Вакханалията на заловените от фантазията на Силвия Павлова цветове
Коледна галерия живопис на Силвия Павлова под наслов " Корени " е подредена до 24 януари в изложба " " в Пловдив. Творбите може да се прегледат онлайн в артсалона, както и на уеб страницата и на фейсбук страницата на галерията.
Когато Силвия Павлова рисува своите пейзажи, тя танцува рок енд рол или може би ръченица върху огън и лед. Ритъмът на танца става темп на картината, пристрастеността на танцовото придвижване става структура на пейзажната хубост, а танцовата мелодия основава вакханалията на хванатите от фантазията на Силвия цветове, показва Краси Алексиева.
Може да не харесаш пейзажите, само че не можеш да останеш апатичен. Те са урок за това по какъв начин може екстравагантността на палитрата да овладее ексцесиите си и да сътвори една първична хубост на сюжетите. Картините разцъфтяват пред очите на фена като екзотични цветя, основават илюзии и копнежи. Вътре, в картините, цветовете се съюзяват по един метод, неосъществим за пояснение.
Субтропичната идеализация на цветността допуска дългите душевни пътешествия на художничката. Тук мисълта и разсъдъкът са подчинени на неустоимата мощност на подсъзнанието. В тези картини природата е съблазнявана, приласкавана и ненадейно обладавана, с цел да се родят пейзажи като любовни пояснения. Нещо надълбоко чувствено се разиграва в тези произведения, вътъкът им е душевната тайнственост на авторката. Защо картините са толкоз вълнуващи и завладяващи? Не знам. Талантът на един създател е Божа работа и единствено Бог отваря и затваря неговите шлюзове. За нас остава насладата и насладата от случилата се креативна магьосност, споделя галеристката.
" Есенен следобяд "
" Пътят на реката, Церово "
" Водопад "
" Старата чешма "
Когато Силвия Павлова рисува своите пейзажи, тя танцува рок енд рол или може би ръченица върху огън и лед. Ритъмът на танца става темп на картината, пристрастеността на танцовото придвижване става структура на пейзажната хубост, а танцовата мелодия основава вакханалията на хванатите от фантазията на Силвия цветове, показва Краси Алексиева.
Може да не харесаш пейзажите, само че не можеш да останеш апатичен. Те са урок за това по какъв начин може екстравагантността на палитрата да овладее ексцесиите си и да сътвори една първична хубост на сюжетите. Картините разцъфтяват пред очите на фена като екзотични цветя, основават илюзии и копнежи. Вътре, в картините, цветовете се съюзяват по един метод, неосъществим за пояснение.
Субтропичната идеализация на цветността допуска дългите душевни пътешествия на художничката. Тук мисълта и разсъдъкът са подчинени на неустоимата мощност на подсъзнанието. В тези картини природата е съблазнявана, приласкавана и ненадейно обладавана, с цел да се родят пейзажи като любовни пояснения. Нещо надълбоко чувствено се разиграва в тези произведения, вътъкът им е душевната тайнственост на авторката. Защо картините са толкоз вълнуващи и завладяващи? Не знам. Талантът на един създател е Божа работа и единствено Бог отваря и затваря неговите шлюзове. За нас остава насладата и насладата от случилата се креативна магьосност, споделя галеристката.
" Есенен следобяд "
" Пътят на реката, Церово "
" Водопад "
" Старата чешма "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ