Колко пъти сте чували, че ще се случи нещо прекрасно,

Колко пъти сте чували, че ще се случи нещо прелестно, а по никакъв начин не сте повярвали на изказванието?

Ако е постоянно, то знайте, че сте в несъгласие с известната логика на психиката и книгите за самопомощ, които проповядват непрекъсната и съвсем безумна оптимистична конфигурация към света. Всички, на всички места, непрекъснато и по доста приказват за изгодите от позитивното мислене. Със сигурност има голям брой доказателства за тях и огромна част от проучванията демонстрират, че оптимизмът носи доста позитивни неща, в това число по-добро здраве и прочувствено благополучие. Но какво може да се каже за хората, които мислят, че чашата е на половина празна? Толкова ли е заплашителен скептицизмът?

Всъщност най-новите проучвания демонстрират, че някои форми на скептицизъм могат да носят своите изгоди

Песимизмът не е просто отрицателно мислене. Науката за личността разкрива, че той включва и фокус върху резултатите – това, което очаквате да се случи в бъдеще. Докато оптимистите чакат, че позитивните резултати ще се получават по-лесно и постоянно, песимистите дефинират като по-вероятни негативните резултати. Съществува специфичен вид песимисти, които употребяват отрицателните хрумвания като щит, одобряват този модел на мислене и го употребяват за своите цели. Според проучванията сходен метод на мислене ще е от помощ за реализиране на позитивни резултати, а и ще докара до някои непредвидени награди.

Другата съществена форма на скептицизъм се изявява под формата на отрицателни резултати и позитивните резултати са значително по-малко.

Ефективност и убеденост

Как в действителност действа отбранителният скептицизъм и какви изгоди можете да очаквате от него?

Учените допускат, че той е тактика, употребена от хората, с цел да се оправят с нарасналите равнища на тревога (която може да ги накара да се оттеглен от задачите си, вместо да ги преследват). Ключовият фактор е слагането на ниски упования за резултат от съответен проект и по-късно да си визиите детайлностите за всичко, което може да се обърка.Това дава на отбранителните песимисти проект за деяние, с който да не позволен каквито и да било хипотетични неприятности да се случват.

Едно изследване демонстрира, че това има общо с негативното въодушевление. Когато получат външна поддръжка на позитивните страсти, отбраняващите се песимисти се показват зле на тестванията, посредством които са изследвани. Когато обаче са оставени да работят над задания в своето неприятно въодушевление и са помолени да си показват вероятните отрицателни развития на обстановката, се оказва, че се оправят доста по-добре. Всичко това допуска, че те употребяват отрицателното си въодушевление, с цел да се стимулират и да се показват по-добре.

Песимизмът може да бъде по-полезен от оптимизма в обстановки, в които чакате вести за резултати и няма опция да повлияете на самия резултат.

Когато крайният артикул от усилието не е толкоз добър, колкото са се надявали оптимистите, те поемат по-съществен прочувствен удар и изпитват по-силно отчаяние, а затова и отрицателен прочувствен прилив, в сравнение с песимистите, които са го очаквали. Странно е, само че този вид скептицизъм може даже да помогне за повишение на самочувствието. В едно изследване, провеждано години наред, с цел да наблюдава развиването на обектите си, тези, които са били отбранително настроени песимисти, са имали доста по-високи равнища на самоуважение спрямо другите тревожни студенти.
Всъщност, тяхното самочувствие се покачва до съвсем равнищата на оптимистите, следени през четирите години на изследването. Може би това се дължи на склонността им да заобикалят отрицателните резултати, които са планували.

Здравословното положение на песимистите

Стратегията на отбраняващия се черноглед да планува и предотвратява отрицателен процес на събитията, може да има някои изгоди за здравния му статус.

Песимистите се тормозят повече за болесттите, когато има зараза, само че действително това ги прави по-склонни да подхващат превантивни дейности, които ги защищават. Те мият ръцете си по-често и търсят здравна помощ, преди да се появят затруднения на признаците. Ако се окаже, че черноглед страда от хронично заболяване, то отрицателният му взор над събитията го кара да предприеме ограничения за справяне със положението, вместо да се осланя на шанса.

При хроничните болести оптимистите имат вяра, че здравето им ще се усъвършенства в бъдеще, до момента в който песимистите считат, че тяхното здраве ще се утежнява. Приемането на тази позиция може да накара песимистите да се ангажират с разнообразни тактики за справяне, които са нужни за туширане на признаци като болежка и обездвижване.

Ключовата разлика, която разделя отбранителните песимисти от другите хора, които мислят негативно (като тези, които просто са обезпокоени или депресирани) е методът, по който те се оправят със света и изменящите се условия. Повечето хора неумишлено заобикалят нещата, които покачват тревогата им или им докарват отрицателни страсти, а песимистите са подготвени да употребяват неприятните упования, с цел да стимулират интензивно взимане на ограничения, с цел да поемат контрола и да доведат до по-приемливи резултати.

Изводът е, че да си черноглед не е безусловно неприятно, въпреки че може да нервира близките. В последна сметка това, което се случва, с помощта на скептицизма, има значение.

Framar.bg