Колко пъти сте се спирали да направите нещо, което много

Колко пъти сте се спирали да извършите нещо, което доста желаете, обременени от мисълта “какво ще кажат другите ”?

Често ли ви се постанова да пренебрегвате личните си стремежи, с цел да се погрижите за някой различен преди за себе си? Важно ли е за вас да бъдете одобрявани и възхвалявани от околните ви и коства ли ви се, че в случай че не получавате самопризнание – вие не сте скъпи? 

Ако отговорът на един от тези въпроси е “да ”, то най-вероятно вие страдате от неналичието на независимост. Не самотност, вярно прочетохте – независимост. 

Ние хората сме обществени същества и за всички нас връзката с другите е базова нужда. Всеки един от нас има потребност да усеща свързване, приемане и да бъде заобиколен от близки хора. Но някъде там в устрема си да създадем връзки, в които да проявим естествената си потребност да обичаме и да се усещаме обичани, от време на време ограничаваме себе си толкоз доста и не оставяме пространство да се демонстрираме свободно – по този начин постепенно и несъмнено погубваме себе си.

Да се обезличаваме и оттова да губим себе си има най-различни проявления, да вземем за пример:
оставяме на назад във времето своите фантазии и цели, тъй като не са утвърдени от околните; ограничаваме се да избираме визията и метода, по който изглеждаме, следвайки тенденции;спираме да имаме вяра в този пламък, който гори в нас, и си споделяме “явно разпоредбите в този живот са разнообразни и би трябвало да се приспособявам ”.
И според от житейския стадий, през който прекосяваме, от време на време се увличаме в това какво желае колегата, фамилията, сътрудниците или обществото и стопираме да се питаме какво в действителност желаеме ние самите. И изходът от този капан, който самичък си залагаме, минава през следната истина:

„ Всеки един от нас е угрижен преди всичко за себе си и личната си личност. “

Често ни се желае да имаме вяра, че е вярно да жертваме същинските си стремежи и потребности, тъй като другите също вършат жертви за нас. Това поверие сякаш ни оказва помощ да построяваме съгласуваност. Но в действителност, всеки прави всичко поради себе си. Биологично по този начин сме устроени да вършим тези избори, които са ни най-привични и желаят минимум разход на сила, т.е. без значение какво вършим и в какво имаме вяра – това е най-лесното и комфортното за нас. 

Механизмът работи безотказно за всеки един от нас. И като към този момент си даваме сметка за него, да забележим по какъв начин наподобява постулатите, на които другите ни учат. Тогава всички тези “прави по този начин не поради мен, а ти да си добре ”, всички тези генерализации по какъв начин се живее, по какъв начин се избира работа, по какъв начин се избира сътрудник не са общовалидни правила, а отразяват просто нечия вероятност за живота.

Ние сме обществени същества и е извънредно значимо за нас да се свързваме, само че е значимо да си дадем сметка дали се свързваме с другите посредством обич (тоест действително виждаме другия и го подкрепяме) или се свързваме въз основата на боязън (страх да бъдем отхвърлени, боязън да бъдем сами). 

Някои хора толкоз мощно са обусловени от разпоредбите, по които живеят родителите, околните, приятелите и обществото, че оковават себе си в дебела клетка от служене на непознати цели, непознати вярвания и непознати окови. И след това се чудят за какво не са задоволени и за какво нищо в живота не ги радва. В този случай щастието и смисълът липсват, тъй като връзката с това, което желае и на което се радва душата, е прекратена. 

Но нищо не е изгубено, даже и от дълго време да сме изгубили връзката със себе си. Тази връзка може да се разсъни, да се актуализира и да стане по-силна от всеки път. Самият факт, че усещаме, че предаваме себе си, и желаеме да е иначе, значи, че тази връзка има невероятна мощ, която чака да бъде проявена.

Как можем да активираме и заздравим връзката със себе си? Като приемем за аксиома, че всеки живее за себе си. И да изберем да живеем за себе си и да служим на обич и осъзнаването, като избираме да вършим това, което в действителност желаеме. В този случай ще би трябвало да имаме смелостта да се оправим с рецензията и осъждането.

Възможно е да бъдем изоставени от хора, на чиито хрумвания към този момент не служим, допустимо е да бъдем саботирани или осмивани от тези, които нямат храброст да служат на любовта, а служат на страха да бъдат себе и да не бъдат признати от другите. Но единствено човек, дръзнал да поддържа себе си, знае възприятието на задоволство и приятност, което печели. На фона на такава победа загубата на всеки и всичко си коства. Да избираме себе си не е егоистично. Да избираме себе си е естествено и належащо. И колкото повече стъпки вършим към това да градим осъзнатост за този развой, толкоз повече задоволство и приятност ще изпитваме.  

Ангелина Мишева

Ангелина е енергиен коуч, квалифициран психолог и сертифициран практик. След дългодишна работа с типичен способи за работа със съзнанието като психотерапия, духовни учения и практики, тя стартира да практикува по собствен способ, създаден по време на образования с проводници и ментори в целия свят. Тя организира персонални сесии, в които посредством работа с подсъзнанието, всеки може елементарно и качествено да проработи въпроси свързани със здравето, взаимоотношения, финанси и други.

Повече за нейната работа може да откриете тук: