Захари Стоянов: Средство да нямаш врагове
Колко да са мъдрите глави, които ръководят съдбините на нацията. Според летописеца 80 депутати стигат
Той първи пита за числеността на Народното събрание през 1886 година
Броят на депутатите виси със страшна мощ в публичното пространство. Колко да са мъдрите глави, които ръководят съдбините на нацията. Хората желаят половината да захванат друга родолюбива активност. Те обаче са се хванали за креслата и опълченски се бранят.
Захари Стоянов първи слага този въпрос през далечната 1886 година Тогава заседава Четвъртото нормално национално заседание. Първо депутатите са 195, след Съединението предходната година са добавени още.
„Ами на 250 души дава ли се джувап?“, т.е. излиза ли се отсреща. Това пита Захари и вярно отбелязва: „Се ще се откри някоя крастава коза, която да ги оскверни.“
Сегашното депутатско приятелство е от 240 по-първи люде. По времето на Захари сме били към 5 милиона, през днешния ден сме отново толкоз. В ония демографски условия, каквито са и актуалните, летописецът предлага да имаме 50, най-вече 80 национални избраници.
Статията „Средство да нямаш врагове“ излиза през август във в. „Независимост“. Първата цел в текста са министрите, които също тежат на бюджета. Тогава са били 6 дружно с премиера Петко Каравелов. Сега са 20 плюс Бойко Борисов.
Днес ние тържествуваме, че сме приготвени към този момент да обадим на родолюбивите си читатели наш един проект, който ни минимум не се боим да назовем автентичен. Дошле сме ние до разбиране, че работите в България биха тръгнали доста с по-бърза стръмнина, в случай че се направеше в централното ръководство една коренна промяна.
А точно, по какъв начин би погледнал българский народ, неговите народни представители, изключително „видните“, в случай че господа министрите се унищожиха in corpore1, т.е. в случай че от шест, както са през днешния ден, останеха единствено един? Тоя един единствено по себе си се схваща кой би трябвало да бъде: министър председателят. Пази Боже, в случай че ние сме помислили дори да даваме желание на друго някое министерство от останалите. Не, не! Не желаеме ние на остарели години да си почерняме хубавото име.
Силни са нашите претекстове и съображения, които са ни побудили през днешния ден да предлагаме тая промяна. Най-напред нашата национална философия, още от незапамятни времена, е въстанала срещу всяки групови институции, които за нищо и никакво не чинят. На всинца ни е позната пословицата: „Много баби, килаво дете.“ Защо ни са на нас, българите, народ вчерашен, както потвърди година Белов, шест министерства, шест души министри с по 1000 лв. на месеца? Не можем ли да си намерим подобен един самороден българин, който да дръпне браздите на ръководството с мъжка ръка, който да въплъщава в себе си и шестимата, било в работата им, било в атрибутите им?
Моля ви се, какви са тия министерски препоръки, тия протоколи, отзиви, отговорности, свои ведомства, вишегласия, особени отзиви и прочие Шест души, които си събрал от улицата от немай-къде, можеш ли да ги вразумиш и дисциплинираш, щото едно да мислят, а най-главното и най-важното, да не му мислят много-много, само че на веднъж да го отрязват? Търпи ли държавната машина такива лигавяния?
Какво ще каже то: „аз мисля“, „моето мнение е“, „отговорен съм пред народа и събранието“ и не знам що си още? Бе, чоджум2, че като се боиш да се съгласиш и да подпишеш, за какво не си стоиш у вас? Кой те е карал да станеш министър? Хората ти създали положително, да те избавят да пишеш прошения в някое дюгенче или да си блъскаш главата с неправилните сказуеми, а ти си седнал да го усукваш… Не, това не е за самообладание към този момент! Где е да си човек самичък. Станеш утрин, не си се умил още, половинката на чая не си прихлебил, а от всичките институции се натрупали на стълбите ви млади, пресни и подчинени вам службаши, с сноп писма под мишница. Наредиш ги напреде си като почетен часовой и се захванеш за работа.
„Какво е това?“, питаш едного, да кажем от министерството на вътрешните каузи, което тогава няма да бъде министерство, само че елементарна секция. „Околийский и мировий се сбили в канцеларията на последния“, дава отговор служителят. „Първият да се арестува на седем деня, а вторий да се отчисли“, отговаряте вие. „Слушаме“, ще повторят чиновниците един след други и ще си излязат, нещо което ще да трае към час-два.
Ама какъв брой ще бъде положително! Няма интриги тогава, няма рецесия, няма разединение. Ние имаме вяра, че някои бъдъщи и сегашни министри 100 пъти биха предпочели да се являват с книги в ръката при едного, в сравнение с да се потят и дават мнение. Па е и мъчително да се намерят хора, аркардаши3, които да мислят и работят дружно, без задни цели. Защо не може до момента да се откри още човек за министерството на вътрешните каузи, ей го на, става към този момент повече от година? Днес го гледаш доста добър човек, сладостен и равен, само че убеден ли си, че на следващия ден няма да ти вирни нос и изиска да има свое мнение. Светът в този момент е демон.
Ще ни възразят мнозина, че министрите тряба да бъдат двама, тъй като гражданско лице не може да ръководи и военните каузи. Лъжете се. Съвременният ни историк и на тоя въпрос може да отговори задоволително. Например година Каравелов не можа ли да се обхожда и справлява, както тряба с военните по време на войната? Нямаха ли те нуждните почести и дисциплинираност към него, въпреки да нямаше той мундир? Попитайте пиротский и софийския коменданти във време на войната. Първий от тях влиза при година Каравелова гологлав и тамам протегнал ръка да се ръкува, тоя последний му извикал: „Под козирог!“4. Ама не може, това е срещу дисциплината, и нам що си още, година Каравелов, който желае нова промяна във всяко ведомство, вика: „Под козирог!“.
А софийский комендантин влиза при година Каравелова, върви индивидът палдър-кюлдур5 и тамам изискал да кацне върху стола, първий му извикал „Във фронт!“6, „Доклаждай като на началника си“. Комендантинът следва: „Г. министре, дойдох“ и прочие „Ха в този момент наляво“, повтаря година Каравелов, и „Марш из вратата“. Значи може това ведомство да бъде в едни ръце.
На мнение сме, че и по други сектори тряба да се направи спестовност и промени. Търновската конституция, „святиня“, „святиня“, само че май че захвана да омръзва на партията. Защо ни са на нас толкоз депутати, от прът и въже хора, които не са ни в чеп, ни в ръкав? За черни очи ли са в камарата: Видю Моневци, Кръклисийски, Иванчо Фарисеина, Стоица Тавалички, Духовников и други? Ако бяха по-малко, определени всред нашите другари, можеш да се споразумееш за всичко. Освен това, с цел да бъдем поредни, би трябвало щото като създадем министерството еднолично, същий вятър да вее и из камарата. 50, най- доста 80 депутати като си имаме, било с тупкание по гърба, било с други някои средства, ще можеш да ги окоткаш. Ами на 250 души дава ли се джувап? Се ще се откри някоя крастава коза, която да ги оскверни.
Излиза, че с изключение на горните 60 000 лв. спестовност, като се съкратят депутатите на 80, ще капне още 150-200 000. Това за парата. Ами какъв брой по-скоро, по-успешно и по-съгласно ще се правят работите? Тия добрини можем да създадем ние на българския народ, стига нас да спомни и сложи на държавното кормило.
1 Вкупом.
2 Момче.
3 Побратими.
4 Козирувай!
5 Джаста-праста.
6 Мирно!
Смъртта
Отровиха го на път за Париж
Далеч от родината са покрити следите на отровителството на Захари, най-вероятно с гибелна пастърма от софийска бакалница
Парижкият хотел, в който умира Захари Стоянов.
Авторът на „Средство да нямаш врагове“ има доста врагове. Това са душителите на свободното слово, които кроят да го затрият. Удобен случай се открива през 1889 година, когато Захари Стоянов отпътува за Париж.
Летописецът умира ненадейно на 2 септември в „Отел дьо Суез“. Освен версията за перитонит от преяждане с пастърма циркулират още няколко съмнителни диагнози. Има догадка и за изпита чаша бира с надробени стъкла.
През 1978 година трите ковчега с тялото на Захари са отворени от комисия в Русе. Според доктор Йордан Йорданов аутопсия на натрупа не е правена. Той намира всички вътрешни органи по местата им. „Главният мозък се бе свил в размери до орех, бъбреците бяха като топчета. Малко по-запазен ми се видя черният дроб – колкото мъжки юмрук“, изрежда патоморфологът.
Д-р Тотко Найденов също е уверен, че тялото на Захари Стоянов не е изследвано. Далеч от родината са покрити следите на отровителството. Най-вероятно с гибелна пастърма от софийска бакалница.
Той първи пита за числеността на Народното събрание през 1886 година
Броят на депутатите виси със страшна мощ в публичното пространство. Колко да са мъдрите глави, които ръководят съдбините на нацията. Хората желаят половината да захванат друга родолюбива активност. Те обаче са се хванали за креслата и опълченски се бранят.
Захари Стоянов първи слага този въпрос през далечната 1886 година Тогава заседава Четвъртото нормално национално заседание. Първо депутатите са 195, след Съединението предходната година са добавени още.
„Ами на 250 души дава ли се джувап?“, т.е. излиза ли се отсреща. Това пита Захари и вярно отбелязва: „Се ще се откри някоя крастава коза, която да ги оскверни.“
Сегашното депутатско приятелство е от 240 по-първи люде. По времето на Захари сме били към 5 милиона, през днешния ден сме отново толкоз. В ония демографски условия, каквито са и актуалните, летописецът предлага да имаме 50, най-вече 80 национални избраници.
Статията „Средство да нямаш врагове“ излиза през август във в. „Независимост“. Първата цел в текста са министрите, които също тежат на бюджета. Тогава са били 6 дружно с премиера Петко Каравелов. Сега са 20 плюс Бойко Борисов.
Днес ние тържествуваме, че сме приготвени към този момент да обадим на родолюбивите си читатели наш един проект, който ни минимум не се боим да назовем автентичен. Дошле сме ние до разбиране, че работите в България биха тръгнали доста с по-бърза стръмнина, в случай че се направеше в централното ръководство една коренна промяна.
А точно, по какъв начин би погледнал българский народ, неговите народни представители, изключително „видните“, в случай че господа министрите се унищожиха in corpore1, т.е. в случай че от шест, както са през днешния ден, останеха единствено един? Тоя един единствено по себе си се схваща кой би трябвало да бъде: министър председателят. Пази Боже, в случай че ние сме помислили дори да даваме желание на друго някое министерство от останалите. Не, не! Не желаеме ние на остарели години да си почерняме хубавото име.
Силни са нашите претекстове и съображения, които са ни побудили през днешния ден да предлагаме тая промяна. Най-напред нашата национална философия, още от незапамятни времена, е въстанала срещу всяки групови институции, които за нищо и никакво не чинят. На всинца ни е позната пословицата: „Много баби, килаво дете.“ Защо ни са на нас, българите, народ вчерашен, както потвърди година Белов, шест министерства, шест души министри с по 1000 лв. на месеца? Не можем ли да си намерим подобен един самороден българин, който да дръпне браздите на ръководството с мъжка ръка, който да въплъщава в себе си и шестимата, било в работата им, било в атрибутите им?
Моля ви се, какви са тия министерски препоръки, тия протоколи, отзиви, отговорности, свои ведомства, вишегласия, особени отзиви и прочие Шест души, които си събрал от улицата от немай-къде, можеш ли да ги вразумиш и дисциплинираш, щото едно да мислят, а най-главното и най-важното, да не му мислят много-много, само че на веднъж да го отрязват? Търпи ли държавната машина такива лигавяния?
Какво ще каже то: „аз мисля“, „моето мнение е“, „отговорен съм пред народа и събранието“ и не знам що си още? Бе, чоджум2, че като се боиш да се съгласиш и да подпишеш, за какво не си стоиш у вас? Кой те е карал да станеш министър? Хората ти създали положително, да те избавят да пишеш прошения в някое дюгенче или да си блъскаш главата с неправилните сказуеми, а ти си седнал да го усукваш… Не, това не е за самообладание към този момент! Где е да си човек самичък. Станеш утрин, не си се умил още, половинката на чая не си прихлебил, а от всичките институции се натрупали на стълбите ви млади, пресни и подчинени вам службаши, с сноп писма под мишница. Наредиш ги напреде си като почетен часовой и се захванеш за работа.
„Какво е това?“, питаш едного, да кажем от министерството на вътрешните каузи, което тогава няма да бъде министерство, само че елементарна секция. „Околийский и мировий се сбили в канцеларията на последния“, дава отговор служителят. „Първият да се арестува на седем деня, а вторий да се отчисли“, отговаряте вие. „Слушаме“, ще повторят чиновниците един след други и ще си излязат, нещо което ще да трае към час-два.
Ама какъв брой ще бъде положително! Няма интриги тогава, няма рецесия, няма разединение. Ние имаме вяра, че някои бъдъщи и сегашни министри 100 пъти биха предпочели да се являват с книги в ръката при едного, в сравнение с да се потят и дават мнение. Па е и мъчително да се намерят хора, аркардаши3, които да мислят и работят дружно, без задни цели. Защо не може до момента да се откри още човек за министерството на вътрешните каузи, ей го на, става към този момент повече от година? Днес го гледаш доста добър човек, сладостен и равен, само че убеден ли си, че на следващия ден няма да ти вирни нос и изиска да има свое мнение. Светът в този момент е демон.
Ще ни възразят мнозина, че министрите тряба да бъдат двама, тъй като гражданско лице не може да ръководи и военните каузи. Лъжете се. Съвременният ни историк и на тоя въпрос може да отговори задоволително. Например година Каравелов не можа ли да се обхожда и справлява, както тряба с военните по време на войната? Нямаха ли те нуждните почести и дисциплинираност към него, въпреки да нямаше той мундир? Попитайте пиротский и софийския коменданти във време на войната. Първий от тях влиза при година Каравелова гологлав и тамам протегнал ръка да се ръкува, тоя последний му извикал: „Под козирог!“4. Ама не може, това е срещу дисциплината, и нам що си още, година Каравелов, който желае нова промяна във всяко ведомство, вика: „Под козирог!“.
А софийский комендантин влиза при година Каравелова, върви индивидът палдър-кюлдур5 и тамам изискал да кацне върху стола, първий му извикал „Във фронт!“6, „Доклаждай като на началника си“. Комендантинът следва: „Г. министре, дойдох“ и прочие „Ха в този момент наляво“, повтаря година Каравелов, и „Марш из вратата“. Значи може това ведомство да бъде в едни ръце.
На мнение сме, че и по други сектори тряба да се направи спестовност и промени. Търновската конституция, „святиня“, „святиня“, само че май че захвана да омръзва на партията. Защо ни са на нас толкоз депутати, от прът и въже хора, които не са ни в чеп, ни в ръкав? За черни очи ли са в камарата: Видю Моневци, Кръклисийски, Иванчо Фарисеина, Стоица Тавалички, Духовников и други? Ако бяха по-малко, определени всред нашите другари, можеш да се споразумееш за всичко. Освен това, с цел да бъдем поредни, би трябвало щото като създадем министерството еднолично, същий вятър да вее и из камарата. 50, най- доста 80 депутати като си имаме, било с тупкание по гърба, било с други някои средства, ще можеш да ги окоткаш. Ами на 250 души дава ли се джувап? Се ще се откри някоя крастава коза, която да ги оскверни.
Излиза, че с изключение на горните 60 000 лв. спестовност, като се съкратят депутатите на 80, ще капне още 150-200 000. Това за парата. Ами какъв брой по-скоро, по-успешно и по-съгласно ще се правят работите? Тия добрини можем да създадем ние на българския народ, стига нас да спомни и сложи на държавното кормило.
1 Вкупом.
2 Момче.
3 Побратими.
4 Козирувай!
5 Джаста-праста.
6 Мирно!
Смъртта
Отровиха го на път за Париж
Далеч от родината са покрити следите на отровителството на Захари, най-вероятно с гибелна пастърма от софийска бакалница
Парижкият хотел, в който умира Захари Стоянов. Авторът на „Средство да нямаш врагове“ има доста врагове. Това са душителите на свободното слово, които кроят да го затрият. Удобен случай се открива през 1889 година, когато Захари Стоянов отпътува за Париж.
Летописецът умира ненадейно на 2 септември в „Отел дьо Суез“. Освен версията за перитонит от преяждане с пастърма циркулират още няколко съмнителни диагнози. Има догадка и за изпита чаша бира с надробени стъкла.
През 1978 година трите ковчега с тялото на Захари са отворени от комисия в Русе. Според доктор Йордан Йорданов аутопсия на натрупа не е правена. Той намира всички вътрешни органи по местата им. „Главният мозък се бе свил в размери до орех, бъбреците бяха като топчета. Малко по-запазен ми се видя черният дроб – колкото мъжки юмрук“, изрежда патоморфологът.
Д-р Тотко Найденов също е уверен, че тялото на Захари Стоянов не е изследвано. Далеч от родината са покрити следите на отровителството. Най-вероятно с гибелна пастърма от софийска бакалница.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ