Колко ли повече абсурден може да стане светът? Този важен

Колко ли повече неуместен може да стане светът ? Този значим въпрос зададе в обществената мрежа Фейсбук през днешния ден. Той даде и съответни образци за парадокси както в България, по този начин и в други страни по света: 

„ Американците всеки ден се чудят какво ли още не са си представяли от следващия акт на демонтиране на най-великата страна от чудото Тръмп. Не знам какъв брой почитатели има още в Европа – с изключение на платените трубадури, в това число и у нас. Дори единствената му косвена глоба против Русия – непосредствено 50% мито за Индия – се оказа възмездие на Тръмп към Моди, поради отхвърли му да го номинира за… Нобел.

Всъщност, и за множеството хора в България вероятно и до през днешния ден е неразбираемо, неясно, неосъзнаваемо по какъв начин изобщо е допустимо профил като Пеевски да ни ръководи – и по тази причина непринудено такава мисъл се отхвърля: “Стига с този Пеевски! ”.

Нещо назад на confirmation bias .

И се сетих за един значим паралел. Навярно по същия метод, множеството хора отхвърляха опцията Путин да стартира война в 21 век. И че няма да го направи, тъй като руснаците ще се вдигнат и ще го смъкват. А по-късно се надявахме на прелом, тъй като олигарсите няма да са съгласни да обеднеят. И най-после, че народът ще се вдигне след Навални , като види филмите му за Путин.

Абсурдите обаче и в Русия, и у нас – и към този момент в Съединени американски щати – на безобразно беззаконие непрекъснато чупеха нови и нови бариери на нашето въображение.

И няма за какво да се сърдим на руснаците, че позволиха Путин, на американците – че позволиха Тръмп, веднага като ние допуснахме Пеевски да ни ръководи.

Освен всеобщото незнание, общото посред ни е страхът.

Страхът да протестираме още при първото безсрамие в мащаб и неизменност, до момента в който нарушителят не изчезне от обществения живот.

Страхът да не се набутваме, тъй като това нас персонално не ни визира и различен ще свърши работа.

Страхът нещо да не рискуваме, което да ни тормози.

Страхът за хляба, който и у нас, и в Русия постоянно е по-голям от свободата. А и за много хора в Съединени американски щати. И по този начин, до момента в който най-после останем и без самун – както се обрисува към този момент в Русия .

Страхът на тога , че няма да знае какво да прави без оковите си и по тази причина си избира господаря .

Страхът да не научим нещо ново , което да разчупи нашето мислене .

Страхът от Държавата , която не смеем да променим , а с която можем единствено да се съобразим .

Страхът , да не си повярваме , че нещо зависи от нас , а не от началника там горе . Защото начальник лучше знает . И страната лучше знает по какъв начин да манипулира и експлоатира своите жители и в никакъв случай да не разреши те да станат жители .

Дотам ни докара руското задкусилие и неговия политически естаблишмънт – който продължаваме да поддържаме на избори . “

Присъединете се към нашия 

Румяна Ченалова: Време е за събаряне на мутрите, лъжците, крадците, предателите от власт!