Ландшафтният арх. Шаламанов: Кметът трябва да свърши две много важни неща, преди зелената система в Пловдив да умре
Колко сериозно е положението на зелената система в Пловдив? Поправими ли са грешките, които се натрупат от години, и по чия виновност я докарахме дотук? Ще може ли още веднъж да забележим красиви Младежки рид, Бунарджика, Лаута, Отдих и просвета? Защо се случи случаят на река Марица, при който пресъхнал клон погуби човешки живот?
Прочетете още
Директорът на Оперативна програма „ Градини и паркове “ ли е този, когото трябва да линчуваме в този момент? Или някой се скри зад поста му? По тези въпроси беседваме с ландшафтния арх. Станимир Шаламанов. Експертът хвърля светлина върху хроничните проблеми на градската зелена система, „ закъснялата експертност “ и неналичието на политическа воля тогава, когато най-после няма лентички за рязане:
–Да стартираме оттова – като специалист по какъв начин бихте оценили положението на зелената система в Пловдив?
–Може да прозвучи черногледо, само че зелената система на Пловдив умира, безусловно. Лошото е, че въпреки към този момент и за неспециалистите някои неща да са забележими, същинският проблем ще се появи след години, когато към този момент ще е късно. По принцип едно потомство сади дърво, а друго му се радва. Т.е. в случай че през днешния ден създадем неточност в поддържането на зелената система или пък не вършим нищо, с цел да я поддържаме, това няма да се прояви през днешния ден или на следващия ден. Ще се появи след доста години, само че тогава ситуацията ще е много мъчно за оправяне.
–Ясно е, че проблемите не потеглят от последните година или две. Вашите наблюдения какво демонстрират?
–Като цяло зелената система се неглижира в последните 25-30 години, тотално се неглижира. Допреди една година Пловдив беше единственият огромен град, който нямаше даже отдел за зелена система. С колегията доста пъти сме го обсъждали това на наши сбирки. Правили сме и кръгли маси. Впрочем, канили сме неведнъж представители на Общината, само че те нормално не идват. Това ни оставя чувството, че се прави преднамерено. Няма другояче логичност да не се поставят никакви грижи за тази по този начин деликатна и жива част от Пловдив.
– Щом казусът е толкоз нескончаем, кой е виновен за него?
–Кметовете – всички кметове от последните 20 години. Както и общинските препоръки, които гласоподават оферти. Те обаче могат да задължат кмета за някои дейности. Но главно са кметовете, като дори някои техни дейности или бездействия са искрено за прокуратурата... само че ние нямаме такава.
Не може да кажем, че единствено Оперативна програма „ Градини и паркове “ са отговорни, тъй като предприятието е хронично недофинансирано. От години не му се отделят задоволително средства и то безусловно е на ръба на оцеляването. Персоналът не доближава – множеството общи служащи, тези, които режат дърветата с резачки, които се качват по вишките и така нататък, са на минимална заплата. Имаше даже интервали, когато получаваха по-малко от минималната след удръжките. При такива условия няма по какъв начин да чакаме там да отидат качествени хора. Логично е и обикновено освен това състояние личният състав да е под всякаква рецензия.
В същото време, в случай че приказваме за техниците – нещата са много разнопосочни. Мога да дам прелестни образци за хора, които си правят професионално работата. Но има и техници, които безусловно не знаят защо отиват на работа. В диалози с механически ръководители съм си давал сметка, че в предприятието са се възприели тотално неверни модели на работа. И продължава да се работи с тях единствено тъй като някой го е наложил преди време.
–На какво се дължи тази липса на експертност, или както кметът я назова „ закъсняла експертност “?
–Това също е резултат от недофинансирането. Около последната покруса доста хора започнаха да се изричат и да дават отзиви. Дори един заместник-кмет (бел.ав. по екология Иван Стоянов), сподели, че дърветата би трябвало да се режат, тъй като „ не достигал сок до върховете “. Ами това е несериозно! Ако следим дърветата, които в никакъв случай не са пипани от резачките на Оперативна програма „ Градини и паркове “, са в чудесно положение. Докато там, където те са правили резитби, дърветата са в извънредно положение – в границите на 10–15 години стартират да умират.
Обяснението е просто – дървото има коренова система, а няма листна маса. Когато създадат фрапантни отрези, оставят по два-три клона и дървото наподобява като „ вилица “. Кореновата система обаче напъва и избива през спящи пъпки. Получава се нещо като „ метла “ от тънки, бързо растящи клони, които са слаби и нежни. Точно на местата на отрезите се образуват слаби зони, гнилостни процеси и хралупи. Постепенно там навлизат патогени, дървото стартира да загнива и умира.
–Такъв ли е казусът с дървото, което умъртви човек на река Марица?
–Не мога да го настоявам с катерогичност. Но тополите бяха съкратени на височина преди няколко години. На една от фотосите, които видях, клонът е бил формиран навръх отреза. Там е слабата част на дървесината, а и се вижда по какъв начин клонът има дупка. Неправилните резитби на дърветата редуцират техния живот и основават предпоставки за произшествия.
–Стана ясно, че това е публичен парк, в който зелената система не е добре поддържана, даже искрено рискова. Какво мислите е положението при останалите – Лаута, Гребната база, тепетата ни?
– В парковете Лаута и Отдих и просвета 70% от растителността умира. Това са едни лесопаркови площи, които желаят доста характерна поддръжка. Липсата на грижи води до това положение. Първо, без поливка няма по какъв начин да стане. При сходни климатични условия и без поливни системи – концепцията граничи с парадокс. Видим образец са тепетата! Помните ли какъв брой зелени бяга преди години? А в този момент какъв брой дърветата оредяха, окапаха, падат, рискови са. А в случай че не се създадат поливни системи, нещата ще стават по-зле!
И е време да спрем да преглеждаме премахването на дървета като недостатък. Под добра грижа се схваща и това. В Лаута и Отдих и просвета има изцяло починали дървета, като в това време изпод млад подраст – дръвчета, се пробват да избият. Просто би трябвало да им се помогне. За задачата не се прави поголовна сеч, а огледни сечи. Тези горски мероприятия лишават време, вършат се в течение на години. Даже един мандат няма да е задоволителен. И точно тук идва неналичието на интерес от страна на властта. Но с цел да сме почтени, кметът на Тракия Георги Гатев потърси професионалните организации и сподели голямо предпочитание да направи нещо позитивно с Лаута. Но по тази причина също би трябвало финансиране, 10-ина бригади резачи, с цел да може за няколко години тези площи да влязат в прилична рамка. И, несъмнено, поливни системи.
–Не беше ли точно с сходна цел основан отдел „ Зелени системи “?
–От 2002 година с професионалните организации предлагаме основаването на сходна дирекция, която да сплоти всички експерти и да обезпечи съгласуваност сред другите звена на общината. Създаването й лиши много години на Община Пловдив, очевидно беше мъчно. Създаде се и сега е официална конструкция, която не действа дейно.
От Общината ще кажат, че никой не кандидатства на оповестените за тях състезания. Разбира се, че ще е по този начин. Защото всеки, който отиде, ще поеме една конструкция с големи проблеми и най-после ще завърши с нежеланата орис на Антон Георгиев. Принципът е индикативен – при най-малкия проблем някой хвърчи, а нещата си не престават постарому.
Подобно нещо се случи и с Програмата за развиване на зелената система, която бе основана през 2013 година Тя бе хронично неглижирана, тъй като не е капиталова стратегия, която да каже тук ще засадим това, там ще засадим другото. Това е рамкова стратегия, която дава насоки по какъв начин да се поддържа цялата система на територията на града – в краткосрочни, средносрочни и дългосречни ограничения. Като такава не е забавна на локалната власт, тъй като не съдържа неща, които ще разрешат през идната година да се отреже лентичка. Изисква визионери, тъй като резултатът от дейностите, които ни кара да осъществим, са нещо, което няма да забележим ние – ще го видят нашите деца.
– Кметът на Пловдив, неговото вице по „ Екология “, другите чиновници в отделите, виновни по озеленяване – те имат ли визионерството, за което говорите?
–Виждам, че не се намират пари, с цел да се финансира дружество Оперативна програма „ Градини и паркове “, което генерира големи проблеми. Виждам, че се намират пари за всичко останало, само че за зелени площи няма. Веднага някой ще ме отвърна, че ще строят парк Хан Крум. Да, отлично, само че това не са наши пари. А по кое време последно Община Пловдив отдели от своите средства, с цел да влага в своите растения?
–ОП „ Чистота “ е делегирало част от дейностите на външни компании. В този смисъл, би ли било добра концепция това да направи и Оперативна програма „ Градини и паркове “, в случай че не може да се оправи сама?
–Те могат да се оправят и сами. Да пробват да финансират предприятието, да качат заплатите на чиновниците, с цел да се качи професионалният ценз и да стартира да се изисква от тези хора. Освен тояжка, би трябвало и морков. После да отделят за предприятието финансиране за спомагателни бригади, които да имат профилирана техника. Тези бригади като работят целогодишно с фокус върху лесопарковите площи на Пловдив, считам, че до 2 години ще забележим разлика!
И за какво да е по-хубаво да наемат външна компания? Това значи да се организира социална поръчка, която ще е за много пари. Първо, в случай че се разгласи външна социална поръчка, ще би трябвало да е за забележителна сума, тъй като площите са огромни и дърветата доста. Дори и всичко да протече без проблеми, ще мине най-малко една година. А в случай че някой от изгубилите апелира, това ще удължи процеса с още една година.
От друга страна, в случай че се опитаме да комплектоваме лични бригади, считам, че в границите на шест месеца, с бюджет, който можем да осигурим, може да се съберат екипите. Така действително ще сме с година и половина напред. Освен това, в случай че се наеме външна компания, тя ще включи своя облага в цената. Заплатите на служащите им няма да са 1050 лева, а доста по-високи, което значи, че същата услуга ще излезе в пъти по-скъпо, в сравнение с в случай че я прави предприятието.
Или казано в резюме – единият вид е да дадем повече пари на частна компания, а другият е да се опитаме да управляваме предприятието по-добре финансово, без да се намесваме в професионалната страна, и по този начин да реализираме по-евтина услуга. Не бих споделил кой вид е по-добър – дано хората сами преценяват. Въпросът е дали на Общината ѝ се занимава с този проблем, или не.
–Тоест, не става дума единствено за финанси и човешки запас?
–Да, трябват предпочитание и политическа воля. И като приказваме за това, ми се желае да задам следния въпрос непосредствено към кмета. Съгласно член 63 алинея 1 от Закон за устройство на територията би трябвало да има обществен указател на дървесната растителност. Имаме ли такава? Нямаме. Правен е преди 15-ина и не е настоящ. А имаме ли обществен указател на вековните дървета? Пак според същия член, кметът е длъжен да го направи – нямаме. Ние като жители и експерти ги знаем тези неща, пък в това време общината не си е свършила работата според закона да направи указател.
Още нещо – според същия член, друга алинея вменява на общинската администрация да прави инспекция, с цел да ревизира дали озеленяването в обекти, включително частни жилищни здания, се поддържа. А не след въвеждане в употреба те да се трансфорат в паркинг да вземем за пример, както постоянно се случва. Колко инспекции кметът е направил? Аз ще ви кажа – нито една. И освен сегашният кмет, ситуацията е такова, откогато този член е написан от законотвореца.
–С какво този указател ще помогне да подобрим зелената система в Пловдив?
–На първо време ще знаем къде се намираме – какво имаме, за какви дървета се грижим. След като имаме цялостен обзор на положението на зелената система, в случай че разполагаме с съответен отдел или дирекция, която да се грижи за нея, въз основата на разбора ще можем да определим кои дървета би трябвало да се подменят. Така ще се реши дали това ще стане при последваща реорганизация, или незабавно. Целта е цели улици да се обслужват поредно, от край до край, а не през днешния ден да се реже едно дърво тук, а на следващия ден друго някъде другаде.
В момента бригадите режат едно дърво и в случай че прилежащото е изсъхнало, не го засягат – тъй като няма заповед. Такова беше и обяснението за тополата на Марица – „ нямали сме заповед “.
Регистърът на дърветата самичък по себе си не е панацея, само че може да ни помогне да определим кои типове са подобаващи за засаждане и поддръжка.
– В този смисъл, експерти и преди са казвали, че Община Пловдив не работи с подобаващи дървета. Какви са вашите наблюдения по въпроса?
–Наблюдавам, че сега има всеобщо клатушкане да се засаждат червенолистни сливи. Някой от актуалното управление ясно има култ към тях. Дървото е красиво, само че не е уместно за всяко място. Може да се употребява за избрани площи, само че не за улично озеленяване, както е да вземем за пример на Голямоконарско шосе. Причината е, че дърветата, които се засаждат по улиците, би трябвало да имат луфт под короната към 4,5 метра, с цел да могат да минават сметоизвозващите машини и други транспортни средства, без да чупят клони. Червенолистната слива не може да доближи подобен луфт – короната ѝ се уголемява бързо и височината ѝ е лимитирана. Въпреки това такива дървета се поставят всеобщо по улиците, което е образец за погрешно ръководство на така и така лимитираните запаси на общината. Влагат се средства за поливане и поддръжка в дървета, които в зрелост ще се кастрят, защото пречат на придвижването.
– А какво ще кажете по отношение на метода, по който се прави изсичането на дървета, съпътстващо реконструкциите на улици да вземем за пример?
–Ще дам за образец планът на улица „ Славянска “ – там старите софори са оставени, а виталният им цикъл е на изчерпване. При реорганизация на улица обаче, когато отстраняваме паважа, който пропуща към 30% от дъждовните води, и го заместваме с асфалт, водата към този момент се води напълно в канализацията. В същото време дълбаем надълбоко под новия тротоар и настилка, с цел да сложим нови плочки и асфалт. По този метод кореновата система на дърветата се редуцира доста, нарушава се водният режим на почвата и старите дървета последователно стартират да умират. В последна сметка имаме нов тротоар и нова настилка, а дърветата замират. Ще ги отрежат след 7-8 години и ще останат дънери, които не можем да премахнем, тъй като ще разрушим настилката, разбирате ли?!
Затова в такива случаи е по-добре да се предприеме унищожаване на дърветата и ново озеленяване, както се направи при някои други планове. Въпреки това даже новите планове от време на време са проблематични.
От друга страна, образецът на улица „ Даме Груев “ още веднъж демонстрира по какъв начин общината не си е свършила работата. Тротоарът е 3 метра необятен, само че от страна на платното са електрическите стълбове, които лишават 75 см, а гнездото на дървото е преместено в другия край и заема още към метър. За пешеходци остава 1,25м. Това е индикативен образец по какъв начин не се мисли перспективно – засаждат се дървета, само че след 20–30 години те ще пречат на придвижването и ще основават нови проблеми.
–ЗУТ пояснява, че озеленяване може да се прави единствено на тротоари над 3 метра, което постоянно се употребява като мотив за липса на озеленяване в избрани региона на Пловдив. Има ли метод, по който това може да се преодолее?
–Да кажем, че тротоарите всеобщо са по 2,25 м. Съгласно нормативната база не може да има улично озеленяване, само че може при една реорганизация на улицата от едната страна да се остави към 1,50 м дежурен тротоар. От другата страна да стане 3 метра, като се обезпечи пространство за озеленяване. Има способи да се компенсира този градоустройствен кусур, само че и тук би трябвало политическа воля. Разбира се, има го и момента, в който районните кметства се пробват да създадат доста неща с стеснен бюджет. За сходна самодейност се изискват повече средства, само че е инвестиция в бъдещето. Да, по-трудно е, само че след 40 години нашите деца ще имат дървета. Именно тук идва ролята на функционираща дирекция „ Зелена система “, която при разполагаем професионален запас ще може да дава сходни решения към властта.
–Зададохте въпрос към Костадин Димитров. А бихте ли си разрешил да посъветвате с нещо него и зам.-кмета му Иван Стоянов?
– Две неща би трябвало да създадат, с цел да има усъвършенстване. Първото да обезпечат задоволително финансиране, тъй като каквито и стратегии или структури да се основават, в случай че зад тях няма портфейл, те ще останат кухи и без резултат. Второто е да стартират да разчитат на специалисти, да слушат препоръките им, тъй като аз несъмнено подлагам под подозрение експертизата им в това отношение. Не да се засаждат несъответствуващи типове като червенолистната слива където би трябвало и където – не. Вместо това да се изготвят проекти и да се извършват според професионалните стандарти.
Тези решения няма да доведат до кратковременен „ уау “ резултат, защото зелената система не работи по този начин. За политиците в България нормално мисълта „ какво ще стане след 15 години “ е нещо толкоз имагинерно. Затова ми се желае да изтъквам един от най-хубавите български градостроители, арх. Иван Попов – „ Ние сме взели града назаем от нашите деца “. И в действителност е по този начин!
––––––––––
Ланд. арх. Станимир Шаламанов е с дълготраен опит в региона на ландшафтната архитектура, взел участие е в изработването на редица устройствени проекти, интензивно се включва в публични разисквания и правене на мнения за градската среда в Пловдив.
Член е на Съюза на ландшафтните архитекти в България и на Научно-техническото сдружение по озеленяване към Дома на техниката в Пловдив. Експерт в региона на зелена система и видов асортимент, градска среда и стабилно устройствено обмисляне.
Прочетете още
Директорът на Оперативна програма „ Градини и паркове “ ли е този, когото трябва да линчуваме в този момент? Или някой се скри зад поста му? По тези въпроси беседваме с ландшафтния арх. Станимир Шаламанов. Експертът хвърля светлина върху хроничните проблеми на градската зелена система, „ закъснялата експертност “ и неналичието на политическа воля тогава, когато най-после няма лентички за рязане:
–Да стартираме оттова – като специалист по какъв начин бихте оценили положението на зелената система в Пловдив?
–Може да прозвучи черногледо, само че зелената система на Пловдив умира, безусловно. Лошото е, че въпреки към този момент и за неспециалистите някои неща да са забележими, същинският проблем ще се появи след години, когато към този момент ще е късно. По принцип едно потомство сади дърво, а друго му се радва. Т.е. в случай че през днешния ден създадем неточност в поддържането на зелената система или пък не вършим нищо, с цел да я поддържаме, това няма да се прояви през днешния ден или на следващия ден. Ще се появи след доста години, само че тогава ситуацията ще е много мъчно за оправяне.
–Ясно е, че проблемите не потеглят от последните година или две. Вашите наблюдения какво демонстрират?
–Като цяло зелената система се неглижира в последните 25-30 години, тотално се неглижира. Допреди една година Пловдив беше единственият огромен град, който нямаше даже отдел за зелена система. С колегията доста пъти сме го обсъждали това на наши сбирки. Правили сме и кръгли маси. Впрочем, канили сме неведнъж представители на Общината, само че те нормално не идват. Това ни оставя чувството, че се прави преднамерено. Няма другояче логичност да не се поставят никакви грижи за тази по този начин деликатна и жива част от Пловдив.
– Щом казусът е толкоз нескончаем, кой е виновен за него?
–Кметовете – всички кметове от последните 20 години. Както и общинските препоръки, които гласоподават оферти. Те обаче могат да задължат кмета за някои дейности. Но главно са кметовете, като дори някои техни дейности или бездействия са искрено за прокуратурата... само че ние нямаме такава.
Не може да кажем, че единствено Оперативна програма „ Градини и паркове “ са отговорни, тъй като предприятието е хронично недофинансирано. От години не му се отделят задоволително средства и то безусловно е на ръба на оцеляването. Персоналът не доближава – множеството общи служащи, тези, които режат дърветата с резачки, които се качват по вишките и така нататък, са на минимална заплата. Имаше даже интервали, когато получаваха по-малко от минималната след удръжките. При такива условия няма по какъв начин да чакаме там да отидат качествени хора. Логично е и обикновено освен това състояние личният състав да е под всякаква рецензия.
В същото време, в случай че приказваме за техниците – нещата са много разнопосочни. Мога да дам прелестни образци за хора, които си правят професионално работата. Но има и техници, които безусловно не знаят защо отиват на работа. В диалози с механически ръководители съм си давал сметка, че в предприятието са се възприели тотално неверни модели на работа. И продължава да се работи с тях единствено тъй като някой го е наложил преди време.
–На какво се дължи тази липса на експертност, или както кметът я назова „ закъсняла експертност “?
–Това също е резултат от недофинансирането. Около последната покруса доста хора започнаха да се изричат и да дават отзиви. Дори един заместник-кмет (бел.ав. по екология Иван Стоянов), сподели, че дърветата би трябвало да се режат, тъй като „ не достигал сок до върховете “. Ами това е несериозно! Ако следим дърветата, които в никакъв случай не са пипани от резачките на Оперативна програма „ Градини и паркове “, са в чудесно положение. Докато там, където те са правили резитби, дърветата са в извънредно положение – в границите на 10–15 години стартират да умират.
Обяснението е просто – дървото има коренова система, а няма листна маса. Когато създадат фрапантни отрези, оставят по два-три клона и дървото наподобява като „ вилица “. Кореновата система обаче напъва и избива през спящи пъпки. Получава се нещо като „ метла “ от тънки, бързо растящи клони, които са слаби и нежни. Точно на местата на отрезите се образуват слаби зони, гнилостни процеси и хралупи. Постепенно там навлизат патогени, дървото стартира да загнива и умира.
–Такъв ли е казусът с дървото, което умъртви човек на река Марица?
–Не мога да го настоявам с катерогичност. Но тополите бяха съкратени на височина преди няколко години. На една от фотосите, които видях, клонът е бил формиран навръх отреза. Там е слабата част на дървесината, а и се вижда по какъв начин клонът има дупка. Неправилните резитби на дърветата редуцират техния живот и основават предпоставки за произшествия.
–Стана ясно, че това е публичен парк, в който зелената система не е добре поддържана, даже искрено рискова. Какво мислите е положението при останалите – Лаута, Гребната база, тепетата ни?
– В парковете Лаута и Отдих и просвета 70% от растителността умира. Това са едни лесопаркови площи, които желаят доста характерна поддръжка. Липсата на грижи води до това положение. Първо, без поливка няма по какъв начин да стане. При сходни климатични условия и без поливни системи – концепцията граничи с парадокс. Видим образец са тепетата! Помните ли какъв брой зелени бяга преди години? А в този момент какъв брой дърветата оредяха, окапаха, падат, рискови са. А в случай че не се създадат поливни системи, нещата ще стават по-зле!
И е време да спрем да преглеждаме премахването на дървета като недостатък. Под добра грижа се схваща и това. В Лаута и Отдих и просвета има изцяло починали дървета, като в това време изпод млад подраст – дръвчета, се пробват да избият. Просто би трябвало да им се помогне. За задачата не се прави поголовна сеч, а огледни сечи. Тези горски мероприятия лишават време, вършат се в течение на години. Даже един мандат няма да е задоволителен. И точно тук идва неналичието на интерес от страна на властта. Но с цел да сме почтени, кметът на Тракия Георги Гатев потърси професионалните организации и сподели голямо предпочитание да направи нещо позитивно с Лаута. Но по тази причина също би трябвало финансиране, 10-ина бригади резачи, с цел да може за няколко години тези площи да влязат в прилична рамка. И, несъмнено, поливни системи.
–Не беше ли точно с сходна цел основан отдел „ Зелени системи “?
–От 2002 година с професионалните организации предлагаме основаването на сходна дирекция, която да сплоти всички експерти и да обезпечи съгласуваност сред другите звена на общината. Създаването й лиши много години на Община Пловдив, очевидно беше мъчно. Създаде се и сега е официална конструкция, която не действа дейно.
От Общината ще кажат, че никой не кандидатства на оповестените за тях състезания. Разбира се, че ще е по този начин. Защото всеки, който отиде, ще поеме една конструкция с големи проблеми и най-после ще завърши с нежеланата орис на Антон Георгиев. Принципът е индикативен – при най-малкия проблем някой хвърчи, а нещата си не престават постарому.
Подобно нещо се случи и с Програмата за развиване на зелената система, която бе основана през 2013 година Тя бе хронично неглижирана, тъй като не е капиталова стратегия, която да каже тук ще засадим това, там ще засадим другото. Това е рамкова стратегия, която дава насоки по какъв начин да се поддържа цялата система на територията на града – в краткосрочни, средносрочни и дългосречни ограничения. Като такава не е забавна на локалната власт, тъй като не съдържа неща, които ще разрешат през идната година да се отреже лентичка. Изисква визионери, тъй като резултатът от дейностите, които ни кара да осъществим, са нещо, което няма да забележим ние – ще го видят нашите деца.
– Кметът на Пловдив, неговото вице по „ Екология “, другите чиновници в отделите, виновни по озеленяване – те имат ли визионерството, за което говорите?
–Виждам, че не се намират пари, с цел да се финансира дружество Оперативна програма „ Градини и паркове “, което генерира големи проблеми. Виждам, че се намират пари за всичко останало, само че за зелени площи няма. Веднага някой ще ме отвърна, че ще строят парк Хан Крум. Да, отлично, само че това не са наши пари. А по кое време последно Община Пловдив отдели от своите средства, с цел да влага в своите растения?
–ОП „ Чистота “ е делегирало част от дейностите на външни компании. В този смисъл, би ли било добра концепция това да направи и Оперативна програма „ Градини и паркове “, в случай че не може да се оправи сама?
–Те могат да се оправят и сами. Да пробват да финансират предприятието, да качат заплатите на чиновниците, с цел да се качи професионалният ценз и да стартира да се изисква от тези хора. Освен тояжка, би трябвало и морков. После да отделят за предприятието финансиране за спомагателни бригади, които да имат профилирана техника. Тези бригади като работят целогодишно с фокус върху лесопарковите площи на Пловдив, считам, че до 2 години ще забележим разлика!
И за какво да е по-хубаво да наемат външна компания? Това значи да се организира социална поръчка, която ще е за много пари. Първо, в случай че се разгласи външна социална поръчка, ще би трябвало да е за забележителна сума, тъй като площите са огромни и дърветата доста. Дори и всичко да протече без проблеми, ще мине най-малко една година. А в случай че някой от изгубилите апелира, това ще удължи процеса с още една година.
От друга страна, в случай че се опитаме да комплектоваме лични бригади, считам, че в границите на шест месеца, с бюджет, който можем да осигурим, може да се съберат екипите. Така действително ще сме с година и половина напред. Освен това, в случай че се наеме външна компания, тя ще включи своя облага в цената. Заплатите на служащите им няма да са 1050 лева, а доста по-високи, което значи, че същата услуга ще излезе в пъти по-скъпо, в сравнение с в случай че я прави предприятието.
Или казано в резюме – единият вид е да дадем повече пари на частна компания, а другият е да се опитаме да управляваме предприятието по-добре финансово, без да се намесваме в професионалната страна, и по този начин да реализираме по-евтина услуга. Не бих споделил кой вид е по-добър – дано хората сами преценяват. Въпросът е дали на Общината ѝ се занимава с този проблем, или не.
–Тоест, не става дума единствено за финанси и човешки запас?
–Да, трябват предпочитание и политическа воля. И като приказваме за това, ми се желае да задам следния въпрос непосредствено към кмета. Съгласно член 63 алинея 1 от Закон за устройство на територията би трябвало да има обществен указател на дървесната растителност. Имаме ли такава? Нямаме. Правен е преди 15-ина и не е настоящ. А имаме ли обществен указател на вековните дървета? Пак според същия член, кметът е длъжен да го направи – нямаме. Ние като жители и експерти ги знаем тези неща, пък в това време общината не си е свършила работата според закона да направи указател.
Още нещо – според същия член, друга алинея вменява на общинската администрация да прави инспекция, с цел да ревизира дали озеленяването в обекти, включително частни жилищни здания, се поддържа. А не след въвеждане в употреба те да се трансфорат в паркинг да вземем за пример, както постоянно се случва. Колко инспекции кметът е направил? Аз ще ви кажа – нито една. И освен сегашният кмет, ситуацията е такова, откогато този член е написан от законотвореца.
–С какво този указател ще помогне да подобрим зелената система в Пловдив?
–На първо време ще знаем къде се намираме – какво имаме, за какви дървета се грижим. След като имаме цялостен обзор на положението на зелената система, в случай че разполагаме с съответен отдел или дирекция, която да се грижи за нея, въз основата на разбора ще можем да определим кои дървета би трябвало да се подменят. Така ще се реши дали това ще стане при последваща реорганизация, или незабавно. Целта е цели улици да се обслужват поредно, от край до край, а не през днешния ден да се реже едно дърво тук, а на следващия ден друго някъде другаде.
В момента бригадите режат едно дърво и в случай че прилежащото е изсъхнало, не го засягат – тъй като няма заповед. Такова беше и обяснението за тополата на Марица – „ нямали сме заповед “.
Регистърът на дърветата самичък по себе си не е панацея, само че може да ни помогне да определим кои типове са подобаващи за засаждане и поддръжка.
– В този смисъл, експерти и преди са казвали, че Община Пловдив не работи с подобаващи дървета. Какви са вашите наблюдения по въпроса?
–Наблюдавам, че сега има всеобщо клатушкане да се засаждат червенолистни сливи. Някой от актуалното управление ясно има култ към тях. Дървото е красиво, само че не е уместно за всяко място. Може да се употребява за избрани площи, само че не за улично озеленяване, както е да вземем за пример на Голямоконарско шосе. Причината е, че дърветата, които се засаждат по улиците, би трябвало да имат луфт под короната към 4,5 метра, с цел да могат да минават сметоизвозващите машини и други транспортни средства, без да чупят клони. Червенолистната слива не може да доближи подобен луфт – короната ѝ се уголемява бързо и височината ѝ е лимитирана. Въпреки това такива дървета се поставят всеобщо по улиците, което е образец за погрешно ръководство на така и така лимитираните запаси на общината. Влагат се средства за поливане и поддръжка в дървета, които в зрелост ще се кастрят, защото пречат на придвижването.
– А какво ще кажете по отношение на метода, по който се прави изсичането на дървета, съпътстващо реконструкциите на улици да вземем за пример?
–Ще дам за образец планът на улица „ Славянска “ – там старите софори са оставени, а виталният им цикъл е на изчерпване. При реорганизация на улица обаче, когато отстраняваме паважа, който пропуща към 30% от дъждовните води, и го заместваме с асфалт, водата към този момент се води напълно в канализацията. В същото време дълбаем надълбоко под новия тротоар и настилка, с цел да сложим нови плочки и асфалт. По този метод кореновата система на дърветата се редуцира доста, нарушава се водният режим на почвата и старите дървета последователно стартират да умират. В последна сметка имаме нов тротоар и нова настилка, а дърветата замират. Ще ги отрежат след 7-8 години и ще останат дънери, които не можем да премахнем, тъй като ще разрушим настилката, разбирате ли?!
Затова в такива случаи е по-добре да се предприеме унищожаване на дърветата и ново озеленяване, както се направи при някои други планове. Въпреки това даже новите планове от време на време са проблематични.
От друга страна, образецът на улица „ Даме Груев “ още веднъж демонстрира по какъв начин общината не си е свършила работата. Тротоарът е 3 метра необятен, само че от страна на платното са електрическите стълбове, които лишават 75 см, а гнездото на дървото е преместено в другия край и заема още към метър. За пешеходци остава 1,25м. Това е индикативен образец по какъв начин не се мисли перспективно – засаждат се дървета, само че след 20–30 години те ще пречат на придвижването и ще основават нови проблеми.
–ЗУТ пояснява, че озеленяване може да се прави единствено на тротоари над 3 метра, което постоянно се употребява като мотив за липса на озеленяване в избрани региона на Пловдив. Има ли метод, по който това може да се преодолее?
–Да кажем, че тротоарите всеобщо са по 2,25 м. Съгласно нормативната база не може да има улично озеленяване, само че може при една реорганизация на улицата от едната страна да се остави към 1,50 м дежурен тротоар. От другата страна да стане 3 метра, като се обезпечи пространство за озеленяване. Има способи да се компенсира този градоустройствен кусур, само че и тук би трябвало политическа воля. Разбира се, има го и момента, в който районните кметства се пробват да създадат доста неща с стеснен бюджет. За сходна самодейност се изискват повече средства, само че е инвестиция в бъдещето. Да, по-трудно е, само че след 40 години нашите деца ще имат дървета. Именно тук идва ролята на функционираща дирекция „ Зелена система “, която при разполагаем професионален запас ще може да дава сходни решения към властта.
–Зададохте въпрос към Костадин Димитров. А бихте ли си разрешил да посъветвате с нещо него и зам.-кмета му Иван Стоянов?
– Две неща би трябвало да създадат, с цел да има усъвършенстване. Първото да обезпечат задоволително финансиране, тъй като каквито и стратегии или структури да се основават, в случай че зад тях няма портфейл, те ще останат кухи и без резултат. Второто е да стартират да разчитат на специалисти, да слушат препоръките им, тъй като аз несъмнено подлагам под подозрение експертизата им в това отношение. Не да се засаждат несъответствуващи типове като червенолистната слива където би трябвало и където – не. Вместо това да се изготвят проекти и да се извършват според професионалните стандарти.
Тези решения няма да доведат до кратковременен „ уау “ резултат, защото зелената система не работи по този начин. За политиците в България нормално мисълта „ какво ще стане след 15 години “ е нещо толкоз имагинерно. Затова ми се желае да изтъквам един от най-хубавите български градостроители, арх. Иван Попов – „ Ние сме взели града назаем от нашите деца “. И в действителност е по този начин!
––––––––––
Ланд. арх. Станимир Шаламанов е с дълготраен опит в региона на ландшафтната архитектура, взел участие е в изработването на редица устройствени проекти, интензивно се включва в публични разисквания и правене на мнения за градската среда в Пловдив.
Член е на Съюза на ландшафтните архитекти в България и на Научно-техническото сдружение по озеленяване към Дома на техниката в Пловдив. Експерт в региона на зелена система и видов асортимент, градска среда и стабилно устройствено обмисляне.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ