Колко паралелни светове ще пребродите, ако разполагате с ключа към

Колко паралелни светове ще пребродите, в случай че разполагате с ключа към всичко?

Издателство „ Кръг “ ни отпраща на ненадейно странствуване с романа „ Нейде другаде “ на фамозния американски публицист Дийн Кунц. Историята в „ Нейде другаде “ се завихря към теорията за мултивселената – тематика, която вълнува известния физик Стивън Хокинг в посмъртния му труд. Въпреки това романът на Кунц е в основата си роман за природата на любовта, смелостта и способността на човечеството да бъде извънредно зло, доста положително или по-често – нещо по средата. 

Джефи Колтрейн води напълно естествен и спокоен живот с щерка си Амити седем години след мистериозното изгубване на майка й Мишел. Но всичко се трансформира, когато на вратата на дома им се появява Плашилото Ед и им дава мистериозна кутия, която не трябва да отварят. Посещението на облечени в черно сътрудници обаче постанова смяна в проекта, а в кутията се оказва прикрито необичайно устройство – ключът към всичко, посредством който всеки може да пътува в паралелни светове. 

Какво обаче се крие в тези непознати вселени и какви са заплахите, които чакат героите там? Дали от другата страна не живее версия на Мишел? И какъв брой дълго ключът може да остане прикрит от рисковите сътрудници? 

„ Колоритен, изпълнен с въображение... жив, ексцентричен разказ. “
 „ Къркъс ривюс “

Дийн Кунц (1945) е измежду най-популярните писатели на трилъри, а книгите му постоянно съдържат и детайли на смут, фентъзи, научна фантастика, тайнственост или ирония. Жива легенда в жанра, той е написал над 100 романа, 30 от които са бестселъри на „ Ню Йорк Таймс “, а повече от 15 са екранизирани.

Представяме ви фрагмент от „ Нейде другаде “:

Среднощният клиент

Без потребност от врата и небрежен за алармата на охранителната система, посетителят на библиотеката идва в три часа през нощта, спокоен като многото обитаващи я духове – като се стартира с тези от пиесите на Шекспир и се стигне до героите в разказите на Ръсел Кърк. Пътеките сред стелажите с книги са пусти. Тъмнина обгръща огромната зала и нишите й. Хората от личния състав спят по домовете си, а чистачката е завършила с ежедневните си отговорности преди час. Въздухът мирише на боров ароматизатор, препарат за дървени повърхности и остаряла хартия.

Макар из този лабиринт на скъпо познание да не обикаля надзирател, посетителят не се усеща в сигурност. Мнозина биха приели, че една библиотека е райско кътче в свят, цялостен с безпорядък и безредици, само че той е наясно, че не е тъкмо по този начин. Видял е неописуеми ужаси, имал е допир с принуждение нееднократно. Вече не има вяра, че някое място е безвредно.
За някого като него, комуто е известна освен една история, а доста, библиотеките постоянно съставляват сцена на гибел. Библиотекари и други майстори на писмената тирада са били застрелвани, пронизвани, изгаряни живи, пращани в концентрационни лагери, където да бъдат изтезавани или употребявани за рабски труд. Библиотеките въобще не са сигурни места, тъй като рафтовете им са цялостни с книги, само че също и с хрумвания за независимост, правдивост, истина, религия и освен това – с хрумвания, които някои намират възмутителни. Онези, прибягващи към горене на книги, каквато и да е политическата им принадлежност, знаят къде да намерят горивото, когато усетят, че е настъпил часът за деяние.

Среднощният клиент познава този град, Суавидад Бийч, във всевъзможните му проявления, само че не може да е сигурен, че таман това тук ще му предложи нужното. При идването си е квалифициран, защото таман идва от друга библиотека, и светва с фенерче. Затуля лъча с една ръка, та да не стигне до високо разположените прозорци, отива до компютър, ситуиран в ниша, и сяда пред него.

Скоро към този момент е в интернет, след това във фейсбук, където открива търсената страница. Има занимателни известия от Джефри Колтрейн и от единайсетгодишната му щерка Амити, само че липсват такива от брачната половинка му Мишел. Снимките също са единствено на Джефри и Амити, майката на момичето не участва, като че ли може би от дълго време е умряла. Такава вероятност кара посетителя да се развълнува.

Докато големият стенен часовник в библиотеката отмерва всяка изминаваща минута, посетителят търси из публичния списък на Суавидад Бийч известие за кончината на дамата. Не намира такова.

Намира обаче в електронните файлове на Градския съд на Суавидад Бийч молба от Джефри Колтрейн за анулиране на брака му с Мишел. Джефри не я е чувал и виждал повече от седем години, само че не е подал заявление тя да бъде оповестена за мъртва, желае единствено анулиране на брака. Не е от хората, които стопират да се надяват.

Обръщението му към съда е красноречиво, пропито с дълбока горест, само че и белязано с прочут оптимизъм.

Надеждата на Джефри несъмнено е наивна. Посетителят има необятни знания във връзка с убийствата и постоянно е участвал на подиуми на брутално погубване на хора. В този случай Мишел безспорно е мъртва. Смъртта й е по едно и също време покруса и мотив за празнуване. 

Посетителят изключва компютъра. Седи известно време в тъмното, умислен за гибелта и живота, за рисковете от опитите да надмогнеш ориста.

В четири и 10 сутринта той напуща библиотеката, както е влезнал – без потребност от порти и без да изключва алармата.

Единайсетият ден на април е.