Кой е Христо Тъпчилещов?
Колко българи знаят кой е Христо Тъпчилещов?
Той е търговец N 1 в поробена България. Неуморната активност на Тъпчилещов по българския черковен въпрос, готовността му да даде на всички места своята великодушна помощ, го трансформират в стожер на българщината в края на 19-ти век.
Още като дребен, Христо Тъпчилещов научава от татко си максимата: “С пари може да се промени всичко. Затова работете, пестете рационално и вярвайте в Бога!’.
Бащата на Христо е абаджия от Калофер, който продава шаяци в Цариград и в градовете на Мраморно море. При една такава обиколка, обаче, той се разболява и умира. Тогава най-големият му наследник Христо е едвам 15-годишен, а фамилията има още трима по-малки синове и една щерка.
Съпругата на бай Петко Тъпчилещов – Дода, обаче, е интелигентна, пъргава, предприемчива и смела жена. Тя оставя петте си деца на съседи и потегля сама да обикаля селищата на Мраморно море. Там разчиства сметките на мъжа си, събира стоката и се връща в България.
Семейството е заможно за това време. А майката освен, че съумява да резервира целия капитал оставен от бащата за деца им, само че съумява и да го усили. Първоначално тя дава половината от парите на огромния си наследник Христо, който би трябвало да търгува под нейното управление и непоколебим контрол. Всички братя се трудят дружно и неуморно. Когато синовете възмъжават задоволително и стават опитни в търговията, майката им дава целия бащин капитал.
Когато става на 46 години, Христо Тъпчилещов се реалокира с цялото си семейство в Цариград. Личният му капитал се усилва непрестанно. В Цариград той поддържа разнородна търговия. Доставя на султанския дворец, на военното министерство, на жандармерията и на държавните затвори месо, масло, сирене, ориз, хляб, облекла и обувки.
Освен с търговци, Тъпчилещов кореспондира с наши свещеници, общини, манастири и с доста видни българи в цяла Европейска Турция и отвън нея. За своето 21-годишно престояване в Цариград калоферският търговец се трансформира в най-влиятелния българин. Христо Тъпчилещов получава огромни привилегии, които му дава великият везир Али паша. Така той стартира да упорства, че е належащо църковният ни въпрос да бъде позволен. В рамките на 12 години, от 1860 до 1872 година, той и синът му Никола събират пари за построяването на българска църква в Цариград.
Тук се намесва и княз Стефан Богориди, който е внук на Софроний Врачански. Той има къща в квартала Фенер, която подарява за българска църква. Още през 1848 година тя се трансформира в параклис, където за първи път се прави свещенодействие на български език. По-късно към къщата на Богориди е причислен и прилежащия парцел и по този начин целият имот е избран за построяването на българска черква.
Изтощен от напрежението в комерсиалните си каузи и от напъните, които хвърля в черковните разпри, Христо Тъпчилещов получава сърдечен удар. Все отново, въпреки и болен, той се завръща в Калофер, с цел да види за финален път родния си град.
Дядо Христо умира на 22 септември 1875 година. Погребват го в двора на черквата в Цариград, Известната желязна черква ‘Св. Стефан’ стартира да се строи през 1878 година. Тогава гробът на огромния българин е разрушен и ограбен.
