Колелата на живота
Колко пъти сте чували от хора към себе си „ Ти не можеш да направиш това “? Хора, които вместо да поддържат напъните ти, изгарят крилете на фантазията ти, още преди да си полетял на нея. А какъв брой пъти сте желали да им докажете, че бъркат?
Ще ви опиша една история. Нейното начало е в края на предишния век – в средата на 90-те години във Англия, където всички, които се интересуват от мотоспорт, разбират за едно смугло момче, което бързо насочва вниманието към себе си. През 1995 година той е единствено на 10, когато печели шампионата на Обединеното кралство по картинг за кадети. В края на годината е поканен на автомобилните награди на страната. Впечатлен е от блясъка и от звездите, които може да види единствено на една ръка разстояние. След края на церемонията се подрежда на опашка за подпис от шефа на тима във Формула 1 Макларън Рон Денис и когато идва неговия ред му споделя: „ Здравейте! Аз съм Люис Хамилтън. Спечелих английския шампионат и желая някой ден да се състезавам във вашия тим. “ Изненадан от това показване, Денис написва на дребния първенец следните думи: „ Звънни ми след 9 години, ще уредим нещо. “
Това подтиква Люис и през идващите 9 години той се утвърждава като един от най-надеждните млади водачи в света – през 1996 година печели Карлмастърс Гран при на Англия при картовете, на идната година е №1 във Формула Ямаха, на 14 е втори в европейския картинг-шампионат за юноши, на 15 печели и европейския шампионат, и международната купа по картинг Формула А, на 17 дебютира в автомобилния шампионат Формула Рено Англия и година по-късно го печели, като с това ознаменува пълнолетието си. На 20 през 2005 година печели Формула 3, на идната година побеждава и в GT2 сериите.
Влиза с летящ старт в тима на Макларън във Формула 1 през 2007 година, като се качва на подиума още на първото си съревнование в Австралия. В идващите 4 кръга се подрежда втори. В шестия си старт – Гран при на Канада, победи с успеха. Чупи връх след връх – най-вече сцени в дебютен сезон, най-вече победи в първата си година във Формула 1, най-млад играч, отпред в класирането. На края на сезона отстъпва първата позиция единствено с точка след Кими Райконен. През идната година към този момент е №1, връх, който ще изкачи още 6 пъти.
По това време доста постоянно на стартовете от Формула 1 участва и едно момче в инвалидна количка. Гледа с удивление водачите, усмихва се при всяко прекосяване на болидите към него и очите му се пълнят със сълзи, когато неговият кумир Хамилтън е на почетната стълбичка. Той е освен най-големият му почитател, за него Люис е не и модел на подражателство, образец за съумял състезател, и най-близкият му човек.
Това момче е Никълъс Хамилтън. По-малкият брат на първенеца от Формула 1, роден от втория брак на татко му Антъни (чийто корени са от карибския остров Гренада) с негова колежка Линда.
Ник е трябвало да се появи на бял свят в края на май 1992 година, само че се ражда два месеца прибързано. За жал, това бързане на Никълъс да поеме първата си глътка въздух има своята жестока цена. Лекарите предвиждат, че той няма да може да приказва и да върви и ще прекара живота си, прикрепен в инвалидна количка, с огромни физически и ментални дефицити. Медиците обаче не могат да предвиждат различен факт – борбеният дух на преди малко появилото се момче.
Семейство Хамилтън е готово да се изправи против всички провокации, които го чакат. И до момента в който по-големият със 7 години брат Люис прохожда в автомобилния спорт, прохождането на Ник е сложна задача.
Въпреки това Линда и Антъни не се отхвърлят като подтикват сина си по всевъзможен метод, малчуганът минава през куп рехабилитации и поредност от интервенции. И въпреки всичко - напъните не дават основни резултати и до момента в който навършва 12 години Ник съумява да направи едвам по няколко крачки. За да бъде допустимо образованието му измежду другите деца, семейство Хамилтън взима решение дребният им наследник да върви на учебно заведение с количка. И както Ник по-късно споделя: „ Количката оказа помощ на общото ми положение и способността ми да се придвижвам, само че все пак всеки ден бях унизен. Децата бяха жестоки – дърпаха ми количката и ми се смееха. Бях и единственият цветнокож в моето учебно заведение и изглеждах като че ли умишлен за насмешки. “
Тийнейджърските години с неизбежните си пристрастености и страсти оказват своето въздействие. Той си задава въпроси, на които няма кой да му даде отговор – какъв е смисълът да е тук, на планетата, с какво е заслужил да е друг от другите, за какво хората към него са здрави, а той не е, какво ще прави оттук насетне.
Люис към този момент жъне първите си триумфи и това е единственото, което прави животът му по-цветен – братската любов като че ли го окрилява, а и надареният водач също го поддържа. Тогава Ник намира своя метод да усети тръпката на моторните спортове и да съпреживее това, което Люис изживява. Той прекарва часове в света на електронните игри с коли, като научава в елементи всичко за колите, по какъв начин би трябвало да форсира, завива и стопира. Но неговата фантазия е една – да може в действителност да кара спортен автомобил.
На 17 Ник Хамилтън е момче, което съвсем непрекъснато е по надпреварите на брат си, дружно с цялото си семейство. Радостта за него е да подържи купите, които Люис печели, седнал на своя инвалиден стол. Казва, че даже когато външният израз на лицето му било усмивка, душата му страдала. И по този начин ден след ден. Докато идва едно съдбовно за Ник пътешестване. Двамата с майка му били на аерогарата в Лондон и служителка на летището пристигнала до тях. Както самият Ник споделя: „ Тя от самото начало си говореше с майка ми - дали ще мога да се оправя самичък, имам ли потребност от помощ, само че даже не хвърли взор към мен. Сякаш аз не съществувах. А аз просто желаех да бъда видян. “ Тогава по-малкият брат Хамилтън взема решение да стартира своят път към върха – да се научи да върви. Имал крайници, които да употребява, само че те по никакъв начин не му се подчинявали. Петте години непрекъснато престояване на инвалидния стол довели до тотална недоразвитост на мускулите на краката и заличаване на спомените в мускулната памет по какъв начин би трябвало да се движат. В началото за Ник даже една крачка била изпитание. Както той споделя: „ След всяко вървене до тоалетната се връщах и се тръсвах на стола отпаднал до гибел. “ Всяко стъпване напред било резултат от седмици неизменност.
Постепенно с ежедневна упорита работа той стартира да живее своя независим живот. Преодолява тежката диагноза церебрална парализа, която до тогава е съпътствала всекидневието му. Заболяване, което белязва живота на 0,2% от популацията на Земята. Опровергава лекарите, които настояват, че в никакъв случай няма да може да проходи. С ежедневни физически тренировки и ментална терапия, той доближава до положение да върви дълго време, без да има потребност от асистиране. Ник Хамилтън изминава непостижимия път към своята първа огромна победа.
Вижте тази обява в Instagram.
Колко необичайно нещо е човешката природа? Тя рядко оставя всекидневието ни, незапълнено от желания и упоритости и тъкмо това демонстрира силата на човешкия дух – да преодолееш себе си и да се предизвикаш още веднъж и още веднъж. След като Ник се научава да върви, пред него идва другата огромна фантазия – освен да се научи да кара кола, а и да се състезава. Пред очите му, с изключение на образеца на брат му, е и разтърсващата история на някогашния водач от Формула 1 Алекс Занарди, който при злополука губи и двата си крайници, само че продължава да се състезава в автомобилни серии и печели и 4 златни медала от Паралимпийски игри.
Ник стартира тренировки, с цел да може да бъде на равнището на здравите водачи.
„ Знаех, че едно от най-важните неща при карането е да можеш да натиснеш спирачката. Затова са ти нужни здрави крайници. Когато започнах да упражнявам, можех да изтласкам единствено 10 кг с двата си крайници. А знаех, че с цел да спра, би трябвало да мога да изтласкам 90 кг. Сега към този момент след 3 часа тренировки мога да изтласкам 130 кг с левия си крайник “, споделя Ник.
Прекарва по цели седмици в симулатор за водачи, където усъвършенства уменията си, само че неговата фантазия е друга – да кара на пистата.
През 2011 година, 19-годишният Ник стартира да се състезава в разнообразни автомобилни серии. Технологиите му оказват помощ той да е равносилен на другите водачи, като колата, с която взе участие е особено модифицирана за неговите благоприятни условия. Заради болестта си, той не може да свие краката в коленете си. За тази цел на пода на автомобила са ситуирани единствено два педала – газ и спирачка, които са с много по-голяма повърхност от естествените, а съединителят е изведен до кормилото, с цел да може да бъде ръководен с пръстите на ръцете.
През 2015 година Никълъс Хамилтън става първият водач с нарушени двигателни качества, който взе участие в английския шампионат за туристически коли, където кара с други 30 здрави водачи със скорост над 200 км/ч. От 2019 до 2023 година той постоянно взе участие в тази влиятелна верига от надпревари в Обединеното кралство, през 2020 година печели първите си точки, три години по-късно е и първото му шесто място.
Желанието му за триумф, стремежът му да наподобява на брат си Люис и обичта към моторните спортове дава на по-малкия брат Хамилтън онази искрица, която ще го води през целия му живот.
" Без тази обич към надпреварите нямаше да съм индивидът, който съм през днешния ден. Не бих бил толкоз самостоятелен. Не бих преодолял положението си. Все още щях да съм в инвалидна количка. Мотоспортът изцяло промени живота ми към по-добро. И към момента ме държи и ми дава причина да ставам заран с желанието да ставам по-добър и по-добър. Защото колкото повече усъвършенствам положението си, толкоз по-конкурентоспособен мога да бъда. И колкото по-силен съм, толкоз по-независим мога да бъда в всекидневието. Не мисля, че любовта ми към моторните спортове в миналото ще почине “, споделя Ник Хамилтън.
През цялото това време – от 17-та си годишнина до актуалните си 32 година Ник Хамилтън не стопира да се развива. Той тренира старателно, с цел да е в добра физическа кондиция, научава се да плува, натрупа познания по мениджмънт и маркетинг.
Неговата история става известна за медиите във Англия и той стартира да получава все по-чести предложения за изявленията. Започва да изнася лекции като мотиватор с концепцията му неговият образец да въодушеви доста хора, които считат себе си за обречени от Съдбата.
„ Първоначално по-силна беше моята упоритост в автомобилния спорт. Но с годините премислям задачата си. Сега се пробвам да се измъкна от светлината на прожекторите и по-скоро да хвърля светлина върху други вдъхновяващи хора, които намирам по пътя. Бих желал да предложа поддръжка на деца с увреждания, младежи и родителите им, защото знам какъв брой мъчно е душевен да растеш с увреждане и какво е възприятието, когато те тормозят в учебно заведение. Надявам се, че моята история и това, което не преставам да демонстрирам всекидневно, ще вдъхновят новите генерации. Като споделям историята си, може би мога да оказа помощ на хората да осъзнаят, че е значимо просто да бъдеш себе си. Не е нужно да се вписваш в света. Вместо това построи собствен личен свят и откри своето място, където ще се чувстваш убеден “, споделя Никълъс Хамилтън.
Автор Евгени Николов
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Ще ви опиша една история. Нейното начало е в края на предишния век – в средата на 90-те години във Англия, където всички, които се интересуват от мотоспорт, разбират за едно смугло момче, което бързо насочва вниманието към себе си. През 1995 година той е единствено на 10, когато печели шампионата на Обединеното кралство по картинг за кадети. В края на годината е поканен на автомобилните награди на страната. Впечатлен е от блясъка и от звездите, които може да види единствено на една ръка разстояние. След края на церемонията се подрежда на опашка за подпис от шефа на тима във Формула 1 Макларън Рон Денис и когато идва неговия ред му споделя: „ Здравейте! Аз съм Люис Хамилтън. Спечелих английския шампионат и желая някой ден да се състезавам във вашия тим. “ Изненадан от това показване, Денис написва на дребния първенец следните думи: „ Звънни ми след 9 години, ще уредим нещо. “
Това подтиква Люис и през идващите 9 години той се утвърждава като един от най-надеждните млади водачи в света – през 1996 година печели Карлмастърс Гран при на Англия при картовете, на идната година е №1 във Формула Ямаха, на 14 е втори в европейския картинг-шампионат за юноши, на 15 печели и европейския шампионат, и международната купа по картинг Формула А, на 17 дебютира в автомобилния шампионат Формула Рено Англия и година по-късно го печели, като с това ознаменува пълнолетието си. На 20 през 2005 година печели Формула 3, на идната година побеждава и в GT2 сериите.
Влиза с летящ старт в тима на Макларън във Формула 1 през 2007 година, като се качва на подиума още на първото си съревнование в Австралия. В идващите 4 кръга се подрежда втори. В шестия си старт – Гран при на Канада, победи с успеха. Чупи връх след връх – най-вече сцени в дебютен сезон, най-вече победи в първата си година във Формула 1, най-млад играч, отпред в класирането. На края на сезона отстъпва първата позиция единствено с точка след Кими Райконен. През идната година към този момент е №1, връх, който ще изкачи още 6 пъти.
По това време доста постоянно на стартовете от Формула 1 участва и едно момче в инвалидна количка. Гледа с удивление водачите, усмихва се при всяко прекосяване на болидите към него и очите му се пълнят със сълзи, когато неговият кумир Хамилтън е на почетната стълбичка. Той е освен най-големият му почитател, за него Люис е не и модел на подражателство, образец за съумял състезател, и най-близкият му човек.
Това момче е Никълъс Хамилтън. По-малкият брат на първенеца от Формула 1, роден от втория брак на татко му Антъни (чийто корени са от карибския остров Гренада) с негова колежка Линда.
Ник е трябвало да се появи на бял свят в края на май 1992 година, само че се ражда два месеца прибързано. За жал, това бързане на Никълъс да поеме първата си глътка въздух има своята жестока цена. Лекарите предвиждат, че той няма да може да приказва и да върви и ще прекара живота си, прикрепен в инвалидна количка, с огромни физически и ментални дефицити. Медиците обаче не могат да предвиждат различен факт – борбеният дух на преди малко появилото се момче.
Семейство Хамилтън е готово да се изправи против всички провокации, които го чакат. И до момента в който по-големият със 7 години брат Люис прохожда в автомобилния спорт, прохождането на Ник е сложна задача.
Въпреки това Линда и Антъни не се отхвърлят като подтикват сина си по всевъзможен метод, малчуганът минава през куп рехабилитации и поредност от интервенции. И въпреки всичко - напъните не дават основни резултати и до момента в който навършва 12 години Ник съумява да направи едвам по няколко крачки. За да бъде допустимо образованието му измежду другите деца, семейство Хамилтън взима решение дребният им наследник да върви на учебно заведение с количка. И както Ник по-късно споделя: „ Количката оказа помощ на общото ми положение и способността ми да се придвижвам, само че все пак всеки ден бях унизен. Децата бяха жестоки – дърпаха ми количката и ми се смееха. Бях и единственият цветнокож в моето учебно заведение и изглеждах като че ли умишлен за насмешки. “
Тийнейджърските години с неизбежните си пристрастености и страсти оказват своето въздействие. Той си задава въпроси, на които няма кой да му даде отговор – какъв е смисълът да е тук, на планетата, с какво е заслужил да е друг от другите, за какво хората към него са здрави, а той не е, какво ще прави оттук насетне.
Люис към този момент жъне първите си триумфи и това е единственото, което прави животът му по-цветен – братската любов като че ли го окрилява, а и надареният водач също го поддържа. Тогава Ник намира своя метод да усети тръпката на моторните спортове и да съпреживее това, което Люис изживява. Той прекарва часове в света на електронните игри с коли, като научава в елементи всичко за колите, по какъв начин би трябвало да форсира, завива и стопира. Но неговата фантазия е една – да може в действителност да кара спортен автомобил.
На 17 Ник Хамилтън е момче, което съвсем непрекъснато е по надпреварите на брат си, дружно с цялото си семейство. Радостта за него е да подържи купите, които Люис печели, седнал на своя инвалиден стол. Казва, че даже когато външният израз на лицето му било усмивка, душата му страдала. И по този начин ден след ден. Докато идва едно съдбовно за Ник пътешестване. Двамата с майка му били на аерогарата в Лондон и служителка на летището пристигнала до тях. Както самият Ник споделя: „ Тя от самото начало си говореше с майка ми - дали ще мога да се оправя самичък, имам ли потребност от помощ, само че даже не хвърли взор към мен. Сякаш аз не съществувах. А аз просто желаех да бъда видян. “ Тогава по-малкият брат Хамилтън взема решение да стартира своят път към върха – да се научи да върви. Имал крайници, които да употребява, само че те по никакъв начин не му се подчинявали. Петте години непрекъснато престояване на инвалидния стол довели до тотална недоразвитост на мускулите на краката и заличаване на спомените в мускулната памет по какъв начин би трябвало да се движат. В началото за Ник даже една крачка била изпитание. Както той споделя: „ След всяко вървене до тоалетната се връщах и се тръсвах на стола отпаднал до гибел. “ Всяко стъпване напред било резултат от седмици неизменност.
Постепенно с ежедневна упорита работа той стартира да живее своя независим живот. Преодолява тежката диагноза церебрална парализа, която до тогава е съпътствала всекидневието му. Заболяване, което белязва живота на 0,2% от популацията на Земята. Опровергава лекарите, които настояват, че в никакъв случай няма да може да проходи. С ежедневни физически тренировки и ментална терапия, той доближава до положение да върви дълго време, без да има потребност от асистиране. Ник Хамилтън изминава непостижимия път към своята първа огромна победа.
Вижте тази обява в Instagram.
Колко необичайно нещо е човешката природа? Тя рядко оставя всекидневието ни, незапълнено от желания и упоритости и тъкмо това демонстрира силата на човешкия дух – да преодолееш себе си и да се предизвикаш още веднъж и още веднъж. След като Ник се научава да върви, пред него идва другата огромна фантазия – освен да се научи да кара кола, а и да се състезава. Пред очите му, с изключение на образеца на брат му, е и разтърсващата история на някогашния водач от Формула 1 Алекс Занарди, който при злополука губи и двата си крайници, само че продължава да се състезава в автомобилни серии и печели и 4 златни медала от Паралимпийски игри.
Ник стартира тренировки, с цел да може да бъде на равнището на здравите водачи.
„ Знаех, че едно от най-важните неща при карането е да можеш да натиснеш спирачката. Затова са ти нужни здрави крайници. Когато започнах да упражнявам, можех да изтласкам единствено 10 кг с двата си крайници. А знаех, че с цел да спра, би трябвало да мога да изтласкам 90 кг. Сега към този момент след 3 часа тренировки мога да изтласкам 130 кг с левия си крайник “, споделя Ник.
Прекарва по цели седмици в симулатор за водачи, където усъвършенства уменията си, само че неговата фантазия е друга – да кара на пистата.
През 2011 година, 19-годишният Ник стартира да се състезава в разнообразни автомобилни серии. Технологиите му оказват помощ той да е равносилен на другите водачи, като колата, с която взе участие е особено модифицирана за неговите благоприятни условия. Заради болестта си, той не може да свие краката в коленете си. За тази цел на пода на автомобила са ситуирани единствено два педала – газ и спирачка, които са с много по-голяма повърхност от естествените, а съединителят е изведен до кормилото, с цел да може да бъде ръководен с пръстите на ръцете.
През 2015 година Никълъс Хамилтън става първият водач с нарушени двигателни качества, който взе участие в английския шампионат за туристически коли, където кара с други 30 здрави водачи със скорост над 200 км/ч. От 2019 до 2023 година той постоянно взе участие в тази влиятелна верига от надпревари в Обединеното кралство, през 2020 година печели първите си точки, три години по-късно е и първото му шесто място.
Желанието му за триумф, стремежът му да наподобява на брат си Люис и обичта към моторните спортове дава на по-малкия брат Хамилтън онази искрица, която ще го води през целия му живот.
" Без тази обич към надпреварите нямаше да съм индивидът, който съм през днешния ден. Не бих бил толкоз самостоятелен. Не бих преодолял положението си. Все още щях да съм в инвалидна количка. Мотоспортът изцяло промени живота ми към по-добро. И към момента ме държи и ми дава причина да ставам заран с желанието да ставам по-добър и по-добър. Защото колкото повече усъвършенствам положението си, толкоз по-конкурентоспособен мога да бъда. И колкото по-силен съм, толкоз по-независим мога да бъда в всекидневието. Не мисля, че любовта ми към моторните спортове в миналото ще почине “, споделя Ник Хамилтън.
През цялото това време – от 17-та си годишнина до актуалните си 32 година Ник Хамилтън не стопира да се развива. Той тренира старателно, с цел да е в добра физическа кондиция, научава се да плува, натрупа познания по мениджмънт и маркетинг.
Неговата история става известна за медиите във Англия и той стартира да получава все по-чести предложения за изявленията. Започва да изнася лекции като мотиватор с концепцията му неговият образец да въодушеви доста хора, които считат себе си за обречени от Съдбата.
„ Първоначално по-силна беше моята упоритост в автомобилния спорт. Но с годините премислям задачата си. Сега се пробвам да се измъкна от светлината на прожекторите и по-скоро да хвърля светлина върху други вдъхновяващи хора, които намирам по пътя. Бих желал да предложа поддръжка на деца с увреждания, младежи и родителите им, защото знам какъв брой мъчно е душевен да растеш с увреждане и какво е възприятието, когато те тормозят в учебно заведение. Надявам се, че моята история и това, което не преставам да демонстрирам всекидневно, ще вдъхновят новите генерации. Като споделям историята си, може би мога да оказа помощ на хората да осъзнаят, че е значимо просто да бъдеш себе си. Не е нужно да се вписваш в света. Вместо това построи собствен личен свят и откри своето място, където ще се чувстваш убеден “, споделя Никълъс Хамилтън.
Автор Евгени Николов
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ