Историята на създаването на "Малчугана" или ужасяващата тайна на градовете, които не съществуваха на картата
Колко хора са нужни, с цел да се направи атомна бомба? Около 125 хиляди, в случай че броите жителите на цели три американски града, издигнати напълно през 1943-а като част от " Проекта Манхатън ".
Градовете, които в същото време са били и опция за изпробване с нови архитектурни правила, са Лос Аламос в Ню Мексико, Оук Ридж в Тенеси, и Ханфорд/Ричланд в щата Вашингтон.
Всичко това се случва в дълбока загадка. Градовете по това време не участват на никакви карти и съвсем никой от жителите им не знае, че там се работи върху нов вид бомба, а единствено че са част от някаква военна стратегия. За незапознатите тези градове са естествени места с някоя и друга чудноватост: всяко бебе, родено в Лос Аламос, да вземем за пример, е било записвано с отечество Санта Фе.
Но на 6 август 1945 година, когато бомбата, наречена " Малчугана ", е хвърлена над японския град Хирошима, същинското предопределение на тези градове е разкрито пред света — и пред хората, които са живеели в тях.
Ничия земя
Тези градове са били проектирани по този начин, че да включват големи уреди, нужни за обогатяване на радиоактивни материали и конструиране на самите бомби. За да има терен за тях, американското държавно управление стартира без доста звук да изкупува земи през есента на 1942 година
" Секретността е била впечатляваща. Съществуването на тези градове не е било разгласявано от държавното управление по време на войната ", споделя Мартин Мьолер, куратор на изложбата " Тайните градове: архитектурата и планирането на плана Манхатън ".
Изборът на местоположения надалеч не е инцидентен. Местата за градовете са във все едва обитаеми региони, което улеснява откупуването на земи и свежда изселванията до най-малко. Освен всичко друго градовете са близо, само че не прекомерно близо, до значими транспортни точки.
" Всички те са били на към 40-50 км от съществуващи обитаеми места — задоволително надалеч през 40-те години, с цел да не бият на очи, само че не толкоз надалеч, че хората да не могат да стигат до релативно близко ситуирани гари ", изяснява Мьолер.
Като публична причина за изселването на хора от тези региони се показва строителството на полигон за експлозиви. Най-вероятно задачата е живеещите там да бъдат насърчени да ги изоставен от опасения, че домовете им може да бъдат разрушени. След като градовете и оборудванията са издигнати, се популяризират доста други погрешни клюки, в това число, че там се създават амуниции.
Мьолер допуска, че единствено няколкостотин души в страната са знаели за бомбата, преди тя да бъде хвърлена над Япония. Нищо не се е съобщавало на десетките хиляди хора, които са живеели и работели в градовете, които основават бомбите. Те са били " като къртици в мрака ", както написа сп. Life през 1945 година
Естествено, хората подозират, че нещо се случва, само че не знаят какво тъкмо е то. Дори да работят с уран, никой до този миг не е виждал или чувал за нуклеарно оръжие. А и през 40-те години хората не биха разпитвали или оспорвали нещо, когато става дума за военни въпроси.
Билборд, призоваващ служащите в Оук Ридж, да не разкриват елементи за работата си.
Архитектурно завещание
Макар и издигнати небрежно, трите града са били гостоприемни. Много малко от постройките са наподобявали казарми или структури за краткотрайно обитаване. Ръководителите на " Проекта Манхатън " са считали, че с цел да работят безпроблемно, служащите, и изключително учените и инженерите, е трябвало да се усещат като вкъщи.
Заради това те са се заели със градежа на еднофамилни къщи, пътища с доста завои и жилищни региони със зелени терени. Хора, които са живели там даже по време на войната, описват какви чудесни места са били тези градове.
Не всичко обаче е било прогресивно: неотделима част от планирането още през цялото време е расовата сегрегация.
И в трите града общият принцип е бил, че разделянето на хората съгласно расата им е даденост. В Ханфорд са били сегрегирани освен афроамериканците, само че и латиноамериканците.
Работнички си потеглят от цех за обогатяване на уран в Оук Ридж.
Тези региони и общности обаче са служили и като терен за изпробване със зараждащи се архитектурни хрумвания. Оук Ридж е бил планиран от Skidmore, Owings & Merrill. Компанията през днешния ден е корпоративен колос, само че тогава е била слабоизвестна компания. На нея се е възлагало да прави неща, които архитектурните компании в никакъв случай не са тествали досега.
" Те освен са отговаряли за цялостното обмисляне на града, само че и са разработвали номенклатура за улиците, управлявали са строителното инженерство на селищата и цялостния дизайн за модулните сглобяеми къщи, които са се произвеждали в огромни количества ", споделя Мьолер. Фирмите даже са взели участие в подготовката на образователната стратегия в учебните заведения. Според куратора тогава са били положени основите на актуалните мултидисциплинарни архитектурни компании.
Трудните въпроси
На 16 юли 1945 година нуклеарно оръжие е детонирано за пръв път в пустинята Ню Мексико, на към 150 км от Лос Аламос. Робърт Опенхаймер, физикът отпред на " Проекта Манхатън ", я назовава " тестването Тринити " и посредством нея ревизира функционалността на по-комплексен оръжеен дизайн, който по-късно е употребен в хвърлената над Нагазаки бомба.
Подготовката за тестването Тринити.
Ударната вълна от гърмежа се усеща на към 150 км разстояние, а нуклеарната гъба се издига на повече от 11 000 м височина. Цивилни американция я виждат, тъй че армията е популяризира изказване, съгласно което " се е взривило ситуирано в отдалечена локация вместилище за амуниции, съдържащо съществени количества мощно избухливи субстанции и пиротехника ".
По-малко от месец по-късно, на 6 август, бомбата е използвана в бойни условия и тайната е разкрита.
Президентът Труман огласява предназначението на трите секрети града. Реакциите измежду жителите им са най-различни: някои хора в началото са разчувствани и извънредно горди, че са работили върху това ново оръжие. Смятат, че то е поставило завършек на войната, въпреки че тази теза е много противоречива.
Други са ужасени от обстоятелството, че са били част от всичко това.
Бомбата над Нагазаки е хвърлена три дни по-късно, на 9 август.
Що се отнася до изложбата, която преглежда предишното на тези три града, кураторът Мьолер отбелязва, че тя предизвика въпроси за етичните проблеми при използването на другите типове оръжия.
" Повече хора са починали при бомбардировките на Токио с възпламеняващи бомби, в сравнение с при бомбардировките на Хирошима и Нагазаки, взети дружно ", споделя той. Трудно е да се пресметне точният брой смъртни случаи, дължащи се на бомбардировките, поради продължителния резултат от радиационното заразяване, само че Стратегическото изследване на бомбардировките от Съединени американски щати разкрива в отчет, че 100 000 души са починали незабавно от двете атомни бомби, до момента в който 185 000 души са починали на 9 март 1945-а при стандартните бомбардировки на Токио.
Източник: webcafe.bg
Градовете, които в същото време са били и опция за изпробване с нови архитектурни правила, са Лос Аламос в Ню Мексико, Оук Ридж в Тенеси, и Ханфорд/Ричланд в щата Вашингтон.
Всичко това се случва в дълбока загадка. Градовете по това време не участват на никакви карти и съвсем никой от жителите им не знае, че там се работи върху нов вид бомба, а единствено че са част от някаква военна стратегия. За незапознатите тези градове са естествени места с някоя и друга чудноватост: всяко бебе, родено в Лос Аламос, да вземем за пример, е било записвано с отечество Санта Фе.
Но на 6 август 1945 година, когато бомбата, наречена " Малчугана ", е хвърлена над японския град Хирошима, същинското предопределение на тези градове е разкрито пред света — и пред хората, които са живеели в тях.
Ничия земя
Тези градове са били проектирани по този начин, че да включват големи уреди, нужни за обогатяване на радиоактивни материали и конструиране на самите бомби. За да има терен за тях, американското държавно управление стартира без доста звук да изкупува земи през есента на 1942 година
" Секретността е била впечатляваща. Съществуването на тези градове не е било разгласявано от държавното управление по време на войната ", споделя Мартин Мьолер, куратор на изложбата " Тайните градове: архитектурата и планирането на плана Манхатън ".
Изборът на местоположения надалеч не е инцидентен. Местата за градовете са във все едва обитаеми региони, което улеснява откупуването на земи и свежда изселванията до най-малко. Освен всичко друго градовете са близо, само че не прекомерно близо, до значими транспортни точки.
" Всички те са били на към 40-50 км от съществуващи обитаеми места — задоволително надалеч през 40-те години, с цел да не бият на очи, само че не толкоз надалеч, че хората да не могат да стигат до релативно близко ситуирани гари ", изяснява Мьолер.
Като публична причина за изселването на хора от тези региони се показва строителството на полигон за експлозиви. Най-вероятно задачата е живеещите там да бъдат насърчени да ги изоставен от опасения, че домовете им може да бъдат разрушени. След като градовете и оборудванията са издигнати, се популяризират доста други погрешни клюки, в това число, че там се създават амуниции.
Мьолер допуска, че единствено няколкостотин души в страната са знаели за бомбата, преди тя да бъде хвърлена над Япония. Нищо не се е съобщавало на десетките хиляди хора, които са живеели и работели в градовете, които основават бомбите. Те са били " като къртици в мрака ", както написа сп. Life през 1945 година
Естествено, хората подозират, че нещо се случва, само че не знаят какво тъкмо е то. Дори да работят с уран, никой до този миг не е виждал или чувал за нуклеарно оръжие. А и през 40-те години хората не биха разпитвали или оспорвали нещо, когато става дума за военни въпроси.
Билборд, призоваващ служащите в Оук Ридж, да не разкриват елементи за работата си.
Архитектурно завещание
Макар и издигнати небрежно, трите града са били гостоприемни. Много малко от постройките са наподобявали казарми или структури за краткотрайно обитаване. Ръководителите на " Проекта Манхатън " са считали, че с цел да работят безпроблемно, служащите, и изключително учените и инженерите, е трябвало да се усещат като вкъщи.
Заради това те са се заели със градежа на еднофамилни къщи, пътища с доста завои и жилищни региони със зелени терени. Хора, които са живели там даже по време на войната, описват какви чудесни места са били тези градове.
Не всичко обаче е било прогресивно: неотделима част от планирането още през цялото време е расовата сегрегация.
И в трите града общият принцип е бил, че разделянето на хората съгласно расата им е даденост. В Ханфорд са били сегрегирани освен афроамериканците, само че и латиноамериканците.
Работнички си потеглят от цех за обогатяване на уран в Оук Ридж.
Тези региони и общности обаче са служили и като терен за изпробване със зараждащи се архитектурни хрумвания. Оук Ридж е бил планиран от Skidmore, Owings & Merrill. Компанията през днешния ден е корпоративен колос, само че тогава е била слабоизвестна компания. На нея се е възлагало да прави неща, които архитектурните компании в никакъв случай не са тествали досега.
" Те освен са отговаряли за цялостното обмисляне на града, само че и са разработвали номенклатура за улиците, управлявали са строителното инженерство на селищата и цялостния дизайн за модулните сглобяеми къщи, които са се произвеждали в огромни количества ", споделя Мьолер. Фирмите даже са взели участие в подготовката на образователната стратегия в учебните заведения. Според куратора тогава са били положени основите на актуалните мултидисциплинарни архитектурни компании.
Трудните въпроси
На 16 юли 1945 година нуклеарно оръжие е детонирано за пръв път в пустинята Ню Мексико, на към 150 км от Лос Аламос. Робърт Опенхаймер, физикът отпред на " Проекта Манхатън ", я назовава " тестването Тринити " и посредством нея ревизира функционалността на по-комплексен оръжеен дизайн, който по-късно е употребен в хвърлената над Нагазаки бомба.
Подготовката за тестването Тринити.
Ударната вълна от гърмежа се усеща на към 150 км разстояние, а нуклеарната гъба се издига на повече от 11 000 м височина. Цивилни американция я виждат, тъй че армията е популяризира изказване, съгласно което " се е взривило ситуирано в отдалечена локация вместилище за амуниции, съдържащо съществени количества мощно избухливи субстанции и пиротехника ".
По-малко от месец по-късно, на 6 август, бомбата е използвана в бойни условия и тайната е разкрита.
Президентът Труман огласява предназначението на трите секрети града. Реакциите измежду жителите им са най-различни: някои хора в началото са разчувствани и извънредно горди, че са работили върху това ново оръжие. Смятат, че то е поставило завършек на войната, въпреки че тази теза е много противоречива.
Други са ужасени от обстоятелството, че са били част от всичко това.
Бомбата над Нагазаки е хвърлена три дни по-късно, на 9 август.
Що се отнася до изложбата, която преглежда предишното на тези три града, кураторът Мьолер отбелязва, че тя предизвика въпроси за етичните проблеми при използването на другите типове оръжия.
" Повече хора са починали при бомбардировките на Токио с възпламеняващи бомби, в сравнение с при бомбардировките на Хирошима и Нагазаки, взети дружно ", споделя той. Трудно е да се пресметне точният брой смъртни случаи, дължащи се на бомбардировките, поради продължителния резултат от радиационното заразяване, само че Стратегическото изследване на бомбардировките от Съединени американски щати разкрива в отчет, че 100 000 души са починали незабавно от двете атомни бомби, до момента в който 185 000 души са починали на 9 март 1945-а при стандартните бомбардировки на Токио.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ