Уилям Туид – най-корумпираният американец на всички времена
Колко пари би трябвало да открадне човек, с цел да бъде разгласен за най-корумпирания американец на всички времена?
Популярният политик от XIX-ти век Уилям Туид (1823г.-1878г.) по време на своята политическа активност откраднал, посредством корупционни схеми, сумата от 200 милиона $. Тя била сравнима с тогавашния външен дълг на Съединени американски щати. За съпоставяне – през 1867г. Русия продала Аляска на Съединени американски щати за 7 милиона $.
Уилям Туид е роден на 3 април 1823г. в Ню Йорк, Манхатън. Баща му бил занаятчия на мебели, по тази причина младежът почнал кариерата си с почтен труд. Отначало работел като чирак в магазина на татко си, по-късно правел конски седла в работилница, занимавал се със счетоводството в магазин за тютюн, а на 19-годишна възраст получил дребен дял в цех за произвеждане на четки.
През 1848г. младият Уилям става член на пожарна бригада. Но по това време пожарникарите в Ню Йорк освен гасели пожари. Те организирали публични празници, паради и шествия, т.е. вземали интензивно присъединяване в политическия живот на града. Освен това, пожарните бригади се съревновавали между тях за опцията да гасят огромни и влиятелни здания, тъй като в такива случаи общината плащала бързо и доста. Понякога такива бригади се биели яростно между тях – а спечелилите „ спечелвали “ следващия огромен пожар.
В тази среда Туид се почувствал на мястото си. Много скоро, той формирал своя пожарна бригада, наречена „ Голямата шесторка “. Тя стана най-хубавата в Ню Йорк, а самият Туид бил определен за шеф на пожарната. Това към този момент било пряк път към Камарата на олдърмените (старейшините).
В средата на ХІХ-ти век в Ню Йорк този орган се занимавал с доста и значими въпроси: издавал лицензи, разрешавал строителни работи, направлявал превоза, регулирал бизнес-дейностите в града. Там корупцията се считала за нещо всекидневно. Хората даже наричали тази камара „ четиридесетте разбойници “ по броя на членовете й. Но когато Уилям Туид станал неин член, всички дотогавашни корупционни покупко-продажби почнали да наподобяват детски залъгалки.
Започнало се с това, че съвсем всички градски планове внезапно поскъпнали. Например, на остров Уорд построили гробище за бездомните. Това коствало на градската хазна 105 хиляди $, само че в реалност за работата били изхарчени единствено 30 хиляди. Останалите 75 хиляди влезнали в джобовете на Туид и съучастниците му. Широко се практикувала продажбата на длъжности, без значение какви. За да се стане преподавател със заплата от 300 $ годишно, било належащо да се натикан в джоба на Туид 75 $. По-сериозните и платени постове коствали доста по-скъпо.
Енергичността на Туид била видяна „ където би трябвало “. Избрали го в сената на щата Ню Йорк, след това в Конгреса на Съединени американски щати, а върховата точка в кариерата му бил Надзорният съвет на Ню Йорк. Именно през този съвет минавала цялата разрешителна документи. Там се образувала „ бандата на Туид “, която почнала да управлява всички хора, които имали предпочитание да вършат бизнес в Ню Йорк. Всеки предприемач трябвало да заплаща, с изключение на налозите, и 15% за корумпираните чиновници. А основният рекетьор, Уилям Туид, станал водач на Демократическата партия в Ню Йорк.
Но той не се лимитирал единствено с „ даренията “ от бизнесмените. Начините за обири били извънредно доста. Завишавали се цените на строителните контракти, заплащани от общината, вземали се рушвети за издаване на публични документи. Истинска златна мина станало пазаруването на имущество за потребностите на града. Бандата забогатявала даже от покупките на моливи, столове и маси. Тяхната стойност хазната плащала 5 пъти по-скъпо.
Паметник на корупционната активност на Туид е постройка, която и до момента се именуван „ Туидовият съд “. Тя е издигната през 1861г.-1872г. Реалната й цена била 1,5 милиона $. Но общината платила 13 милиона. От тази сума 11,5 милиона $ присвоили Туид и неговите съучастници.
Но въпреки всичко, Уилям Туид бил надвит от най-обикновени публицисти. Срещу него написали разобличителни материали вестник „ Ню Йорк таймс “ и седмичникът „ Харпър уикли “. Страниците на тези издания почнали да се пълнят с карикатури на Туид.
В последна сметка, той бил задържан. Осъдили го на 12 години затвор, само че Върховният съд на Съединени американски щати понижил този период на 1 година. Това решение провокирало стихия от отвращение измежду жителите на Ню Йорк. Туид още веднъж бил задържан и съден, само че в края на 1875г. съумял да избяга в Испания.
Обаче не извадил шанс. Там инцидентно го видял елементарен американски екскурзиант и съобщил това на полицията. Туид бил задържан и експулсиран назад. На 12 април 1878г. той починал от пневмония в пандиза „ Лъдлоу “, който, по подигравка на ориста, бил издигнат от него. Естествено, 15% от парите за пандиза били влезнали в неговия джоб…
