Силистра счупи Коледа по график: Дядо Коледа охрана ли трябва да има?
Коледният дух дойде в Силистра с лампички, елха и два красиви елена с шейна. А си тръгна… със строшен елен и разплетена шейна. По-малко от 48 часа устояха новите празнични детайли, сложени от Оперативна програма „ Дръстър “. По-малко от една нощ устоя нервната система на който и да е естествен човек, видял утринния резултат.
Тази заран жителите на града завариха неколедна, а напряко антиколедна панорама: единият елен – изопачен, безусловно на сол; шейната – разплетена по този начин, като че ли някой е решил да направи „ редизайн “, само че в жанр „ след третата ракия “.
А в близост – тиха, спокойна тържественост. Елхата чака да бъде запалена. Украси чакат да светнат. Коледното въодушевление чака… само че очевидно на вятъра.
Колко би трябвало да мразиш празника, с цел да пребиеш елен от стиропор? Човек би си помислил, че елените са направени от захарна пръчка и са били сложени в гнездото на най-върлите антиколедари в района. Или че някой се е пробвал да ги язди като машинален бик на градски събор. Но не – най-вероятно става дума за типичен случай на почерпена сила + липса на образование + непозната благосъстоятелност = прелъщение.
Кметът на Силистра вярно означи, че такива дейности са „ демотивиращи “ за хората, които се трудят, с цел да има тържественост. И че „ делото няма да остане ненаказано “.
Ако бъде открит причинителят, евентуално ще получи… санкция, забележка или най-вече — публично потребен труд, примерно да лепи стиропорени елени по мрачно, до момента в който се замисли над житейските си избори. Истината обаче е друга: Това не е проблем, който се взема решение с един осъден варварин. Това е културно заболяване – хронично, надълбоко и редовно.
„ Пазете украсата! “ – указва табелата. „ Пазете се от нас! “ – споделя действителността. На шейната има табела:
„ Мили деца и родители, пазете елените и шейната, с цел да може Дядо Коледа да ги употребява и следващата година. “
Само че очевидно някои от родителите са били заети – евентуално с това да възпитават децата си в свободното изкуство „ по какъв начин да разрушавам в тъмното “.
На фотосите ясно се вижда, че структурата е разчекната, гирляндите наподобяват като прегазено страшилище от „ Гремлините “, еленът има тил, напомнящ на сцена от документален филм за диви хищници.
Това е портретът на част от обществото – същото, което след това се оплаква, че градът няма задоволително празничен дух.
Коледният дух не се украсява – възпитава се. Една община може да украси площада. Може да сложи лампички, елени, шейни, снежни резултати и сцена за събития. Но не може да сложи мозък там, където липсва. Не може да сложи съвест там, където в никакъв случай не е била отгледана. Не може да се сложи и празнично въодушевление, когато първите, които го посрещат, го унищожават.
Дано отговорните бъдат открити. Но още по-важно – нека идната година не се постанова кметът да написа пост за счупени декорации, а просто да се радва на град, който пази това, което му се прави с грижа. Защото коледният дух не се основава със светещи елени. Създава се с естествени хора.
Тази заран жителите на града завариха неколедна, а напряко антиколедна панорама: единият елен – изопачен, безусловно на сол; шейната – разплетена по този начин, като че ли някой е решил да направи „ редизайн “, само че в жанр „ след третата ракия “.
А в близост – тиха, спокойна тържественост. Елхата чака да бъде запалена. Украси чакат да светнат. Коледното въодушевление чака… само че очевидно на вятъра.
Колко би трябвало да мразиш празника, с цел да пребиеш елен от стиропор? Човек би си помислил, че елените са направени от захарна пръчка и са били сложени в гнездото на най-върлите антиколедари в района. Или че някой се е пробвал да ги язди като машинален бик на градски събор. Но не – най-вероятно става дума за типичен случай на почерпена сила + липса на образование + непозната благосъстоятелност = прелъщение.
Кметът на Силистра вярно означи, че такива дейности са „ демотивиращи “ за хората, които се трудят, с цел да има тържественост. И че „ делото няма да остане ненаказано “.
Ако бъде открит причинителят, евентуално ще получи… санкция, забележка или най-вече — публично потребен труд, примерно да лепи стиропорени елени по мрачно, до момента в който се замисли над житейските си избори. Истината обаче е друга: Това не е проблем, който се взема решение с един осъден варварин. Това е културно заболяване – хронично, надълбоко и редовно.
„ Пазете украсата! “ – указва табелата. „ Пазете се от нас! “ – споделя действителността. На шейната има табела:
„ Мили деца и родители, пазете елените и шейната, с цел да може Дядо Коледа да ги употребява и следващата година. “
Само че очевидно някои от родителите са били заети – евентуално с това да възпитават децата си в свободното изкуство „ по какъв начин да разрушавам в тъмното “.
На фотосите ясно се вижда, че структурата е разчекната, гирляндите наподобяват като прегазено страшилище от „ Гремлините “, еленът има тил, напомнящ на сцена от документален филм за диви хищници.
Това е портретът на част от обществото – същото, което след това се оплаква, че градът няма задоволително празничен дух.
Коледният дух не се украсява – възпитава се. Една община може да украси площада. Може да сложи лампички, елени, шейни, снежни резултати и сцена за събития. Но не може да сложи мозък там, където липсва. Не може да сложи съвест там, където в никакъв случай не е била отгледана. Не може да се сложи и празнично въодушевление, когато първите, които го посрещат, го унищожават.
Дано отговорните бъдат открити. Но още по-важно – нека идната година не се постанова кметът да написа пост за счупени декорации, а просто да се радва на град, който пази това, което му се прави с грижа. Защото коледният дух не се основава със светещи елени. Създава се с естествени хора.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ