От морето до Пловдив с автобус – читателски разказ за „пътуване на ужасите”
Колко може да бъде кошмарно едно пътешестване с рейс от Приморско до Пловдив, в случай че приемем, че не се е стигнало до случай? Следващата история е читателски сигнал от пловдивчанка, която е претърпяла в действителност кошмарно пътешестване (заедно с всички други пасажери в автобуса), което е прекратила сама в Стара Загора.
Прочетете още
Публикуваме целия роман на дамата без редакторска интервенция:
" Реших да споделя с Вас по какъв начин едно пътешестване с рейс от морето прекатурна визиите ми за доверие и уместност както у транспортна компания Юнион Ивкони, по този начин и у чиновниците и органите на реда в град Стара Загора... и освен.
За пътуването си до морето бяхме решили да се възползваме от услугите на компанията, както към този момент загатнах. Разказът ми ще бъде за връщането ни от почивката.
Тръгване от автогара Приморско
Автобусът ни беше за 21.08 с потегляне към Пловдив в 17:40 часа. С мои приятелки пристигнахме на автогарата в 17:00 часа, с цел да имаме време за кафе и да изчакаме рейса без да се постанова да бързаме. В 17:10 часа на автогарата дойде рейс по направление Царево-Пловдив, по тази причина една от нас реши да попита дали това е нашият рейс, защото беше 30 мин. по рано от предстоящият час на потегляне. Попитах водача, при което получих за отговор „ Трябваше да почакате малко “. Попитах го дали има някакъв проблем, искахме да си оставим багажа, а той отговори „ Оф ела тогава “. Качи моят багаж, а по-късно и на приятелките ми с мятане, боричкане и мрънкане. Попитах го за какво ще тръгваме толкоз рано, а той отговори, че диспечерката му е споделила, че МАЙ е не запомнил да качи пасажерите от Китен и ще се наложи да се върнем. Бил нов водач и объркал пътя. Автобусът потегли към Китен.
Първи червен байрак
Повреме на пътуването ни до Китен карахме с превишена скорост, не е нужно да се загатва, че рейсът ни беше най-вероятно от предишния век. Спряхме в Китен, нахвърля багажа на няколко дами и още веднъж потеглихме. Посоката ни обаче не беше към Приморско, а продължихме в посока Царево. След 15 мин пътешестване и говорене по телефона с господ знае кой, още веднъж в неверна посока, обърнахме на изострен завой и карахме с „ гневна скорост “ още веднъж към Приморско. Когато пристигнахме още веднъж в Приморско се качиха още няколко дами, като едната го попита дали ще има закъснение, а той й отговори „ Ако искаш от вас да те бях взел “. Моя другарка отиде и го попита по кое време ще се направи отмора, получи отговор – Почивка има на оня свят. В рейса се качи и едно момиче /най-вероятно чиновник на компанията, която ни изброи/. Жените на по-задните седалки я помолиха да попита водача дали е допустимо да кара по-внимателно и да не приказва по телефона, а тя отвърна – Нищо не мога да направя. Видеоклип 1 демонстрира, след молбата на една от пътничките от името на всички останали към водача, отношението, което получихме – Не ме нервете, От такива като вас ми е писнало, Цървули и така нататък Потеглихме към Черноморец, Созопол, Бургас.
Созопол или Каваци?
При влизане в Созопол, още веднъж объркахме пътя, този път потеглихме към Каваци. След намесата на един от пасажерите, още веднъж направихме рисково превръщане в противоположна посока. В Созопол се качи и останала час от пасажерите. В рейса преобладавахе дами с деца, по-възрастни дами и двама мъже – един от който не говореше български език.
Бургас – отмора ли?
Три пъти минаване на алено, придвижване с 80 км/ч (поне) и замалко ПТП с кола, която спря на алено, само че очевидно ние бяхме решили, че можем да минем. Спирка на излизане от Бургас на бензиностанция и съобщение – Имате 10 минути и потеглям. Няма смисъл да се разисква кой бърза за тоалетна, кой бърза за цигара, кой бърза за кафе...
Автомагистрала Тракия
Шофирането по автомагистралата беше обичайно на фона на претърпяното досега и лашкането ни като чували с картофи. Отношението към като неодушевени предмети щеше да бъде преглътнато.
За този миг в този момент ще опиша с изключителна акуратност, тъй като ще остане извънредно противен спомен за всички нас.
Всички пътуващи по автомагистралата в посока Бургас-Пловдив са наясно, че има сектор, който доста водачи заобикалят и карат в спешната лента, ние не бяхме изключение.
В един миг чухме блъсканица на първите две седалки тъкмо до водача. Едната жена се изправи, очевидно искаше да го попита нещо. В продължение на 10 секунди не получаваше отговор и се приближи до него. Започнахме да чуваме възклицания, видяхме ужасения взор на дамите, които му споделяха – Господине, Господине, заспивате, Господине не заспивайте... В този миг към този момент рейсът се беше насочил отвън Аварийната лента. Децата откъм гърба започнаха да плачат, а техните майки ги прегръщаха и плачеха. Всичко се случи за не повече от 10-15 секунди, само че изпитаните страсти, боязън и беззащитност в никакъв случай няма да забравим.
Въпросният „ Господин “ осъмна и стартира да крещи „ Аз къде да карам, нищо не е станало, айде по-спокойно... “. След това се реалокира в дясна лента и ни сподели „ Айде тогава в този момент се друсайте “. Рейсът от популярност богу устоя на терора, на който го подложи неговия Шофьор.
По-късно слезнахме от автомагистралата и се насочихме към Стара Загора.
Нашите многоуважавани „ Органи на реда “... или не
След влизане в Стара Загора към този момент доста хора желаеха да слязат непринудено от рейса, даже това да не беше тяхната спирка, само че получаваха за отговор – Никой на никое място няма да слиза.
Спряха ни служители на реда на буркани. Извикаха водача, а по-късно една дама от рейса /нейното име няма да спомена/. По-късно разбрахме, че тя е подала сигнала. Докато разговаряха извън, с моите приятелки взехме единомислещо и бързо решение да напуснем рейса незабавно, до момента в който имаме опция. Аз бях първата, която слезе, последвана от тях, минути по-късно и от всички останали пасажери. Обърнах се към шоьора и го помолих да ни отвори багажното, с цел да си вземем багажа, защото желаем нашето пътешестване да завърши в този момент, отговорът – Нищо няма да разтварям, никой няма да си върви, в случай че желаете да спра придвижването, че да си вземете багажа, качвайте се, когато кажа- тогава. Това ме предизвика да се обърна непосредствено към „ органите на реда “, заплашителен ред няма що. След две поредни молби персонално към служителите на реда, единия от тях спря придвижването и взехме багажа си, до момента в който водача обясняваше на другия – Ама няма по какъв начин, ще слязат на Автогарата в Стара Загора, няма да разтварям... е отвори, откакто служителят на реда сподели, които желаят да продължат, а които желаят да си вземат багажа, очевидно би трябвало служител на реда да каже, с цел да позволи водача. Полицаите бяха известени, че водачът е нападателен, нахален и несъответстващ – няма проба за алкохол, няма нищо, просто го пуснаха да си върви по маршрута. /Видеоклип 2 е от разногласието на водача с служителите на реда и обясненията на пасажерите, в случай че можете да го изоползвате, защото стоим по-далеч и не се чува толкоз добре, само че се чува по какъв начин чак откакто служителя на реда споделя да си вземем багажа, водача повтаря думите му/. Голяма част от пасажерите слязоха, други взеха решение да слязат на автогарата, останаха само няколко възрастни дами, които твърдяха до последно, че това е обикновено /те така и така несъмнено различен вид нямаха/. Шофьорът си продължи по направлението и маршрута, по-късно даже го подмихнахме с автомобила, с който се прибрахме до Пловдив. "
Въпреки целия изпитан смут и оскърбление, дамата твърди, че не търси отплата или обезщетение за случилото се, а просто показва възмущението си обществено.
Естествено след сходно прекарване непроменяемо изникват и няколко въпроса, които всички в рейса са си задавали по време на пътуването:
- Как водачът е минал психотест?
- Как сходно транспортно средство минава ГТП?
- Що за отношение е това да си плащаш, а да те наскърбяват, псуват и разкарват като стока във въпросното транспортно средство?
- Как да се доверим още веднъж на „ професионален “ водач и да разчитаме на неговите умения?
- Как въпросната компания е наела този водач? (Не споделям, че всички са такива, в противен случай, на отиване към морето пътувахме на 17.08 в 1:45 часа и водача беше извънредно деликатен и толерантен, разяснява жената)
- Ние не сме ли хора, че за пътешестване от 17:00 часа до по-късно от 21:00 /с акуратност трябваше да сме в Пловдив в 22:50/ да спрем за 10 минути, и това да включва тоалетна, вода/кафе, цигари
- След подаден сигнал за несъответстващо шофиране, разбираемо и ясно е, че органите на реда, не могат да го задържат, за какво не му направиха една проба за алкохол?
- Какъв човек си и нямаш ли съвест да отговаряш за живота на над 50 души и да приемаш с лека ръка, че си направил неточност, застрашаваща живота им?
Снимката е илюстративна!
Прочетете още
Публикуваме целия роман на дамата без редакторска интервенция:
" Реших да споделя с Вас по какъв начин едно пътешестване с рейс от морето прекатурна визиите ми за доверие и уместност както у транспортна компания Юнион Ивкони, по този начин и у чиновниците и органите на реда в град Стара Загора... и освен.
За пътуването си до морето бяхме решили да се възползваме от услугите на компанията, както към този момент загатнах. Разказът ми ще бъде за връщането ни от почивката.
Тръгване от автогара Приморско
Автобусът ни беше за 21.08 с потегляне към Пловдив в 17:40 часа. С мои приятелки пристигнахме на автогарата в 17:00 часа, с цел да имаме време за кафе и да изчакаме рейса без да се постанова да бързаме. В 17:10 часа на автогарата дойде рейс по направление Царево-Пловдив, по тази причина една от нас реши да попита дали това е нашият рейс, защото беше 30 мин. по рано от предстоящият час на потегляне. Попитах водача, при което получих за отговор „ Трябваше да почакате малко “. Попитах го дали има някакъв проблем, искахме да си оставим багажа, а той отговори „ Оф ела тогава “. Качи моят багаж, а по-късно и на приятелките ми с мятане, боричкане и мрънкане. Попитах го за какво ще тръгваме толкоз рано, а той отговори, че диспечерката му е споделила, че МАЙ е не запомнил да качи пасажерите от Китен и ще се наложи да се върнем. Бил нов водач и объркал пътя. Автобусът потегли към Китен.
Първи червен байрак
Повреме на пътуването ни до Китен карахме с превишена скорост, не е нужно да се загатва, че рейсът ни беше най-вероятно от предишния век. Спряхме в Китен, нахвърля багажа на няколко дами и още веднъж потеглихме. Посоката ни обаче не беше към Приморско, а продължихме в посока Царево. След 15 мин пътешестване и говорене по телефона с господ знае кой, още веднъж в неверна посока, обърнахме на изострен завой и карахме с „ гневна скорост “ още веднъж към Приморско. Когато пристигнахме още веднъж в Приморско се качиха още няколко дами, като едната го попита дали ще има закъснение, а той й отговори „ Ако искаш от вас да те бях взел “. Моя другарка отиде и го попита по кое време ще се направи отмора, получи отговор – Почивка има на оня свят. В рейса се качи и едно момиче /най-вероятно чиновник на компанията, която ни изброи/. Жените на по-задните седалки я помолиха да попита водача дали е допустимо да кара по-внимателно и да не приказва по телефона, а тя отвърна – Нищо не мога да направя. Видеоклип 1 демонстрира, след молбата на една от пътничките от името на всички останали към водача, отношението, което получихме – Не ме нервете, От такива като вас ми е писнало, Цървули и така нататък Потеглихме към Черноморец, Созопол, Бургас.
Созопол или Каваци?
При влизане в Созопол, още веднъж объркахме пътя, този път потеглихме към Каваци. След намесата на един от пасажерите, още веднъж направихме рисково превръщане в противоположна посока. В Созопол се качи и останала час от пасажерите. В рейса преобладавахе дами с деца, по-възрастни дами и двама мъже – един от който не говореше български език.
Бургас – отмора ли?
Три пъти минаване на алено, придвижване с 80 км/ч (поне) и замалко ПТП с кола, която спря на алено, само че очевидно ние бяхме решили, че можем да минем. Спирка на излизане от Бургас на бензиностанция и съобщение – Имате 10 минути и потеглям. Няма смисъл да се разисква кой бърза за тоалетна, кой бърза за цигара, кой бърза за кафе...
Автомагистрала Тракия
Шофирането по автомагистралата беше обичайно на фона на претърпяното досега и лашкането ни като чували с картофи. Отношението към като неодушевени предмети щеше да бъде преглътнато.
За този миг в този момент ще опиша с изключителна акуратност, тъй като ще остане извънредно противен спомен за всички нас.
Всички пътуващи по автомагистралата в посока Бургас-Пловдив са наясно, че има сектор, който доста водачи заобикалят и карат в спешната лента, ние не бяхме изключение.
В един миг чухме блъсканица на първите две седалки тъкмо до водача. Едната жена се изправи, очевидно искаше да го попита нещо. В продължение на 10 секунди не получаваше отговор и се приближи до него. Започнахме да чуваме възклицания, видяхме ужасения взор на дамите, които му споделяха – Господине, Господине, заспивате, Господине не заспивайте... В този миг към този момент рейсът се беше насочил отвън Аварийната лента. Децата откъм гърба започнаха да плачат, а техните майки ги прегръщаха и плачеха. Всичко се случи за не повече от 10-15 секунди, само че изпитаните страсти, боязън и беззащитност в никакъв случай няма да забравим.
Въпросният „ Господин “ осъмна и стартира да крещи „ Аз къде да карам, нищо не е станало, айде по-спокойно... “. След това се реалокира в дясна лента и ни сподели „ Айде тогава в този момент се друсайте “. Рейсът от популярност богу устоя на терора, на който го подложи неговия Шофьор.
По-късно слезнахме от автомагистралата и се насочихме към Стара Загора.
Нашите многоуважавани „ Органи на реда “... или не
След влизане в Стара Загора към този момент доста хора желаеха да слязат непринудено от рейса, даже това да не беше тяхната спирка, само че получаваха за отговор – Никой на никое място няма да слиза.
Спряха ни служители на реда на буркани. Извикаха водача, а по-късно една дама от рейса /нейното име няма да спомена/. По-късно разбрахме, че тя е подала сигнала. Докато разговаряха извън, с моите приятелки взехме единомислещо и бързо решение да напуснем рейса незабавно, до момента в който имаме опция. Аз бях първата, която слезе, последвана от тях, минути по-късно и от всички останали пасажери. Обърнах се към шоьора и го помолих да ни отвори багажното, с цел да си вземем багажа, защото желаем нашето пътешестване да завърши в този момент, отговорът – Нищо няма да разтварям, никой няма да си върви, в случай че желаете да спра придвижването, че да си вземете багажа, качвайте се, когато кажа- тогава. Това ме предизвика да се обърна непосредствено към „ органите на реда “, заплашителен ред няма що. След две поредни молби персонално към служителите на реда, единия от тях спря придвижването и взехме багажа си, до момента в който водача обясняваше на другия – Ама няма по какъв начин, ще слязат на Автогарата в Стара Загора, няма да разтварям... е отвори, откакто служителят на реда сподели, които желаят да продължат, а които желаят да си вземат багажа, очевидно би трябвало служител на реда да каже, с цел да позволи водача. Полицаите бяха известени, че водачът е нападателен, нахален и несъответстващ – няма проба за алкохол, няма нищо, просто го пуснаха да си върви по маршрута. /Видеоклип 2 е от разногласието на водача с служителите на реда и обясненията на пасажерите, в случай че можете да го изоползвате, защото стоим по-далеч и не се чува толкоз добре, само че се чува по какъв начин чак откакто служителя на реда споделя да си вземем багажа, водача повтаря думите му/. Голяма част от пасажерите слязоха, други взеха решение да слязат на автогарата, останаха само няколко възрастни дами, които твърдяха до последно, че това е обикновено /те така и така несъмнено различен вид нямаха/. Шофьорът си продължи по направлението и маршрута, по-късно даже го подмихнахме с автомобила, с който се прибрахме до Пловдив. "
Въпреки целия изпитан смут и оскърбление, дамата твърди, че не търси отплата или обезщетение за случилото се, а просто показва възмущението си обществено.
Естествено след сходно прекарване непроменяемо изникват и няколко въпроса, които всички в рейса са си задавали по време на пътуването:
- Как водачът е минал психотест?
- Как сходно транспортно средство минава ГТП?
- Що за отношение е това да си плащаш, а да те наскърбяват, псуват и разкарват като стока във въпросното транспортно средство?
- Как да се доверим още веднъж на „ професионален “ водач и да разчитаме на неговите умения?
- Как въпросната компания е наела този водач? (Не споделям, че всички са такива, в противен случай, на отиване към морето пътувахме на 17.08 в 1:45 часа и водача беше извънредно деликатен и толерантен, разяснява жената)
- Ние не сме ли хора, че за пътешестване от 17:00 часа до по-късно от 21:00 /с акуратност трябваше да сме в Пловдив в 22:50/ да спрем за 10 минути, и това да включва тоалетна, вода/кафе, цигари
- След подаден сигнал за несъответстващо шофиране, разбираемо и ясно е, че органите на реда, не могат да го задържат, за какво не му направиха една проба за алкохол?
- Какъв човек си и нямаш ли съвест да отговаряш за живота на над 50 души и да приемаш с лека ръка, че си направил неточност, застрашаваща живота им?
Снимката е илюстративна!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ