ЕКСКЛУЗИВНО ОТ ЙЕРУСАЛИМ: БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН и неговата тайна от векове – разкрити
Колко елементарно е да запалителен свещ и какъв брой е мъчно да разберем какво е огънят…. Той е край нас, само че и вътре в нас. Вечен, жив, благодатен…. Огънят от дълго време се е трансформирал в знак на филтриране, общественост и обвързаност сред хората. Той е метафора за обич.
дамата е пазителка на фамилното огнище
Не единствено във фолклора, където се споделя „ в огън ме хвърли по тебе “, само че и в актуалната сватбеноритуална обредност – „ дамата е пазителка на фамилното огнище “. От позиция на историята огънят е крачка към цивилизования живот. Но какво тъкмо съставлява? Този въпрос продължава да занимава науката, тъй като процесът горене към момента крие доста загадки. Но най-голямата мистерия е плодородният огън, който на Великден слиза в Йерусалим, признакът на християнската религия.
Чудо, трик, мит или неистина е появяването на Благодатния огън всяка Велика събота на Божи гроб? Твърди се, че огънят има небесен генезис, а в първите минути пламъкът му не изгаря тъканите и не излъчва топлота. Той слиза при вярващите в Йерусалим постоянно в деня преди Великден.
Свещен огън
Наричан още Свещен огън, той е разпален по извънреден метод съгласно православните християни. Това става всяка година в храм „ Възкресение Христово “, който е издигнат тъкмо върху Божи гроб. Православните християни настояват още, че слизането на Благодатния огън е знамение. Огънят поражда над Божи гроб като дирек от синя светлина, от който патриархът възпламенява свещи. Понякога непринудено се възпламеняват свещите и лампите към църквата. Патриархът изнася огъня откъдето вярващите го разнасят, а в някои случаи бива пренасян със специфични самолети до по-далечни православни страни като България и Гърция.
Православният патриарх Диодор споделя какво в действителност се случва в светата обител.
„ Влизам в гроба и падам на колене със заветен боязън пред мястото, където Христос е лежал след гибелта си и където е възкръснал от мъртвите. Намирам път през тъмнината към вътрешната камера в която коленича. В избран миг светлината се издига и образува колона, в която огънят е от друго естество. Чудо Божие!, възкликва Диодор, даже когато приказва пред нас.
Тук споделям избрани молебствия, които са ни предадени през вековете и откакто ги произнеса – очаквам. Понякога може да изчакам няколко минути, само че нормално чудото се случва незабавно откакто съм споделил молитвите. От сърцевината на самия камък, върху който е лежал Исус, се излива неопределена светлина. Обикновено е със наследник нюанс, само че цветът може да се трансформира и да придобива разнообразни нюанси. Не може да се опише с човешки думи, продължава православният патриарх приказката.
Светлината се издига от камъка по този начин, както мъглата може да се издигне от езеро – наподобява по този начин, като че ли камъкът е затрупан с облак, само че е ярък. Тази светлина всяка година се държи по друг метод. Понякога покрива единствено камъка, а различен път се излъчва от целия гроб, тъй че хората, които стоят пред гроба и в случай че погледнат в него, ще го видят изпълнен със светлина. Тя не изгаря – в никакъв случай не ми е изгаряла брадата през всичките шестнадесет години, откогато съм патриарх в Йерусалим и получавам Свещения огън. В избран миг светлината се издига и образува нещо като колона, тъй че да мога да запаля свещите си от нея. Когато те загорят, излизам и давам огъня първо на арменския патриарх, а по-късно на коптския. След което пламъка е за всички хора, които участват или не участват ”, споделя свещеникът.
Какво се случва в пещерата с Господния гроб научаваме и от описа на самият йерусалимски патриарх.
„ Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непроницаем мрак. Светлина се процеждаше единствено през два дребни странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло леке. Отворих молитвеника си и видях с удивление, че умерено мога да чета макар тъмнината. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват дребни светлинки, като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхнина и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се възпламени, като че ли беше барут ”, споделя той.
На Велика събота
Оттогава до момента всякога в навечерието на Велика събота се загасят всички кандила и свещи в храма. Светските управляващи вършат непоколебим оглед, с цел да няма оставено запалително вещество на територията, а по-късно запечатват входа на параклиса. Православният патриарх на Йерусалимската Църква смъква богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници ревизират дали в облеклата на архиерея не е укрито огниво. После отстраняват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб.
Там царува мрак. Започва с напрежение очакване – 15, 20 или повече минути, от време на време и часове. Притихнал, народът чака извън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, сходни на мълнии. Хората стартират да ликуват. От северния отвор на параклиса се демонстрира снопче запалени свещи.
Мит, легенда или истина
През вековете представители на разнообразни църкви, най-общо наричани хетеродоксалните, са се опитвали да получат Свещения огън, само че всякога са се проваляли.
( “Хетеродоксален ” е термин, употребен за изложение на хрумвания, вярвания или подходи, които се отклоняват от обичайните или общоприетите правила и концепции)
Известни са три такива опита.
Два от тях се случват през XII век, когато свещеници от Римската черква се пробват да изтласкат Православната черква, само че по личното им самопризнание те приключват с Божие наказване. Но най-чудотворното събитие се случило през 1579 година, годината, в която Бог ясно засвидетелствал на кого само може да бъде обещано Неговото знамение.
Веднъж арменците платили на турците, които тогава били владетели на Светите земи, с цел да получат позволение техният патриарх да влезе в Гроба Господен. Православният патриарх стоял наскърбен със своето паство на изхода на църквата, покрай лявата колона, когато Светата светлина разцепила тази колона отвесно и проблеснала покрай него. Мюсюлманският мюезин, наименуван Туном, който видял чудотворното събитие от прилежащата джамия, незабавно изоставил мюсюлманската вяра и станал православен християнин.
Ал Бируни
Мюсюлманите, които отхвърлят пристрастеностите, разпятието и възкресението на Христос, се пробват да компроментират чудото с разнообразни способи от години. Известният историк Ал Бируни написа, че шеф с неправославна религия донесъл медна тел вместо фитил, който се употребява за маслени лампи с една цел – телта да не се възпламени и чудото да не се случи. Когато обаче огънят въпреки всичко се спуснал, от медната жица не останало и помен – изгоряла до край.
Шедьовър на православната агитация
Както при всяко друго знамение, има хора, които считат, че то е машинация и нищо друго с изключение на шедьовър на православната агитация. Те имат вяра, че патриархът има запалка в гробницата. Тези критици обаче се сблъскват с редица логики, като да вземем за пример, че запалките са скорошни изобретения. Само преди няколкостотин години запалването на огън е било начинание, което е траело доста по-дълго от няколкото минути, през които патриархът е в гробницата.
Тогава човек може би, би могъл да каже, че вътре е горяла маслена лампа, от която е запалил свещите, само че локалните управляващи всякога са на пост там и удостоверяват, че са ревизирали гробницата и не са разкрили нещо, което да възпламени светлина в нея.
Най-добрите причини
Най-добрите причини против неверниците обаче не са свидетелствата на сменящите се патриарси. Най-голямото предизвикателство пред критиците са хилядите самостоятелни свидетелства на поклонници, чиито свещи са се запалили непринудено пред очите им без никакво пояснение.
Това е и повода ръководителят на лаборатория за йонни системи към института Курчатов Андрей Волков да се насочи към опит с научна цел, който да удостовери или отхвърли божественото начало на огънят в Йерусалим. Той съумял да направи това, което до момента не е постигнал нито един различен академик в света.
По време на втурване на Благодатния огън уредите са записали внезапно повишаване на електромагнитното лъчение.
52-годишният претендент на физико-математическите науки Андрей Волков постоянно се е интересувал от необикновеното събитие на спонтанното запалване на огъня в храма на Божи гроб, което се случва в навечерието на православния Великден. Както към този момент стана дума нагоре в текста този огън се появява от нищото, в първите няколко секунди не изгаря, а вярващите си мият лицето и ръцете с него като с вода.
Волков предположил, че този пламък е плазмен разряд. И тогава му идва концепцията за научния опит – да мери електромагнитното лъчение в църквата по време на появяването на Светия огън.
– Знаех, че това не е елементарно – в светилището с съоръжение може и да не ме пуснат, споделя Андрей Волков. – Но въпреки всичко взех решение да поема риска, а всички принадлежности да побера в едно обикновенo куфарче. Като цяло се надявах на триумф. И ми провървя.
Ученият настроил по този начин устройството: в случай че по време на появяването на Благодатния огън се получи пик на електромагнитните полета, компютърът ще го фиксира. Ако пламъкът е единствено фокус за вярващите, тогава това няма да се случи.
Волков гледал по какъв начин патриархът на Йерусалим влиза в храма с куп свещи. Всички замръзват в очакване на чудото. В последна сметка, съгласно легендата, в случай че Благодатният огън не слезе при хората в навечерието на Великден, това ще означи приближаването на края на света.
Фактът, че е станало знамение, Андрей Волков схваща преди всички останали в храма – инструментите му демонстрират скок на електромагнитното поле!
Физикът споделя:
– Вече е ясно, че Светият Огън не е основан от хора. Това не е неистина и машинация – физическите му „ следи “ могат да бъдат измерени. В реалност, това необяснимо обособяване на сила може да се назова Божието обръщение. Много вярващи считат, че е по този начин “, написа в бележките си ученият.
Това е материална реализация на Божественото, едно знамение, което въпреки да виждаш, не можеш да притежаваш, контролираш или заключиш.
И при концепцията за Бог е по този начин – не може да бъде скована в математически формули, безапелационен е съветският академик.
Димитър Димитров/ SafeNews
