Възможно е да има супермасивни черни дупки, по-големи дори от галактики
Колко огромна може да бъде една супермасивна черна дупка? Според нова догадка – меко казано гигантска.
В теоретичен труд, оповестен в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, откриватели преглеждат евентуалните свойства и резултати, които биха имали сходен жанр черни дупки (наречени SLAB), както и метода, по който са се образували. Те акцентират категорично обаче, че към момента не разполагаме с доказателства за съществуването на черни дупки, които са по-големи от тези, ситуирани в центъра на множеството солидни галактики.
На фона на това, несъмнено, нямаме визия по какъв начин би могла да се образува една супермасивна черна дупка, която е по-голяма даже от цяла вселена. Според учените масата на сходно знамение може да варира – тя може да е колкото Млечния път или даже милион пъти по-голямо от нашата вселена. Долната граница пък е 25 пъти по-голяма от най-голямата супермасивна черна дупка, откривана в миналото.
„ Вече знаем, че черните дупки имат най-разнообразни маси – в нашата лична вселена съществува супермасивнча черна дупка, чиято маса е 4 млн. пъти по-голяма от Слънцето. В момента не разполагаме с доказателства за съществуването на черни дупки вид SLAB. Не е изключено обаче сходно знамение да е действителност и да съществува отвън самите галактики – в междузвездното пространство. Дълго време обаче концепцията за SLAB бе подценявана. Поне до момента “, разяснява водещият създател на проучването проф. Бернард Кар от университета „ Кралица Мери “ в Лондон.
Знаем, че сходен обект не би могъл да реализира сходни последователно в границите на годините на битие на Вселената. Това значи, че е изцяло допустимо те постоянно да са били там. Съществуват концепции, съгласно които в мига след Големия гърмеж са се образували условия, които биха спомогнали за групировката на черни дупки.
Учените постоянно употребяват тези първоначални черни дупки, с цел да обяснят тъмната материя, бързото образуване на супермасивните черни дупки и други въпроси, свързани с естеството на Вселената. Но какви граници бихме могли да сложим? Можем да вземем за пример да си представим, че тези обекти са се формирали на всички места и са разпръснати отмерено из Вселената. Тези солидни обекти биха могли да повлияят на придвижването на галактиките. При това доста. На базата на тези хрумвания (както и на придвижването на Млечния път), учените съумяват да изчислят, че в случай че единствено една от тези SLAB съществува, тя би могла да бъде най-голямата изобщо – към 1 милиарда пъти масата на Млечния път.
Източник: IFLScience
