Паметта ни става мързелива заради интернет
Колко постоянно си записваме идни събития и срещи в уеб-календара? Помним ли телефонния номер на най-хубавия си другар? Замисляме ли се изобщо какво става в мозъците ни, когато разчитаме на външните, цифрови памети да съхраняват значими за нас данни? Все повече откриватели виждат, че колкото повече човек разчита на интернет за запазване и намиране на информация, толкоз по-малко мемоари и познания остават ясни и дружелюбно налични в главите ни…
От време на време Ейдриън Уорд обича да се тества против най-използваната търсачка в интернет. " Има моменти, когато ми се прищява да потърся нещо в Гугъл, само че не го правя”, споделя Уорд, който учи логика на психиката в Тексаския университет в Остин. " Искам да видя дали мога да го извадя от паметта си”.
Това е предизвикателство, познато на всеки със смарт телефон в джоба си, отбелязва. Например, човек не може да си спомни годината, в която е излязъл обичан музикален албум, или името на артист от остарял филм. Лесно е да извадиш телефона и да провериш, нали? Но какво става с мозъка?
Въпросът опира до нещо по-голямо от това да си спомним за любопитни обстоятелства. Хората, които разчитат на търсачки като Гугъл, може да получат верните отговори, само че паметта им незабелязано отслабва. Това е по този начин, тъй като онлайн търсенето е безпроблемно и постоянно налично. Хората нямат шанса да изпитат личния си " провал” в припомнянето и да запомнят разнообразни неща. Потвърждава го и изследване, оповестено от Уорд през август.
Констатациите са част от серия от нови проучвания през последните години, търсещи данни за взаимоотношението сред интернет и човешката памет. Последствията могат да бъдат широкообхватни, в това число за разпространяването на политическа дезинформация, предизвестява Уорд.
Мнозина учени, психолози и други откриватели се пробват да схванат какво значи да си спомняш, когато спомените са " на един клик разстояние”, завършени от технологиите в близост. Нужно е и преосмисляне на това по какъв начин паметта може да работи с всяка нова итерация от цифрови устройства. Възможно е да се стигне до размиване на границата сред мозъка и интернет в комбинация, която един ден може да се счита за " промеждутъчен ум”, споделя Уорд.
Технологичната промишленост в допълнение размива границата. Компании като Apple и Фейсбук създават очила и слушалки, които да създадат елементарно човек постоянно да има компютър пред очите си, а Neuralink на Илон Мъск има за цел да пусне мозъчни импланти за хора. Потенциално широкообхватните последствия към момента не са известни, само че проучванията дават знак за това какво значи да разчитаме толкоз мощно на външната памет.
Проучване от 2019 година откри, че пространствената памет, употребена за навигация в света, нормално е по-лоша при хората, които постоянно употребяват приложения за карти и GPS устройства. Множество изследвания изследват въпроса по какъв начин паметта може да бъде изменена от акта на издание в обществените медии: от време на време това води до по-добро запомняне, а различен път провокира забравяне.
В проучването на Уорд, оповестено през октомври, той употребява серия от осем опита, с цел да тества по какъв начин хората употребяват паметта си и мислят за личните си познания, до момента в който извършват къси проби за общи знания. Едно от откритията е, че хората, които употребяват Гугъл, са по-уверени в личната си дарба да мислят и запомнят, но те неправилно предвиждат, че ще знаят доста повече в бъдещите викторини без помощта на интернет.
Уорд приписва това на дизайна на Гугъл: елементарен и елементарен, по-малко като библиотека и повече като " невронна протеза”, която симулира търсене в човешкия мозък. " Скоростта прави по този начин, че в никакъв случай да не схванеш, че не знаеш нещо”, споделя Уорд.
Констатациите отразяват и се основават на по-ранни проучвания, в това число публикация от 2011 година за " резултата на Google”: феномен, при който хората са по-малко склонни да запомнят информация, в случай че знаят, че ще могат да я намерят по-късно в интернет.
Изследователите не настояват, че предлагат хората да изоставят приложенията. Не е ясно и какъв брой деликатно Гугъл или други компании наблюдават най-новите проучвания в региона. В изказване тази седмица мега-търсачката сподели, че задачата ѝ е да провежда международната информация и да я направи налична.
От епохи философи и учени разискват методите за дефиниране на човешката памет. За доста модерни учени това не се свежда единствено до нещата, които човек може да си спомни в даден миг.
За да си оказват помощ с паметта, хората постоянно са разчитали на семейство, другари и други хора, както и на външни запаси като писмени материали, обобщава Стивън Сломан, професор по когнитивни, лингвистични и психически науки от Браунския университет и съавтор на книгата " Илюзията на знанието: за какво ние в никакъв случай не мислим сами”. Той счита, че е най-добре да мислим за паметта и знанието от позиция на общността, а не на индивидите.
" Интернет ми се коства продължение на това, което вършим от хилядолетия, употребявайки целия свят – и в този момент е в електронна форма”, споделя Сломан.
Понякога става дума за явлението, което учените назовават " разтоварване”: предоставяне на отмора на мозъка посредством запазване на информацията другаде. Пазенето на телефонни номера в паметта на мобилния телефон или на хартия е типичен образец.
Но интернет не просто съхранява информация. Той дава информация съвсем незабавно когато и да е, без да задава въпроси отсреща и, като цяло, безотказно.
В обзор на последните изследвания в тази област, оповестен през септември, откриватели от университета Дюк откриха, че " изнасянето” на спомените в цифрови сфери " трансформира това, което на което хората обръщат внимание и помнят за личните си преживявания”. Дигиталните медии са нови и разнообразни, пишат те, " заради фактори като това какъв брой елементарно се редактират изображенията или големия брой мемоари под пръстите на хората”.
Всяка фотография, която публикуваме или виждаме, оставя отпечатък в съзнанието и всяка операция на част от наличието на обществените мрежи е късмет за деформиране, споделят откривателите – докторантът Емалин Дрю Елисеев и Елизабет Марш, професор по логика на психиката и неврология и шеф на лаборатория, отдадена на проучването на паметта. " Тези и други въпроси касаят паметта, само че те пораждат заради обществен подтекст, който не можеше да бъде очакван преди две десетилетия”, заключават те.
Източник:
От време на време Ейдриън Уорд обича да се тества против най-използваната търсачка в интернет. " Има моменти, когато ми се прищява да потърся нещо в Гугъл, само че не го правя”, споделя Уорд, който учи логика на психиката в Тексаския университет в Остин. " Искам да видя дали мога да го извадя от паметта си”.
Това е предизвикателство, познато на всеки със смарт телефон в джоба си, отбелязва. Например, човек не може да си спомни годината, в която е излязъл обичан музикален албум, или името на артист от остарял филм. Лесно е да извадиш телефона и да провериш, нали? Но какво става с мозъка?
Въпросът опира до нещо по-голямо от това да си спомним за любопитни обстоятелства. Хората, които разчитат на търсачки като Гугъл, може да получат верните отговори, само че паметта им незабелязано отслабва. Това е по този начин, тъй като онлайн търсенето е безпроблемно и постоянно налично. Хората нямат шанса да изпитат личния си " провал” в припомнянето и да запомнят разнообразни неща. Потвърждава го и изследване, оповестено от Уорд през август.
Констатациите са част от серия от нови проучвания през последните години, търсещи данни за взаимоотношението сред интернет и човешката памет. Последствията могат да бъдат широкообхватни, в това число за разпространяването на политическа дезинформация, предизвестява Уорд.
Мнозина учени, психолози и други откриватели се пробват да схванат какво значи да си спомняш, когато спомените са " на един клик разстояние”, завършени от технологиите в близост. Нужно е и преосмисляне на това по какъв начин паметта може да работи с всяка нова итерация от цифрови устройства. Възможно е да се стигне до размиване на границата сред мозъка и интернет в комбинация, която един ден може да се счита за " промеждутъчен ум”, споделя Уорд.
Технологичната промишленост в допълнение размива границата. Компании като Apple и Фейсбук създават очила и слушалки, които да създадат елементарно човек постоянно да има компютър пред очите си, а Neuralink на Илон Мъск има за цел да пусне мозъчни импланти за хора. Потенциално широкообхватните последствия към момента не са известни, само че проучванията дават знак за това какво значи да разчитаме толкоз мощно на външната памет.
Проучване от 2019 година откри, че пространствената памет, употребена за навигация в света, нормално е по-лоша при хората, които постоянно употребяват приложения за карти и GPS устройства. Множество изследвания изследват въпроса по какъв начин паметта може да бъде изменена от акта на издание в обществените медии: от време на време това води до по-добро запомняне, а различен път провокира забравяне.
В проучването на Уорд, оповестено през октомври, той употребява серия от осем опита, с цел да тества по какъв начин хората употребяват паметта си и мислят за личните си познания, до момента в който извършват къси проби за общи знания. Едно от откритията е, че хората, които употребяват Гугъл, са по-уверени в личната си дарба да мислят и запомнят, но те неправилно предвиждат, че ще знаят доста повече в бъдещите викторини без помощта на интернет.
Уорд приписва това на дизайна на Гугъл: елементарен и елементарен, по-малко като библиотека и повече като " невронна протеза”, която симулира търсене в човешкия мозък. " Скоростта прави по този начин, че в никакъв случай да не схванеш, че не знаеш нещо”, споделя Уорд.
Констатациите отразяват и се основават на по-ранни проучвания, в това число публикация от 2011 година за " резултата на Google”: феномен, при който хората са по-малко склонни да запомнят информация, в случай че знаят, че ще могат да я намерят по-късно в интернет.
Изследователите не настояват, че предлагат хората да изоставят приложенията. Не е ясно и какъв брой деликатно Гугъл или други компании наблюдават най-новите проучвания в региона. В изказване тази седмица мега-търсачката сподели, че задачата ѝ е да провежда международната информация и да я направи налична.
От епохи философи и учени разискват методите за дефиниране на човешката памет. За доста модерни учени това не се свежда единствено до нещата, които човек може да си спомни в даден миг.
За да си оказват помощ с паметта, хората постоянно са разчитали на семейство, другари и други хора, както и на външни запаси като писмени материали, обобщава Стивън Сломан, професор по когнитивни, лингвистични и психически науки от Браунския университет и съавтор на книгата " Илюзията на знанието: за какво ние в никакъв случай не мислим сами”. Той счита, че е най-добре да мислим за паметта и знанието от позиция на общността, а не на индивидите.
" Интернет ми се коства продължение на това, което вършим от хилядолетия, употребявайки целия свят – и в този момент е в електронна форма”, споделя Сломан.
Понякога става дума за явлението, което учените назовават " разтоварване”: предоставяне на отмора на мозъка посредством запазване на информацията другаде. Пазенето на телефонни номера в паметта на мобилния телефон или на хартия е типичен образец.
Но интернет не просто съхранява информация. Той дава информация съвсем незабавно когато и да е, без да задава въпроси отсреща и, като цяло, безотказно.
В обзор на последните изследвания в тази област, оповестен през септември, откриватели от университета Дюк откриха, че " изнасянето” на спомените в цифрови сфери " трансформира това, което на което хората обръщат внимание и помнят за личните си преживявания”. Дигиталните медии са нови и разнообразни, пишат те, " заради фактори като това какъв брой елементарно се редактират изображенията или големия брой мемоари под пръстите на хората”.
Всяка фотография, която публикуваме или виждаме, оставя отпечатък в съзнанието и всяка операция на част от наличието на обществените мрежи е късмет за деформиране, споделят откривателите – докторантът Емалин Дрю Елисеев и Елизабет Марш, професор по логика на психиката и неврология и шеф на лаборатория, отдадена на проучването на паметта. " Тези и други въпроси касаят паметта, само че те пораждат заради обществен подтекст, който не можеше да бъде очакван преди две десетилетия”, заключават те.
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ