Колко бяха те, колко законопроекта бяха внесени и приети, колко

...
Колко бяха те, колко законопроекта бяха внесени и приети, колко
Коментари Харесай

49-то Народно събрание в цифри: 89 пленарни заседания, 250 законо...

Колко бяха те, какъв брой законопроекта бяха импортирани и признати, какъв брой бяха съвещанията на комисиите - тази информация дава в своя обява на Института за развиване на обществената среда. Информацията в нея е основана на формалните данни, отразени на страницата на Народното събрание доникъде на декември, 2023 г. 

 

Фокусът ѝ не е върху качеството на работата на депутатите. Платформата отбелязва, че не обвързва броя на съвещанията в пленарна зала и в отрасловите комисии с резултата от взетите решения.  

 

Заседанията в Народно събрание

Съгласно данните от формалната страница на Народното събрание, 49-ото Народно заседание е провело общо 89 пленарни съвещания – от които 25 са били за парламентарен надзор. 

 

В осемте месеца от работата на Народното събрание през 2023 година действаха 25 непрекъснати комисии, които съумяха да проведат общо 412 съвещания. В този интервал бяха образувани още 6 краткотрайни комисии, както и 4 подкомисии. 

 

Сред непрекъснатите комисии най-вече съвещания е провела тази по правни въпроси – 28. Следват Комисията по опазването на здравето с 27 съвещания и Комисията по бюджет и финанси с 23 съвещания. 

 

Традиционно правната комисия е най-натоварена, защото през нея минават огромна част от предлаганите законопроекти. В този интервал тя разиска и текстове, чието изменение бе обвързано с отпущането на средства по Плана за възобновяване и резистентност. В нея беше осъществена и първата “ротация ” на основен пост в страната – през м. септември първият ръководител Стою Стоев (Продължаваме Промяната – Демократична България) беше сменен от Анна Александрова (ГЕРБ). 

 

С обещания за промени в Конституцията стартира работата си сегашното управническо болшинство. В тази връзка непрекъснатата Комисия по конституционни въпроси е провела общо 12 съвещания, 5 от които са от началото на декември, когато най-интензивно се обсъждаха промените в главния закон.   

 

Законодателната самодейност

До средата на месеца в деловодството на Народното събрание са подадени общо 250 законопроекта. Половината от тях (126) са импортирани в първите три месеца, в които заседава 49-ото Народно заседание. Основната част от законопроектите в сегашния парламент се внасят от народните представители – 154 от всички импортирани оферти. Министерски съвет пък е внесъл останалите 96 текста. 

 

Приетите закони в обсъждания интервал са общо 44. От тях 23 са с вносител Министерски съвет и 21 са били препоръчани от депутатите. 

 

Отсъствията на депутатите

В интервала април-ноември общо 804 са неизвинените отсъствия на народните представители от пленарни съвещания и 45 от работата на комисиите. Повече от половината от отсъствията от пленарна зала – 466, са от месец ноември, 2023 година Тогава имаше съществени несъгласия сред сътрудниците в ръководството ГЕРБ-СДС и Продължаваме Промяната – Демократична България и протест от страна на депутатите на работата в Народно събрание. 

 

Най-много са отсъствията от пленарна зала на депутатите от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 283, следвани от Продължаваме Промяната – Демократична България – 212 и Движение за права и свободи – 139. Така се оказва, че обединенията, подкрепящи актуалното ръководство, най-често не са взели участие в работата на Народното събрание. 

 

Най-малко неоправдани отсъствия има самостоятелният депутат Радостин Василев – 2. От парламентарните групи, най-рядко в зала не са влизали представителите на ИТН – единствено 32 отсъствия. 

 

Депутатските въпроси и питания 

Депутатите имат право да насочат въпроси и питания към изпълнителната власт.  Въпросите следва да са по тематики от публичен интерес и се задават на министър-председателя, заместител министър-председател или министър посредством ръководителя на Народното събрание. Въпросите се насочат в писмена форма, а отговорите може да са устни или писмени. Писмен отговор се изпраща в 10-дневен период.

 

В допълнение, народните представители могат да насочат и питания до членовете на Министерски съвет, засягащи неговата активност. Те са единствено в писмена форма и срокът за приемане на писмен или вербален отговор е 14 дни. 

 

Всички въпроси, питания и отговорите към тях се разгласяват на интернет страницата на Народно събрание в обществения указател „ Парламентарен надзор “.

 

Впечатление вършат заложените общо 1985 въпроса в интервала април-декември, 2023 година За същото време, отправените питания са 56. Най-много въпроси депутатите са отправили в през м. май – 439 и м. юни – 428. 

 

Поредно Народно заседание не вкара условие народните представители да разгласяват информация за визитите си при гласоподавателите. В това отношение още веднъж е употребена пожелателната форма „ може ” – член 149, алинея 3 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание гласи: „ Народният представител може да разгласи на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели… ”. От страницата на Народното събрание обаче, не излиза наяве дали депутатите са имали срещи с жителите. Профилите на народните представители не съдържат секция, в която да се разгласява сходна информация. Не можем да определим дали това се дължи на техническите специфики на уеб страницата или на неналичието на извършени срещи. По този метод значим механизъм за приемане на противоположна връзка от гласоподавателите, даже да съществува, остава непроследим за необятната аудитория.

 

ФрогНюз
Източник: frognews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР