Колко е важно да бъдем грамотни, независимо от това в

Колко е значимо да бъдем грамотни , без значение от това в коя научна област е добитото от нас обучение или сферата на професионална активност, в която се развиваме? Този въпрос разискват учени от Института за български език на Българска академия на науките в епизод на подкаста, с който некомерсиалният план отбелязва Деня на националните будители .

По мотив 1 ноември от потребителската онлайн платформа оферират среща с проф. доктор Руска Станчева и доцент доктор Милен Томов , които разясняват „ модерните “ и най-често допусканите в всекидневието правописни и стилистични неточности . Те разискват въпроси като по кое време бъркаме цялостен и къс член, за какво пишем думи в множествено число с „ Й “ най-после и други

Според проф. доктор Руска Станчева ние използваме грамотността на първо място в символен смисъл – като знак за националната ни еднаквост, само че нейното значение е доста по-голямо и обгръща всички области на нашия живот.

„ Грамотността е осъзната полезност, която е придобила обществени и стопански измерения. Тя не може да се скрие, защото човек непрекъснато поддържа връзка. Степента на му просветеност е степента, в която той може да бъде сполучлив, обществено допустим и да се постави неговото място в обществото – при кандидатстване за работа, в персоналния живот и така нататък “ , показва тя.

И измежду правописните неточности има някаква мода , установи проф. Станчева. Една от тях е писането на „ й “ при формите за множествено число . Тази неточност става толкоз всеобща в последно време , че учените прибавят в Официалния правописен речник правилото, че множественото число на съществителните имена в редица случаи се образува с „ и “ най-после.

„ Най-често се следи в думи в женски жанр, които приключват на „ -ея “ или „ -ия “ (демокрация-демокрации), както и в мъжки жанр – на „ й “ (герой-герои). Като че ли хората не схващат, че това опълчване сред „ й “ и „ и “ има доста значима смислова функционалност – дали става дума за един или за доста. Моята догадка в психически аспект е, че човек, пишейки „ Й “ в множествено число, прибавя от горната страна нещо – тъй като буквата се състои от два детайла. Този механизъм обаче би трябвало и на нас да ни влияе, а това не е по този начин “, разсъждава тя.

„ Грешките са най-вече в писмената тирада, защото прекосяваме през преход от мислене към писане, изисква се повече внимание, разпоредбите са по-сложни. Най-често при основна и дребна писмен знак, когато пишещият не може да реши дали дадена дума се използва в текста като лично или като нарицателно име. Проблемни са още слятото, полуслятото и разделното писане, където разпоредбите също отразяват граматика и смисъл и са по-сложни. Правилото за цялостния и късия член се владее сносно, само че когато думата е на по-особено място в изречението или е използвана в по-особена граматична структура, също се появяват неточности и съмнения “ , изяснява доцент доктор Милен Томов.

Проф. Станчева споделя, че в извършено в интервала 2016 година – 2019 година широкомащабно проучване за езиковите настройки 41% от интервюираните открояват писането на цялостен и къс член като значимо за тях граматично предписание.

„ Има правила, измежду които преди всичко е правилото за цялостен и къс член, които са маркер за просветеност в общността и слагат границата за това кого считаме за образован и кого не “, прибавя тя.

„ Устната тирада е спонтанна, неподготвена и там сме по-небрежни. Това, което най-вече се набива на очи, е „ мекането “ – да вземем за пример при глаголите „ пишеме “, „ говориме “, „ четеме “, което е много публикувано и при хора, които претендират, че са владеещи добре българския език “ , акцентира доцент доктор Милен Томов.

Проф. доктор Руска Станчева и доцент доктор Милен Томов са част от екипа, който е създал първия по рода си у нас Официален правописен речник на българския език в Интернет – БЕРОН (Български езикови запаси онлайн). Проектът на Българска академия на науките беше показан през тази година и е финансиран от Министерство на образованието . Той дава опция за информации за правописа, правоговора и пунктуацията, както и за граматическите правила в българския литературен език, който е един от най-сложните езици в международен мащаб.

Специална секция „ Въпрос на деня “ дава опция на потребителите всеки дни да научават нещо ново и любопитно, само че и да се срещнат с проблем от книжовния език, за който е допустимо да не са подозирали. 85% от думите в речника са записани благодарение на изкуствен интелект. Учените регистрират, че той дава опция за автоматизирането на редица процеси и по тази причина възнамеряват да го употребяват още по-активно в бъдеще, само че и имат вяра, че към момента тази технология не може да замести пълноценно човешкото наличие.

„ Замисълът на БЕРОН е да притегли по-голям интерес към грамотността и книжовния език и да постигане до доста повече консуматори, в това число отвън сферата на образованието, някои от които досега не са имали достъп до този запас “, споделя доцент доктор Милен Томов. Свободният достъп до него го прави „ по джоба на всеки и в джоба на всеки “, заключава с намигане проф. Станчева.

Есен в кухнята: Как да направя бърз и апетитен десерт с дюли и мед?