“Колко е часът?, “Кое време стана?, “След колко минути ще

Времето или кога за последно си отворихте очите?

“Колко е часът?, “Кое време стана? ”, “След какъв брой минути ще дойдеш? ” - това са все въпроси, които ние свързваме с понятието и разбирането ни за време. Живеем в свят, където точността е значима, ‘времето е пари’, а всяка минута ни е скъпа. Някой замислял ли се е дали времето в действителност съществува и под какво форма. Ами ако е просто една небивалица, тогава за какво ни се постанова все да бързаме?

Големият взрив* като насочна точка

Времето стартира с Големия гърмеж, само че какво е имало преди него, белким тогава време е нямало? А откакто всичко си има начало и край (освен векторите в математиката), то това значи ли, че в даден миг и то ще свърши.

Времето и пространството могат да съществуват без насочна точка. Тя е нужна за измерването им, не за съществуването им. Да, ние употребяваме Големия взрив за начална точка, просто, тъй като не знаем какво има преди този момент.

Източник: Vadim Sadovski / Shutterstock

Но същността на времето не се крие в неговото отмерване. То е метод, който ни оказва помощ да опишем измененията, които настъпват към нас. Времето се характеризира с минало, настояще и бъдеще, не с часове, минути, ери, столетия - това са детайлности и удобства като всяка мерна единица.

Какво е 'моментът', по кое време е в този момент?

Във физиката има доста константи: Константа на Планк, електрическа и магнитна константи, обикновеният електрически заряд. Най - известната и може би фундаментална си остава тази на скоростта на светлината във вакум*. Това е най - огромната скорост, с която обещано тяло може да се движи. От уравнението на Айнщайн* (Енергията е равна на масата, умножена със скоростта на светлината на квадрат), знаем, че съответната сила е подвластна от масата и назад. Фотоните - частиците, виновни за преместването на светлината през пространството - са обикновени частици без маса, затова имат оптималната сила за 'пътуване'.

Защо въвличам светлината - тъй като за нас моментът ‘сега’ се характеризира с следващата вълна от фотони (светлина), която доближава до очите ни, просто тъй като няма по - бърз източник на информация във вселената.

Измамният часовник

Всички ние свързваме времето, с неговата измерима природа. Интересува ни какво демонстрира часовникът и се съобразяваме с него, без да си даваме сметка, че това е просто апарат за премерване на една абстракция. Да, времето е абстракция, а не брояч.

Източник: Lightspring / Shutterstock

Няма значение с какво и по какъв начин го отмерваш, всичко това е за наше улеснение. Под време би трябвало да разбираме какво се случва на хоризонта на събитията, от вероятността на нас самите. Имат значение само измененията, които настъпват преди, или ще настъпят след сегашния миг, дефиниран по - горе. Съществува " в този момент " - всичко преди е минало, всичко след е бъдеще.

Времепространството

Времето зависи от дистанцията и назад - въпреки всичко имаме обикновена формула: дистанцията е равно на скоростта по времето (S = V * t).

А, както към този момент знаем, скоростта на светлината е константа, тъй че смяната на времето е смяна в дистанцията. Промяната в местоположението (извършването на движение) се отразява върху времето.

Когато съпоставяме обещано нещо във физиката, постоянно е значимо е по отношение на какво го следим, т.е. нашия пример, по отношение на който се водим - всичко е релативно. Това е от изключително значение при опитите, показващи по какъв начин времето и пространството си въздействат.

Например, в случай че имаме два часовника - един във трен, другият на гарата, то като ги съпоставим, можем да кажем, че единия се намира в придвижване, по отношение на другия. От друга страна, в случай че съпоставяме отмерването на времето един по отношение на различен, то този във влака ще бъде по - муден и то толкоз по - муден, колкото скоростта, с която се движи по отношение на другия, доближава скоростта на светлината. Понеже ние няма по какъв начин да възприемем дадена информация по - бързо от упоменатата светлина, то, в случай че нещо се движи с нейната скорост, " моментът " за него ще е друг, просто тъй като фотоните няма да го доближат. Хоризонтът на събитията ще е или в предишното, в случай че нещото е по - постепенно по отношение на нея, или в бъдещето (ако е по - бързо). Колкото по - мудни сме от скоростта и, толкоз по - обратно се връщаме по отношение на " момента ". Затова този часовник във влака, се намира " в бъдещето ", по отношение на този на гарата. За този, който се движи със скоростта на светлината, всичко ще бъде " спряло ". Няма по какъв начин да забележи никаква смяна в близост. Той ще вижда едно, различен друго, било то случило се, или такова, което ще се случи за първия.

С други думи, цитатът на Васил Левски* „ Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. “ няма по какъв начин да е по - правилен от физична позиция. Да, хубаво е да сме прецизни и точни, само че помнете времето е абстракция, съществува единствено 'сега'. Това, което ни остава е да се надяваме, че нашето на следващия ден, ще е по - положително от нашето през днешния ден.

Автор: Иван Григоров

Справка : Големият гърмеж - космологична научна доктрина, описваща ранното развиване на Вселената

Скоростта на светлината във вакум - цената ѝ е равна на 299 792 458 м/с

Уравнението на Айнщайн за силата - значи, че всичко имащо маса, има еквивалентно количество сила и назад - E=mc 2

Цитати на Васил Левски

Още по тематиката:

The Elegant Universe: Episode 1 - Einstein's Dream

Does time exist? - Andrew Zimmerman Jones

The fundamentals of space-time: Part 1 - Andrew Pontzen and Tom Whyntie

The fundamentals of space-time: Part 2 - Andrew Pontzen and Tom Whyntie

The fundamentals of space-time: Part 3 - Andrew Pontzen and Tom Whyntie

Why does time pass? | The Economist