Колко малка ще да е България? Зависи – в сравнение

Колко дребна ще да е България?

Зависи – спрямо Естония, от която поема щафетата на Председателството, България е напряко голяма. И по територия и по население – за историческите корени на българската държавност, да не приказваме.

Естония е сравнима с България и по своето главно посткомунистическо злощастие да бъдe напусната от към 15-20 на 100 популацията си – злополука, присъща за всички някогашни руски колонии в Европа (световната ранглиста по демографски срив се оглавява точно някогашните руски колонии в Европа), изолирани принудително от нормалността десетилетия, през които западноевропейските съседи са отишли надалеч напред и са трансформирали страните си в магнит за изостаналите нации от руския (конц)лагер.

Сравнението сред Естония и България обаче звучи изключително тъжно за нас с гласа на Доналд Туск, полякът, който държа бурно приветстваната си тирада на откриването на българското председателство в Народния спектакъл в София нощес.

Текстописецът на тази тирада (казват, че бил един ирландец) се беше постарал да погъделичка българската горделивост с основателни систематизирания, като това за бойните флагове, гарнирани обаче с глупости, като оприличаването на балканската политика на един приказен ефирен сериал (защото имало и български артист в него), както и с образци за подражателство, като Стоичков и Борисов (който можел да уплаши всеки тракийски войн).

Конкретната “българска” история, вплетена в речта на Туск, беше сведена до Спартак – симпатично, само че уви, безусловно ненаучно изказване за “роднинство” заради хипотетичното тракийско родословие на бунтаря от Рим, недоволен повече от половин хилядолетие по-рано от възникването на “най-стаpата страна в Европа”.

А нещо за продължението на тази остаряла държавност в наши дни и за днешните ни триумфи или за общото ни комунистичско злощастие с Полша в речта на Туск? Нищо – с изключение на благодарностите и похвалите за фена на европейските потупвания по гърба Бойко Борисов и неговата нова роля на (западно)балкански политик.

Нещо повече, с обръщението към Борисов като към някакъв основен бенефициент на заредената с страсти тирада я дискредитира в очите на болшинството българи с критичн взор към автократичния Борисов.

Нищо сходно няма да откриете в една друга тирада на Туск по същия мотив единствено 6 месеца по-рано, само че в Естония – там полякът също е прочувствен, също рецитира на локалния език и също насочва положителни думи, само че от напълно друго естество.

Да съпоставим гъделичкането на българските комплекси в София с казаното от Туск (включително и на естонски) на 29 юни 2017 година на церемонията в Талин по откриването на естонското преседателство.

Предупреждавам, че четеното на превода на речта на Туск в Талин (за чиято честност в превода се подписвам), е извънредно непатриотично по своя интелектуален (и емоционален) заряд занятие за българите, които другояче се просълзяват от обикновените похвали на чужденците към нас.

Защото в сравнението с един по-малък народ се вижда какво НЕ ни споделят нашите европейски другари и за какво се обръщат персонално към нашия водач с похвали, които да компенсират премълчаването на истини, непокътнати за критичините изявления в западния щемпел (до една “платени и поръчани”, съгласно съуправляващия през днешния ден България ценител на поръчковостта Волен Сидеров).

“Беше есента на 1980. Революцията на “Солидарност” беше преди малко почнала в Полша. Помня го като през днешния ден, когато на един от многочислените манифестации някой прочете наелектризиращата вест: в Талин хората излезнаха по улиците. “Това е началото на края на Съветската империя”, провикна се някой в прилив на свръхоптимизъм. Това беше първото ми запознанство с Естония. Дори не можете да си визиите какво означаваше това за нас, поляците, че не сме сами.

Но 8 години по-късно в действителност се влюбих в Естония по време Пеещата гражданска война. Никога преди или по-късно не бях виждал толкоз вълнуваща обществена демонстрация. Толкова мощно и спокойно по едно и също време. Силата на солидарността, единството и свободата се съдържаха в облика, който ме просълзява и до през днешния ден.

В оня миг разбрах, че силата на хората, които се държат за ръце е по огромна от силата на хората с оръжия в ръце. През живота си съм виждал доста революции и всеобщи протести, в някои от които съм взел участие, само че би трябвало да призная, че това беше ревлюцията, която съчетаваше трите измерения: етиката, естетиката и прагматизма. Вие постигнахте своето почтено, красиво и дейно.

Но вие не спряхте да ме удивявате и по-късно. От моята политическа позиция, обвързвана с иницитивата за промени в Полша при започване на 90-те години, вие се превърнахте в образец за невиждана храброст в променянето на икономическите и финансовите действителности. Бяхте амбициозни и извънредно работливи.

Ето за какво си оставате знак на триумфа в сложния развой на раздялата с комунизма. Визионерската ви политика в бюджетната дисциплинираност, оправянето с рецесията от 2010 година и приемането на общата европейска валута ви трансфораха в модел за подражателство за района и освен за него.

Това което направи не по-малко усещане в Европа неотдавна, е вашата решителност и креативният ви метод в в големия план по дигитализацията. Естония се трансформира в пример за всички европейци в това отношение. И през днешния ден умерено можем да ви определим като международен лидер в АйТи революцията. Изкушаващо е да се запитаме: по какъв начин е допустимо толкоз малко хора да реализират толкоз доста?

Европейският съюз не значи единствено процедура и администрация. Това е най-амбициозният политически план в историята на Европа. И президентството, което преди малко поемате, не е просто учредителен въпрос, обвързван с публични лица. Президентството значи да бъдете водачи в тези сложни, само че изпълнени с вяра времена. С принесените от вас жертви и с трудолюбието си вие си изградихте престиж и известност, които предващават добър мандат под вашето водачество”.