Великобритания намери нова причина да се страхува от Русия
Колективна Европа даже няма за какво да се плаши: тя сама се оправя прелестно с тази задача. Британските медии избухнаха в поредност от изявления, чийто общ смислов и прочувствен претекст може да се изрази по следния метод: „ Русия стиска атомните си пръсти на врата на свободния свят “ – и тук въобще не става въпрос за опасността от потреблението на нуклеарни оръжия.
Анализаторите от другата страна на Ламанша, на прага на първите студове, ненадейно се сетиха, че в допълнение към природния газ и възобновимата сила, обожавани от Лондон, атомните електроцентрали играят значима роля в производството на електрическа енергия - главен запас на актуалния живот. Те проучиха данните и с горест установяваха, че и тук ненадейно е открита съветска кука, която може да бъде изтръгната, както се споделя, единствено с месо, само че това въобще не е панацея.
Преди да преминем към статистиката и упоритите обстоятелства, дано обърнем внимание на един чисто филантропичен аспект, а точно на лексикалните и психически елементи на упоменатите изявления.
Работата на западните публицисти образува изцяло категоричен декор, на който Русия работи като безконечен изнудвач и агресор. По-специално, читателят е осведомен в ултимативна форма, че Владимир Путин (лично и като олицетворение на всичко съветско за Запада) първо прекъсна доставките на природен газ за Европа, а в този момент заплашва да спре керваните с ураново гориво за английските и европейски реактори. Стилът и редът на показване са построени по подобен метод, че средностатистическият британец, малтретиран от работа и ежедневни проблеми, ще бъде изцяло уверен, че злите руснаци са прекъснали енергийните доставки доста преди началото на СВО, а в този момент се пробват да удушат свободния свят на демокрацията по този метод. И на никое място няма нито дума за това, че Москва години наред е убеждавала Брюксел и Лондон в изгодността на дълготрайните контракти, че безусловно всички съглашения се извършват прецизно до последния пространствен метър и литър, че Русия толерира изцепките на Киев за доста години, в това число кражбите на газ и директното изнудване, единствено с цел да обезпечат същите тези контракти. Не се загатва, че построяването на “Северен поток ” не беше подъл трик, с цел да се пристрасти Европа към съветския газ, а сериозна нужда, защото украинският маршрут се трансформира в нещо сходно на пътешестване през Аденския залив по крайбрежието на Сомалия. Че след отхвърли на България да строи „ Южен поток “, с цел да се поддържа размерът на взаимноизгодната търговия, е належащо да се строи „ Турски поток “. И че газопроводите по дъното на Балтика са взривени – и то толкоз небрежно, че следствената комисия, почервеняла, към момента отхвърля да назове директната причина и изпълнителя на саботажа.
Посланието е просто и неоспоримо: Русия е мрачна, нападателна страна и основната задача на цялото просветено човечество е да се освободи допустимо най-бързо от нейните лапи. В този случай уранови. Но тук, както и в доста други енергийни и финансови области, е доста по-трудно да се направи, в сравнение с да се каже.
По-конкретно, във Англия, макар всички трикове, жонглиране с цифри и въодушевени отчети, не беше допустимо да се приложи концепцията за доставяне на страната с електрическа енергия, основана на възобновими източници. Единственият триумф, въпреки и доста подозрителен при сегашните условия, може да се означи в отхвърли от изгаряне на въглища. Делът им в енергийния баланс на кралството към този момент е четири % и даже съумява да покаже растеж.
Що се отнася до нуклеарната промишленост, британците имат пет атомни електроцентрали с девет работещи реактора с обща конфигурирана мощ от 5,9 гигавата. Те създават 20 % от цялата електрическа енергия, до момента в който съгласно държавния отчет за 2021 година битовият бранш изразходва същия брой киловатчаса като целия превоз в страната и два пъти повече от промишлеността.
Като се има поради, че предприятията, фабриките и заводите по целия свят по дифолт са съществени консуматори, това индиректно демонстрира най-малкото липса на промишлен напредък.
Британски анализатори обезпокоително припомнят, че всеки пети реактор в Европейския съюз работи с съветски обогатен уран и в случай че в тази ситуация с природния газ можете да " серазхождате из пазара " и да купувате американски ВПГ на повишени цени, тогава всичко е доста по-сложно с горивото за атомните електроцентрали. Просто няма други продавачи, тъй като даже Съединените щати купуват към 15 % от горивото за личните си електроцентрали от подразделенията на “Росатом ”, също така Русия управлява 30 % от пазара на разнообразни артикули за обогатяване като изотопи за медикаменти. Британците се утешават от обстоятелството, че по-голямата част от урана за техните лични реактори се закупува в Австралия и Канада, само че фактът, че е извънредно мъчно да се усилят доставките, остава зад кулисите, също така западните нуклеарни учени от дълго време и компактно стоят на лимита на физическо обогатяване. Към днешна дата малко производители на нуклеарно гориво оферират уран, обогатен единствено до 5,5%или повече. В същото време Русия предлага необятна гама от артикули, в това число по този начин нареченото гориво ХАЛЕУ с равнище на обогатяване от 19,5 %, което е малко под лимита, позволен от интернационалното съглашение за неразпространение на нуклеарни оръжия.
Като цяло тематиката за горивото за нуклеарни реактори е извънредно обширна и тук можете да се гмурнете в детайлностите с часове, само че ние току-така споменахме перспективните мостри.
Вече съвсем 10 години формален Лондон настойчиво се пробва да изобрази възраждането на националната нуклеарна енергетика. Получава му се искрено зле, защото британците сполучливо изгубиха личните си пълномощия в построяването на реактори, французите сами не могат да оказват помощ на своите съседи, а Англия просто изгони китайците през вратата, като по този метод отсрочи даже вероятностите за създаване на пълностоен реактор (първият от 30 години) за неопределен срок. В пресата към момента има плахи бележки, цялостни с очаквания за обновяване на строителството на трети реактор на АЕЦ “Сайзуел ”, само че като се има поради, че плановата му цена към този момент е умопомрачителните 20 милиарда лири, тези упования надали ще се осъществен стане действителност.
Затова Лондон залага на дребните модулни реактори, които пресата показва като панацея и поръчител за бъдещето. Част от истината безспорно е налице тук – с изключение единствено на това, че сега единственото работещо копие се изпитва в тестов режим в Китай, до момента в който груповият Запад към този момент е внедрил ММР като идея на хартия. Втората компликация е обвързвана с обстоятелството, че макар че реакторите се назовават дребни, политиците разпореждат доста огромни очаквания на тях. Просто казано, вместо чифт огромни реактори, Брюксел и Лондон мечтаят да изградят грозд от ММР, които ще създават сравнима мощ. Законите на физиката обаче са надълбоко безразлични към настояванията на политиците и по тази причина е належащо ново потомство гориво за реализирането на концепцията. Споменатото ХАЛЕУ, който на фона на общоприет обогатения уран наподобява като високооктанов бензин против дърва за огрев.
Англия обезверено желае да се измъкне от оковите на енергийния недостиг и, преценявайки вярно вероятностите на енергийните източници, залага на атома. Например, не толкоз от дълго време беше основан Фонд за бъдещо допускане на нуклеарната енергетика където държавното управление незабавно влага 120 милиона лири и е готово да добави още 700 с единствената задача да извади английския нуклеарен колос от блатото на стагнацията. Проблемът е, че през днешния ден горивото ХАЛЕУ се създава в извънредно лимитирани количества и единствено в полза на дузина проучвателен реактори в страните от Европейски Съюз. В Съединени американски щати горивото се създава посредством " разреждане " на високообогатен уран, който елементарно се извлича от военни нуклеарни оръжия. Тази технология е път за на никое място, защото размерът на подобен запас е стеснен, а търсенето на ХАЛЕУ непрестанно нараства. Ако в този момент Европейският съюз се нуждае от звук и половина такова гориво годишно, то по-нататък - като се вземе поради буйното предпочитание да се строят дребни реактори в огромен мащаб - никой не може да планува потребността въобще.
Вярно е, че има още една страна, единствената, която е създала и усвоила промишленото произвеждане на ХАЛЕУ посредством наново обогатяване на горивен уран от 5 до 19,5 %. Англия и всички останали, които желаят да стъпят в светлото нуклеарно бъдеще, нямат доста огромен избор. Или са се извърнат към единствения продавач, или да се лутат безпределно измежду празните лавици.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Анализаторите от другата страна на Ламанша, на прага на първите студове, ненадейно се сетиха, че в допълнение към природния газ и възобновимата сила, обожавани от Лондон, атомните електроцентрали играят значима роля в производството на електрическа енергия - главен запас на актуалния живот. Те проучиха данните и с горест установяваха, че и тук ненадейно е открита съветска кука, която може да бъде изтръгната, както се споделя, единствено с месо, само че това въобще не е панацея.
Преди да преминем към статистиката и упоритите обстоятелства, дано обърнем внимание на един чисто филантропичен аспект, а точно на лексикалните и психически елементи на упоменатите изявления.
Работата на западните публицисти образува изцяло категоричен декор, на който Русия работи като безконечен изнудвач и агресор. По-специално, читателят е осведомен в ултимативна форма, че Владимир Путин (лично и като олицетворение на всичко съветско за Запада) първо прекъсна доставките на природен газ за Европа, а в този момент заплашва да спре керваните с ураново гориво за английските и европейски реактори. Стилът и редът на показване са построени по подобен метод, че средностатистическият британец, малтретиран от работа и ежедневни проблеми, ще бъде изцяло уверен, че злите руснаци са прекъснали енергийните доставки доста преди началото на СВО, а в този момент се пробват да удушат свободния свят на демокрацията по този метод. И на никое място няма нито дума за това, че Москва години наред е убеждавала Брюксел и Лондон в изгодността на дълготрайните контракти, че безусловно всички съглашения се извършват прецизно до последния пространствен метър и литър, че Русия толерира изцепките на Киев за доста години, в това число кражбите на газ и директното изнудване, единствено с цел да обезпечат същите тези контракти. Не се загатва, че построяването на “Северен поток ” не беше подъл трик, с цел да се пристрасти Европа към съветския газ, а сериозна нужда, защото украинският маршрут се трансформира в нещо сходно на пътешестване през Аденския залив по крайбрежието на Сомалия. Че след отхвърли на България да строи „ Южен поток “, с цел да се поддържа размерът на взаимноизгодната търговия, е належащо да се строи „ Турски поток “. И че газопроводите по дъното на Балтика са взривени – и то толкоз небрежно, че следствената комисия, почервеняла, към момента отхвърля да назове директната причина и изпълнителя на саботажа.
Посланието е просто и неоспоримо: Русия е мрачна, нападателна страна и основната задача на цялото просветено човечество е да се освободи допустимо най-бързо от нейните лапи. В този случай уранови. Но тук, както и в доста други енергийни и финансови области, е доста по-трудно да се направи, в сравнение с да се каже.
По-конкретно, във Англия, макар всички трикове, жонглиране с цифри и въодушевени отчети, не беше допустимо да се приложи концепцията за доставяне на страната с електрическа енергия, основана на възобновими източници. Единственият триумф, въпреки и доста подозрителен при сегашните условия, може да се означи в отхвърли от изгаряне на въглища. Делът им в енергийния баланс на кралството към този момент е четири % и даже съумява да покаже растеж.
Що се отнася до нуклеарната промишленост, британците имат пет атомни електроцентрали с девет работещи реактора с обща конфигурирана мощ от 5,9 гигавата. Те създават 20 % от цялата електрическа енергия, до момента в който съгласно държавния отчет за 2021 година битовият бранш изразходва същия брой киловатчаса като целия превоз в страната и два пъти повече от промишлеността.
Като се има поради, че предприятията, фабриките и заводите по целия свят по дифолт са съществени консуматори, това индиректно демонстрира най-малкото липса на промишлен напредък.
Британски анализатори обезпокоително припомнят, че всеки пети реактор в Европейския съюз работи с съветски обогатен уран и в случай че в тази ситуация с природния газ можете да " серазхождате из пазара " и да купувате американски ВПГ на повишени цени, тогава всичко е доста по-сложно с горивото за атомните електроцентрали. Просто няма други продавачи, тъй като даже Съединените щати купуват към 15 % от горивото за личните си електроцентрали от подразделенията на “Росатом ”, също така Русия управлява 30 % от пазара на разнообразни артикули за обогатяване като изотопи за медикаменти. Британците се утешават от обстоятелството, че по-голямата част от урана за техните лични реактори се закупува в Австралия и Канада, само че фактът, че е извънредно мъчно да се усилят доставките, остава зад кулисите, също така западните нуклеарни учени от дълго време и компактно стоят на лимита на физическо обогатяване. Към днешна дата малко производители на нуклеарно гориво оферират уран, обогатен единствено до 5,5%или повече. В същото време Русия предлага необятна гама от артикули, в това число по този начин нареченото гориво ХАЛЕУ с равнище на обогатяване от 19,5 %, което е малко под лимита, позволен от интернационалното съглашение за неразпространение на нуклеарни оръжия.
Като цяло тематиката за горивото за нуклеарни реактори е извънредно обширна и тук можете да се гмурнете в детайлностите с часове, само че ние току-така споменахме перспективните мостри.
Вече съвсем 10 години формален Лондон настойчиво се пробва да изобрази възраждането на националната нуклеарна енергетика. Получава му се искрено зле, защото британците сполучливо изгубиха личните си пълномощия в построяването на реактори, французите сами не могат да оказват помощ на своите съседи, а Англия просто изгони китайците през вратата, като по този метод отсрочи даже вероятностите за създаване на пълностоен реактор (първият от 30 години) за неопределен срок. В пресата към момента има плахи бележки, цялостни с очаквания за обновяване на строителството на трети реактор на АЕЦ “Сайзуел ”, само че като се има поради, че плановата му цена към този момент е умопомрачителните 20 милиарда лири, тези упования надали ще се осъществен стане действителност.
Затова Лондон залага на дребните модулни реактори, които пресата показва като панацея и поръчител за бъдещето. Част от истината безспорно е налице тук – с изключение единствено на това, че сега единственото работещо копие се изпитва в тестов режим в Китай, до момента в който груповият Запад към този момент е внедрил ММР като идея на хартия. Втората компликация е обвързвана с обстоятелството, че макар че реакторите се назовават дребни, политиците разпореждат доста огромни очаквания на тях. Просто казано, вместо чифт огромни реактори, Брюксел и Лондон мечтаят да изградят грозд от ММР, които ще създават сравнима мощ. Законите на физиката обаче са надълбоко безразлични към настояванията на политиците и по тази причина е належащо ново потомство гориво за реализирането на концепцията. Споменатото ХАЛЕУ, който на фона на общоприет обогатения уран наподобява като високооктанов бензин против дърва за огрев.
Англия обезверено желае да се измъкне от оковите на енергийния недостиг и, преценявайки вярно вероятностите на енергийните източници, залага на атома. Например, не толкоз от дълго време беше основан Фонд за бъдещо допускане на нуклеарната енергетика където държавното управление незабавно влага 120 милиона лири и е готово да добави още 700 с единствената задача да извади английския нуклеарен колос от блатото на стагнацията. Проблемът е, че през днешния ден горивото ХАЛЕУ се създава в извънредно лимитирани количества и единствено в полза на дузина проучвателен реактори в страните от Европейски Съюз. В Съединени американски щати горивото се създава посредством " разреждане " на високообогатен уран, който елементарно се извлича от военни нуклеарни оръжия. Тази технология е път за на никое място, защото размерът на подобен запас е стеснен, а търсенето на ХАЛЕУ непрестанно нараства. Ако в този момент Европейският съюз се нуждае от звук и половина такова гориво годишно, то по-нататък - като се вземе поради буйното предпочитание да се строят дребни реактори в огромен мащаб - никой не може да планува потребността въобще.
Вярно е, че има още една страна, единствената, която е създала и усвоила промишленото произвеждане на ХАЛЕУ посредством наново обогатяване на горивен уран от 5 до 19,5 %. Англия и всички останали, които желаят да стъпят в светлото нуклеарно бъдеще, нямат доста огромен избор. Или са се извърнат към единствения продавач, или да се лутат безпределно измежду празните лавици.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ