Най-дългото новогодишно обръщение е на Тодор Живков
Коледно-новогодишните обръщения на държавните ръководители по света са традиция, продължаваща повече от 8 десетилетия, стартирана от английския крал Джордж Пети през 1932 година. Кралица Елизабет Втора прави първото си коледно послание, предавано по радиото през 1952-ра и по малкия екран през 1957-а година, написа БНР.
У нас, концепцията да има новогодишно послание към народа е още от времето на първия български монарх след Освобождението (1878г.) Княз Александър IБатенберг. Той считал, че по този метод ще придаде европейски привкус на празника. За задачата стартира издаването на специфичен княжески манифест, четен от тръбач, а по-късно отпечатван и върху специфичен плакат. Цар Борис Трети (1918 – 1943 г.) продължава традицията, произнасяйки своята годишна тържествена тирада, по време на офицерския бал във Военния клуб в София. Държавният прелом от 1944 година поставя завършек на тази традиция. Възстановява я професор Саздо Иванов – ректор на Държавната политехника (днешният Технически университет в София) през 1960 година. Горе-долу от този момент са и първите опити за основаване и лъчение на специфична новогодишна телевизионна стратегия.
" Да има слово на държавния началник точно на Нова година, е по предписание на Централния комитет на Българска комунистическа партия. Никой в малкия екран не си го е измислил самичък " – споделя известният режисьор Ласка Минчева, виновна за основаването и излъчването на десетки новогодишни и празнични стратегии през годините, както и на доста концерти.
Най-дълго новогодишно одобрение към българите насочва държавният началник Тодор Живков (от 1971 до 1989 г.). И в случай че тонът в думите му постоянно е бил положителен и даже жизнеспособен, то речите на първия демократично определен президент на страната Желю Желев, са по-скоро песимистични и изпълнени с горест поради прекомерно бавния преход.
Останалите четирима български президенти – Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев също оставят собствен отпечатък в тържествените си речи в последната минута на всяка отиваща си година. Словото постоянно съдържа в себе си благопожелания към народа за една по-добра идна година.
„ Винаги държавните глави и хората, виновни за тяхната връзка с жителите, са имали поради, че думите звучат в празничната вечер и нещата, на които би трябвало да наблегнат, са свързани малко с предишното, само че доста повече с бъдещето, с даването на вяра в моменти, когато светът или политическата обстановка в дадената страна, не е толкоз постоянна – показва специалистът по протокол Мария Касимова-Моасе. – Смисълът на тази тирада от една страна е да даде публичност на стореното досега, без значение от това позитивно или негативно е то. Втората ѝ част е добре да показва някакви цели и хрумвания, чието реализиране следва. От сходно послание не трябва да се чака, че ще е с фокус върху сериозна проблематика или въпроси, които биха разделили нацията “, изясни тя.
Освен публицист и публицист, Касимова добре познава особеностите на държавния протокол и връзката с хора на разнообразни публични равнища. Като човек, който провежда и специфични образования по тематиката, тя уточни наложителния детайл от сърцевината на една тирада, без значение дали е ориентирана към другари, сътрудници или служи на държавно равнище:
„ Независимо от нейния темперамент, речта би трябвало да е откровена. Хората са задоволително разочаровани и лъгани, а сетивата на всички към този момент са толкоз изострени, че даже в случай че някой скрие напълно малко от истината, или се опита да ѝ даде по-поносима багра, ние го усещаме – изяснява Касимова. – Хубаво е речта да бъде изпъстрена с образци и обстановки, близки до хората. Никой към този момент не има вяра на изявления и лозунги като „ дано да създадем “, „ дано да бъдем “ и други. Хората желаят да усетят, че това, което чуват е претърпяно, желаят да могат и да си го показват. “Целта на сходна тирада не е подробният разбор на всичко, станало през миналите 365 дни, а да спомене моментите, когато нацията се е чувствала несигурна или тези обстановки на вътрешен проблем или тестване. В нея може да се откроят и събитията в политически или международен проект, повлияли по някакъв метод и нас. Ако от нея зависеше съставянето на новогодишното послание на президента, Мария Касимова би подчертала на няколко момента:
„ Тази година няма по какъв начин да не бъде упомената войната в Украйна, тъй като мисля, че за жалост, това е събитието на тази година. Няма по какъв начин да не бъде упоменато и разделянето в българското общество, както и излизането от Covid-кризата, чиито последици ще поносим и отсега нататък. Що се отнася до бъдещето - в една тирада от три страници, то би трябвало да заема по-голямата част. Добре би било влизането в новата година да бъде съпроводено с оптимизъм и с нужната вяра, която толкоз доста липсва у нас, и в международен мащаб. Липсата на вяра, може би, е най-силното оръжие, което хората сами могат и употребяват против себе си. “
У нас, концепцията да има новогодишно послание към народа е още от времето на първия български монарх след Освобождението (1878г.) Княз Александър IБатенберг. Той считал, че по този метод ще придаде европейски привкус на празника. За задачата стартира издаването на специфичен княжески манифест, четен от тръбач, а по-късно отпечатван и върху специфичен плакат. Цар Борис Трети (1918 – 1943 г.) продължава традицията, произнасяйки своята годишна тържествена тирада, по време на офицерския бал във Военния клуб в София. Държавният прелом от 1944 година поставя завършек на тази традиция. Възстановява я професор Саздо Иванов – ректор на Държавната политехника (днешният Технически университет в София) през 1960 година. Горе-долу от този момент са и първите опити за основаване и лъчение на специфична новогодишна телевизионна стратегия.
" Да има слово на държавния началник точно на Нова година, е по предписание на Централния комитет на Българска комунистическа партия. Никой в малкия екран не си го е измислил самичък " – споделя известният режисьор Ласка Минчева, виновна за основаването и излъчването на десетки новогодишни и празнични стратегии през годините, както и на доста концерти.
Най-дълго новогодишно одобрение към българите насочва държавният началник Тодор Живков (от 1971 до 1989 г.). И в случай че тонът в думите му постоянно е бил положителен и даже жизнеспособен, то речите на първия демократично определен президент на страната Желю Желев, са по-скоро песимистични и изпълнени с горест поради прекомерно бавния преход.
Останалите четирима български президенти – Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев също оставят собствен отпечатък в тържествените си речи в последната минута на всяка отиваща си година. Словото постоянно съдържа в себе си благопожелания към народа за една по-добра идна година.
„ Винаги държавните глави и хората, виновни за тяхната връзка с жителите, са имали поради, че думите звучат в празничната вечер и нещата, на които би трябвало да наблегнат, са свързани малко с предишното, само че доста повече с бъдещето, с даването на вяра в моменти, когато светът или политическата обстановка в дадената страна, не е толкоз постоянна – показва специалистът по протокол Мария Касимова-Моасе. – Смисълът на тази тирада от една страна е да даде публичност на стореното досега, без значение от това позитивно или негативно е то. Втората ѝ част е добре да показва някакви цели и хрумвания, чието реализиране следва. От сходно послание не трябва да се чака, че ще е с фокус върху сериозна проблематика или въпроси, които биха разделили нацията “, изясни тя.
Освен публицист и публицист, Касимова добре познава особеностите на държавния протокол и връзката с хора на разнообразни публични равнища. Като човек, който провежда и специфични образования по тематиката, тя уточни наложителния детайл от сърцевината на една тирада, без значение дали е ориентирана към другари, сътрудници или служи на държавно равнище:
„ Независимо от нейния темперамент, речта би трябвало да е откровена. Хората са задоволително разочаровани и лъгани, а сетивата на всички към този момент са толкоз изострени, че даже в случай че някой скрие напълно малко от истината, или се опита да ѝ даде по-поносима багра, ние го усещаме – изяснява Касимова. – Хубаво е речта да бъде изпъстрена с образци и обстановки, близки до хората. Никой към този момент не има вяра на изявления и лозунги като „ дано да създадем “, „ дано да бъдем “ и други. Хората желаят да усетят, че това, което чуват е претърпяно, желаят да могат и да си го показват. “Целта на сходна тирада не е подробният разбор на всичко, станало през миналите 365 дни, а да спомене моментите, когато нацията се е чувствала несигурна или тези обстановки на вътрешен проблем или тестване. В нея може да се откроят и събитията в политически или международен проект, повлияли по някакъв метод и нас. Ако от нея зависеше съставянето на новогодишното послание на президента, Мария Касимова би подчертала на няколко момента:
„ Тази година няма по какъв начин да не бъде упомената войната в Украйна, тъй като мисля, че за жалост, това е събитието на тази година. Няма по какъв начин да не бъде упоменато и разделянето в българското общество, както и излизането от Covid-кризата, чиито последици ще поносим и отсега нататък. Що се отнася до бъдещето - в една тирада от три страници, то би трябвало да заема по-голямата част. Добре би било влизането в новата година да бъде съпроводено с оптимизъм и с нужната вяра, която толкоз доста липсва у нас, и в международен мащаб. Липсата на вяра, може би, е най-силното оръжие, което хората сами могат и употребяват против себе си. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ