На лоста
Колко е елементарно. Превърташ се на лост и мигновено предизвикваш хорското внимание. Превъртането на Румен Радев при започване на седмицата провокира стотици словесни извършения – разискват се килограми и физическа подготовка, приказва се за имидж.
Ако се дистанцирате малко от осведомителния поток, обществените мрежи и останете на единствено със личните си мисли, ще видите, че сме заживели във времената на фасадите или витрините. Всеки може да моделира личния си облик по подобен метод, че да демонстрира това, което другите желаят да видят. Това са фасади, витрини, зад които гледаме все по-рядко.
На лост се превърта президент. Политици се провокират пред лост за туптене на килими. На прът се набиват хора с друго мнение от тренда на фасадата. Някои падат за 10, пред непознати страни. Други непосредствено лягат на лежанката, без да подвигат тежести.
Политическият фитнес, който следим в последните години не води до по-здравословна обществена среда. Напротив, сякаш подвигат за здраве, а се хранят с фаст фууд. Хапнеш сандвич, а в устата ти найлон. Закърняват и тела и мозък. А какво стана с ЧЕЗ? Защото около мускулните безредици, провокирани от президента не разбрахме да има нещо ново.
Проблемът е, че България е страната на недоизказаните думи. Кажеш " А " и в никакъв случай не стигаш до " Я ". Всяко знамение е за три дни. И няма скандал, който да се е развил до дъно и да е довел до нещо градивно за обществото, макар, че тук лепим даже и на суджука емблемата " гейт ". Това е в действителност тъпо. Защото по този начин и не можем да стигнем до български " Уотъргейт ", а единствено до суджуците. А не може хем суджук, хем фитнес.
Българската обществена среда става все по-странна. Но освен тя. В Словакия беше погубен журналиста Ян Куцяк и неговата избраница. Убийството провокира политическо земетресение и най-големите публични митинги в последните три десетилетия, а министър председателят в оставка Фицо упрекна непосредствено Джордж Сорос за публичното неодобрение. Върховна безочливост, която обаче е съвременна, това е комфортната витрина и фасада, без значение, че двама души изгубиха живота си.
В България един политик назова сътрудника Горан Благоев, който води " Вяра и общество " по Българската национална телевизия - соросоид. А пък Горан Благоев е един от дребното, който гледа сериозно към връзките сред църквата и страната. Един от дребното, които към момента знае какво прави в нашата специалност. Да мълчи ли? Защото на някого не му изнася? Политическата безочливост е повсеместна и общоевропейска. А Европейската комисия е безсилна. Защото и тя се оглежда в същите витрини и фасади. Тя самата е фасада, зад която не се задълбочават изключително.
Например Брюксел разисква черен и сив лист за офшорни зони. Опитва се да ги натисне да стартират да разкриват действителните притежатели на фирмите. Междувременно статистически видяно компании от тези зони са измежду най-големите вложители в голям брой страни членки. Ще има ли съответни ограничения? Или това са единствено думи?
Фасада. Упражнения. Превъртания. До идната подготовка.
Ако се дистанцирате малко от осведомителния поток, обществените мрежи и останете на единствено със личните си мисли, ще видите, че сме заживели във времената на фасадите или витрините. Всеки може да моделира личния си облик по подобен метод, че да демонстрира това, което другите желаят да видят. Това са фасади, витрини, зад които гледаме все по-рядко.
На лост се превърта президент. Политици се провокират пред лост за туптене на килими. На прът се набиват хора с друго мнение от тренда на фасадата. Някои падат за 10, пред непознати страни. Други непосредствено лягат на лежанката, без да подвигат тежести.
Политическият фитнес, който следим в последните години не води до по-здравословна обществена среда. Напротив, сякаш подвигат за здраве, а се хранят с фаст фууд. Хапнеш сандвич, а в устата ти найлон. Закърняват и тела и мозък. А какво стана с ЧЕЗ? Защото около мускулните безредици, провокирани от президента не разбрахме да има нещо ново.
Проблемът е, че България е страната на недоизказаните думи. Кажеш " А " и в никакъв случай не стигаш до " Я ". Всяко знамение е за три дни. И няма скандал, който да се е развил до дъно и да е довел до нещо градивно за обществото, макар, че тук лепим даже и на суджука емблемата " гейт ". Това е в действителност тъпо. Защото по този начин и не можем да стигнем до български " Уотъргейт ", а единствено до суджуците. А не може хем суджук, хем фитнес.
Българската обществена среда става все по-странна. Но освен тя. В Словакия беше погубен журналиста Ян Куцяк и неговата избраница. Убийството провокира политическо земетресение и най-големите публични митинги в последните три десетилетия, а министър председателят в оставка Фицо упрекна непосредствено Джордж Сорос за публичното неодобрение. Върховна безочливост, която обаче е съвременна, това е комфортната витрина и фасада, без значение, че двама души изгубиха живота си.
В България един политик назова сътрудника Горан Благоев, който води " Вяра и общество " по Българската национална телевизия - соросоид. А пък Горан Благоев е един от дребното, който гледа сериозно към връзките сред църквата и страната. Един от дребното, които към момента знае какво прави в нашата специалност. Да мълчи ли? Защото на някого не му изнася? Политическата безочливост е повсеместна и общоевропейска. А Европейската комисия е безсилна. Защото и тя се оглежда в същите витрини и фасади. Тя самата е фасада, зад която не се задълбочават изключително.
Например Брюксел разисква черен и сив лист за офшорни зони. Опитва се да ги натисне да стартират да разкриват действителните притежатели на фирмите. Междувременно статистически видяно компании от тези зони са измежду най-големите вложители в голям брой страни членки. Ще има ли съответни ограничения? Или това са единствено думи?
Фасада. Упражнения. Превъртания. До идната подготовка.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ