Всеки пловдивчанин може да направи лекарствата по-безопасни
Колко пъти сте имали чудноват обрив, замаяност или сърцетуптене след банкет на лекарство и просто сте изчакали да отмине? Повечето хора в България постъпват тъкмо по този начин. Оказва се обаче, че докладването на сходна реакция може да избави човешки живот.
Прочетете още
От през днешния ден стартира Седмицата на лекарствената сигурност. Тази година самодейността навършва 10 години и носи посланието „ Всеки човек има роля в лекарствената сигурност. “
Регионалната здравна ревизия в Пловдив се причислява към юбилейната акция за по-безопасна приложимост на лекарства дружно с още 130 организации от 117 страни по света. Целта е да се насърчат пациентите, фамилиите и медицинските експерти да оповестяват за всички подозирани нежелани лекарствени реакции, тъй като всяко известие може да помогне да бъдат защитени други хора.
Само 5–10% от нежеланите реакции се рапортуват
Според Изпълнителна организация по медикаментите в България се рапортуват едвам 5–10% от всички нежелани реакции, което значи, че специалистите виждат „ единствено върха на айсберга “.
„ Когато тези реакции не се оповестяват, установяването на значими въпроси за сигурността може да отнеме години. Седмицата на лекарствената сигурност има за цел да промени това, като увеличи осведомеността по какъв начин и за какво би трябвало да се оповестяват сходни случаи ”, изясняват от организацията.
Инициативата започва през 2016 година с концепцията да покаже, че всеки човек може да помогне медикаментите да станат по-безопасни – освен лекарите и фармацевтите.
Фармацевт: Българите рядко оповестяват реакции, а това е значимо и елементарно
Магистър-фармацевт Пенка Минева разяснява пред TrafficNews , че в България към момента липсва просвета на интензивно съобщаване на странични резултати. Според нея това е една от аргументите, заради които сходни акции са толкоз нужни.
„ За страдание, българите нямат практиката да алармират при нежелани реакции от медикаменти. А това е доста необятно публикувана процедура в Европейския съюз. Моята щерка работи във компания за разбор на нежелани реакции и там всекидневно идват отчети от аптеки, лекари и пациенти. Докато у нас това не е по този начин застъпено ”, изяснява тя.
Минева счита, че хората нямат тласък или интерес да подават сигнали, а аптеките от време на време се опасяват от инспекции или наказания, въпреки че в никакъв случай не е имало такива случаи.
„ Важно е хората да знаят, че сигурността на медикаментите не завършва, когато те излязат на пазара. Тя продължава да се следи с години, тъй като някои странични резултати се демонстрират доста по-късно – даже след едно потомство “, споделя тя.
Как можем да съобщим за нежелана реакция?
Всеки може да заяви за подозирана нежелана реакция посредством онлайн формуляра на уеб страницата на Изпълнителна организация по медикаментите, като не е нужно да е експерт. Това става елементарно и анонимно. Събраните сигнали се проучват от специалисти, които могат да актуализират информацията за сигурност, да прибавят предизвестия в листовките, или при нужда – да лимитират използването на обещано лекарство.
Прочетете още
От през днешния ден стартира Седмицата на лекарствената сигурност. Тази година самодейността навършва 10 години и носи посланието „ Всеки човек има роля в лекарствената сигурност. “
Регионалната здравна ревизия в Пловдив се причислява към юбилейната акция за по-безопасна приложимост на лекарства дружно с още 130 организации от 117 страни по света. Целта е да се насърчат пациентите, фамилиите и медицинските експерти да оповестяват за всички подозирани нежелани лекарствени реакции, тъй като всяко известие може да помогне да бъдат защитени други хора.
Само 5–10% от нежеланите реакции се рапортуват
Според Изпълнителна организация по медикаментите в България се рапортуват едвам 5–10% от всички нежелани реакции, което значи, че специалистите виждат „ единствено върха на айсберга “.
„ Когато тези реакции не се оповестяват, установяването на значими въпроси за сигурността може да отнеме години. Седмицата на лекарствената сигурност има за цел да промени това, като увеличи осведомеността по какъв начин и за какво би трябвало да се оповестяват сходни случаи ”, изясняват от организацията.
Инициативата започва през 2016 година с концепцията да покаже, че всеки човек може да помогне медикаментите да станат по-безопасни – освен лекарите и фармацевтите.
Фармацевт: Българите рядко оповестяват реакции, а това е значимо и елементарно
Магистър-фармацевт Пенка Минева разяснява пред TrafficNews , че в България към момента липсва просвета на интензивно съобщаване на странични резултати. Според нея това е една от аргументите, заради които сходни акции са толкоз нужни.
„ За страдание, българите нямат практиката да алармират при нежелани реакции от медикаменти. А това е доста необятно публикувана процедура в Европейския съюз. Моята щерка работи във компания за разбор на нежелани реакции и там всекидневно идват отчети от аптеки, лекари и пациенти. Докато у нас това не е по този начин застъпено ”, изяснява тя.
Минева счита, че хората нямат тласък или интерес да подават сигнали, а аптеките от време на време се опасяват от инспекции или наказания, въпреки че в никакъв случай не е имало такива случаи.
„ Важно е хората да знаят, че сигурността на медикаментите не завършва, когато те излязат на пазара. Тя продължава да се следи с години, тъй като някои странични резултати се демонстрират доста по-късно – даже след едно потомство “, споделя тя.
Как можем да съобщим за нежелана реакция?
Всеки може да заяви за подозирана нежелана реакция посредством онлайн формуляра на уеб страницата на Изпълнителна организация по медикаментите, като не е нужно да е експерт. Това става елементарно и анонимно. Събраните сигнали се проучват от специалисти, които могат да актуализират информацията за сигурност, да прибавят предизвестия в листовките, или при нужда – да лимитират използването на обещано лекарство.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ