Как стадион „Тодор Диев" се превърна в сцена за лични амбиции, война на егото и евтин пиар?
Колко неуместна може да е една война за бъдеще на прочут футболен клуб, което наподобява обречено, без значение кой надделее? Как две персони се „ бият “, а Община Пловдив сама обезпечава терена на борбите, с цел да може обстановката да наподобява още по-нелепа?
Прочетете още
В момента „ Спартак “ се употребява като ракета притежател от Иван Пашов – новият състезателен активист на Пловдив. Ракетата притежател не е, с цел да бъде изстрелян клубът към професионалния футбол, а с цел да бъде видян самият предприемач и да продължи да построява облика си на авторитетен „ състезателен активист “.
Активността на Пашов и желанието му безусловно да бъде някой в пловдивския спорт не започнаха със стадион „ Тодор Диев “. Още през предходната година името му бе стартирано като евентуален покупател на „ Локомотив Пловдив “. Тогава притежателят на клуба Христо Крушарски съобщи, че Пашов му е предложил жилища против акциите – предложение, което звучи повече като бартерна договорка за строителен терен, в сравнение с като сериозен проект за ръководство на футболен клуб и то от подобен сан.
Малко по-късно към Пашов се завъртя и слухът, че ще бъде новият покровител на закъсалия „ Спартак Варна “. Отново последваха гръмки внушения, само че не и съответна договорка. Много звук, малко наличие и следващата медийна димка към името на един човек, който явно желае да бъде разпознаван като избавител на българския спорт.
След „ Локомотив Пловдив “ и „ Спартак Варна “ пристигна ред и на „ Спартак Пловдив “. Тук обаче залогът е по-удобен – клубът е от родния му „ Кючук Париж “, има славна история, именит стадион и задоволително насъбрани проблеми, върху които елементарно може да се построи обликът на „ положителния самарянин “.
Самите последователи на „ Спартак “ го споделиха задоволително ясно: Пашов се „ съюзява с щяло и нещяло единствено и единствено да се покаже като положителния самарянин “.
Пашов влезе през задната врата на „ Тодор Диев “
Въпросът е с кого тъкмо се съюзи Иван Пашов. Около него се появиха имената на някогашни шефове и треньори от школата на „ Спартак “, които през юли 2025 година бяха освободени от Динко Миленчев. Сред тях са Крум Георгиев и Неделин Петров, а тогава президентът на клуба публично разгласи, че „ Спартак “ към този момент няма нищо общо с ФК „ Реал “ и че тези лица не могат да приказват от името на клуба.
Днес точно ФК „ Реал “ разполага с график за прилагане на стадион „ Тодор Диев “, възложен от Община Пловдив. От администрацията обявиха пред TrafficNews, че графиците се изготвят месец за месец.
Така през клуб, от който „ Спартак “ публично се разграничи, Иван Пашов в действителност влезе на стадиона, провежда почистването му и го трансформира в фон за следващата си обществена акция.
Самото разчистване несъмнено е потребно и заслужава възторженостти. Стадионът фактически беше трансфорат в джунгла. Но няколко камиона с боклуци и два дни работа не дават нито морално, нито юридическо право на някого да се показва като новия собственик или избавител на „ Тодор Диев “.
Ако задачата на Пашов в действителност е била само да помогне на децата от „ Кючук Париж “, в региона има задоволително занемарени площадки и стадиони. Те също могат да бъдат почистени, ремонтирани и върнати към живот. Там обаче няма именито име, няма футболен клуб със славна история и няма задоволително мощен медиен прожектор.
Да заявяваш, че ще превърнеш „ Спартак “ във футболен гранд, а по едно и също време с това да вкарваш различен клуб в историческия му дом, е освен несъгласие, а безспорна поза.
Миленчев самичък отвори вратата
Не по-малко несъответстваща е реакцията на президента на „ Спартак Пловдив “ Динко Миленчев. Той носи главната отговорност стадион „ Тодор Диев “ да бъде в настоящето си положение – разграден, занемарен и трансфорат в терен за непознати упоритости.
След като клубът получи някогашния Работнически стадион до комплекс „ Нептун “, Миленчев като че ли не помни, че същинският исторически дом на „ гладиаторите “ е на бул. „ Македония “.
През 2019 година „ Спартак “ получи „ Тодор Диев “ на 35-годишна концесия. Обещанията бяха за инвестиция от над 6 млн. лв., нови трибуни, осветяване и съвременен стадион. Самият клуб тогава намерено обвързваше опцията за тези вложения с хазартния бизнес на Миленчев и даже излезе с позиция против законови промени, които можеха да понижат това финансиране.
Две години по-късно концесията беше прекъсната по взаимно единодушие. Според по-късното пояснение на Миленчев нужните вложения към този момент надхвърляли неведнъж заложеното в контракта. Каквито и да са оправданията, резултатът е забележим – обещаният стадион не беше издигнат, концесията беше върната, а „ Тодор Диев “ продължи да се разрушава.
Днес Миленчев още веднъж приказва за подготвен план и чака Община Пловдив да откри финансиране. Тоест частната капиталова упоритост последователно се е трансформирала в очакване данъкоплатците да платят сметката.
Междувременно той мълчи, увърта и реагира едвам когато различен стартира да натрупа известност върху терена, който самият Миленчев изостави. Именно неговото безучастие отвори необятно вратата за хора като Иван Пашов – предприемачи, които виждат във всеки неуреден проблем опция за фотография, обява и нов слой върху обществения си облик.
Така - едвам през днешния ден и то след години неглижиране Динко Миленчев изиска търг или конкурс за взимането на стадиона чартърен от Община Пловдив. И въпросът е - за какво трябваше да се стига до обстановка.
Фондация за спорт или машина за персонален пиар?
Поведението на Иван Пашов от ден на ден наподобява на подготовка за политическа кариера. Той редовно построява мита за „ мощния предприемач “, който влиза там, където институциите са се провалили, и за дни взема решение проблеми, трупани с години.
Същият модел се вижда и в активността на фондацията му „ Съвет за спортно развиване – Пловдив “. Пашов към този момент твърдеше, че частната конструкция ще „ настанява “ клубове, ще ремонтира общински зали и ще работи с общински, държавни и европейски средства. Той се представяше надали не като шеф на общинския спорт, само че „ на последващо равнище “.
Кметът Костадин Димитров и зам.-кметът Николай Бухалов тогава изрично се разграничиха от тези внушения. Те обясниха, че частна фондация не може да ръководи общински бази, да разпределя обществени средства или да прескача законовите процедури.
Това обаче не спря построяването на обществения облик. Пашов обикаля надпревари и прояви, огромна част от които са финансирани от Община Пловдив, Министерството на младежта и спорта или посредством други обществени средства. Представянето им в обществените мрежи постоянно оставя усещането, че точно той и неговата фондация стоят зад организацията и финансирането на всичко.
Това е обидно и за общинските чиновници, клубовете, федерациите и треньорите, които действително правят работата. Спортът не стартира с идването на Иван Пашов и не чака неговото наличие, с цел да съществува.
Община Пловдив налива масло в огъня
Най-големият институционален провинен обаче остава Община Пловдив. На фона на цялата бъркотия администрацията освен не внесе изясненост, а наля още масло в огъня, предоставяйки графици на други клубове за прилагане на „ Тодор Диев “.
По документи стадионът е обществена общинска благосъстоятелност и се стопанисва от Община Пловдив. След прекратяването на концесията точно администрацията е длъжна да подсигурява ред, сигурност, равнопоставеност и бистрота.
Вместо това се основава усещането, че общинският парцел се употребява като сцена, на която Пашов и Миленчев мерят егото си. Единият желае да бъде новият избавител, другият внезапно си спомня, че е президент на клуба, а сред тях са сложени почитателите, децата и историята на „ Спартак “.
Общината дължи явен отговор кой позволява клубовете на стадиона, по какви критерии се изготвят графиците, кой носи отговорност за базата и на какво съображение Иван Пашов показва държание на в действителност собственик. Именно тези въпроси сложи и общинският консултант Светослав Енчев в публично запитване до кмета.
„ Тодор Диев “ не е фон за непознати упоритости, а целият този цирк има трима съществени участници.
Иван Пашов употребява проблемите на „ Спартак “, с цел да натрупа известност и да построява облик на човек, без който пловдивският спорт надали не не може да съществува.
Динко Миленчев години наред дава обещания, отхвърли се от концесията и остави историческия дом на клуба да се трансформира в руина, а в този момент следи по какъв начин други хора влизат в оставеното от него празно пространство.
Община Пловдив пък стои сред тях без ясна позиция и с непрозрачни решения, които трансформират обществената благосъстоятелност в инструмент за персонални войни.
Стадион „ Тодор Диев “ не е снимачна площадка за пиар акции, политически упоритости и демонстрации на въздействие. „ Спартак Пловдив “ не е ракета притежател за предприемачи, които желаят да станат публични фактори, а децата и почитателите не са статисти в театър, режисиран от непознато его.
Пашов би трябвало да спре да се показва като притежател на решенията. Миленчев би трябвало или да поеме действителна отговорност за клуба, или да признае, че не може да го направи. Община Пловдив пък е длъжна най-сетне да приключи този цирк и да покаже черно на бяло кой, по кое време, по какъв начин и на какво съображение употребява стадиона, както и какво е неговото бъдеще.
Защото, до момента в който тримата участници си разменят функции на спасители, жертви и арбитри, единственият същински губещ остава „ Спартак Пловдив “. Ако тази война продължи да се води с тези участници и в този си тип, то сигурно победител няма да има, а бъдещето на пловдивския отбор ще наподобява все толкоз тъмно.
Прочетете още
В момента „ Спартак “ се употребява като ракета притежател от Иван Пашов – новият състезателен активист на Пловдив. Ракетата притежател не е, с цел да бъде изстрелян клубът към професионалния футбол, а с цел да бъде видян самият предприемач и да продължи да построява облика си на авторитетен „ състезателен активист “.
Активността на Пашов и желанието му безусловно да бъде някой в пловдивския спорт не започнаха със стадион „ Тодор Диев “. Още през предходната година името му бе стартирано като евентуален покупател на „ Локомотив Пловдив “. Тогава притежателят на клуба Христо Крушарски съобщи, че Пашов му е предложил жилища против акциите – предложение, което звучи повече като бартерна договорка за строителен терен, в сравнение с като сериозен проект за ръководство на футболен клуб и то от подобен сан.
Малко по-късно към Пашов се завъртя и слухът, че ще бъде новият покровител на закъсалия „ Спартак Варна “. Отново последваха гръмки внушения, само че не и съответна договорка. Много звук, малко наличие и следващата медийна димка към името на един човек, който явно желае да бъде разпознаван като избавител на българския спорт.
След „ Локомотив Пловдив “ и „ Спартак Варна “ пристигна ред и на „ Спартак Пловдив “. Тук обаче залогът е по-удобен – клубът е от родния му „ Кючук Париж “, има славна история, именит стадион и задоволително насъбрани проблеми, върху които елементарно може да се построи обликът на „ положителния самарянин “.
Самите последователи на „ Спартак “ го споделиха задоволително ясно: Пашов се „ съюзява с щяло и нещяло единствено и единствено да се покаже като положителния самарянин “.
Пашов влезе през задната врата на „ Тодор Диев “
Въпросът е с кого тъкмо се съюзи Иван Пашов. Около него се появиха имената на някогашни шефове и треньори от школата на „ Спартак “, които през юли 2025 година бяха освободени от Динко Миленчев. Сред тях са Крум Георгиев и Неделин Петров, а тогава президентът на клуба публично разгласи, че „ Спартак “ към този момент няма нищо общо с ФК „ Реал “ и че тези лица не могат да приказват от името на клуба.
Днес точно ФК „ Реал “ разполага с график за прилагане на стадион „ Тодор Диев “, възложен от Община Пловдив. От администрацията обявиха пред TrafficNews, че графиците се изготвят месец за месец.
Така през клуб, от който „ Спартак “ публично се разграничи, Иван Пашов в действителност влезе на стадиона, провежда почистването му и го трансформира в фон за следващата си обществена акция.
Самото разчистване несъмнено е потребно и заслужава възторженостти. Стадионът фактически беше трансфорат в джунгла. Но няколко камиона с боклуци и два дни работа не дават нито морално, нито юридическо право на някого да се показва като новия собственик или избавител на „ Тодор Диев “.
Ако задачата на Пашов в действителност е била само да помогне на децата от „ Кючук Париж “, в региона има задоволително занемарени площадки и стадиони. Те също могат да бъдат почистени, ремонтирани и върнати към живот. Там обаче няма именито име, няма футболен клуб със славна история и няма задоволително мощен медиен прожектор.
Да заявяваш, че ще превърнеш „ Спартак “ във футболен гранд, а по едно и също време с това да вкарваш различен клуб в историческия му дом, е освен несъгласие, а безспорна поза.
Миленчев самичък отвори вратата
Не по-малко несъответстваща е реакцията на президента на „ Спартак Пловдив “ Динко Миленчев. Той носи главната отговорност стадион „ Тодор Диев “ да бъде в настоящето си положение – разграден, занемарен и трансфорат в терен за непознати упоритости.
След като клубът получи някогашния Работнически стадион до комплекс „ Нептун “, Миленчев като че ли не помни, че същинският исторически дом на „ гладиаторите “ е на бул. „ Македония “.
През 2019 година „ Спартак “ получи „ Тодор Диев “ на 35-годишна концесия. Обещанията бяха за инвестиция от над 6 млн. лв., нови трибуни, осветяване и съвременен стадион. Самият клуб тогава намерено обвързваше опцията за тези вложения с хазартния бизнес на Миленчев и даже излезе с позиция против законови промени, които можеха да понижат това финансиране.
Две години по-късно концесията беше прекъсната по взаимно единодушие. Според по-късното пояснение на Миленчев нужните вложения към този момент надхвърляли неведнъж заложеното в контракта. Каквито и да са оправданията, резултатът е забележим – обещаният стадион не беше издигнат, концесията беше върната, а „ Тодор Диев “ продължи да се разрушава.
Днес Миленчев още веднъж приказва за подготвен план и чака Община Пловдив да откри финансиране. Тоест частната капиталова упоритост последователно се е трансформирала в очакване данъкоплатците да платят сметката.
Междувременно той мълчи, увърта и реагира едвам когато различен стартира да натрупа известност върху терена, който самият Миленчев изостави. Именно неговото безучастие отвори необятно вратата за хора като Иван Пашов – предприемачи, които виждат във всеки неуреден проблем опция за фотография, обява и нов слой върху обществения си облик.
Така - едвам през днешния ден и то след години неглижиране Динко Миленчев изиска търг или конкурс за взимането на стадиона чартърен от Община Пловдив. И въпросът е - за какво трябваше да се стига до обстановка.
Фондация за спорт или машина за персонален пиар?
Поведението на Иван Пашов от ден на ден наподобява на подготовка за политическа кариера. Той редовно построява мита за „ мощния предприемач “, който влиза там, където институциите са се провалили, и за дни взема решение проблеми, трупани с години.
Същият модел се вижда и в активността на фондацията му „ Съвет за спортно развиване – Пловдив “. Пашов към този момент твърдеше, че частната конструкция ще „ настанява “ клубове, ще ремонтира общински зали и ще работи с общински, държавни и европейски средства. Той се представяше надали не като шеф на общинския спорт, само че „ на последващо равнище “.
Кметът Костадин Димитров и зам.-кметът Николай Бухалов тогава изрично се разграничиха от тези внушения. Те обясниха, че частна фондация не може да ръководи общински бази, да разпределя обществени средства или да прескача законовите процедури.
Това обаче не спря построяването на обществения облик. Пашов обикаля надпревари и прояви, огромна част от които са финансирани от Община Пловдив, Министерството на младежта и спорта или посредством други обществени средства. Представянето им в обществените мрежи постоянно оставя усещането, че точно той и неговата фондация стоят зад организацията и финансирането на всичко.
Това е обидно и за общинските чиновници, клубовете, федерациите и треньорите, които действително правят работата. Спортът не стартира с идването на Иван Пашов и не чака неговото наличие, с цел да съществува.
Община Пловдив налива масло в огъня
Най-големият институционален провинен обаче остава Община Пловдив. На фона на цялата бъркотия администрацията освен не внесе изясненост, а наля още масло в огъня, предоставяйки графици на други клубове за прилагане на „ Тодор Диев “.
По документи стадионът е обществена общинска благосъстоятелност и се стопанисва от Община Пловдив. След прекратяването на концесията точно администрацията е длъжна да подсигурява ред, сигурност, равнопоставеност и бистрота.
Вместо това се основава усещането, че общинският парцел се употребява като сцена, на която Пашов и Миленчев мерят егото си. Единият желае да бъде новият избавител, другият внезапно си спомня, че е президент на клуба, а сред тях са сложени почитателите, децата и историята на „ Спартак “.
Общината дължи явен отговор кой позволява клубовете на стадиона, по какви критерии се изготвят графиците, кой носи отговорност за базата и на какво съображение Иван Пашов показва държание на в действителност собственик. Именно тези въпроси сложи и общинският консултант Светослав Енчев в публично запитване до кмета.
„ Тодор Диев “ не е фон за непознати упоритости, а целият този цирк има трима съществени участници.
Иван Пашов употребява проблемите на „ Спартак “, с цел да натрупа известност и да построява облик на човек, без който пловдивският спорт надали не не може да съществува.
Динко Миленчев години наред дава обещания, отхвърли се от концесията и остави историческия дом на клуба да се трансформира в руина, а в този момент следи по какъв начин други хора влизат в оставеното от него празно пространство.
Община Пловдив пък стои сред тях без ясна позиция и с непрозрачни решения, които трансформират обществената благосъстоятелност в инструмент за персонални войни.
Стадион „ Тодор Диев “ не е снимачна площадка за пиар акции, политически упоритости и демонстрации на въздействие. „ Спартак Пловдив “ не е ракета притежател за предприемачи, които желаят да станат публични фактори, а децата и почитателите не са статисти в театър, режисиран от непознато его.
Пашов би трябвало да спре да се показва като притежател на решенията. Миленчев би трябвало или да поеме действителна отговорност за клуба, или да признае, че не може да го направи. Община Пловдив пък е длъжна най-сетне да приключи този цирк и да покаже черно на бяло кой, по кое време, по какъв начин и на какво съображение употребява стадиона, както и какво е неговото бъдеще.
Защото, до момента в който тримата участници си разменят функции на спасители, жертви и арбитри, единственият същински губещ остава „ Спартак Пловдив “. Ако тази война продължи да се води с тези участници и в този си тип, то сигурно победител няма да има, а бъдещето на пловдивския отбор ще наподобява все толкоз тъмно.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ