Симеон II: ЕС си вкарва автоголове
Колко история е кадърен да побере един единствен живот? При Симеон Сакскобургготски – както е гражданското му име – количеството е голямо. Като дете ръководи България като Цар Симеон Втори, преди да бъде изгонен от Съветските управляващи и комунистите. Следват десетилетия заточение в Испания. Едва през 1996 година, към този момент седемдесетгодишен, той се завръща в родината си. За разлика от други монарси, се втурва в политиката и през 2001 година със своя лична партия застава отпред на държавното управление. Като човек, пътуващ сред Запада и Изтока, Симеон е съдбоносен да обърне внимание за растящото недоразумение сред Източна и Западна Европа. Той предизвестява да се пазим от упованието всичко да бъде като на запад: „ Ние сме разнообразни “.
Интервю на цар Симеон II швейцарското списание Die Weltwoche:
Ваше Величество, без значение дали става дума за чехи, унгарци или поляци, на запад постоянно се твърди: „ Източноевропейците в никакъв случай няма да се научат на народна власт “. Вярно ли е това?
Не съм склонен избрани страни да се вкарват в шаблони, без да се регистрира, че там се случиха революционни промени. Ето за какво такива изказвания са неправилни. Ако унгарците са удовлетворени от дадена система, би трябвало да погледнем по-внимателно и да се запитаме: „ Защо? “ Ала да се твърди, че унгарците не били подготвени за демокрацията, не е заслужено.
Въпреки това обаче мъчно можем да си представим политици като Орбан в скандинавските страни или във Англия.
Не желая да кажа нещо политически неточно. Но той се възползва от избрани условия. Лесно е да се злослови по адрес на бежанците или да се твърди, че се пази християнството. Това звучи добре, само че в случай че се вгледаме деликатно, това е прекомерно популистко. Аз самият дълги години съм бил емигрант, по тази причина съм изключително сензитивен към тази тематика.
България от 10 години е член на Европейски Съюз. Като министър председател Вие подписахте документите за присъединението ѝ. Изпълниха ли се упованията, които България разпореждаше на Европейски Съюз?
Мечтата да принадлежим към Европа за нас беше огромна мотивация, национална заръка, никакво лукавство. И до през днешния ден България остана проевропейски настроена макар сегашната мода на евроскептицизма. Аз преглеждам участието в Европейски Съюз като само решение за страната ни. Като следим какви компликации изпитват някои страни на Балканите, които към момента не са членове, с какво голямо предпочитание се стремят да се причислят, излиза наяве, че една обединена Европа, макар всички рецензии, е най-хубавото решение.
Европейски Съюз е доминиран от западноевропейци – Германия и Франция. Мнозина източноевропейци се оплакват, че отношението към техните страни е като към такива от втора класа. Прави ли са?
Тези две страни са в Съюза през цялото време, те са в центъра, велики страни са, и единствено заради тези аргументи може би се изживяват като освен това от новодошлите или от страните по периферията. През 2004 година бяхме очевидци на един Голям гърмеж – признати бяха девет нови членове. Тогава ме бяха поканили като посетител. Беше доста вълнуващо, само че още тогава си мислех: „ Дано и нас да одобряват преди Европейски Съюз – простете израза - да се задави с новите членове “. За благополучие Румъния и ние се присъединихме през 2007 година Видяхме по-късно какъв брой дълго продължи процесът при Хърватия, а през днешния ден нещата наподобяват прекомерно зле за нови членове от Балканите. Въпреки това обаче те би трябвало да бъдат признати, тъй като само с тях ще сме съумели да изградим една единна Европа.
Но тези страни – България също се числи към тях – би трябвало да се борят с доста клишета и предубеждения. Защо е по този начин?
Най-напред поради религията. Ние сме православни, нямаме католическо минало. След това дълги епохи сме били под османско господство. Езикът ни е непосредствен до съветския и в двете международни войни по разнообразни аргументи сме били съдружници на Германия. Това са ужасни дефекти при образуването на публичното мнение в други страни.
Често срещан укор е, че България е корумпирана.
На осемдесет години съм и доста съм видял в живота си. Съжалявам, само че не съм видял нито една страна, в която да няма известно равнище на корупция. Не е заслужено, когато ни назовават корумпирани като цяло. Може и да има обособени случаи. Те могат да се осветляват, вземат решение, да се борим с тях. Но не може да се обобщава. Има доста почтени, работливи хора тук, които мислят съвременно и нямат и най-малкото желание да дават или да получават подкупи. Тези упреци обезсърчават и наскърбяват. Дразня се, когато хора от Европейски Съюз ни четат надменни нравоучения за корупцията и правовата страна. Правим, каквото можем.
Каква роля играе комунистическото минало?
Всички страни от руския Източен блок споделят едно тежко завещание. Две генерации знаеха само централизирана, тоталитарна система. И тя да се промени в пазарна стопанска система от през днешния ден за на следващия ден – това в никакъв случай не го е имало. Някои от по-умните глави при комунистите се усетиха овреме каква е повелята на деня и започнаха своего рода приватизация – несъмнено без за нея да има нужните морални предпоставки. По този метод се опорочи разбирането за пазарна стопанска система. Би трябвало да се демонстрира повече схващане и съпричастност когато приказваме за избрани пороци. Вземете един съответен образец от България – правосъдната система. При комунистите множеството съдии изповядваха марксистки възгледи. Като пристигна демокрацията, демократите започнаха възгласи: „ Вън! Искаме нашите хора да станат съдии! “ И внезапно правораздаването се политизира, което е въобще неприемливо. Затова породиха и сложни обстановки, които един шведски или испански арбитър в никакъв случай не може да разбере.
Имат ли въобще интерес западноевропейците да схванат Изтока?
Имат интерес нещата на изток да вървят по този начин, както при тях. Ние би трябвало да сме като тях. Както споделя професор Хигинс в „ Моята прелестна лейди “: „ Защо дамата не може да е като мъж? “ Промяната от тоталитарна система към своего рода див капитализъм бе извънредно сложна. Никой не се е родил приватизатор. Трябваше да се учим от неприятния си опит и от заблудите. Мисля, че Китай се оправи най-разумно – откриха метод да избегнат колапс като в Съветския съюз, да запазят контрола и по едно и също време с това да отворят стопанската система си. Нямаше безпорядък, нямаше нуклеарни повреди. За един уверен демократ може и да прозвучи извънредно, само че от време на време би трябвало да се вършат неща, които са наложени от събитията.
Различия сред Изтока и Запада се следят и в отношението към страната. На Запад постоянно на страната се гледа като на благотворящ аставник, на който можеш да се довериш, тъй като знаеш, че ти мисли положителното. Според мен българите не мислят по този начин.
При нас страната е постоянно „ другият “, постоянно е зложелател на нас, бедните жители. Това ни е наследството от 500 години османско господство. Тези владетели са си живеели в Истанбул и са били врагове. Народът ни не се е развивал като народите на Скандинавския полуостров или в Швейцария, че да стигне до прозрението, че жителите са страната и че държавните чиновници съществуват, с цел да са му от помощ.
Променя ли се тази настройка?
Много младежи осъзнаха какъв брой значимо е да се почита правовата страна. Това са хора работили или учили в чужбина. Трябва още време, само че сме на прав път.
Бившият президент на Унгария Арпад Гьонц беше споделил един път за приблизително и общоевропейската еднаквост: „ Когато съм в Краков разбирам всичко, с изключение на езика. “ Така ли е и с Вас?
Абсолютно правилно е. Чувстваш, че разбираш всичко. Имаме общ знаменател, който ни свързва. След едно посещаване в Полша един различен политик ми беше споделил: „ Симеоне, също като в „ Алиса в страната на чудесата “ е. Чак откакто надзърнеш зад огледалото, стартира да ти излиза наяве. “ За едно западно око доста неща наподобяват неразбираеми, до момента в който не се напаснем и не стартираме да извличаме най-хубавото от всяка обстановка.
Вие персонално също е трябвало да се напасвате. Десетилетия сте живели в заточение в Испания, върнали сте се след рухването на комунизма и дори сте станали министър-председател.
Това бяха забавни и сложни времена. Не ме разбираха вярно, тъй като трябваше да разрушавам метода на мислене. Това в никакъв случай не е известно. Левите ми нямаха доверие като „ монархо-фашист “, монархистите ми се сърдеха, че съм се клел в републиката. Много недоволни имаше в страната, само че в случай че човек гледа единствено обратно, вместо напред, се удря в стената. Съпругата ми споделя, че като обикалям страната в този момент, акциите ми са се вдигнали малко. От „ неприятният министър-председател “ съм бил станал още веднъж „ положителният остарял цар “.
Защо все пак влязохте в политиката?
Исках да бъда от изгода на страната си. Като един добър остарял цар, който се е прибрал вкъщи, на доста малко неща можех да повлияя в една република. Ако искаш да направиш нещо и да промениш нещо, можеш да го сториш единствено като оглавиш държавното управление.
Като министър-председател се застъпвахте за положителни връзки с Русия. Как оценявате настоящето напрежение сред Москва и Запада?
Напълно неправилно е за всичко да се упреква Русия или Путин. Трябва да бъдем по-прагматични и по-внимателни. Погледнете картата на света – би трябвало да живеем с Русия. А за България това важи с още по-голяма мощ. Великата Русия даже не знае къде сме ние на картата. Към Русия не трябва да се върви с рогата напред. Санкциите ни вредят по-скоро на нас. Това са автоголове, които Европейски Съюз си бележи.
Да се спрем на една по-малка, само че значима страна: Австрия претърпява своего рода огромно завръщане на Балканите.
Фантастично. Австрия регистрира още веднъж своето същинско измерение. Преди 1989 година Виена беше тупик, в който свършваше Западът. Днес тя преоткри своята историческа роля за нашия район. Ние българите разбираме австрийците доста добре. Казваме, че не са същински немци, само че по едно и също време с това те в доста връзки са немци. Ние изпитваме културен афинитет към Австрия. Ерцхерцог Ото /фон Хабсбург/ назовава Дунавския кулоар „ вектор на културата, вектор на срещите “. Дунав свързва всички ни, а Австрия е в най-горната му част.
Интервю на цар Симеон II швейцарското списание Die Weltwoche:
Ваше Величество, без значение дали става дума за чехи, унгарци или поляци, на запад постоянно се твърди: „ Източноевропейците в никакъв случай няма да се научат на народна власт “. Вярно ли е това?
Не съм склонен избрани страни да се вкарват в шаблони, без да се регистрира, че там се случиха революционни промени. Ето за какво такива изказвания са неправилни. Ако унгарците са удовлетворени от дадена система, би трябвало да погледнем по-внимателно и да се запитаме: „ Защо? “ Ала да се твърди, че унгарците не били подготвени за демокрацията, не е заслужено.
Въпреки това обаче мъчно можем да си представим политици като Орбан в скандинавските страни или във Англия.
Не желая да кажа нещо политически неточно. Но той се възползва от избрани условия. Лесно е да се злослови по адрес на бежанците или да се твърди, че се пази християнството. Това звучи добре, само че в случай че се вгледаме деликатно, това е прекомерно популистко. Аз самият дълги години съм бил емигрант, по тази причина съм изключително сензитивен към тази тематика.
България от 10 години е член на Европейски Съюз. Като министър председател Вие подписахте документите за присъединението ѝ. Изпълниха ли се упованията, които България разпореждаше на Европейски Съюз?
Мечтата да принадлежим към Европа за нас беше огромна мотивация, национална заръка, никакво лукавство. И до през днешния ден България остана проевропейски настроена макар сегашната мода на евроскептицизма. Аз преглеждам участието в Европейски Съюз като само решение за страната ни. Като следим какви компликации изпитват някои страни на Балканите, които към момента не са членове, с какво голямо предпочитание се стремят да се причислят, излиза наяве, че една обединена Европа, макар всички рецензии, е най-хубавото решение.
Европейски Съюз е доминиран от западноевропейци – Германия и Франция. Мнозина източноевропейци се оплакват, че отношението към техните страни е като към такива от втора класа. Прави ли са?
Тези две страни са в Съюза през цялото време, те са в центъра, велики страни са, и единствено заради тези аргументи може би се изживяват като освен това от новодошлите или от страните по периферията. През 2004 година бяхме очевидци на един Голям гърмеж – признати бяха девет нови членове. Тогава ме бяха поканили като посетител. Беше доста вълнуващо, само че още тогава си мислех: „ Дано и нас да одобряват преди Европейски Съюз – простете израза - да се задави с новите членове “. За благополучие Румъния и ние се присъединихме през 2007 година Видяхме по-късно какъв брой дълго продължи процесът при Хърватия, а през днешния ден нещата наподобяват прекомерно зле за нови членове от Балканите. Въпреки това обаче те би трябвало да бъдат признати, тъй като само с тях ще сме съумели да изградим една единна Европа.
Но тези страни – България също се числи към тях – би трябвало да се борят с доста клишета и предубеждения. Защо е по този начин?
Най-напред поради религията. Ние сме православни, нямаме католическо минало. След това дълги епохи сме били под османско господство. Езикът ни е непосредствен до съветския и в двете международни войни по разнообразни аргументи сме били съдружници на Германия. Това са ужасни дефекти при образуването на публичното мнение в други страни.
Често срещан укор е, че България е корумпирана.
На осемдесет години съм и доста съм видял в живота си. Съжалявам, само че не съм видял нито една страна, в която да няма известно равнище на корупция. Не е заслужено, когато ни назовават корумпирани като цяло. Може и да има обособени случаи. Те могат да се осветляват, вземат решение, да се борим с тях. Но не може да се обобщава. Има доста почтени, работливи хора тук, които мислят съвременно и нямат и най-малкото желание да дават или да получават подкупи. Тези упреци обезсърчават и наскърбяват. Дразня се, когато хора от Европейски Съюз ни четат надменни нравоучения за корупцията и правовата страна. Правим, каквото можем.
Каква роля играе комунистическото минало?
Всички страни от руския Източен блок споделят едно тежко завещание. Две генерации знаеха само централизирана, тоталитарна система. И тя да се промени в пазарна стопанска система от през днешния ден за на следващия ден – това в никакъв случай не го е имало. Някои от по-умните глави при комунистите се усетиха овреме каква е повелята на деня и започнаха своего рода приватизация – несъмнено без за нея да има нужните морални предпоставки. По този метод се опорочи разбирането за пазарна стопанска система. Би трябвало да се демонстрира повече схващане и съпричастност когато приказваме за избрани пороци. Вземете един съответен образец от България – правосъдната система. При комунистите множеството съдии изповядваха марксистки възгледи. Като пристигна демокрацията, демократите започнаха възгласи: „ Вън! Искаме нашите хора да станат съдии! “ И внезапно правораздаването се политизира, което е въобще неприемливо. Затова породиха и сложни обстановки, които един шведски или испански арбитър в никакъв случай не може да разбере.
Имат ли въобще интерес западноевропейците да схванат Изтока?
Имат интерес нещата на изток да вървят по този начин, както при тях. Ние би трябвало да сме като тях. Както споделя професор Хигинс в „ Моята прелестна лейди “: „ Защо дамата не може да е като мъж? “ Промяната от тоталитарна система към своего рода див капитализъм бе извънредно сложна. Никой не се е родил приватизатор. Трябваше да се учим от неприятния си опит и от заблудите. Мисля, че Китай се оправи най-разумно – откриха метод да избегнат колапс като в Съветския съюз, да запазят контрола и по едно и също време с това да отворят стопанската система си. Нямаше безпорядък, нямаше нуклеарни повреди. За един уверен демократ може и да прозвучи извънредно, само че от време на време би трябвало да се вършат неща, които са наложени от събитията.
Различия сред Изтока и Запада се следят и в отношението към страната. На Запад постоянно на страната се гледа като на благотворящ аставник, на който можеш да се довериш, тъй като знаеш, че ти мисли положителното. Според мен българите не мислят по този начин.
При нас страната е постоянно „ другият “, постоянно е зложелател на нас, бедните жители. Това ни е наследството от 500 години османско господство. Тези владетели са си живеели в Истанбул и са били врагове. Народът ни не се е развивал като народите на Скандинавския полуостров или в Швейцария, че да стигне до прозрението, че жителите са страната и че държавните чиновници съществуват, с цел да са му от помощ.
Променя ли се тази настройка?
Много младежи осъзнаха какъв брой значимо е да се почита правовата страна. Това са хора работили или учили в чужбина. Трябва още време, само че сме на прав път.
Бившият президент на Унгария Арпад Гьонц беше споделил един път за приблизително и общоевропейската еднаквост: „ Когато съм в Краков разбирам всичко, с изключение на езика. “ Така ли е и с Вас?
Абсолютно правилно е. Чувстваш, че разбираш всичко. Имаме общ знаменател, който ни свързва. След едно посещаване в Полша един различен политик ми беше споделил: „ Симеоне, също като в „ Алиса в страната на чудесата “ е. Чак откакто надзърнеш зад огледалото, стартира да ти излиза наяве. “ За едно западно око доста неща наподобяват неразбираеми, до момента в който не се напаснем и не стартираме да извличаме най-хубавото от всяка обстановка.
Вие персонално също е трябвало да се напасвате. Десетилетия сте живели в заточение в Испания, върнали сте се след рухването на комунизма и дори сте станали министър-председател.
Това бяха забавни и сложни времена. Не ме разбираха вярно, тъй като трябваше да разрушавам метода на мислене. Това в никакъв случай не е известно. Левите ми нямаха доверие като „ монархо-фашист “, монархистите ми се сърдеха, че съм се клел в републиката. Много недоволни имаше в страната, само че в случай че човек гледа единствено обратно, вместо напред, се удря в стената. Съпругата ми споделя, че като обикалям страната в този момент, акциите ми са се вдигнали малко. От „ неприятният министър-председател “ съм бил станал още веднъж „ положителният остарял цар “.
Защо все пак влязохте в политиката?
Исках да бъда от изгода на страната си. Като един добър остарял цар, който се е прибрал вкъщи, на доста малко неща можех да повлияя в една република. Ако искаш да направиш нещо и да промениш нещо, можеш да го сториш единствено като оглавиш държавното управление.
Като министър-председател се застъпвахте за положителни връзки с Русия. Как оценявате настоящето напрежение сред Москва и Запада?
Напълно неправилно е за всичко да се упреква Русия или Путин. Трябва да бъдем по-прагматични и по-внимателни. Погледнете картата на света – би трябвало да живеем с Русия. А за България това важи с още по-голяма мощ. Великата Русия даже не знае къде сме ние на картата. Към Русия не трябва да се върви с рогата напред. Санкциите ни вредят по-скоро на нас. Това са автоголове, които Европейски Съюз си бележи.
Да се спрем на една по-малка, само че значима страна: Австрия претърпява своего рода огромно завръщане на Балканите.
Фантастично. Австрия регистрира още веднъж своето същинско измерение. Преди 1989 година Виена беше тупик, в който свършваше Западът. Днес тя преоткри своята историческа роля за нашия район. Ние българите разбираме австрийците доста добре. Казваме, че не са същински немци, само че по едно и също време с това те в доста връзки са немци. Ние изпитваме културен афинитет към Австрия. Ерцхерцог Ото /фон Хабсбург/ назовава Дунавския кулоар „ вектор на културата, вектор на срещите “. Дунав свързва всички ни, а Австрия е в най-горната му част.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ