на всички „ червени “ от „ Васил Левски “ и на тези, които не съумяха да бъдат онлайн, скоро няма да има потребност да научава какво е оставка. Договорът му изтича, ще си вземе заплатата и за май. И както всяка заран несъмнено първо прави – поглежда фотографията си и споделя: „ Аз разбирам най-вече от футбол! “
Защо, ЦСКА? Толкова ли не видяхте още през предходната година, че единственият треньор, за който клубът е платил трансферна цена в историята си, не става? Малко ли ви бяха издънките преди Нова година и траялите след нея? Не ви ли писна от високопарните слова на човек, който беше несъвършен футболист, а е още по-посредствен като треньор? Ще му дадете ли късмет да води ЦСКА и в мача на годината, оправдавам се – на позора. От гордото пето място най-славният български клуб за втори сезон подред ще се бори за Европа през задната врата. И в случай че предходната година неуспехът беше на „ Васил Левски “, то в този момент следва посещение във Варна или Кърджали. Вярвате ли, че трубадурът без китара, тактичност и треньорски умения ще то завоюва? Неведнъж някогашни славни фрагменти на ЦСКА и почитатели сигнализираха и призоваваха да постави завършек на опита. Нито изпълнителният шеф Радослав Златков, нито спортният Пауло Нога взимат отношение по треньорския въпрос. Да, той евентуално е решен от дълго време. Но следващата година ЦСКА ще отвори порти на един от най-модерните игрища на Балканския полуостров. И редно ли е това да става след три нулеви години в Европа – първата с 0:6 от румънския средняк Сепси, а идващите - две пред тв приемника?
Трубадур Томаш си направи и селекция, и подготовка. Нека изясни ясно и тъкмо за какво не играе футболист с над 60 000 евро месечна заплата в лицето на Лиъм Купър, какъв е приносът на купеният за 700 000 евро с изтичащ контракт Лепаня, на Бютючи, Исека, Локило... Да не приказваме за Илиан Илиев-младши. Кой ги докара? Няма кой да слуша повече оправдания с Томислав Стипич, който даде обещание, че ЦСКА ще се бори за петицата с... голобрадите нископлатени юноши, които изведе в Разград в първия кръг и игра повече от почтено.
Последните пет следващи победи в шампионата опияниха трубадура. Опита се да влезе в ролята на огромния Жозе Моуриньо с неговия паметен лаф за паркирането на рейса пред вратата. Само че Специалния го сподели за мач, в който трябваше да се изправи против Лионел Меси, Андрес Иниеста, Шави, Ето`о (не този от ЦСКА). Сега против „ алените “ се изправи един отпаднал и физически, и прочувствено тим. Лудогорец действително не беше имал огромен мач от февруари, а футболисти и треньори чакаха безусловно с скука финала, с цел да отидат в отмора и да мислят за идната си акция в Шампионската лига. Разградският капан „ щракна “ върху главата на ЦСКА с мъчителна за „ алените “ почитатели лекост. И грешката на Тибо Вион не е казусът. Благодарение на френския войник ЦСКА завоюва доста мачове през последните години. Проблемът е, че бандата на трубадура по този начин и не сътвори нито едно голово състояние, а единствено два удара от надалеч. Нито против Лудогорец, нито против Левски тимът на Томаш не завоюва мач. И може би е добре, че остана във втората четворка измежду закъсали финансово и игрово тимове. Защото в първата сходни резултати щяха да се трансфорат в всекидневие за „ Армията “.
Ах, тази „ Армия “! Това остана единственият еликсир за изстрадалото „ алено “ сърце! И с бързината, с която управлението строи новото украшение в Борисовата градина, би трябвало да реши спортно-техническия си проблем. Най-добре да го направи преди баража за купата с краткотраен треньор, който не е изгубил изцяло съблекалнята и който не се опасява дали някой футболист, който е останал запаса ще му се обиди.
Заради името си, поради историята си, поради почитателите си поради първото управление в демократично време, при което няма и един лев забавено заплащане, ЦСКА би трябвало да играе в Европа. Гаранция за дълъг поход там няма, само че наличието е наложително. Защото, колкото и да не им се желае на душманите, към този момент „ тире “ в името няма да има! След като ЦСКА може да печели борбите отвън терена и по трибуните, би трябвало да откри изпълнителите и за най-важното – мачовете! Едва ли някой е вярвал, че след рекордния сезон 2007/08 и невижданата 31-а купа без изгубен мач, ще изминат 17 толкоз тъжни години. А най-тъжната от тях е последната.
Спешно и самоуверено ЦСКА би трябвало да работи. Да откри диригент с външност и име, с цел да не помни вечно трубадура без китара.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ