Колко е тежка короната за наследник на прочуто артистично семейство,

Колко е тежка короната за правоприемник на фамозно артистично семейство, знае добре Калоян Радоев. Синът на артиста Иван Радоев-младши и внукът на поета и драматург Иван Радоев има екранен магнетизъм, напомнящ андрогинната хубост на филмовата икона Тилда Суинтън в една от най-емблематичните ù функции – Орландо, с красивата алена коса, порцеланова кожа и рязък взор.Калоян е приключил Националната гимназия за приложни изкуства „ Свети Лука “ със компетентност Рекламна графика. Гордостта на дългогодишната примабалерина на Музикалния спектакъл, баба Весела Радоева, учи илюстрация в академията  Willem De Kooning в Ротердам, след което записва живопис в НХА. Определя се като човек, за който изкуството е значимо, а театърът, поезията и неговият персонален път – рисуването, са задача. Доброто му сърце пък е в основата на няколко благородни дела, осъществени без непотребен медиен звук. Калояне, тежка ли е артистичната „ корона “, наследена от дядо ти, Иван Радоев, и татко ти, Иван Радоев-младши? Ако е тежка, то тази корона по-скоро заземява, в сравнение с да смазва. Често ние, хората, не си даваме сметка за нашето незнание. Обществото служи като ориентир за индивида, за жалост, постоянно лъжовен. Позитивният образец, приближаващ от фамилията, е най-прекият път към нашата реализация. Когато наш роднина е извършил своята задача до дъно, триумфите му отекват надалеч в бъдещето.  Но някои хора се сковават в сходна обстановка. Чувстват се като че ли някой ги е нагърбил с непостижима отговорност, с непознати достижения, които само им тежат. Не е ли вярно да приемем, че тези преди нас не са ни оставили „ товар “, а по-скоро огън, който да предадем нататък. И в случай че последват тъмни епохи, това би било по-болезнено, в сравнение с, в случай че се изгорим. По логичен метод продължаваш следата на човечност, оставена от дядо ти – с идеите, на които си основател. Кога откри, че положителното не е преоценена стока? Настъпи миг, в който медийното внимание към мен набъбна. Дадох си сметка, че ми се отдава рядката опция по този начин да доближи до повече хора за смислени дела. Като първа самодейност взех решение да поддържа концепцията на Юнона Кириакиду, която за поредна година раздаде топла великденска вечеря на възрастни хора в потребност в селата към Правец. Създадох благотворителна акция, с която съумях да събера средства за закупуването на храна и се включих в раздаването ѝ. С какво в действителност се занимаваш? В момента съм художник на свободна процедура. Също по този начин от известно време се фотографирам в разнообразни планове. Извадих шанс по тези географски ширини рижавите да са необичайност. Интересно ми е да съм пред обектива, може би по този метод изживявам някаква детска фантазия да имитирам на татко ми. През деня работя самичък в един магазин. Държа да вметна, че всички фотосесии са осъществени с помощта на дамата, за която работя. Тя ме замества, когато имам фотоси, благотворителна самодейност или друга креативна активност. Виждам, че рисуваш прелестно и продаваш картините си в интернет. С тях ли подкрепяш самодейностите за подкрепяне на възрастните хора и за почистването от графити на двора на столичната черква „ Света Параскева “? Изключително признателен съм на всеки, приютил в дома си моя творба. За мен е чест, когато някой ми се довери да го изобразя.  За първата си самодейност използвах 95-ата годишнина от рождението на дядо ми. Създадох плакати, изобразяващи моменти от живота му в композиция с цитати от негови творби. С продажбата им събрах 900 лева, с които купих храна за възрастни хора в потребност. Освен нашите възрастни ние забравихме и нашите храмове, които тънат в съсипия. Това е посока, в която занапред стартирам работа. Както е споделил дядо ми: „ По-тежка от загатна е единствено забравата българска “. Заразен ли е положителният образец? Заразен е. Пандемия обаче не се задава. Има ли човек в фамилията ти, с който си сверяваш часовника? Чувствам живота на дядо ми като непосредствен образец за пътя, който самият аз би трябвало да извървя. Изумява ме неговото неизменност и неуморимост да споделя истината в лицето на заглушаващата по това време цензура. Ако целият труд, оставен от дядо ми, е като вековно дърво, то сянката, която то хвърля върху мен, не ме тормози. Напротив, за мен тя е заслон, в който имам щастието да пораствам духовно в компанията на влъхва, който ме гледа от горната страна, от върха. Дядо ти, баба ти, татко ти – в ДНК-то им е закодирано изкуството. Кога откри, че то тече и в твоите вени? Още от дребен бях покорен от рисуването. Сигурен съм, че тази искра съумя да се трансформира в огън посредством майка ми Диана, която подклаждаше моя гений и от която идват алените ми коси. Тя също е част от света на изкуството. Още в гимназията играе основната роля във кино лентата „ Меги “, а по-късно приключва НАТФИЗ, компетентност Театрална рецензия. Докато съм бил дребен, по стичане на събитията ѝ се е наложило да избере сред мен и кариера в киното. Благодарен съм ѝ за нейната безрезервност и обич. Ако не беше тя, съм сигурен, че щях да бъда напълно друг човек. Заради нея библиотеката ми е цялостна с албуми на художници, които започнах да препрочитам още от 4-годишна възраст. Знаят ли връстниците ти кои са дядо ти и татко ти? Случвало ли се е да криеш фамилното си име, с цел да те одобряват естествено? Не мога да се сетя за миг, в който да съм крил семейството си. За младото потомство татко ми е елементарно различим. От друга страна, творчеството на дядо ми е останало в съзнанието на родителите на моите връстници. Именно това се пробвам да трансформира посредством страницата (www.facebook.com/ivanradoev.poet), която сътворих за да запазя творчеството на дядо ми. Смятам, че постепенно, само че несъмнено реализирам задачата си, от ден на ден младежи се срещат с неговите стихове. Защото точно четейки едно стихотворение, ние му вдъхваме живот.