Колко ни стуват извънредните изборите до сега?
Колко ни стуват изключителните изборите до в този момент? Двойно са се оскъпили изборите през последните четири години на политическа рецесия и непрекъснати изключителни вотове.
65,65 млн. лв. са коствали постоянните избори за 45-ото национално заседание на 4 април 2021 година За изборите на 27 октомври 2024 година страната към този момент е заделила 127 млн. лв..
Финално в действителност първите избори през 2021 година излязоха 108 млн. лева, само че идващите на 11 юли 2021 година бяха единствено 74 млн. при планувани 68,191 млн. лева
На 14 ноември изборите бяха 2 в 1 – парламентарни и президентски. На 21 ноември имаше и балотаж, по тази причина и общата сума за изборите е набъбнала до 123,964 млн. лева, а действително бяха платени близо 150 млн. лева
Очевидно в тази сума се прицелва и цената на вота в неделя, в случай че се съблюдава наклонността план-сметката да се надвишава с 20-30 млн. лева
Всъщност минимум е било оскъпяването по отношение на сметките на изключителния парламентарен избор на 2 октомври 2022 година – единствено десетина милиона. План-сметката бе за 71 млн. лева, излязоха над 80 млн. лева
46-ото Народно събрание бе първото, за което вотът от чужбина имаше осезаемо по-голямо значение, защото секциите там бяха двойно повече – 791 по отношение на 465 на предходния избор.
Причината е, че за късия си живот 45-ият парламент съумя да промени Изборния кодекс, като отстрани тавана от 35 секции, които може да се откриват в страни отвън Европейския съюз.
То бе въведено през 2016 година от ГЕРБ и „ Обединени патриоти “, с цел да ограничи тежестта на вота от Турция.
След като обаче Англия напусна Европейски Съюз, лимитирани се оказаха и правата на съгражданите ни на острова.
В последна сметка ограничаването падна по предложение на „ ИТН “ с поддръжката на „ Демократична България “, „ Изправи се! Мутри вън “ и Движение за права и свободи.
Така на изборите през юли 2021 година имаше рекорден брой секции – 791. От тях най-вече бяха в Обединеното кралство (135), а на второ място се подредиха 121 секции в югоизточната ни съседка.
Именно на тези разноски администрацията отдава основното повишаване.
От графиката може да се изведе любопитна взаимозависимост – ползата към присъединяване в изборите се покачва след сполучлив парламент, излъчил държавно управление.
От всички къси парламенти за най-успешен може да се счете 49-ият. Той изкара най-дълго – малко над една година, излъчи постоянното държавно управление Денков/Габриел, одобри доста от нужните закони по проекта за възобновяване и промени конституцията.
По това време страната ни се причисли към Шенген по въздух и вода.
Явно този триумф е възвърнал и политическите апетити измежду жителите, защото на вота за 50-ото Народно събрание се явиха с 10 обединения повече, а кандидат-депутатите скочиха с 1548.
Но този избор записва и трагичен спад в изборната интензивност.
Същото се вижда и при изборите за 48-о Народно събрание през октомври 2022 година Преди това 47-ият парламент бе първият, изкарал повече от месец, влязоха нови партии – „ Възраждане “ и „ Продължаваме промяната “, като вторите завоюваха вота и образуваха коалиция с Демократична България, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
Тогава претендентите за депутати са били най-вече – 6624 по отношение на 5067 на предния избор.
Поне 514 716 900 лв. е похарчила страната за шестте парламентарни вота до момента.
Това е сборната сума на плануваните бюджети за изборите. Изборите обаче постоянно се оскъпяват, тъй че евентуално сумите в последна сметка са били малко по-високи.
Според Института за развиване на обществената среда 519,5 млн. лв. са коствали парламентарните избори през 2021, 2022 и 2023 година
Отделно локалният избор е коствал 188,1 млн. лв., т.е. страната е похарчила съвсем 710 млн. лв. за всички избори през тези три години. Отделно са близо 100-те милиона лв. за юнските избори, които бяха 2 в 1.
Най-големият разход на всички избори е за възнагражденията на изборната администрация
За вота в неделя ръководителите на комисии ще вземат по 275 лв., заместниците им и секретарите – по 255 лева, а членовете – по 234 лв.. Хората, взели участие в образованието за вота, ще получат в допълнение по 20 лв..
Тези, които отидат до секцията си в събота, с цел да оказват помощ за приемането на машината и подреждането, ще вземат по още 15 лв..
Допълнително заплащане се поставя и за тримата членове на СИК, които отидат да предадат протокола и чувала с бюлетините на районните комисии. Обикновено сумата е 30 лв..
Така хората в СИК могат да изкарат по 299-340 лв. за присъединяване си в изборите.
Парите за СИК членовете са били общо 240 млн. лв. през 2021, 2022 и 2023 г.Това е близо 30% от всички изхарчени пари по данните на ИРПС.
Източник: 24 часа
Още вести четете в: Избори 2024, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News