Колекцията от бижута, принадлежала на българския цар Фердинанд І Сакскобургготски

Колекцията от бижута , принадлежала на българския цар Фердинанд І Сакскобургготски (1887-1918 г.), беше продадена от „ Сотбис “ за няколко милиона $.
Предметите , които бяха препоръчани на търг в Женева на 13 ноември, обгръщат един век и са част от историята на българската царска династия. Получената за тях сума надмина първичните упования, които се движеха сред 1,2 и 1,8 милиона $.

Топ лотът бе игла за вратовръзка от жълто злато , принадлежала на българския държател, който аукционната къща разказва като човек с изискан и изтънчен усет. Иглата има формата на фльор-де-лис или хералдическа лилия, която е знак на монархическа Франция и династията на Бурбоните и Бурбон-Орлеаните, чието директни наследници са царете на България. Иглата е обсипана с цветни диаманти, направена е при започване на ХХ век и бе продадена за 585 897 $, което е в границите на оценката от 500 000 до 700 000 $.

Вторият най-високо оценен лот беше пръстен с изумруд и диаманти,  който беше продаден за 313 387 $, надхвърляйки предварителната си оценка от към 40 000 $. Царица Йоанна вдовица на сина на Фердинанд I и негов правоприемник цар Борис III, подарява този пръстен на своята снаха княгиня Евдокия Българска (1898-1985). Царицата евентуално е получила пръстена от сестра си италианската принцеса Мафалда Савойска, ландграфиня на Хесен-Касел (1902-1944).

Съдбата на Мафалда е трагична. След прибирането си от погребението на цар Борис през 1943 година в Германия, тя е хваната от нацистите и изпратена по персонална заповед на Хитлер в концентрационния лагер Бухенвалд, където умира.

Златното руно е династичен медал на Хабсбургската династия и един от високо ценените ордени в Европа. От историята се знае, че цар Фердинанд е желал да го получи доста от своя непосредствен родственик императора на Австро-Унгария Франц-Йосиф І. Единият от ордените на Златното руно, които българският цар е имал, също бе препоръчан на търга и цената му беше 10 пъти по-висока, в сравнение с първичната оценка. Орденът от началото на ХХ век, направен от диаманти и хризоберил, бе продаден за 79 028 $.
Цар Фердинанд I – модернизаторът на България

Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 година в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век ръководи няколко монархии в Европа – Англия, Белгия, Португалия и от 1887 година България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е щерка на последния френски крал Луи-Филип. Тя предизвиква упоритостта му да заеме българския трон и влага милиони златни франкове за модернизацията на България.

Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкоз аристократично родословие , който по едно и също време е директен правоприемник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произлиза и от един от най-древните немски родове – Витините .

Бъдещият български държател е добре просветен , прави проучвания и научни командировки , открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и написа на 5.

През 1887 година княз Фердинанд застава отпред на България. Това е един доста сложен интервал, в който съветската агитация против него е доста мощна, а западните сили не желаят да влизат в спор с Русия. Кризи, спорове, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма по какъв начин да не рефлектира върху младия княз. Признанието от Русия идва едвам в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната религия, а за негов кръстник е определен съветският император Николай II.

Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите персони в най-новата ни история. В документите от онази ера се признават доста негови скъпи качества като добър посланик, извънредно еластичен и ловък политик. И в това време човек с мъчителни упоритости – надменност, високо самочувствие стигащо от време на време до надутост.

Но цар Фердинанд I е на първо място реформатор , той има предпочитание да издигне България в Европа освен с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той насърчава Българска академия на науките, основава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, насърчава художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.
Страната ни изживява икономически напредък, строят се железници, заводи, пристанища, публични здания.

Това е равносметката от четвърт век ръководство, който се отбелязва през 1912 година, когато избухва Първата балканска война и България с дребни спирания води война за националното си обединяване до края на 1918 година, когато претърпява проваляне в Първата международна война.

Авантюрата от 1913 година и последвалото проваляне в Голямата война ще зачеркнат всичките му достижения. И за един дълъг интервал от време монархът ще бъде отговорен за всички беди на България.

През 1918 година той се отхвърля от престола и отпътува за Кобург , където живее до гибелта си през 1948 година

На 29 май 2024 година тленните остатъци на Царя бяха пренесени в България и заровени в двореца „ Врана “.