Коледният сезон е време за вършене на добрини, искрящи светлини

Коледният сезон е време за извършване на добрини, искрящи светлини и пара, издигаща се от чашите в мразовити вечери. Сезон на благосклонност, когато фамилиите се събират, честват и не помнят разликите си. Освен в случай че...

Скрити секрети, злокобни отмъщения и смъртоносна лакомия дебнат в навечерието на най-светлия празник. Едни от най-хубавите престъпни писатели основават неповторима атмосфера, изпълнена с тихи злокобни стъпки в тъмното и спотайващи се убийци. 

" Още мистерии по Коледа " е сбирка от единайсет типичен коледни мистерии, в която гибелта и хаосът одобряват празнични форми. Сборникът, който показва издателство " Ера ", включва разкази на Елис Питърс, Агата Кристи, Иън Ранкин, Г. К. Честъртън, Майкъл Инес, Джон Диксън Кар, Вал Макдърмид, Марджъри Алингам и други. 

Представяме ви фрагмент:
Клубът " Дядо Коледа " Джулиан Саймънс
В действителния живот рядко се пишат писма с безпощадна ненавист, хранена от години, големци не канят частни детективи на вечеря в елитни клубове, нито пък в такива клубове стават убийства, камо ли да се разкриват на място посредством развой на дедукция. 

Всичко стартира седмица преди Коледа, когато Франсис Куорлс отиде да приказва с лорд Ейкрийс. Лорд Ейкрийс беше богат и значим човек, ръководител на огромен строителен тръст и негов шеф, оглавяваше застрахователна компания и беше съветник на държавното управление по половин дузина въпроси. Докато гледаше клюноподобния нос, издадената напред брадичка и студените му сини очи, Куорлс допусна, че той е при започване на седемдесетте си години, недодялан, изпълнен с предубеждения, към момента твърд и непреклонен.

Двамата седнаха в кабинета в къщата на Ейкрийс, която се намираше покрай Бромптън Роуд.

– Кажете ми какво мислите за тези неща – сподели лорд Ейкрийс.

„ Тези неща “ бяха три писма, неприятно напечатани на машина с износена лента. Всичките бяха подписани с името Джеймс Глидън. Първите две съдържаха неразбираеми споменавания за някаква несправедливост, сторена на Глидън от Ейкрийс в предишното. Бяха написани на безразсъден, само че безспорно застрашителен език.

Ти си варосана гробница1 доста от дълго време, само че в този момент времето ти пристигна... Не знаеш какво ще направя в този момент, откакто се върнах, и непрестанно ще се чудиш и ще се тревожиш... Мелниците Господни на справедливостта мелят постепенно, само че ще те смелят на дребни късчета поради това, което ми направи.

Третото писмо беше по-конкретно.

Значи крадецът ще играе Дядо Коледа. Това ще бъде последната ти вечер жив. Аз ще бъда там, Джо Ейкрийс, и на драго сърце ще виждам по какъв начин се гърчиш в мъка.

Студените очи се втренчиха гневно в Куорлс.

– Казаха ми, че може да ви се има доверие. Глидън беше мой другар от учебно заведение. Израснахме дружно в бедняшките квартали на Нотингам. Основахме строителна компания. Известно време вървеше добре, само че след това банкрутира. Изчезнаха доста пари. Глидън водеше счетоводството. Получи пет години затвор за машинация.

– Чували ли сте го от този момент? Виждам, че писмата са скорошни.

– Той ми написа половин дузина през годините. Последното пристигна... мисля, че преди седем години. От Аржентина. – Лорд Ейкрийс млъкна и след това отсечено добави: – Снюин се опита да го откри, само че Глидън изчезна.

– Снюин?

– Секретарят ми. С мен е от дванайсет години. 

Той натисна звънец и в кабинета дотърча раболепен възпълен мъж, чиято осанка подсети на Куорлс за голям мишок.

– Снюин, пазим ли тези остарели писма от Глидън?

– Не, сър. Казахте ми да ги унищожа.

– Последното дойде от Аржентина, нали?

– По-точно от Буенос Айрес, сър.

Ейкрийс кимна и Снюин изприпка на открито.

– Кой различен знае тази история за Глидън? – попита Куорлс.

– Само брачната половинка ми.

– И какво значи това, че вие ще играете Дядо Коледа?

– Аз съм тазгодишният ръководител на клуб „ Дядо Коледа “. В понеделник ще проведем нашата лотария и вечеря.

И Куорлс си спомни. Клубът „ Дядо Коледа “ беше основан от десетима богати мъже. Те се събираха всяка година, всичките облечени като Дядо Коледа, и теглеха лотария. Членовете се редуваха да обезпечат премията – можеше да е каса бренди „ Наполеон “, скромна вила дружно с изключителни права за лов на риба на сьомга към нея или картина на Констабъл. Всеки Дядо Коледа купуваше един билет за томболата, който струваше хиляда гвинеи. Общата сума от 10 хиляди гвинеи се даряваше за коледна благотворителна активност. След томболата Дядо Коледовците сядаха на обичайната британска коледна вечеря, като всеки се придружаваше от един посетител.

Цялата тази работа комбинираше разнообразни британски черти: наслаждение от маскарада, предпочитание да се помогне на благотворителна активност и блян дадената помощ да не остане неотбелязана.

– Искам да намерите Глидън – сподели лорд Ейкрийс. – Не ме разбирайте погрешно, господин Куорлс. Не желаех да подхващам дейности против него, желаех да му оказа помощ. Не бях отговорен, не мислете, че ще призная това, само че ми беше тежко, че Джими Глидън би трябвало да отиде в пандиза. Аз съм твърд човек, цялостен живот съм бил подобен, само че не считам, че и най-големите ми врагове биха ме нарекли лицемерен, злобен и нечовечен. Онези, които са ми помогнали, знаят, че когато умра, ще открият, че не са забравени. Джими Глидън несъмнено към този момент е стар. Бих желал да го осигуря до края на живота му.

– Да го намеря до понеделник е мъчно предизвикателство – отвърна Куорлс. – Но ще се опитам.

Беше стигнал до вратата, когато Ейкрийс рече:

– Между другото, бих желал вие да бъдете моят посетител на вечерята в понеделник...

Куорлс можеше да откри Глидън по два метода: като проверява кариерата му след освобождението му от пандиза и посредством напечатаните на пишеща машина писма. Той бе решил да изследва предишното му и беше оставил писмата на секретарката си Моли Плейър.

От Скотланд Ярд Куорлс беше научил, че Глидън е прекарал близо четири години в пандиза, от 1913 до края на 1916. След това се беше включил към полк от Нотингамшър и архивите на този полк посочваха, че е бил демобилизиран през август 1919 година с сан сержант. През 1923 го бяха осъдили на три години за опит за контрабанда на диаманти. И след това всички следи за него във Англия изчезваха.

Куорлс бе провел няколко скъпи телефонни диалога с Буенос Айрес, откъдето бяха пристигнали писмата преди седем години, и беше научил, че Глидън е живял в този град след Втората международна война до 1955. Имал бизнес, обвързван с импорт и експорт, и се предполагаше, че е живял и в други южноамерикански републики по време на войната. Говорело се, че бизнесът му е фасада за контрабанда на опиати и на обвинени в закононарушения нацисти, които измъквал от Европа и прекарвал в Аржентина. През 1955 година един вестник го обвинил, че урежда влизането в Аржентина на нацистки военнопрестъпник на име Херман Брайт, и Глидън липсващ. Две седмици по-късно вълните изхвърлили на брега покрай града сакат мъртвец.

– Беше разпознат като сеньор Глидън – сподели звучният глас по телефона. – Но знаете ли, сеньор Куорлс, полицията от време на време не е удовлетворена да завърши такива случаи.

– Имало е подозрения?

– Да. Вероятно не прекалено много. Но в сходни случаи постоянно има известна доза подозрения.

Моли Плейър не бе разкрила нищо потребно за хартията и пликовете. Такива се продаваха в хиляди магазини в Лондон и на други места. Не беше извадила повече шанс и с пишещата машина. 

Лорд Ейкрийс не разяснява рецитала от неуспехи на Куорлс.

– Ще се забележим в понеделник вечерта, в седем и трийсет, черна вратовръзка – сподели той и избухна в лаещ смях. – Домакинът ви ще бъде Дядо Коледа.

– Бих желал да отида там по-рано.

– Добра концепция. Отидете, когато желаете. Знаете ли къде е ресторант „ Робърт Дявола “...

Ресторант „ Робърт Дявола “ се намира на неочебийно място в Мейфеър. Всъщност това не е ресторант в нормалния смисъл на думата, тъй като няма общ салон, а единствено няколко частни зали, където настаняват посетители – от двама до трийсет. Храната може би не е най-хубавата в Лондон, само че сигурно е най-скъпата.

Куорлс дойде в шест и половина, наедрял, вежлив мъж, може би прекомерно явно грациозен в тъмносиния смокинг. Поговори с Албърт, шефа на ресторанта, който познаваше от няколко години, огледа дискретно сервитьорите, влезе и се възхити на искрящите от непорочност кухни. Албърт наблюдаваше дейностите му търпеливо и с радостно въодушевление.

– По работа ли сте тук, господин Куорлс?

– Гост съм, Албърт. И също така нещо като бодигард. Кажи ми, какъв брой сервитьори са постъпили на работа тук през последните дванайсет месеца?

– Може би половин дузина. Непрекъснато идват и отпътуват.

– Има ли някой от личния състав – сервитьори, готвачи и други, – който е пристигнал през последната година и е по-възрастен от шейсет?

– Не, няма подобен.

Първият посетител дойде малко след седем и четвърт. Беше неврохирургът сър Джеймс Ърдингтън и водеше със себе си полярния откривател Норман Ендъл. След това гостите започнаха да идват през шпации от една-две минути: заместник-министър от правителството; един от тримата най-важни мъже в автомобилната индустрия; военачалник, повдигнат до член на Камарата на лордовете в чест на пенсионирането си; сценичен продуцент на име Роди Дейвис, който сполучливо беше съчетал търговия и просвета.

Щом пристигнеха, гостите влизаха в специфична съблекалня, с цел да се преоблекат като Дядо Коледа, и пиеха шери.
В седем и двайсет и пет задъхан дотърча Снюин.

– Извинете, табелките с имената кой къде да седне... би трябвало да ги сложа – изломоти той и влезе в трапезарията.

През отворената врата Куорлс съзря огромна овална маса, върху която бяха подредени блестящи сребърни принадлежности и рози в ярки цветове.

След Снюин дойде и лорд Ейкрийс, вирнал нос и със застрашителен искра в очите.

...
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.