AI: непредвидимият ум
Колко постоянно ползвате изкуствен интелект в всекидневието си? А какъв брой добре познавате опциите му? Дори да мислим, че сме осведомени с инструментите, технологиите или логаритмите на AI, постоянно не знаем какъв брой доста не знаем – за това какъв брой друго мисли една машина, какъв брой бързо учи и какъв брой мъчно можем да отличим истинната информация от тъй наречените „ илюзия ”.
В на Лидл България специалистът Петър Петров, който учи и естествения, и изкуствения разсъдък, споделя по какъв начин машините към този момент не просто „ пресмятат “, а мислят по свои способи. И по какъв начин задачата на индивида през днешния ден е да ги разбере, с цел да ги употребява рационално в своя изгода.
Аз vs. AI
Как работи човешкият мозък и за какво изкуственият разсъдък се пробва да го копира?
Във ще чуеш за какво AI е моделиран по сходство на нашата нервна система , по какъв начин се самообучава и какъв брой по-бързо се развива от индивида. Ако ние се учим посредством опит и неточност, той се учи посредством милиарди данни единствено за секунди, има достъп до безкрайна памет, не не помни, не се разсейва и не се уморява. Разликата обаче не е единствено в скоростта и потенциала, само че и в страстите – в това, че ние ги имаме, а той, най-малко към този момент – не. Петров изяснява за какво изкуственият разсъдък може да написа, рисува, проучва и даже да подражава на индивида, само че не може да „ усеща “. Точно по тази причина неговият капацитет е по едно и също време въодушевяващ и плашещ.
В какво ни превъзхожда и къде изостава?
В света на самостоятелните коли, генеративните системи и самообучаващите се модели, AI изрично ни изпреварва по скорост, размер и точност . И въпреки всичко, даже най-съвършеният логаритъм може да се „ спъне “ в нещо елементарно. Във ще видиш действителен образец за задача, с която AI не можа да се оправи , само че за човек наподобява обикновена.
Когато машината стартира да „ усеща “
Колко надалеч сме от момента, в който изкуственият разсъдък ще има страсти? Може ли една система да изпитва обич, виновност или боязън? Петров е безапелационен, че отговорът е „ към момента не ”. Епизодът повдига тези въпроси съществено – не като научна фантастика, а като действителен сюжет, в който от ден на ден хора споделят своите мисли, секрети и усеща с чатботове, а някои даже се влюбват в тях. Опасността е в това какъв брой елементарно можем да се привържем към възприятието , което инструментите основават – чувство, което може да наподобява на емпатия, другарство, обич или връзка, само че не е.
От изгодите до тъмните страни
Изкуственият разсъдък е основан от индивида по негов „ облик и сходство ”. Затова не е изненада, че може да прави (почти) всичко, на което хората са способни. Точно по тази причина епизодът от „ Уменията на 21-ви век “ е наложителен, тъй като демонстрира по какъв начин знанието за изкуствения разсъдък към този момент не е привилегия на IT специалистите, а новата обща просветеност на бъдещето. Ето няколко образеца за изгодите (и заплахите) в разнообразни области.
• Бизнес : редица компании към този момент употребяват AI за оптимизация на процеси, автоматизация и разбор на данни, което им разрешава да порастват на световни пазари, да редуцират разноски и да развиват нови артикули. Отвъд това обаче остават доста умения, основни за бизнеса – сериозно мислене, креативност, вътрешен глас, които са непокътната територия на индивида и ще са нужни от ден на ден.
• Образование и „ илюзия ”: AI превежда образователни материали, приспособява проби, написа домашни, взема решение задания и даже преподава. Различни платформи употребяват технологията, с цел да опитват с персонализирано образование, което следи темпото на ученика. Често обаче употребяващите AI се предоверяват и надценяват качествата му , тъй като AI може да звучи безапелационно, само че бърка.
• Наука: логаритмите имат способността доста по-бързо да откриват нови медикаменти, материали и формули, които другояче биха лишили десетилетия калкулации. Реален обаче остава рискът от неточности и изкривявания в данните.
• Здравеопазване: от ден на ден лечебни заведения употребяват логаритми за разбор на проучвания и образна диагностика, а за някои разработки се твърди, че откриват ранни стадии на разнообразни болести по-бързо от лекарите. От тъмната страна застават етичните алтернативи и отговорността: например кой е отговорен, когато самостоятелна система аргументи щета?
• Творчески промишлености: от музика и дизайн до реклама и кино, AI се употребява от създателите, помагайки им да опитват и да основават по-бързо и по-бюджетно. Основната рецензия по отношение на AI e, че употребява милиарди творби на изкуството без позволение (и компенсация) на създателите им, с цел да „ зареди ” логаритмите си с данни, а основаните от AI креативен творби нямат ясна правна рамка.
• Помощ за хора с увреждания: AI-гласови и образни технологии към този момент са налични и на български език, подпомагайки хора със зрителни усложнения. От другата страна стои казусът с уязвимостта на данните – колкото повече AI знае за нас, толкоз по-голям е рискът от корист.
• Нови специалности и загуба на работни места: „ Prompt Engineer “, „ AI Ethicist “, „ Data Curator “ – това са действителни работни позиции, които се раждат сега, а в това време други неактуални специалности изчезват. В световен мащаб се планува автоматизация на милиони позиции за сметка на чатботове, които заместват човешкия труд.
Като прибавим и казуса с дезинформацията, подправените вести и така нататък deepfake операции , недобросъвестното потребление на изкуствен интелект може да се трансформира в опасност за демокрацията и обществото като цяло. В новия епизод на „ Уменията на 21-век ” Петър Петров визира и значимата тематика за неналичието на прочувствена преценка от страна нa AI, психическите резултати от пристрастяването и рисковете от прочувствена обвързаност . Все повече хора „ приказват “ с AI като с другар или терапевт. Изследване от 2025 година сподели, че консуматори на чатботове с прочувствена симулация развиват взаимозависимост от утвърждението на машината, а „ AI гаджетата “ към този момент са действителност. Над 10 милиона души по света употребяват приложения за „ сантиментални “ връзки с чатботове.
А в този момент накъде? Или за какво си коства да гледаш
Най-трудното нещо в ерата на изкуствения разсъдък не е да наваксаме голямата когнитивна бездна по какъв начин да го използваме, с цел да живеем по-добре. Може би даже по-голямото предизвикателство е да продължаваме – през днешния ден повече от всеки път – да развиваме естествения разсъдък. Нашия човешки разум, съвест, морал и сензитивност. Ако тематиката те вълнува, виж целия диалог с Петър Петров в YouTube канала на.
За видеокаста „ Уменията на 21-век ”:
Образователният видеокаст „ Уменията на 21-ви век “ е продължение на сполучливата вътрешна стратегия за образования в персонални, обществени и цивилен умения, която се организира измежду чиновниците на Lidl. Той обезпечава платформа за диалог по значими за личностното развиване и израстване тематики. Водещи на видеокаста са двама специалисти от HR екипа на Lidl – Александрина Николова и Александър Стоичков. В диалози със експерти в разнообразни области те разискват настоящи тематики като медийна просветеност, създаване на персонален бранд в обществените мрежи, асертивна връзка, слагане и реализиране на персонални цели, баланс сред работа и персонален живот и доста други.
За госта:
Петър Петров е специалист по изкуствен интелект (AI), шеф Изкуствен разсъдък на Eleven Ventures и съосновател на компанията за AI автоматизация Big Bongo. Създател на консултантската компания AI: Soul and Silicon, която специализира в сферата. Учил е финанси и невропсихология в Ню Йорк, което възпламенява интереса му към естествения, а по-късно – и към изкуствения разсъдък. Мисията му е да запознае необятната аудитория с концепцията за изкуствен интелект и на наличен език да приказва за измененията, които ще настъпят в околните години. Автор на книгата „ Изкуствен разсъдък: душа и силиций “.
За Лидл България:
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни артикули в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и участва в 31 страни. В България Lidl започва своята активност през 2010 година Днес компанията има 142 магазина в 60 града и над 4000 чиновници. Предимствата на характерния бизнес модел, необятната гама артикули с оптимално съответствие качество-цена и въвеждането на редица новаторски практики и модели, постановиха Lidl в България като смарт дискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда почтено, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, чиновници и сътрудници.
В на Лидл България специалистът Петър Петров, който учи и естествения, и изкуствения разсъдък, споделя по какъв начин машините към този момент не просто „ пресмятат “, а мислят по свои способи. И по какъв начин задачата на индивида през днешния ден е да ги разбере, с цел да ги употребява рационално в своя изгода.
Аз vs. AI
Как работи човешкият мозък и за какво изкуственият разсъдък се пробва да го копира?
Във ще чуеш за какво AI е моделиран по сходство на нашата нервна система , по какъв начин се самообучава и какъв брой по-бързо се развива от индивида. Ако ние се учим посредством опит и неточност, той се учи посредством милиарди данни единствено за секунди, има достъп до безкрайна памет, не не помни, не се разсейва и не се уморява. Разликата обаче не е единствено в скоростта и потенциала, само че и в страстите – в това, че ние ги имаме, а той, най-малко към този момент – не. Петров изяснява за какво изкуственият разсъдък може да написа, рисува, проучва и даже да подражава на индивида, само че не може да „ усеща “. Точно по тази причина неговият капацитет е по едно и също време въодушевяващ и плашещ.
В какво ни превъзхожда и къде изостава?
В света на самостоятелните коли, генеративните системи и самообучаващите се модели, AI изрично ни изпреварва по скорост, размер и точност . И въпреки всичко, даже най-съвършеният логаритъм може да се „ спъне “ в нещо елементарно. Във ще видиш действителен образец за задача, с която AI не можа да се оправи , само че за човек наподобява обикновена.
Когато машината стартира да „ усеща “
Колко надалеч сме от момента, в който изкуственият разсъдък ще има страсти? Може ли една система да изпитва обич, виновност или боязън? Петров е безапелационен, че отговорът е „ към момента не ”. Епизодът повдига тези въпроси съществено – не като научна фантастика, а като действителен сюжет, в който от ден на ден хора споделят своите мисли, секрети и усеща с чатботове, а някои даже се влюбват в тях. Опасността е в това какъв брой елементарно можем да се привържем към възприятието , което инструментите основават – чувство, което може да наподобява на емпатия, другарство, обич или връзка, само че не е.
От изгодите до тъмните страни
Изкуственият разсъдък е основан от индивида по негов „ облик и сходство ”. Затова не е изненада, че може да прави (почти) всичко, на което хората са способни. Точно по тази причина епизодът от „ Уменията на 21-ви век “ е наложителен, тъй като демонстрира по какъв начин знанието за изкуствения разсъдък към този момент не е привилегия на IT специалистите, а новата обща просветеност на бъдещето. Ето няколко образеца за изгодите (и заплахите) в разнообразни области.
• Бизнес : редица компании към този момент употребяват AI за оптимизация на процеси, автоматизация и разбор на данни, което им разрешава да порастват на световни пазари, да редуцират разноски и да развиват нови артикули. Отвъд това обаче остават доста умения, основни за бизнеса – сериозно мислене, креативност, вътрешен глас, които са непокътната територия на индивида и ще са нужни от ден на ден.
• Образование и „ илюзия ”: AI превежда образователни материали, приспособява проби, написа домашни, взема решение задания и даже преподава. Различни платформи употребяват технологията, с цел да опитват с персонализирано образование, което следи темпото на ученика. Често обаче употребяващите AI се предоверяват и надценяват качествата му , тъй като AI може да звучи безапелационно, само че бърка.
• Наука: логаритмите имат способността доста по-бързо да откриват нови медикаменти, материали и формули, които другояче биха лишили десетилетия калкулации. Реален обаче остава рискът от неточности и изкривявания в данните.
• Здравеопазване: от ден на ден лечебни заведения употребяват логаритми за разбор на проучвания и образна диагностика, а за някои разработки се твърди, че откриват ранни стадии на разнообразни болести по-бързо от лекарите. От тъмната страна застават етичните алтернативи и отговорността: например кой е отговорен, когато самостоятелна система аргументи щета?
• Творчески промишлености: от музика и дизайн до реклама и кино, AI се употребява от създателите, помагайки им да опитват и да основават по-бързо и по-бюджетно. Основната рецензия по отношение на AI e, че употребява милиарди творби на изкуството без позволение (и компенсация) на създателите им, с цел да „ зареди ” логаритмите си с данни, а основаните от AI креативен творби нямат ясна правна рамка.
• Помощ за хора с увреждания: AI-гласови и образни технологии към този момент са налични и на български език, подпомагайки хора със зрителни усложнения. От другата страна стои казусът с уязвимостта на данните – колкото повече AI знае за нас, толкоз по-голям е рискът от корист.
• Нови специалности и загуба на работни места: „ Prompt Engineer “, „ AI Ethicist “, „ Data Curator “ – това са действителни работни позиции, които се раждат сега, а в това време други неактуални специалности изчезват. В световен мащаб се планува автоматизация на милиони позиции за сметка на чатботове, които заместват човешкия труд.
Като прибавим и казуса с дезинформацията, подправените вести и така нататък deepfake операции , недобросъвестното потребление на изкуствен интелект може да се трансформира в опасност за демокрацията и обществото като цяло. В новия епизод на „ Уменията на 21-век ” Петър Петров визира и значимата тематика за неналичието на прочувствена преценка от страна нa AI, психическите резултати от пристрастяването и рисковете от прочувствена обвързаност . Все повече хора „ приказват “ с AI като с другар или терапевт. Изследване от 2025 година сподели, че консуматори на чатботове с прочувствена симулация развиват взаимозависимост от утвърждението на машината, а „ AI гаджетата “ към този момент са действителност. Над 10 милиона души по света употребяват приложения за „ сантиментални “ връзки с чатботове.
А в този момент накъде? Или за какво си коства да гледаш
Най-трудното нещо в ерата на изкуствения разсъдък не е да наваксаме голямата когнитивна бездна по какъв начин да го използваме, с цел да живеем по-добре. Може би даже по-голямото предизвикателство е да продължаваме – през днешния ден повече от всеки път – да развиваме естествения разсъдък. Нашия човешки разум, съвест, морал и сензитивност. Ако тематиката те вълнува, виж целия диалог с Петър Петров в YouTube канала на.
За видеокаста „ Уменията на 21-век ”:
Образователният видеокаст „ Уменията на 21-ви век “ е продължение на сполучливата вътрешна стратегия за образования в персонални, обществени и цивилен умения, която се организира измежду чиновниците на Lidl. Той обезпечава платформа за диалог по значими за личностното развиване и израстване тематики. Водещи на видеокаста са двама специалисти от HR екипа на Lidl – Александрина Николова и Александър Стоичков. В диалози със експерти в разнообразни области те разискват настоящи тематики като медийна просветеност, създаване на персонален бранд в обществените мрежи, асертивна връзка, слагане и реализиране на персонални цели, баланс сред работа и персонален живот и доста други.
За госта:
Петър Петров е специалист по изкуствен интелект (AI), шеф Изкуствен разсъдък на Eleven Ventures и съосновател на компанията за AI автоматизация Big Bongo. Създател на консултантската компания AI: Soul and Silicon, която специализира в сферата. Учил е финанси и невропсихология в Ню Йорк, което възпламенява интереса му към естествения, а по-късно – и към изкуствения разсъдък. Мисията му е да запознае необятната аудитория с концепцията за изкуствен интелект и на наличен език да приказва за измененията, които ще настъпят в околните години. Автор на книгата „ Изкуствен разсъдък: душа и силиций “.
За Лидл България:
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни артикули в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и участва в 31 страни. В България Lidl започва своята активност през 2010 година Днес компанията има 142 магазина в 60 града и над 4000 чиновници. Предимствата на характерния бизнес модел, необятната гама артикули с оптимално съответствие качество-цена и въвеждането на редица новаторски практики и модели, постановиха Lidl в България като смарт дискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда почтено, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, чиновници и сътрудници.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ