Заложено на карта. Защо страните в ООН спорят колко да плащат за борба с промените в климата
Колко да заплаща светът на година, с цел да се бори с измененията в климата? Това е главният въпрос, който страните от Организация на обединените нации би трябвало да разрешат на годишната си климатична конференция. Преговорите са сложни, само че специалистите предизвестяват, че дружно с изгубеното време ще пораства и цената.
От 11 до 22 ноември в столицата на Азербайджан Баку се организира 29-ата конференция на Организация на обединените нации за изменението на климата, по-известна като COP29 .
Основната задача на близо 200 страни, показани на срещата,е да сключат съглашение, което да обезпечи до над трилион $ на година за финансиране на планове в региона на климата в международен мащаб.
Защо е значимо това, какъв брой пари са нужни и до каква степен са стигнали договарянията? Ето главните въпроси и отговори, свързани с климатичната конференция.
Каква е задачата на срещата
Тазгодишната конференция за климата на Организация на обединените нации беше наречена „ конференция по финансирането “ поради главната си цел - да реализира единодушие за това би трябвало да се отделят всяка година за подкрепяне на разрастващите се страни да се оправят с разноските за битка с климатичните промени.
През 2009 година богатите страни се ангажираха да отделят 100 милиарда $ годишно, с цел да подкрепят разрастващите се страни да се оправят с разноските за прекосяване към зелена сила и понижаване на въглеродните излъчвания, както и да заплащат за вредите, които към този момент са породени от рисковите климатични условия.
Тези заплащания започнаха през 2020 година , само че се извършват в целокупност едвам от 2022 година Ангажиментът за 100-те милиарда $ годишно обаче изтича през тази година. Затова се постанова страните да реализират единодушие за нова, по-висока цел за сума, която да се събира на годишна база от идната 2025 година
Предлаганите от другите страни числа варират от малко над 100 милиарда до 1,3 трилиона $ - специалистите считат, че финансирането на битката с климата на годишна база би трябвало да се усили до тази сума най-късно до 2035 година
Най-вероятната концепция, към която могат да се обединят обособените страни, е парите да включват съществена сума от държавните бюджети на богатите страни, както и в допълнение по-високо финансиране от други източници - кредитни институции или частни вложители.
До момента обществените средства представляваха по-голямата част от вноските за реализиране на задачата от 100 милиарда $.
Кой би трябвало да способства
Климатичната конференция COP29 стартира малко след изборите за нов президент на Съединени американски щати , които бяха извоювани от републиканеца Доналд Тръмп . Неговата победа на вота хвърли сянка върху договарянията на срещата поради упованията, че той ще спре вноските на Съединени американски щати в общата сума за битка с климатичните промени.
При първия си мандат в Белия дом Тръмп отдръпна Съединени американски щати от за климата, а в миналата си предизборна акция даде знак, че в случай че бъде определен за президент, ще го направи още веднъж.
Спирането на средствата от Съединени американски щати би оставило огромна дупка във финансирането на битката с климата в международен мащаб, която другите донори мъчно биха запълнили. Някои участници в договарянията чакат общата цел, която следва да бъде контрактувана на COP29, да е по-малка, поради предстоящата липса на принос от най-голямата стопанска система в света.
Миналата година Съединени американски щати предоставиха близо 10 милиарда $ за интернационално финансиране на битката с изменението на климата. Приносът на Европейския съюз (ЕС) е в размер на 31 милиарда $.
Досега единствено няколко десетки богати страни бяха задължени да заплащат средства на Организация на обединените нации за финансиране на битката с изменението на климата. Те упорстват бързо разрастващите се страни като Китай и петролните страни от Персийския залив също да стартират да заплащат.
Пекин се опълчва на това с аргумента, че като разрастваща се страна не носи същата отговорност като от дълго време индустриализираните страни като Англия и Съединени американски щати.
Китай към този момент влага в електрически транспортни средства и възобновима сила в чужбина,но го прави при свои лични условия.
Всяко съглашение от COP29 ще би трябвало да бъде утвърдено с консенсус.
Колко пари са нужни
Според множеството експертни оценки разрастващите се страни се нуждаят от годишно, с цел да реализиран задачите си в региона на климата и да защитят обществата си от рискови климатични условия.
Арабските страни, в това число Саудитска Арабия , желаят целево финансиране от 1,1 трилиона $ годишно, в границите на което 441 милиарда да бъдат предоставени под формата на безплатни средства непосредствено от държавните управления на развитите страни.
Индия , африканските страни и дребните островни страни също споделят, че имат потребност от над 1 трилион $ годишно, само че с разнопосочни отзиви за това каква част от тях би трябвало да пристигна от държавните управления на богатите страни.
Богатите страни, от които се чака да дават парите, не са показали целева сума. Съединени американски щати и Европейски Съюз се съгласиха, че тя би трябвало да бъде по-голяма от предходната цел от 100 милиарда $.
Някои дипломати от развитите страни споделят, че в случай, че националните бюджети към този момент са натоварени от различен стопански напън, доста нарастване над 100 милиарда $ е нереалистично.
Колкото повече време минава, с цел да се контракти по-висока годишна сума за битка с климатичните промени, толкоз повече пари ще са нужни за тази цел през идващите години, споделят специалистите.
Докъде са стигнали договарянията
До момента от климатичната конференция на Организация на обединените нации e минала една седмица. Остава още толкоз, с цел да могат страните да реализират единодушие между тях. Засега те към момента са надалеч от тази цел.
През първата седмица не беше реализиран огромен прогрес по въпроса какъв брой пари би трябвало да заплащат богатите страни на развитите. Очаква се това да се промени и договарянията да се задвижат по-бързо през идната седмица, когато в Баку ще дойдат министри от държавните управления на показаните страни.
Секретарят на Организация на обединените нации по въпросите на климата Саймън Стийл сподели, представен от, че „ договарянията по основни въпроси би трябвало да се движат доста по-бързо “.
„ Това, което е заложено на карта тук, в Баку не е нищо по-малко от способността въглеродните излъчвания да се понижат на половина и да се спасят човешки животи “, сподели Стийл.
В момента страните са надалеч от консенсуса, което е нещо обикновено за този стадий, сподели Ани Дасгупта , президент на Института за международни запаси. Техническите елементи, които се създават от договарящите обаче, в този момент би трябвало да правят отстъпка място на по-големите и по-трудни за взимане политически решения.
Преговорите в Баку се организират и на фона на митинги на климатични деятели, които упорстват за по-бързи и безапелационни ограничения за битка с климатичните промени.
Защо е значимо
Общата финансова тактика за битка с изменението на климата е от голяма важност, защото проблемите в тази сфера се форсират и задълбочават.
Човешките действия - най-много изгарянето на изкопаеми горива - покачват дълготрайната междинна температура на планетата с към 1,3 градуса по Целзий. Това води до повече пагубни наводнения, урагани и рискови горещини всяка последваща година.
Плановете на страните за понижаване на излъчванията не са задоволителни, с цел да забавят изменението на климата, споделят учените.
През идната година изтича крайният период, който страните имат от Организация на обединените нации, с цел да актуализират националните си проекти за климата. Според някои специалисти, в случай че тазгодишната конференция не успее да реализира по-голяма договорка за финансиране, това ще докара до по-слаби проекти за климата на разрастващите се страни с аргумента, че те не могат да си разрешат по-амбициозни ограничения.
Повечето от международните разноски за запазване на климата до момента са били ориентирани към огромните стопански системи като Китай и Съединени американски щати. През последните две десетилетия страните от Африка са получили общо едвам 2% от международните вложения във възобновима сила.
От 11 до 22 ноември в столицата на Азербайджан Баку се организира 29-ата конференция на Организация на обединените нации за изменението на климата, по-известна като COP29 .
Основната задача на близо 200 страни, показани на срещата,е да сключат съглашение, което да обезпечи до над трилион $ на година за финансиране на планове в региона на климата в международен мащаб.
Защо е значимо това, какъв брой пари са нужни и до каква степен са стигнали договарянията? Ето главните въпроси и отговори, свързани с климатичната конференция.
Каква е задачата на срещата
Тазгодишната конференция за климата на Организация на обединените нации беше наречена „ конференция по финансирането “ поради главната си цел - да реализира единодушие за това би трябвало да се отделят всяка година за подкрепяне на разрастващите се страни да се оправят с разноските за битка с климатичните промени.
През 2009 година богатите страни се ангажираха да отделят 100 милиарда $ годишно, с цел да подкрепят разрастващите се страни да се оправят с разноските за прекосяване към зелена сила и понижаване на въглеродните излъчвания, както и да заплащат за вредите, които към този момент са породени от рисковите климатични условия.
Тези заплащания започнаха през 2020 година , само че се извършват в целокупност едвам от 2022 година Ангажиментът за 100-те милиарда $ годишно обаче изтича през тази година. Затова се постанова страните да реализират единодушие за нова, по-висока цел за сума, която да се събира на годишна база от идната 2025 година
Предлаганите от другите страни числа варират от малко над 100 милиарда до 1,3 трилиона $ - специалистите считат, че финансирането на битката с климата на годишна база би трябвало да се усили до тази сума най-късно до 2035 година
Най-вероятната концепция, към която могат да се обединят обособените страни, е парите да включват съществена сума от държавните бюджети на богатите страни, както и в допълнение по-високо финансиране от други източници - кредитни институции или частни вложители.
До момента обществените средства представляваха по-голямата част от вноските за реализиране на задачата от 100 милиарда $.
Кой би трябвало да способства
Климатичната конференция COP29 стартира малко след изборите за нов президент на Съединени американски щати , които бяха извоювани от републиканеца Доналд Тръмп . Неговата победа на вота хвърли сянка върху договарянията на срещата поради упованията, че той ще спре вноските на Съединени американски щати в общата сума за битка с климатичните промени.
При първия си мандат в Белия дом Тръмп отдръпна Съединени американски щати от за климата, а в миналата си предизборна акция даде знак, че в случай че бъде определен за президент, ще го направи още веднъж.
Спирането на средствата от Съединени американски щати би оставило огромна дупка във финансирането на битката с климата в международен мащаб, която другите донори мъчно биха запълнили. Някои участници в договарянията чакат общата цел, която следва да бъде контрактувана на COP29, да е по-малка, поради предстоящата липса на принос от най-голямата стопанска система в света.
Миналата година Съединени американски щати предоставиха близо 10 милиарда $ за интернационално финансиране на битката с изменението на климата. Приносът на Европейския съюз (ЕС) е в размер на 31 милиарда $.
Досега единствено няколко десетки богати страни бяха задължени да заплащат средства на Организация на обединените нации за финансиране на битката с изменението на климата. Те упорстват бързо разрастващите се страни като Китай и петролните страни от Персийския залив също да стартират да заплащат.
Пекин се опълчва на това с аргумента, че като разрастваща се страна не носи същата отговорност като от дълго време индустриализираните страни като Англия и Съединени американски щати.
Китай към този момент влага в електрически транспортни средства и възобновима сила в чужбина,но го прави при свои лични условия.
Всяко съглашение от COP29 ще би трябвало да бъде утвърдено с консенсус.
Колко пари са нужни
Според множеството експертни оценки разрастващите се страни се нуждаят от годишно, с цел да реализиран задачите си в региона на климата и да защитят обществата си от рискови климатични условия.
Арабските страни, в това число Саудитска Арабия , желаят целево финансиране от 1,1 трилиона $ годишно, в границите на което 441 милиарда да бъдат предоставени под формата на безплатни средства непосредствено от държавните управления на развитите страни.
Индия , африканските страни и дребните островни страни също споделят, че имат потребност от над 1 трилион $ годишно, само че с разнопосочни отзиви за това каква част от тях би трябвало да пристигна от държавните управления на богатите страни.
Богатите страни, от които се чака да дават парите, не са показали целева сума. Съединени американски щати и Европейски Съюз се съгласиха, че тя би трябвало да бъде по-голяма от предходната цел от 100 милиарда $.
Някои дипломати от развитите страни споделят, че в случай, че националните бюджети към този момент са натоварени от различен стопански напън, доста нарастване над 100 милиарда $ е нереалистично.
Колкото повече време минава, с цел да се контракти по-висока годишна сума за битка с климатичните промени, толкоз повече пари ще са нужни за тази цел през идващите години, споделят специалистите.
Докъде са стигнали договарянията
До момента от климатичната конференция на Организация на обединените нации e минала една седмица. Остава още толкоз, с цел да могат страните да реализират единодушие между тях. Засега те към момента са надалеч от тази цел.
През първата седмица не беше реализиран огромен прогрес по въпроса какъв брой пари би трябвало да заплащат богатите страни на развитите. Очаква се това да се промени и договарянията да се задвижат по-бързо през идната седмица, когато в Баку ще дойдат министри от държавните управления на показаните страни.
Секретарят на Организация на обединените нации по въпросите на климата Саймън Стийл сподели, представен от, че „ договарянията по основни въпроси би трябвало да се движат доста по-бързо “.
„ Това, което е заложено на карта тук, в Баку не е нищо по-малко от способността въглеродните излъчвания да се понижат на половина и да се спасят човешки животи “, сподели Стийл.
В момента страните са надалеч от консенсуса, което е нещо обикновено за този стадий, сподели Ани Дасгупта , президент на Института за международни запаси. Техническите елементи, които се създават от договарящите обаче, в този момент би трябвало да правят отстъпка място на по-големите и по-трудни за взимане политически решения.
Преговорите в Баку се организират и на фона на митинги на климатични деятели, които упорстват за по-бързи и безапелационни ограничения за битка с климатичните промени.
Защо е значимо
Общата финансова тактика за битка с изменението на климата е от голяма важност, защото проблемите в тази сфера се форсират и задълбочават.
Човешките действия - най-много изгарянето на изкопаеми горива - покачват дълготрайната междинна температура на планетата с към 1,3 градуса по Целзий. Това води до повече пагубни наводнения, урагани и рискови горещини всяка последваща година.
Плановете на страните за понижаване на излъчванията не са задоволителни, с цел да забавят изменението на климата, споделят учените.
През идната година изтича крайният период, който страните имат от Организация на обединените нации, с цел да актуализират националните си проекти за климата. Според някои специалисти, в случай че тазгодишната конференция не успее да реализира по-голяма договорка за финансиране, това ще докара до по-слаби проекти за климата на разрастващите се страни с аргумента, че те не могат да си разрешат по-амбициозни ограничения.
Повечето от международните разноски за запазване на климата до момента са били ориентирани към огромните стопански системи като Китай и Съединени американски щати. През последните две десетилетия страните от Африка са получили общо едвам 2% от международните вложения във възобновима сила.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ