Как работодателските марки печелят таланти в краткосрочен план, но губят доверие в дългосрочен
Колко постоянно ни се случва да се изкушим от красива, лъскава кутия с шоколадови бонбони, привлечени от нейния изтънчен външен тип? Очакваме, че вътре ще открием също толкоз изискани и неустоимо вкусни бонбони. Но когато я отворим и опитаме, разочарованието не закъснява – усетът е несъвършен, а текстурата евтина, надалеч от предстоящото наслаждение.
Сега, представете си, че кандидатствате в компания с блестяща известност – съвременен офис в влиятелна постройка, впечатляващ уеб страница, атрактивни обществени мрежи и HR акции, които я показват като мечтаното място за работа. Всичко наподобява съвършено – висок стандарт и заричане за изключителна корпоративна просвета. Наемат ви на работа и не щеш ли разбирате, че наличието не дава отговор на обещаното. Зад блестящата фасада на компанията се крие токсична работна среда – микромениджмънт, липса на баланс сред работа и персонален живот, неетични практики и невисок морал измежду чиновниците. Това не е просто измислена история, а повтаряща се действителност, за която неотдавна моя другарка ми показа. Става въпрос за следващото недоволство в обществените мрежи за неточен шеф, който в това време се показва като водач в своята област и „ бунтовник “ в бизнеса. Тази обстановка не е непозната за доста от нас – подправени обещания в разгласи за работа, които не дават отговор на действителността. В доста случаи има доста разминаване сред това, което работодателската марка комуникира и работния климат в организацията.
Съществува един основен абсурд, за който постоянно си мисля и се пробвам да разисквам с управленията на фирмите, с цел да намеря отговор на въпроса си: за какво те влагат големи запаси в построяването на прелъстителен външен облик за своите артикули или услуги, само че постоянно подценяват смисъла на вътрешната просвета и хората, които стоят зад триумфа? Нима не стана ясно на всички ни, че изказванието - в динамичния пазар на труда човешкият капитал не е просто запас, а стратегическо конкурентно преимущество - не е единствено факсимиле, а действителност? Скорошни изследвания в Съединени американски щати разкриват тревожни данни:
Сега, представете си, че кандидатствате в компания с блестяща известност – съвременен офис в влиятелна постройка, впечатляващ уеб страница, атрактивни обществени мрежи и HR акции, които я показват като мечтаното място за работа. Всичко наподобява съвършено – висок стандарт и заричане за изключителна корпоративна просвета. Наемат ви на работа и не щеш ли разбирате, че наличието не дава отговор на обещаното. Зад блестящата фасада на компанията се крие токсична работна среда – микромениджмънт, липса на баланс сред работа и персонален живот, неетични практики и невисок морал измежду чиновниците. Това не е просто измислена история, а повтаряща се действителност, за която неотдавна моя другарка ми показа. Става въпрос за следващото недоволство в обществените мрежи за неточен шеф, който в това време се показва като водач в своята област и „ бунтовник “ в бизнеса. Тази обстановка не е непозната за доста от нас – подправени обещания в разгласи за работа, които не дават отговор на действителността. В доста случаи има доста разминаване сред това, което работодателската марка комуникира и работния климат в организацията.
Съществува един основен абсурд, за който постоянно си мисля и се пробвам да разисквам с управленията на фирмите, с цел да намеря отговор на въпроса си: за какво те влагат големи запаси в построяването на прелъстителен външен облик за своите артикули или услуги, само че постоянно подценяват смисъла на вътрешната просвета и хората, които стоят зад триумфа? Нима не стана ясно на всички ни, че изказванието - в динамичния пазар на труда човешкият капитал не е просто запас, а стратегическо конкурентно преимущество - не е единствено факсимиле, а действителност? Скорошни изследвания в Съединени американски щати разкриват тревожни данни:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ