Тази тв легенда си отиде в крайна бедност
Колегите от Българска академия на науките обаче не я бяха не запомнили и тя продължаваше да бъде добре пристигнала измежду колектива даже откакто се пенсионира
На 81-годишна възраст предходната седмица ни напусна именитата синоптичка Любка Кумчева – една от емблемите на Българска национална телевизия. Любка се отдръпна от специалността преди повече от 10 години, само че макар големия си трудов стаж до края на живота си получаваше алегорична пенсия. В последното си изявление легендата на метеорологията показа, че оцелява с едвам 572 лв., които мъчно ѝ стигали, с цел да посреща потребностите си. С оскърбление Кумчева разказваше, че ѝ се налагало да живее в непрекъснати икономии. „ Дори нискокачествените салами като кренвиршите към този момент са фантазия за мен “, жалваше се телевизионната легенда, написа вестник Ретро.
В последните години дните ѝ минаваха зад стените на скромния ѝ столичен апартамент, без никакво многообразие като спектакъл, концерт или среща с приятелки в сладкарница. Колегите от Българска академия на науките обаче не я бяха не запомнили и тя продължаваше да бъде добре пристигнала измежду колектива даже откакто се пенсионира. През годините Кумчева постоянно е срещала положително отношение у хората. Не единствено измежду феновете ѝ, само че и измежду всички звезди, с които ориста ѝ се пресекла в годините, прекарани в Българска национална телевизия. Зрителите постоянно ще помнят времената, в които чакаха с неспокойствие прогнозата на Любка, с цел да си възнамеряват утрешния ден.
В продължение на цели 46 години Кумчева е част от екипа на Българска академия на науките. Две десетилетия пък оповестява времето от дребния екран. Започва кариерата си през далечната 1968 година Тогава, още млада служителка в Национален институт по метеорология и хидрология, тя печели конкурс за тв водеща на прогнозите за времето. „ Започнах с доста боязън и терзание, тъй като прогнозата постоянно се излъчваше онлайн “, разказваше за първите си години като синоптик Любка Кумчева. Участията и по малкия екран са къси, в тъкмо несъмнено време – 10 минути преди централната емисия вести „ По света и у нас “. Синоптичката била усърдна в работата си – постоянно ходела по-рано, с цел да си окачи картата на стената. Тогава в малкия екран към момента не разполагали с техниката, с която боравят в този момент. Имала си специфичен стол – на него седяла преди ефир и трябвало да пази тишина, до момента в който ѝ пристигна редът. Единственият ѝ гаф, който е правила в Българска национална телевизия, бил на 1 януари, тогава била и дежурна. „ Не си припомням тъкмо по кое време беше, само че посрещах новата година чак до ранните часове. Бях изморена и недоспала “. Само няколко часа по-късно Кумчева отишла в малкия екран. Окачила си картата и всекидневно седнала на стола да чака реда си за ефир.
„ Както бях поседнала, по този начин и съм заспала. Но в дрямка чух името си “, спомня си синоптичката. Скочила незабавно и си споделила квалифицирания текст. Но до момента в който говорела в ефир, от самото начало ѝ било некомфортно и усещала, че нещо не е наред. Чак когато камерите угаснали, видяла в краката си коленичил чичко Филипов с микрофон в ръка. Оказало се, че в бързината Кумчева не запомнила да си постави микрофона. „ Много съм признателна на Никола Филипов и на целия екип. Винаги бяха нащрек и реагираха чудесно в сходни обстановки “, разказваше легендата на Българска национална телевизия.
Като дете родената в Асеновград Любка не мечтаела да бъде известна. Вървяла ѝ доста литературата и учителите ѝ се разочаровали, че не се насочила към филантропичните специалности, а избрала науката. Родителите ѝ Лилия и Димитър били счетоводители, а в родния им град ги наричали „ асеновградските Ромео и Жулиета “. Любка е третото им и минимум дете. Майка ѝ я родила мъчно и до последно докторите имали подозрения, че може и да не оцелее. Самата синоптичка пък дълго време не могла да има деца. И чак когато изгубила вяра, на бял свят се появява синът ѝ Антон, който ражда на 41-годишна възраст. Съпругът ѝ също бил хидрометеоролог.
Съболезнование към семейството на Любка Кумчева отправиха синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). „ Един човек се цени, до момента в който е жив! Щастливци сме били ние, синоптиците на Национален институт по метеорология и хидрология, че сме работили дружно с Любка Кумчева, че сме се учили от нея на синоптика, професионализъм, на отношение към сътрудниците, на другарство и дух, който поддържа всичко това вечно. С мил и деликатен звук, с наличие и харизма, тя създаваше това, от което всеки се нуждае и се радва, че има. И ние сме признателни, че някак незабелязано и в това време доста съдържателно е минало времето, в което сме били сътрудници и другари “, пишат метеоролозите от Национален институт по метеорология и хидрология. Те разказват Любка Кумчева като персона, оставила дълбока диря в българската метеорология, съдействала за нейното разпространение и постигане до всеки елементарен човек от генерации насам. „ Превеждането на комплицирания език на науката до понятен за необятната аудитория текст, представянето му по безупречен и ослепителен метод е част от това, което сме получили като познания и опит. Естет, с класическо образование, ерудирана, с огромна обич към книгите, филмите и музиката, тя беше скъп събеседник за всеки, имал щастието да поддържа връзка и работи с нея “, споделят от Национален институт по метеорология и хидрология.
На 81-годишна възраст предходната седмица ни напусна именитата синоптичка Любка Кумчева – една от емблемите на Българска национална телевизия. Любка се отдръпна от специалността преди повече от 10 години, само че макар големия си трудов стаж до края на живота си получаваше алегорична пенсия. В последното си изявление легендата на метеорологията показа, че оцелява с едвам 572 лв., които мъчно ѝ стигали, с цел да посреща потребностите си. С оскърбление Кумчева разказваше, че ѝ се налагало да живее в непрекъснати икономии. „ Дори нискокачествените салами като кренвиршите към този момент са фантазия за мен “, жалваше се телевизионната легенда, написа вестник Ретро.
В последните години дните ѝ минаваха зад стените на скромния ѝ столичен апартамент, без никакво многообразие като спектакъл, концерт или среща с приятелки в сладкарница. Колегите от Българска академия на науките обаче не я бяха не запомнили и тя продължаваше да бъде добре пристигнала измежду колектива даже откакто се пенсионира. През годините Кумчева постоянно е срещала положително отношение у хората. Не единствено измежду феновете ѝ, само че и измежду всички звезди, с които ориста ѝ се пресекла в годините, прекарани в Българска национална телевизия. Зрителите постоянно ще помнят времената, в които чакаха с неспокойствие прогнозата на Любка, с цел да си възнамеряват утрешния ден.
В продължение на цели 46 години Кумчева е част от екипа на Българска академия на науките. Две десетилетия пък оповестява времето от дребния екран. Започва кариерата си през далечната 1968 година Тогава, още млада служителка в Национален институт по метеорология и хидрология, тя печели конкурс за тв водеща на прогнозите за времето. „ Започнах с доста боязън и терзание, тъй като прогнозата постоянно се излъчваше онлайн “, разказваше за първите си години като синоптик Любка Кумчева. Участията и по малкия екран са къси, в тъкмо несъмнено време – 10 минути преди централната емисия вести „ По света и у нас “. Синоптичката била усърдна в работата си – постоянно ходела по-рано, с цел да си окачи картата на стената. Тогава в малкия екран към момента не разполагали с техниката, с която боравят в този момент. Имала си специфичен стол – на него седяла преди ефир и трябвало да пази тишина, до момента в който ѝ пристигна редът. Единственият ѝ гаф, който е правила в Българска национална телевизия, бил на 1 януари, тогава била и дежурна. „ Не си припомням тъкмо по кое време беше, само че посрещах новата година чак до ранните часове. Бях изморена и недоспала “. Само няколко часа по-късно Кумчева отишла в малкия екран. Окачила си картата и всекидневно седнала на стола да чака реда си за ефир.
„ Както бях поседнала, по този начин и съм заспала. Но в дрямка чух името си “, спомня си синоптичката. Скочила незабавно и си споделила квалифицирания текст. Но до момента в който говорела в ефир, от самото начало ѝ било некомфортно и усещала, че нещо не е наред. Чак когато камерите угаснали, видяла в краката си коленичил чичко Филипов с микрофон в ръка. Оказало се, че в бързината Кумчева не запомнила да си постави микрофона. „ Много съм признателна на Никола Филипов и на целия екип. Винаги бяха нащрек и реагираха чудесно в сходни обстановки “, разказваше легендата на Българска национална телевизия.
Като дете родената в Асеновград Любка не мечтаела да бъде известна. Вървяла ѝ доста литературата и учителите ѝ се разочаровали, че не се насочила към филантропичните специалности, а избрала науката. Родителите ѝ Лилия и Димитър били счетоводители, а в родния им град ги наричали „ асеновградските Ромео и Жулиета “. Любка е третото им и минимум дете. Майка ѝ я родила мъчно и до последно докторите имали подозрения, че може и да не оцелее. Самата синоптичка пък дълго време не могла да има деца. И чак когато изгубила вяра, на бял свят се появява синът ѝ Антон, който ражда на 41-годишна възраст. Съпругът ѝ също бил хидрометеоролог.
Съболезнование към семейството на Любка Кумчева отправиха синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). „ Един човек се цени, до момента в който е жив! Щастливци сме били ние, синоптиците на Национален институт по метеорология и хидрология, че сме работили дружно с Любка Кумчева, че сме се учили от нея на синоптика, професионализъм, на отношение към сътрудниците, на другарство и дух, който поддържа всичко това вечно. С мил и деликатен звук, с наличие и харизма, тя създаваше това, от което всеки се нуждае и се радва, че има. И ние сме признателни, че някак незабелязано и в това време доста съдържателно е минало времето, в което сме били сътрудници и другари “, пишат метеоролозите от Национален институт по метеорология и хидрология. Те разказват Любка Кумчева като персона, оставила дълбока диря в българската метеорология, съдействала за нейното разпространение и постигане до всеки елементарен човек от генерации насам. „ Превеждането на комплицирания език на науката до понятен за необятната аудитория текст, представянето му по безупречен и ослепителен метод е част от това, което сме получили като познания и опит. Естет, с класическо образование, ерудирана, с огромна обич към книгите, филмите и музиката, тя беше скъп събеседник за всеки, имал щастието да поддържа връзка и работи с нея “, споделят от Национален институт по метеорология и хидрология.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ