В Пловдив откриват изложба на коледни картички, рисувани с восък
Коледна експозиция на картички, рисувани от Дима Иванова с една от най-древните и забавни техники в живописта – енкаустиката, ще бъде открита тази неделя от 18 часа в изложба „ Groove Music&Art ” в Пловдив.
Енкаустиката е изкуството да рисуваш с восък, а жителите и гостите на града под тепетата с изключение на да прегледат изложбата до края на месец декември, ще могат и да се снабдят с неповторимите восъчни рисунки.
Всяка една от картичките е безусловно неповторима и не може да бъде повторена, което я прави извънреден подарък сама по себе си. Поради сложността на техниката, художниците, които творят енкаустика са малко. Основен пласификатор в боите е восъкът, заради което техниката е наричана нерядко „восъчна живопис“.
Боите съставляват пигмент разперен във восък. Техниката е изключително сложна, тъй като боите непрестанно се подгряват, а в това време би трябвало да се рисува извънредно бързо, защото енкаустиката не допуска корекции като ретуш – първият изящен пласт остава и финален. В предишното на енкаустиката се предават много мистични детайли като танци на девойки на лунна светлина към съда, в който восъкът се топи, прибавяне на билки и така нататък От естетична позиция главно преимущество на тази техника е прозрачността на цвета, през който прозира основата (на светлина). Технологично преимущество на изображенията е, че могат да бъдат развалени само при висока температура.
Поради сложността си тази техника бива изместена от фреската при стенописите и от маслото.
В Древен Египет са употребявали восъка за изработването на по този начин наречените фаюмски портрети, първите икони в християнския свят също са изработвани с тази техника. Според Кирил Цонев в стенописите на Казанлъшката гробница и Боянската черква свързващото вещество на боите съдържа восък. В Древна Гърция една картина с техника енкаустика е била доста скъпа, а и малко на брой са били тези, които са могли да овладеят техниката.
„ Преди няколко години навръх Бъдни вечер ми попадна някаква картина. Пишеше енксустик. Беше някак магично, самата картина не бе напълно мой жанр, само че думата ме погълна напълно. От този миг до през днешния ден аз търсих, открих и не спирам да диря и опитвам с тази техника, която в този си тип е много улеснена и пригодна за работа. Отне ми много време на опити и изненади в тази област. Полагаш първия щрих, подбираш случайно цветовете и оставяш нещата сами да се случват, боите се топят, цветовете „експлодират“ пред очите ми. Смесването е ненадейно, резултатите също. Като любовен флирт, танц при който правиш първата стъпка и се оставяш музиката да те води, само че би трябвало да знаеш по кое време да спреш, тъй като ретушът е неосъществим. Една неверна стъпка и всичко се проваля. Научих се да потеглям отначало, замазвам всичко и отново. Тогава се ражда нова картина с нов нюанс, “ споделя художничката Дима Иванова.
Енкаустиката е изкуството да рисуваш с восък, а жителите и гостите на града под тепетата с изключение на да прегледат изложбата до края на месец декември, ще могат и да се снабдят с неповторимите восъчни рисунки.
Всяка една от картичките е безусловно неповторима и не може да бъде повторена, което я прави извънреден подарък сама по себе си. Поради сложността на техниката, художниците, които творят енкаустика са малко. Основен пласификатор в боите е восъкът, заради което техниката е наричана нерядко „восъчна живопис“.
Боите съставляват пигмент разперен във восък. Техниката е изключително сложна, тъй като боите непрестанно се подгряват, а в това време би трябвало да се рисува извънредно бързо, защото енкаустиката не допуска корекции като ретуш – първият изящен пласт остава и финален. В предишното на енкаустиката се предават много мистични детайли като танци на девойки на лунна светлина към съда, в който восъкът се топи, прибавяне на билки и така нататък От естетична позиция главно преимущество на тази техника е прозрачността на цвета, през който прозира основата (на светлина). Технологично преимущество на изображенията е, че могат да бъдат развалени само при висока температура.
Поради сложността си тази техника бива изместена от фреската при стенописите и от маслото.
В Древен Египет са употребявали восъка за изработването на по този начин наречените фаюмски портрети, първите икони в християнския свят също са изработвани с тази техника. Според Кирил Цонев в стенописите на Казанлъшката гробница и Боянската черква свързващото вещество на боите съдържа восък. В Древна Гърция една картина с техника енкаустика е била доста скъпа, а и малко на брой са били тези, които са могли да овладеят техниката.
„ Преди няколко години навръх Бъдни вечер ми попадна някаква картина. Пишеше енксустик. Беше някак магично, самата картина не бе напълно мой жанр, само че думата ме погълна напълно. От този миг до през днешния ден аз търсих, открих и не спирам да диря и опитвам с тази техника, която в този си тип е много улеснена и пригодна за работа. Отне ми много време на опити и изненади в тази област. Полагаш първия щрих, подбираш случайно цветовете и оставяш нещата сами да се случват, боите се топят, цветовете „експлодират“ пред очите ми. Смесването е ненадейно, резултатите също. Като любовен флирт, танц при който правиш първата стъпка и се оставяш музиката да те води, само че би трябвало да знаеш по кое време да спреш, тъй като ретушът е неосъществим. Една неверна стъпка и всичко се проваля. Научих се да потеглям отначало, замазвам всичко и отново. Тогава се ражда нова картина с нов нюанс, “ споделя художничката Дима Иванова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ