Рим, Колизеумът и гладиаторите
Колизеумът в Рим е един от знаците на Римската империя. Според едно от пророчествата – унищожи ли се Колизеумът, и светът ще свърши. Той постоянно е привличал хората със своята магия.
Колизеумът стартира да се строи през 75 година. Името идва от латинската дума colosseus, което значи “колосален, голям ”.
И в действителност – той е бил най-големият амфитеатър в античния свят. Мащабите му са такива, че и днешните игрища не могат да го надминат. Бил дълъг 188 метра, необятен – 156 и висок повече от 48 метра. Побирал е към 52 000 фенове, само че постоянно при огромни представления е можел да събере 80 000.
Разделен е на три реда, съгласно феновете. На най-хубавите места, на първия ред бил елитът на Рим, най-богатите търговци, задгранични посланици. Вторият ред бил предопределен за междинното съсловие а последния трети ред – за плебеите. В най-горните редове седели робите, които повдигали асансьорите и моряците от военния флот, които благодарение на въжетата се грижели за големите ленени платна, които пазели сянка на феновете.
Всички можели да посещават гратис Колизеума. Освен безплатния вход за бедните римляни били предопределени дарове от императора: артикули, брашно. Максимата “Хляб и зрелища ” в деяние.
Подземията на Колизеума били огромни колкото и надземната част. Там се намирали пространствата на гладиаторите, на животните, лечебницата, хранилищата, моргата, шахтата за изхвърляне на труповете на хора и животни, стаи за изтезания, карцери.
Когато започвали да строят Колизеума, в неговите основи били хвърлени 77 живи плебеи. Тяхното предопределение било да бъдат вградени в постройката, с цел да я пазят – за цели 77 века. Така и се родило това знамение: че до момента в който Колизеумът стои и Рим ще стои, само че падне ли, изчезне ли Колизеумът – и Рим ще падне, ще настъпи края на света! ”
Гладиатори нормално били военнопленници, плебеи от разнообразни племена. Може би най-известният гладиатор е тракиецът Спартак. Граждани на Римската империя също са могли да бъдат гладиатори, само че единствено в случай че били наказани от съда. Свободните римски жители също можели да станат гладиатори, в случай че желаели да се бият за популярност и благосъстояние.
Най-добрите гладиатори получавали дарове от публиката: пари, скъпоценности, декорации. Примерно, известният гладиатор Спикул бил дарен от Нерон с цялостен замък и земя покрай Рим.
Но несъмнено най-ценният подарък за всички гладиатори бил дървеният меч. Всеки, който получавал дървен меч е получавал и своята независимост.
Един от най-известните и най-хубави гладиатори в Рим бил Флам, който няколко пъти бил удостояван с дървения меч. Но всякога отказвал да го получи. Целта му била освен да получи своята независимост, само че и да стане богат. Напуснал гладиаторите едвам когато станал доста богат и прочут.
Всички се надпреварвали да провеждат по-големи, запаметяващи се игри, да надминат другите в организацията. А това надлежно значи игрите да бъдат по-кървави, да с доста убийства на гладиатори, животни. Нерядко се стига до убийството на хиляди хора и животни единствено в едни игри. И всичко това за развлечение на ръководещите и хората.
Безспорно, има още доста обстоятелства, които могат да се упоменат от многовековната история на Колизеума. Но не мога да изброя всички, за това ще завърша с нещо забавно. И впечатляващо.
Гладиаторите, които се биели с животни се казвали бестиарии. Те освен се биели с животните, само че и също по този начин и ги дресирали, обучавали, грижели се за тях. А когато излизали на арената за следващата борба се внимавало да не се паднат дружно, поради построената дружба сред животно и човек. Но веднъж станала неточност.
На един от бестиариите упълномощили да отгледа и дресира докарана от Африка дребна горила. Когато горилата станала огромна, почнали да я пускат на арената да се бие с други животни.
Казват, че голямото животно единствено с един удар е прекършвало гръбнака на леопард, с лекост удушавал мечка или разчеквал челюстта на лъв, на крокодилите строшавал черепа, а на биволите извивал шията йм.
След като свършила програмата с животните, го пуснали да се бие и против гладиаторите. Изхода бил явен – съвсем незабавно горилата се справила с тях. След тях изпратили още гладиатори. И тогава била позволена грешката – по нехайство изкарали и индивида, обучавал горилата.
Горилата още веднъж се справила с гладиаторите-бастиарии. Били въоръжени с щитове и мечове, само че отново били по-слаби от животното. То още веднъж с лекост ги победило. Останал финален дресьорът на горилата. За това време, през което били дружно, те построили другарство, което не могло да бъде разрушено от никой.
Горилата отказала да се бие против своя другар. Захвърлила копието, с което била въоръжена и му обърнала тил. Не желала да нарани приятеля си.
Публиката изобщо не се трогнала от това. Те жадували за кръв. Искали гибел непременно, упорствали гладиаторът да убие животното. Гладиаторът трябвало да се подчини, доближил се с оръжието си до горилата… само че тя към този момент била мъртва. Без и една драскотина.
Горилата умряла от тъга. Тя имала по-добро сърце от всички присъстващи в Колизеума. Не понесла обстановката, че би трябвало да се бие против своя другар.
Колизеумът – една срамна част от историята на Рим. Времена, в които хората се радвали на убийството на други хора. По най-жестокия метод. Хляб и зрелища.
