Защо забравяме това, за което току-що сме си помислили?
Колко постоянно ви се е случвало да попаднете в обстановка, в която мисъл, която преди малко е минала през съзнанието ви, ненадейно изчезва и ви кара да се чувствате комплицирани? Това събитие е извънредно постоянно срещано и съставлява огромен интерес за откривателите, които учат действието на човешкия мозък. За благополучие през последните години научната общественост реализира забележителен прогрес в разбирането на механизмите на паметта и вниманието, с цел да отговори най-сетне на въпроса за какво от време на време забравяме личните си мисли незабавно след появяването им. Да се спрем малко по-подробно на това по какъв начин работи човешката памет и за какво тя играе основна роля във възприемането на света, ученето и адаптирането към заобикалящата ни среда.
Случвало ли ви се е да влезете в някоя стая и да забравите за какво сте влезнали там? Учените най-сетне откриха за какво се случва това! Как е проведена човешката памет
Човешката памет е комплицирана система, която ни разрешава да съхраняваме, резервираме и извличаме информация. Тя е и главен съставен елемент на когнитивните функционалности и ни оказва помощ да възприемаме света, да се учим и да се приспособяваме към околната среда.
Трябва да се означи, че от научна позиция паметта може да бъде разграничена на няколко типа и стадия, всеки от които се характеризира със свои особености и невронни механизми. Така да вземем за пример стадиите на обработка на информацията се назовават „ шифроване “ и съставляват развой на превръщане на възприетата информация в невронни сигнали, подобаващи за предпазване (като да вземем за пример вниманието и интерпретацията на стимулите).
Човешката памет напълно не е толкоз обикновена, колкото наподобява на пръв взор Краткосрочната и дълготрайната памет служат за запазване на кодираната информация за избран интервал от време. В същото време процесът на добиване на съхранената информация е в основата на познавателната активност.
Най-краткотрайната форма на паметта, която съхранява информацията от сетивните органи (зрение, слух, допир) за малко време – от част от секундата до няколко секунди – се назовава сетивна памет. Тя ни разрешава за малко да „ задържаме “ облиците и звуците.
Краткосрочната памет задържа лимитирано количество информация за къс интервал от време (от 15 до 30 секунди) и е обвързвана с понятието работна памет, което включва манипулиране и ръководство на информацията за осъществяване на задания като решение на проблеми и схващане на езика.
Паметта е най-важният съставен елемент на мисловната активност Дългосрочната памет е виновна за съхраняването на информацията за дълъг интервал от време – от няколко минути до цялостен живот. Тя включва епизодичната памет (лични прекарвания и събития, свързани с съответно време и място), семантичната памет (общи знания за света, обстоятелства и понятия, които не са свързани с съответно преживяване) и недекларативната (имплицитна) памет, която дава отговор за инстинктивните умения и привички.
По какъв метод мозъкът ръководи спомените?
Ключова конструкция за образуването и затвърждаването на паметта, изключително на епизодичната памет, която е виновна за прехвърлянето на информацията от краткосрочната към дълготрайната памет, е хипокампусът – сдвоена конструкция, ситуирана във темпоралните полукълба на мозъка.
Бадемовидното тяло или амигдалата (amygdala) е от значително значение за прочувствената памет, защото ни разрешава да си спомняме събития с ярка прочувствена багра. Базалните ганглии и дребният мозък, от своя страна, вземат участие в недекларативната памет, т.е. в процедурните умения и двигателното образование.
Нашите мемоари са една от най-важните функционалности на мозъка Трябва да се означи, че честото повторение на информацията укрепва синаптичните връзки и спомага за дълготрайното ѝ предпазване. Сънят (особено бавните и REM етапи на съня) също е значим в процеса на консолидиране на паметта. Както може да се види, другите области на кората на основния мозък дават отговор за съхраняването и обработката на информацията.
Защо по този начин бързо забравяме информацията?
Обикновено мозъкът балансира безбройните входове, мисли и дейности, само че от време на време в него се случва нещо сходно на късо съединяване. В такива обстановки е значимо да помните двата разнообразни типа памет: дълготрайна памет и работна памет.
Първо, работната памет е лимитирана, защото хората нормално помнят сред четири и седем фрагмента информация, в това число букви, числа, думи или изречения. Вместо обаче да осъзнае всички тези „ фрагменти “ едновременно, мозъкът превключва от една концепция на друга.
Второ, мозъкът бързо изтрива маловажните данни от работната памет, с цел да освободи място за нова информация. Това значи, че краткосрочните мемоари няма да бъдат трансферирани в дълготрайната памет и скоро ще изчезнат от съзнателната мисъл.
Мозъкът е най-сложният орган в човешкото тяло Тъй като мозъкът не е кадърен на многозадачна работа, той би трябвало да „ жонглира “ с другите мисли, до момента в който работната ни памет превключва към другите хрумвания.
„ Този развой изисква съзнателни старания и внимание, които се следят от префронталния кортекс – зоната, виновна за комплицираното учене, вземането на решения и логическото мислене. Ако вниманието е концентрирано единствено върху една от тези мисли или е разсеяно от нещо ново, мозъкът губи връзка с предходните мисли “, споделят откривателите.
Трябва да се има поради, че мозъкът е изключително податлив да се „ откъсва “ от работната памет, когато желаеме да заспим или когато сме под въздействието на алкохол или опиати. Възрастта също играе значима роля в този развой, защото работната памет доближава своя най-много на 20-годишна възраст и понижава на междинна възраст.
Как да запомняме информацията?
За да запомним значимата (и не толкоз важна) информация, учените предлагат да заобикаляме многозадачната работа. В такива обстановки подтекстът може да бъде потребен, защото разрешава на мозъка да се „ върне “ за няколко секунди в работната памет и да възвърне мисълта, преди тя да изчезне изцяло.
Така да вземем за пример изследване, оповестено в Nature Neuroscience през 2022 година, демонстрира, че потенциалът на работната памет може да варира според от самостоятелните характерности и моментното положение на мозъка.
Когато претрупваме работната памет с доста мисли и задания, новите мисли могат да изместят старите, което води до незабавно забравяне на това, за което преди малко сме мислили, – споделят създателите на научния труд.
Вниманието също играе значима роля за запазването на информацията в работната памет. Когато то се превключи към нов тласък – било то външно разпръскване или вътрешна мисъл – предходната информация незабавно се губи.
Паметта е част от личността И по този начин, през 2023 година откриватели от Станфордския университет откриват, че даже кратковременно разпръскване, като да вземем за пример уведомление от смарт телефона, оказва доста въздействие върху способността за опазване на информацията в паметта.
Според учените това се дължи на обстоятелството, че мозъкът не може по едно и също време да се концентрира върху няколко тласъка с идентична успеваемост. Когато ново събитие притегли вниманието ни, ресурсите се преразпределят и предходната информация може да бъде изгубена.
Трябва да се има поради, че успеваемостта на паметта се въздейства и от възрастта заради естествения спад на когнитивните качества. За благополучие, многочислени научни проучвания демонстрират, че тренирането на мозъка и поддържането на деен метод на живот могат доста да забавят тези процеси.
Моментното забравяне на мисълта е комплицирано събитие, което се дължи на доста фактори, в това число стеснен потенциал на работната памет, изпълнителните функционалности и когнитивното натоварване, както и на възрастовите и самостоятелните разлики. Съвременните научни проучвания не престават да разкриват тънкостите на човешкия мозък, което ни разрешава да разберем по-добре аргументите за това събитие.
За тези, които постоянно се борят с изплъзващите им се мисли, Джаеги и Милър, създатели на тазгодишната научна работа по тематиката, имат някои основани на доказателства препоръки.
За да не забравяте толкоз доста неща, Милър поучава да не се занимавате по едно и също време с доста задания.
„ Когато считате, че сте почнали да работите многозадачно, пробвайте се да не жонглирате сред другите задания. Така наречено „ Жонглиране прави забравянето доста по-вероятно и по-възможно. Опитайте се да се фокусирате единствено върху една съответна задача “.
