Съдиите искат помощ от Радев - кой, кога и защо е подслушвал магистрати
Колко е броят на настояванията, разрешенията и действително приложените СРС по отношение на магистрати, кои институции са ги желали, кави са фактическите учредения за тях, и какво е съотношението сред приложените СРС, направените материални доказателствени средства, формираните наказателни производства, импортираните обвинителни актове и постановените неоправдателни присъди (т.е. - дали са послужили за правораздаване или за нещо друго, бел. ред. на Клуб Z).
Това са част от настояванията, с които Съюзът на съдиите в България (ССБ) сезира премиера Румен Радев.
Както е известно, в последните години се приказва интензивно, че съдии биват подслувани и/или следени посредством други начини (включително в кабинетите им, в които се разискват и вземат решение дела). Затова о тССБ показват " съществени подозрения по отношение на съответната нужда от потребление на специфични разследващи средства във връзка с съдии, прокурори и следователи ".
Магистратите особено акцентират, че настояването им не е апел за инспектиране на съответни правосъдни позволения за използване на СРС, нито слага под подозрение кардиналната нужда страната да разполага със средства за противопоставяне на тежката престъпност, корупцията и за отбрана на националната сигурност.
Споменава се и злополучно завършилата комисия за следствие на активността на Мартин Божанов-Нотариуса, която бе основана към Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и която изиска такива данни, само че чиято активност сега " е прекратена в действителност, без да са оповестени получените данни.
" Анализът на Българския хелзинкски комитет „ Подслушвано правораздаване “ очерта тревожна наклонност на редовно потребление на специфични разследващи средства по отношение на магистрати при извънредно стеснен следващ наказателноправен резултат.
.. Държавна организация „ Национална сигурност “ дава информация, че единствено в Специализирана дирекция „ Технически интервенции “ са били следени 104 магистрати, без в тези данни да се включват случаите, осъществени посредством Държавна организация „ Технически интервенции “.
... Бяха оповестени журналистически следствия, в това число серията „ Корупция Лийкс “, съдържащи информация за претенции за използване на СРС по отношение на съдии и други магистрати, стимулирани с изказвания за извънредно тежки закононарушения, без след това да е известно да са последвали обвинявания или неоправдателни правосъдни актове по описаните в действителност положения. "
Пита се: дали оповестените материали подхождат на действително съществуващи архивни документи и в случай че това е по този начин, спазени ли са всички законови условия за тяхното потребление, достъп до тях, запазване и отбрана.
А за какво към този получател?
" Съгласно Конституцията, Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност. ДАНС е част от системата за отбрана на националната сигурност, а техническото използване на специфичните разследващи средства се реализира от административни структури в системата на изпълнителната власт. Макар министър-председателят да не има пълномощия да ревизира правосъдни актове или да се намесва в съответни наказателни производства, той носи конституционна отговорност за организацията и действието на тези структури и за законосъобразното практикуване на предоставените им пълномощия.
Именно заради това считаме, че Вие разполагате както с компетентността, по този начин и със задължението да възложите осъществяване на повсеместен междуинституционален разбор... " и така нататък
Ето и целия текст на писмото на съдийската организация:
Уважаеми господин Министър-председател,
Съюзът на съдиите в България се обръща към Вас във връзка със станалите през последните години публично притежание голям брой данни, които пораждат съществени подозрения по отношение на съответната нужда от потребление на специфични разследващи средства във връзка с съдии, прокурори и следователи, както и за това до каква степен са ефикасни плануваните в закона институционални гаранции против злоупотребата с тези изключителни и секрети начини за събиране на информация.
Въпросите, които тези данни повдигат надвишават рамките на обособените съответни случаи и главен измежду тези въпроси е дали настоящата система обезпечава нужните гаранции, че тази най-интензивната форма на държавна интервенция в областта на персоналния живот не може да бъде употребена по метод, който заплашва и независимостта на правосъдната власт – съществена полезност, предпазена от Конституцията, правото на Европейския съюз и Европейската спогодба за правата на индивида.
Настоящото искане не е апел за инспектиране на съответни правосъдни позволения за използване на СРС, нито слага под подозрение кардиналната нужда страната да разполага с ефикасни средства за противопоставяне на тежката престъпност, корупцията и за отбрана на националната сигурност. В едно демократично общество упражняването на такива пълномощия следва да бъде подчинено на извънредно високи стандарти на правда, нужда, пропорция, отчетност и ефикасен следващ надзор.
В последно време обаче голям брой самостоятелни източници на информация слагат под подозрение дали тези стандарти действат дейно на процедура.
От отчет за активността на основаната от Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет Временна комисия за инспекция съпричастността на съдии по случая „ Мартин Божанов – Нотариуса “ е видно, че в осъществяване на решение по протокол № 2/27.02.2024 година, наред с другото, от ръководителя на Апелативен съд – София (САС) е изискана подробна информация за интервала 03.01.2012 година – 29.02.2024 година, в това число, какъв брой претенции за използване на специфични разследващи средства (СРС), от кои органи и за попречване или откриване на какви закононарушения, по отношение на съдии, прокурори и следователи. Към сегашния миг работата на комисията е прекратена в действителност, без да са оповестени получените данни, като в същото време основният секретар на Висш съдебен съвет отхвърля да показа на Съюза на съдиите информация достъп до систематизираната информация от тези данни.
Анализът на Българския хелзинкски комитет „ Подслушвано правораздаване “ очерта тревожна наклонност на редовно потребление на специфични разследващи средства по отношение на магистрати при извънредно стеснен следващ наказателноправен резултат. Впоследствие, след постановени правосъдни решения по Закона за достъп до социална информация, Държавна организация „ Национална сигурност “ дава информация, че единствено в Специализирана дирекция „ Технически интервенции “ са били следени 104 магистрати, без в тези данни да се включват случаите, осъществени посредством Държавна организация „ Технически интервенции “.
Наред с това, в публичното пространство бяха оповестени журналистически следствия, в това число серията „ Корупция Лийкс “, съдържащи информация за претенции за използване на СРС по отношение на съдии и други магистрати, стимулирани с изказвания за извънредно тежки закононарушения, без след това да е известно да са последвали обвинявания или неоправдателни правосъдни актове по описаните в действителност положения.
Взети поотделно, нито едно от тези условия не е задоволително, с цел да обоснове извод за незаконност на съответно позволение за потребление на СРС. Разгледани в тяхната цялост обаче, те образуват справедлив знак за вероятен систематичен институционален недостиг, който страната е длъжна да изследва. Особено обезпокоителен е не абсолютният брой на позволените специфични разследващи средства, а трайното противоречие сред интензитета на тяхното потребление и ограничавания наказателноправен резултат. Когато сходна диспропорционалност се резервира години наред, поражда нужда не от догатки, а от без значение институционално проучване на аргументите за нея.
Според Съюза на съдиите в България, съществуващите обществени данни допускат минимум три вероятни пояснения, всяко от които изисква инспекция.
Първата опция е настояванията за разрешаване на СРС да са били учредени на задоволително съответни и добросъвестно тествани оперативни данни, само че след това съмненията да не са се удостоверили. Ако това е по този начин, следва да бъде оценено до каква степен настоящата процедура подсигурява нужното качество и надеждност на информацията, представяна пред съда при искане за разрешаване на СРС.
Втората опция е, при липса на процесуален резултат да не е обезпечен ефикасен надзор върху унищожаването на първичната информация, събрана посредством потреблението на специфични разследващи средства, както изисква законът. Подобен риск слага въпроса дали съществуват задоволителни гаранции против нерегламентирано запазване или потребление на информация, която не е придобила качеството на доказателствен материал.
Третата опция произтича от настоящата нормативна уредба по отношение на материални доказателствени средства. Следва да бъде изследвано дали законът не позволява дълготрайно запазване на сензитивна информация в случаите, когато не е формирано наказателно произвеждане, без ясно избрани периоди, надзор и правила за заличаване. Ако сходна законодателна празнина съществува, тя сама по себе си съставлява риск за правата на жителите и за независимостта на правосъдната власт.
Публикациите, известни като „ Корупция Лийкс “ изискват страната да даде институционален отговор на два съществени въпроса: дали оповестените материали подхождат на действително съществуващи архивни документи и в случай че това е по този начин, спазени ли са всички законови условия за тяхното потребление, достъп до тях, запазване и отбрана.
Не по-малко значително е интернационалното измерение на казуса. През последните години разнообразни европейски професионални организации на съдии, правозащитни организации и университетски институции демонстрираха засилен интерес към гаранциите за независимостта на българската правосъдна власт и към изказванията за потребление на СРС по отношение на съдии. Подобен интерес демонстрира, че въпросът към този момент не е единствено вътрешнополитически, а визира доверието към Република България като страна – член на Европейския съюз и Съвета на Европа.
Уважаеми господин министър-председател,
Съгласно Конституцията, Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност. ДАНС е част от системата за отбрана на националната сигурност, а техническото използване на специфичните разследващи средства се реализира от административни структури в системата на изпълнителната власт. Макар министър-председателят да не има пълномощия да ревизира правосъдни актове или да се намесва в съответни наказателни производства, той носи конституционна отговорност за организацията и действието на тези структури и за законосъобразното практикуване на предоставените им пълномощия.
Именно заради това считаме, че Вие разполагате както с компетентността, по този начин и със задължението да възложите осъществяване на повсеместен междуинституционален разбор по отношение на употребяваните специфични разследващи средства по отношение на съдии, прокурори и следователи, който да обхване следните въпроси:
броя на настояванията, разрешенията и действително приложените СРС по отношение на магистрати;
институциите и длъжностните лица, инициирали исканията;
характера и конкретността на фактическите учредения, въз основа на които са били отправяни исканията;
броя на отводите за разрешаване на СРС;
съотношението сред приложените СРС, направените материални доказателствени средства, формираните наказателни производства, импортираните обвинителни актове и постановените неоправдателни присъди;
продължителността на използването на СРС и случаите на неведнъж продължение на разрешенията;
практиката по отношение на унищожаването на първичната информация и контрола върху този процес;
режима на запазване на материални доказателствени средства, когато не е формирано наказателно производство;
съществуването на повтарящи се модели при заявителите, употребяваните претекстове и оперативните основания;
съществуването на задоволителни гаранции, че информацията, събрана посредством СРС по отношение на магистрати, не е употребена за цели отвън тези, за които е позволено използването им;
нуждата от законодателни промени за усилване на гаранциите против корист.
Считаме, че анализът следва да бъде осъществен при оптималната бистрота, с присъединяване на способените институции и при опция – с присъединяване на представители на професионалната общественост, университетските среди и правозащитните организации, тъй че неговите резултати да се употребяват с публично доверие.
Уважаеми господин министър-председател,
Независимостта на правосъдната власт не се подсигурява само посредством конституционни текстове. Тя се подсигурява посредством ефикасни институции, които изключват опцията изключителните средства за скрито наблюдаване да бъдат употребявани като инструмент за въздействие върху съдиите.
Всяко обосновано подозрение, че сходен риск съществува, изисква институционален отговор. В противоположен случай под въпрос се слага освен отбраната на обособените магистрати, а правото на всеки жител неговото дело да бъде прегледано от самостоятелен, неутрален и свободен от всевъзможен външен напън съд.
Ето за какво Ви призоваваме да упражните предоставените Ви от Конституцията и закона пълномощия и да възложите осъществяването на без значение, задълбочено и обществено регистрирано институционално проучване на потреблението на специфичните разследващи средства по отношение на представители на правосъдната власт, както и да предприемете нужните дейности за премахване на всички открити нормативни и на практика дефицити.
Гр. София, От името на Управителния съвет на ССБ:
1.07.2026 година Атанас Ст. Атанасов
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ




